Усмивка, и аз мисля, че е грешка да останеш в момента с него.Дай му свободата, и ще имаш по-голям шанс да оцени какво е загубил!
Аз свободата му я давам,но той не си я иска цялата.Ето той е съгласен да излезе на квартира,но иска да си мълчим.Да не споделяме с приятели или аз със моето семейство...Защо ????Защото още не бил сигурен в чувствата си..трябвало му време,а аз си мисля,че просто е страх.Страх да поеме отговорност за постъпките си и да погледне хората в очите.И толкова ме е яд на мен,че по цял ден седя и се чудя как ще продължа от тук на татък и в същото време как да защитя него(или себе си
),а той,като някакво дете не знае коя играчка да избере(грубо,но си е така)Голяма съм патица..дано скоро ми дойде акъла ..
И ти си човек и той няма никакво право да иска от теб да му даваш време да си помисли. А иначе от теб зависи дали искаш да му дадеш време, да криеш ситуацията и да не споделяш с близките си. Това на теб помага ли ти или по-скоро ти пречи? Аз съвет не мога да ти дам - в преломния момент много бързо осъзнах, че обичам себе си много повече от него и това просветление ми озари правилния път за мене си 
Такава е каша..аз даже не мога да го обвиня...защото никой не е застрахован... 
