Благодаря ви,на всички! 
Кати,първия път нямах виене на свят,нищо.Добре мина всичко.Самото раздвижване беше добре,не ми прилоша като ставах.Може би и моята майка изигра роля там,защото тя има доста гинекологични операции/кисти,миоми,последната е хистеректомия/ и е натрупала опит в следоперативното възстановяване.Та от нея знам,че когато ставаш след операция никога не бива да гледаш надолу в пода.Погледа смело напред,защото като гледаш надолу,вероятността да ти стане зле и да ти причернее била по-голяма.Послушах я и не сбърках.
Също така,относно съветите,които си ми дала-благодаря много.Повечето неща ги знам от предния път,но някои ще ми дойдат добре сега.Мисля,че този път трябва да мине още по-добре,защото знам повече от преди и се чувствам някак по-подготвена.Макар че има и страх.Но смятам,че е нормално,не отивам на кафе с приятелки все пак
little rabit,защо си имала дренаж?Аз нямах.И конци нямах,лепена съм.За което много се радвам,защото не разбрах нищо-нямаше махане на конците,което ми се вижда
страшничко...
Виж целия пост
Кати,първия път нямах виене на свят,нищо.Добре мина всичко.Самото раздвижване беше добре,не ми прилоша като ставах.Може би и моята майка изигра роля там,защото тя има доста гинекологични операции/кисти,миоми,последната е хистеректомия/ и е натрупала опит в следоперативното възстановяване.Та от нея знам,че когато ставаш след операция никога не бива да гледаш надолу в пода.Погледа смело напред,защото като гледаш надолу,вероятността да ти стане зле и да ти причернее била по-голяма.Послушах я и не сбърках.
Също така,относно съветите,които си ми дала-благодаря много.Повечето неща ги знам от предния път,но някои ще ми дойдат добре сега.Мисля,че този път трябва да мине още по-добре,защото знам повече от преди и се чувствам някак по-подготвена.Макар че има и страх.Но смятам,че е нормално,не отивам на кафе с приятелки все пак
little rabit,защо си имала дренаж?Аз нямах.И конци нямах,лепена съм.За което много се радвам,защото не разбрах нищо-нямаше махане на конците,което ми се вижда
страшничко... 
та - забавно чак не е, но и страшно не е.
дай боже) естествено дали ще може, но честно казано ми е все тая дали е позволено или не,защото сигурно пак ще предпочета секцио.Аз вече съм преминала през "нещо като секцио", правиха ми операция от възпален апандисит преди 2 години в МБАЛ Св.София, и беше с епидурална упойка,същия шев като при секцио,и доктора се шегуваше постоянно " Някой ден ако решиш да раждаш секцио вече знаеш какво е,ще се чувстваш по същия начин" . Не беше много лошо, като изключим , че имах инфекция на горни и долни черва и не можех да се храня 5 дни.Но като цяло и шевовете не ме боляха и бързо се възстанових, ноо трябва да имам предвид , че не са ми рязали матката, незнам дали заради нея няма да имам болки. 
