Защо осъзнаваме точно къде грешим, какво трябва да променим в живота и поведението си, а не го правим? Или поне някой от нас. Понякога липсва здрав разум, и това е оправдание, а какво да направим, когато разсъдъкът го има, но това не ни помага, защото въпреки осъзнатата грешка характерът явно е така слаб, че надделява над разсъдъка, и действията ни водят до грешка, която е осъзната, реална, може би поправима, но все пак грешка, която коства емоции, мисли, и самообвинения? Защо хората повтарят винаги една и съща грешка, макар да я съзнават, или поне аз го правя...Може би глупава тема, не е нужно да отговаряте, накажете ме с мълчание, ще е поучително, може би. Не искам да изпадам в подробности, това не е изповед.
Виж целия пост
Осъзнатите грешки и човешката глупост.
- Публикувана: 31 май 2011, 02:26 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2011, 23:25 ч.
31 май 2011, 02:26 ч.
# 2
31 май 2011, 08:59 ч.
Питам се дали Васа Ганчева ще си осъзнае грешката????? 
http://www.bnews.bg/article-28969
Иначе по темата...властта и политиката са пълни с подобни осъзнати грешки, но въпреки пчелите дето ще те нажилят, бъркаш смело в кацата с меда!!!!!
Виж целия пост
http://www.bnews.bg/article-28969
Иначе по темата...властта и политиката са пълни с подобни осъзнати грешки, но въпреки пчелите дето ще те нажилят, бъркаш смело в кацата с меда!!!!!
# 3
31 май 2011, 09:08 ч.
Имах в живота си период, в който винаги и съвсем осъзнато правех едни и същи грешки. Това, което направих е, че започнах съзнателно да изграждам по-силен характер, или поне по-силен самоконтрол и умишлено да реагирам р а з у м н о и в противовес на това, което бих направила преди. Получи се, но ми отне година- две. Имах подобен проблем и на работа, в резултат на самотерапията много хора забелязаха, че съм променена, и то към добро, защото реагирах и говорех по съвсем различен начин.
Трудно ми е да е за обясня, не знам дали някой ме разбра.
Виж целия пост
Трудно ми е да е за обясня, не знам дали някой ме разбра.
# 4
31 май 2011, 09:23 ч.
Соте,що мислиш,че Васа Ганчева го приема за грешка.
Интереса клати феса.
Инъче, по темата- повтарят се грешки от ненаучени уроци.
И както го е казала Луна.
Виж целия пост
Интереса клати феса.
Инъче, по темата- повтарят се грешки от ненаучени уроци.
И както го е казала Луна.
# 6
31 май 2011, 09:52 ч.
Допускаме едни и същи грешки водени от емоцията. Реагираме подсъзнателно, може би с готов модел на поведение (заучен от детството) или се оставяме на емоцията и реагираме първосигнално , след това осъзнаваме грешката си,но е вече късно.За да поправим това, трябва да се научим на самоконтрол,когато усетим емоцията да я задържим и да помислим как е най-добре да реагираме.Още повече щом става дума за повтарящи ситуации,ние вече сме си направили оценка къде ни е слабото място, просто трябва следващия път да мобилизираме силите си за да не реагираме като предишните пъти,а да постъпим разумно.
Виж целия пост
# 7
31 май 2011, 10:15 ч.
Защото са познати пътища, а на тях е по-сигурно и близко всичко, дори и наказанието....
Виж целия пост
# 8
31 май 2011, 11:18 ч.
Защото зад грешката стои още една камара неосъзнати от нас неща, които ни карат да я правим пак и пак.
Виж целия пост
# 9
31 май 2011, 11:41 ч.
Грешките са нужни! Аз им се наслаждавам. Защо се повтарят? Защото повечето от тях са неосъзнати. Тези които са осъзнати и повторени, много хора оправдават с великото изречение "Ами аз съм си такъв/ава" или "Ами да, но това съм аз". Онзи велик извод "Ще ти остане обеца на ухото" в повечето случаи се оказва съвсем грешен. Така сме устроени. Хора, които ни дават съвети, защото "вече са минали по този път и са се спънали в същото камъче" в повечето случаи ние не слушаме. Не ги слушаме, защото сами трябва да се опарим. Ако се опарим добре и остане белег, може би няма да повторим, но ако минем метър, почти гарантирано е, че ще има повторно изгаряне. Много метафори, много нещо. Дано съм успяла да обясня мнението си 
Виж целия пост
# 10
31 май 2011, 12:59 ч.
Защо неосъзнати? Може да са осъзнати и пак да си тъпчем.
Имам приятелка, с която сме на път да се разделим заради един...мъж
Тя периодично го напуска, като всеки път плаче на рамото ми, охулва го, очаква от мен да сторя същото, аз, разбира се, няма как - правя го и то с чиста съвест, щото човекът е достоен за плюнки. И след три дена двамцата пак заедно. После пак същите изпълнения...И така вече година. Като напоследък почна да ме отбягва, щото явно я е срам от тоя рецидив. То и аз вече не й се радвам, щото не зная какво да й говоря - днес го мрази, ма утре пак с него, ни да го обидиш, ни да го похвалиш, егати.
Знае, осъзнава, разбира и той какъв е, и какви са нейните дефицити, които компенсира с тая "връзка", и куп други неща осъзнава, но продължава...до следващите сълзи, до следващите драми...
Но вероятно все пак си права - зад потока от логични осъзнатости, аналитични дисекции на детството, ранната младост, семейството и целия арсенал, за който се сетиш, включая и астрологични влияния, все пак трябва да има нещо, което не осъзнаваме и то да ни тласка в определена посока.
Обаче, чудя се аз, ако все пак сме осъзнали всичко, защо не успяваме да се справим с него?
Оти, ясно, че не е лична изповед, ти си джелезна, както знаем, обаче...текстът ти е пълен с грешки, а тая точка в заглавието направо ме кара да си мисля, че някой пише от профила ти
Виж целия пост
Защото зад грешката стои още една камара неосъзнати от нас неща, които ни карат да я правим пак и пак.
Имам приятелка, с която сме на път да се разделим заради един...мъж
Тя периодично го напуска, като всеки път плаче на рамото ми, охулва го, очаква от мен да сторя същото, аз, разбира се, няма как - правя го и то с чиста съвест, щото човекът е достоен за плюнки. И след три дена двамцата пак заедно. После пак същите изпълнения...И така вече година. Като напоследък почна да ме отбягва, щото явно я е срам от тоя рецидив. То и аз вече не й се радвам, щото не зная какво да й говоря - днес го мрази, ма утре пак с него, ни да го обидиш, ни да го похвалиш, егати.
Знае, осъзнава, разбира и той какъв е, и какви са нейните дефицити, които компенсира с тая "връзка", и куп други неща осъзнава, но продължава...до следващите сълзи, до следващите драми...
Но вероятно все пак си права - зад потока от логични осъзнатости, аналитични дисекции на детството, ранната младост, семейството и целия арсенал, за който се сетиш, включая и астрологични влияния, все пак трябва да има нещо, което не осъзнаваме и то да ни тласка в определена посока.
Обаче, чудя се аз, ако все пак сме осъзнали всичко, защо не успяваме да се справим с него?
Оти, ясно, че не е лична изповед, ти си джелезна, както знаем, обаче...текстът ти е пълен с грешки, а тая точка в заглавието направо ме кара да си мисля, че някой пише от профила ти
# 11
31 май 2011, 13:02 ч.
Човек е силен колкото слабостите си, оттам и мазохизма да повтаря едни и същи грешки.
Виж целия пост
# 12
31 май 2011, 13:17 ч.
Никой не е застрахован от грешки. Би трябвало да си вадим поука от грешките, но понякога правим точно обратното - повтаряме грешката, макар да знаем, че отново ще си изпатим. Причините може да са скрита надежда, че този път няма да сгрешим, липса на воля и на съпротивление срещу течението, на решителност и смелост.
Виж целия пост
# 14
31 май 2011, 13:41 ч.
Да, аз така мисля. Сладко чак, не точно, но както съм написала - наслаждавам им се.
Виж целия пост
А пък някои казват, че било сладко да се съгреши ...
Да, аз така мисля. Сладко чак, не точно, но както съм написала - наслаждавам им се.
Препоръчани теми