Осъзнатите грешки и човешката глупост.

Да се сЪгреши е сладко, да се сгреши - не чак толкова

А по темата - защото не е лесно да напуснеш зоната на комфорта си. Викат му "заучена безпомощност".

Его състояния.

Явно е, че не сме осъзнали всичко, ако не можем да справим с него. Цикленето в едни и същи грешки е много показателно поне в психологически план. Ако проблема се осъзнае и се следи повтаряемостта спира. Ако се осъзнае друг проблем вместо този, който наистина води до въпросната грешка тогава пак се стига до самозаблудата, че нищо не може да се направи и така ще си бъде, което е била и целта на основния патологичен процес. Човека да остане с проблем и в криза. Ето това е един много неприятен проблем, с който на мнозина е почти невъзможно да се справят и обикновено го наричат "всичко ми е ясно, но това с нищо не ми помага"

А твоята приятелка я "познавам". Такива хора си създават тръпка  могат да изкарат в състояние на предраздяла и 10- 20 години. В такива случаи моля да не бъда въвличана като участник или душеприказчик на чужда любовна игра, защото случващото си е точно това. във връзката или живота на девойката липсва страст, тръпка, екшън и тя си я организира. Някои го правят в тоалетните на самолет и за мен това е по- разумен избор щадящ всички.

Ако нещо е грешка от моя гледна точка, не виждам как ще го направя и кое ще ме мотивира. Може да е грешно от чужда гледна точка, но това не е мой проблем. Може да отчета, че нещо е било грешка след определен период,но в момента на извършването не съм виждала нещата така. Та нещо не мога да разбера какво има предвид авторката с това осъзнати грешки.Нарочно да вървиш против себе си ли?

pasinet Аз поне го разбрах като да разбираш, че нещо е грешка, но да продължаваш постоянно да я правиш. Може и да бъркам. Неведнъж се е случвало да разбера нещо по съвсем различен от зададения от автора начин.

Е, ок, може да е "осъзнат"грешния проблем. Но как човек може да бъде сигурен, че е осъзнал правилния? По резултата - грешката не се повтаря?
И ако не си осъзнал проблема, който стои зад грешката, но си осъзнал, че все пак правиш грешка и въпреки това я повтаряш?
Сложно ми става нещо...

Приятелката ми твърди, че иска читав партньор, знае качествата, които очаква, заявява, че този е сбор от всичко, което НЕ харесва в мъжете, прави анализи/образованието й й помага/, вижда себе си в ситуацията като губеща, оплюва го, че е такъв и онакъв, заявява, че е супер щастлива, че/за пореден път/ е осъзнала какъв е и каква грешка прави, казва - "край!" - и след няколко дена - опаааа пак сме с "тоя". На фона на всичко това, имайки предвид, че е разведена/тежък за нея развод, заради изневяра на съпруга, малко дете и т.п./ всичките й връзки са с женени мъже, за което намира някакво морално оправдание от типа "неангажираща връзка". Мъжът в момента е някакъв женкар, който освен че е женен и ходи с нея, забива регулярно тийнки разни и въобще всякакви други. Жена му е мислена за "егати идиотката, тая що го търпи". В следващия момент й става кофти, че е женен, в по-следващия си казва "кво значение има дали съм аз, или някоя друга, тъпата му жена би следвало да си го знае к'ъв е".
Почвам да си мисля, че проблемът й не е липса на страст, понеже неженени, свободни мъже около нея има достатъчно, проявяват открит интерес, но биват игнорирани. Освен това, тя е свободна, няма как да си доставя адреналин със "забранена" връзка, а и оня смотльо хич не се крие.
Е?
Тоя казус ме убива...

КЛОНКА хората намират страст и в страданието. Виж повтарящите се трагични връзки с един и същ типаж имат много хубаво обяснение, в една книга е представено съсвем популярно. Ето в тази тема има линк, от който може да се свали "Параноя на страстта" http://www.magicgatebg.com/forum/viewtopic.php?t=3292

Давам пример. Твоята приятелка попада все на един и същ тип мъж. Осъзнава, че това е грешка, предполага, че е мазохизъм, грешен модел и тн, но пак попада на същият тип мъж. Възможно е да не осъзнава точно каква травматична история се опитва да разиграва постоянно, за да се опита да спечели. Възможно е да не осъзнава, че е кастрирана или наранена по точно определен начин и магнетично се привлича с мъж с огледална на нейната рана. Милиард неща са възможни, но ако човек осъзнае истинския си проблем, а не само симптома му спира да цикли. Е, в крайна сметка у всеки се появяват нови проблеми, понякога и някои стари, животът е такъв, но ако се излезе извън сферата на болезненост и излишна драма грешките не се повтарят така и  не владеят живота на въпросния човек.

За приятелката на КЛОНКА, така прочетено много ясно, че всяка би си казала, тая пък не е в ред ( и аз включително си го мисля  ). Обаче това, че много свободни мъже проявяват открит интерес към нея, какво трябва да значи?Може никой от тях да не и допада, да не и дава усещане, към което тя се стреми. Може тоя идиот с всичката драма, която и носи да и докарва и моменти на удоволствие, които не намира у други ( към момента ). Едва ли е толкова ненормална, че да се чувства по начин, по който иска с друг по читав мъж и ще седи при този.Или пък е? 

Тя ги отхвърля, преди да е опитала даже. Те са й "смотани". Или пък са прекалено "млади" .Скучни. И какво ли още не... Те не получават шанс изобщо.
До този момент, говорим за 6 години от развода й, са се "случили" 3 връзки - всичките с женени мъже. И още поне 5 нормални мъже, за които аз зная и познавам, на които не беше даден никакъв шанс. В мига, в който единият от тях се ожени, се оказа "привлекателен" и влезе в графата" що го изпуснах". Друг заживя на семейни начала с една и той също се оказа подходящ и "изгубен" шанс. Дотогава бяха абсолютно неподходящи смотльовци.
Така че тук има някакъв проблем, който тя успява да напипа, но го отхвърля подсъзнателно. Дава си сметка, че женените мъже явно са някаква зона на комфорта след развода й, защото няма да искат нещо "повече" от нея. Някаква застраховка, че няма да бъде наранена в нова "сериозна" връзка??? Или отиграване на ситуцията с първата й любов - трагична, забранена любов с женен мъж...завършила печално за нея - с изневяра и раздяла...
Мисля, че тя отигрва тази ситуация, а не брачната си.
Обаче вече не мога да мисля, каквото й да й предложа за вариант, тя го приема, казва "еврика", а после го оборва и си прави пак същото...
Не, не е ненормална - високо интелигентна, независима, материално много добре подплътена, с добра кариера, която обаче все й се струва, че не е съвсем завършена и т.н.

КЛОНКА Права си, може да свърши скоро вашето приятелство. Съдя по частта Обаче вече не мога да мисля, каквото й да й предложа за вариант, тя го приема, казва "еврика", а после го оборва и си прави пак същото... Никой не обича друг да е по- умен за неговия живот, а и това е невъзможно на практика. Съдиш по себе си, а жената си има онова, което иска. Поне в повечето случаи е така.

На много ранни младини се шокирах от един учебникарски случай в дисциплината Психоаналитични школи. Вече не помня чия пациентка беше жената, но случаят и ме потресе и повдигна много въпроси. Та съпругата серийно съблазнява разни мъже в кръга на съпруга си- приятели, колеги, съседи. След това прави всичко възможно съпругът и да разбере, а всеки път щом научи нещо такова той побеснява и я пребива. След сума време анализи става ясно, че тя има много проблеми, но така ги е завъртяла, че да нарушава правилата и да си осигурява подобаващо наказание. а и страст, естествено.

Та разни хора, разни нужди. съдейки по себе си и своята логика не можеш ги разбра, да не говорим да им помогнеш. Преди време за малко се фокусирах и осъзнах, че твърде малко хора и твърде рядко наистина се нуждаят от помощ. Останалите търсят общуване, съчувствие, а често и нова сцена за своето представление.

Хе хе, че трябва ли да опитваш с всеки, който изявява желание да е с теб, за да го отхвърлиш?   Нищо необичайно и ненормално не виждам в това да не искаш да дадеш шанс на някого просто защото на първо четене не те кефи до степен да искаш да му дадеш шанс.
А другото да почнеш да ревнуваш бивш ухажор ( дори и от графата смотани ) в мига, в който друга те измести не е толкова рядко срещано.Доста жени са на принципа, аз може и да не го харесвам, ама пък той що ще спре да ме иска.  
Тя явно си обича драмата, не знам защо ти се чувстваш длъжна да я "спасяваш". Явно от тази и трагична любов за нея любовта върви с болката и ако няма болка, значи не е любов.Някак не вярвам, че тя самата ще може да се препрограмира да улавя трепетите в спокойна среда, освен ако не я разтърси някой изненадващо интересен и различен  " спасител" , обаче да не е лайно.Някой, който в същото време да е по нестандартен и да не може бързо да го класифицира в графата на смотаните и скучните.  

Знаеш ли, тъкмо приключихме скайп диалога си. Направо си вървим към различни планети. Пратих й твоя линк. Ей така. Оказа се, че статията е депресивна, не предлага решения, а задълбочава проблемите. Тя била идиот и си осъзнавала проблема, трябват й практични съвети как да го преодолее. Идеята за неосъзнат проблем е отречена тотално. Знаела си всичко. Идеята за помощ чрез откриване на проблема е тъпа, защото - виж точка едно - тя си го знае вече. Мисълта за детството - тотално отхвърлена - това са теории от миналия век.
На въпроса - ок, щом знаеш всичко, да разбирам ли, че просто не искаш да промениш ситуацията? Отговорът - не съм длъжна да ти давам обяснения.
 
А аз толкова материал изчетох, егати

Та това си е част от проблема, предполагам - повратната точка, в която отказваш да приемеш, че все пак има нещо, което не осъзнаваш, защото всъщност ти ИСКАШ да останеш в зоната "зная всичко, но изход няма". Ти го каза, Бояна.

Пас, не казвам, че трябва да се дава шанс на всеки, който те сваля. Казах го във връзка с твоето изказване, че те може би не й дават това, което й дават другите. Тя не би могла да знае какво биха могли да й дадат, защото не ги допуска до интервюто даже. В такъв смисъл беше. Тя не знае какво ще й дадат и женените, но ги пробва, така да се каже. Другите - НЕ!!!
Не се чувствам длъжна да я спасявам. Тя търси споделяне на ситуацията с мен и аз не зная как да реагирам вече. Освен това, след поредицата от гафове - "край, зарязвам го", при които аз съм душеприказчик и съответно, за да й стане по-леко, споделям изцяло нейните негативни оценки, после тя се връща и явно й е кофти вече, та почна да си го изкарва на мен.  Значи, освен че я слушам, аз съпреживявам и заемам нейната позиция, а после явно й е кофти, че изглежда тъпо и аз го отнасям, егати.
Другата ми приятелка ме мъчи така 10 години с мъжа си, когото периодично зарязваше, оплюваше и на сутринта всичко си имаше логично обяснение и пак си бяха заедно. Накрая, като подхванеше темата, я отрязвах и й казвах, че мъжът й си е супер пич. И си спестих много лични драми.
Много съм застреляна. Аз съм крайно последователна - като зная, че нещо не е редно, но пък осъзнавам, че не съм готова да го оправя, поне си правя драмите в тая посока. А като кажа - край, значи - край! И да боли, и да сърби - взела съм решение. До този момент драматизирам неспособността си да го взема, нищо повече.

Само да уточня, че харесвам и двете дами безкрайно много и с едната вече няма как изобщо нещо да повлияе на приятелството ни, а другата си ми е много ценна независимо от настроенията. Много готини мадами.

Грешила съм, осъзнавайки това в момента, в който съм извършвала действието. А и малко преди това. Два пъти. Поради нагон.

Защото така е много по-лесно. Казваш си "аз съм си такъв/такава" и не се назорваш нито да мислиш, нито да се променяш...
Иначе грешката е полезно нещо ако се използва правилно. Едисон прави 3000 грешки и хоп — електрическата крушка променя света.

За сЪгрешаването, Labrador и poli-poli са прави

Абе, Оти що я няма???