В главата ми е абсолютна каша :)

  • 2 326
  • 20
Здравейте,
аз съм на 22 и напоследък в главата ми настана абсолютна каша. Имам приятел, от дълго време сме заедно, живеем двамата и да чукам на дърво Simple Smile всичко е добре.

Раздвоена съм - от една страна искам да имаме дете, радвам се когато видя млади жени с бебенца, но от друга страна нещо в мен ми казва, че в обществото, в което живеем сега съм твърде малка. Сякаш от мен се очаква да покривам някакви изисквания. Да уча, да изградя кариера, да печеля достатъчно пари...Със сигурност разбирате какво имам предвид.
Също така ме ужасява мисълта, че ще бъда лоша майка...

Моят приятел, със сигурност не е готов. Той не би издържал на едно ревящо бебе, пък и финансово ще бъде трудно, ние живеем у тях, в сравнително малък град сме и няма много възможности за развитие(което ме потиска). Аз искам да се махнем от тук, той също и просто чакаме подходящ момент.

С две думи - много ме е страх и съм много объркана, моля ви кажете ми нещо Simple Smile
Благодаря ви  bouquet

Виж целия пост
# 1
аз пък съм на 34 почти 35... и в главата ми също е каша..много подобно на твоята въпреки че имам 34 годишен съпруг и едно дете а скоро завършвам и висшето си...обаче:
1.и аз мразя че трябва да покривам очакванията на обществото...и понякога го правя понякога не...вече зависи и от мен...преди не беше така-следвах интересите на хората
2.моя мъж също трудно се нави за второ..заради финансовата страна....но такива притеснения човек винаги има..така че се решихме и действаме....
3.аз също въпреки че съм гледала едно дете се опасявам че за второто ще бъда по-лоша майка защото съм доста изнервена от нещата които се случват в ежедневието..всичките трудности...
4.града в който живеем е малък и също обмисляме преместване с цел подобряване на финансите..
С две думи-ти си на 22 а аз на 34 а ме вълнуват същите неща и в главата ми е пълна каша...направи си извода...
Моя извод за живота е че човек никога не е доволен от това което има каквото и да му се случи-хубаво или лошо..
има и още нещо-и аз на 23 поисках дете -ей така -пробуди се майчинския ми инстинкт и въпреки че тогава мъжа ми още не беше готов аз настоях...и сега съм щастлива че имам голямо дете ....сега вечеза второ  не става толкова лесно-9 месеца не ще и не ще....тъй че слушай вътрешния си глас и инстинкта си и няма да сгрешиш...!най -малкото ходи на редовните прегледи ...дано нещата започнат да се подреждат по най-естествения начин при вас-без да ги мислите много много..най -щастливи според мен  са хората които посрещат с примирение нещата които им предлага живота...в последствие се оказва че са  щастливи ...
Виж целия пост
# 2
Решението да имате ли дете сега ще го вземеш ти и приятелят ти.
Тук винаги ще се намерят хора, които да те окуражат и такива, които ще ти кажат, че не му е времето..
Това си е твоят живот и сама трябва най-добре да усещаш кое, кога и как да става..за да е възможно най-добрият вариант.
Моят съвет е да изчакаш, има толкова време още, в което да мислиш, да се колебаеш, да мечтаеш!
Ако го искаш и си готова, желанието ти ще се засилва ден след ден. Ако ли не- значи моментът не е дошъл.
Аз съм на 26, мислех, че съм готова- омъжена съм, финансово сме добре...да,ама не! Изведнъж такъв страх ме хвана, че отложих бебеправенето с няколко месеца поне! Макар че и не бива дълго да се чака, факторът ВРЕМЕ е много груб понякога. Но ти си още толкова млада, не му мисли!
Желая ти късмет!
Виж целия пост
# 3
Без да чета останалите коментари:
Според мен в написаното от теб се крие отговора. Ти искаш бебе и се радваш на младите жени, но не се чувстваш готова, приятелят ти също...От друга страна мога със 100% сигурност да ти кажа, че винаги ще те е страх и винаги ще има още нещо, което искаш да направил или имаше преди да дариш нов живот. Сега е ученето, после ще е работата, след работата реализацията...парите, къщата...хиляди неща са и са единици хората, които покриват на пълно критериите. Така, че моят съвет е следният Когато и двамата с приятеля ти стигнете до момента, в който желаете бебе и го чувствате с цялото си сърце, зарежи всички останали фактори. Днес може да работиш за 10000 лева, утре може да си безработна. За тези неща гаранция няма, без значение на колко години си. Така че почувствате ли го, действайте. Дайте си време, обсъдете, поговорете. Аз също съм родена в малък град, сега живея в София и малко или много изпитвам ужас от идеята, че ще отглеждам децата си в този голям, претъпкан и опасен град. И малките градове имат своите предимства, едно от които е спокойствието, а то не е за подценяване, когато говорим за отглеждане на дете. Желая ти успех   bouquet
Виж целия пост
# 4
Когато момента, че искате дете настъпи,повярвай ми ще го разберете и осъзнаете и двамата..явно ви трябва още малко време..не си давай зор..време има..Всичко ще си дойде по местата.
Виж целия пост
# 5
Ти най-добре знаеш какво да направиш, само вярвай в себе си и не мисли "какво ще кажат другите". Ако това, че си на 22 години те притеснява, че ще си млада майка - ами не си много малка всъщност, а ти желаеш да си майка вече, но те е страх, а това е нормално, повярвай ми! И мен ме беше страх, особено с разходите, дали ще бъда добра майка, дали ще се справим с мъжа ми, продължава да ме е страх и докато съм на този свят ще се страхувам за детето си. Е, мога да ти кажа, че засега се справяме и дано продължим да се справяме и занапред!
Дали ще градиш кариера, дали ще учиш и т.н - това е решение което САМА трябва да вземеш, а не заради някой друг или заради обществото, което това очаква от теб!
Но виж, това, че живеете при свекърите (ако съм разбрала правилно) си е проблем. За мен всяко младо семейство с или без деца е добре да живее самостоятелно и да се справя само.
Иначе, това, че приятелят ти не е готов за дете...Сигурна ли си в това? Той ли ти го каза? Или мислиш, че няма да поеме отговорност и няма да помага в грижите? Ти го познаваш най-добре, но мисля, че ако имате дете ще е отговорен към него.
Един ден ще бъдеш майка, дали сега или след време и бъди сигурна, че ти ще си най-добрата майка за твоето дете! Още с появата му ще усетиш, че то е най-важното същество за теб и ще знаеш и усещаш от какво има нужда то.  Hug

П.С: В този форум има много полезна информация за гледане на бебе, за кърмене и т.н  Wink
Виж целия пост
# 6
Май още ви е рано и на двамата. Бебето не е кукла , а живо същество за което отговаряш.Трябва да имаш и доходи за да се грижиш за детето . А факта ,че приятелят ти не е готов е много показателен че ви е рано.
Виж целия пост
# 7
anitab, доста объркано и противоречиво ми звучиш. Ако искате да се местите в по-голям град за какво дете говорим. Предполагам, че ако се преместите ще сте под наем. Как ще си намериш работа бременна или с малко дете. Живях до преди няколко месеца под наем и от опит ти казвам, че само с една заплата не става. (Освен ако няма силна финансова подкрепа от родители). Аз също съм на 22 и проблем с възрастта нямам. Даже така се получава, че около мен почти всички приятелки са с деца(на едното момиче дъщеря й е на 4г). Изискванията си ги поставяш единствено ти сама към себе си. Защо трябва да те интересува мнението на другите? А дали ще си добра майка - и на 30 пак може да си задаваш този въпрос. Аз лично за себе си съм сигурна  - знам какво ми е липсвало като дете, знам какво е било важно за мен, имах и страхотен пример за това каква трябва да е една истинска майка, съпруга и домакиня (моята баба, Бог да я прости). Никой не може да ти каже как да постъпиш. Ти ако не се чувстваш сигурна няма как някой да те "убеди", че сега е моментът. Още повече, че дори и за теб да е дошъл не означава, че половинката ти ще мисли така. Най-добре обсъди това с него и заедно решете какво  ще е съвместното ви бъдеще.
Успех!   bouquet
Виж целия пост
# 8
Ех, ама щом и двамата не сте готови нито психически, нито финансово, защо се чудиш? Да беше само обществото и неговите изисквания - да не ти пука, ама с толкова въпроси в главата ти и недостатъчна финансова сигурност, по-добре изчакай. Още си много млада, имаш време да станеш майка  Peace Нека поне и приятелят ти да узрее за идеята и да имате някаква обезпеченост. А на бебчетата си се рдавай с мисълта, че в подходящ момент и на теб ще се случи  Peace
Виж целия пост
# 9
През моите очи тази възраст е доста ранна. Явно доста се колебаеш, и аз съм така, макар и на 29.
Ако така или иначе планирате да се местите и да подобрите доходите защо не пробвате първо да се установите в друг град, да си стъпите на краката и да действате? Ако не си съвсем убедена, че го искаш и че си готова можеш да използваш времето за постигане на другите цели и после бебчето само ще дойде. Ако пък си твърдо решена да го имаш едва ли нещо ще може да те откаже. При всички случаи успех:)
Виж целия пост
# 10
Благодаря ви, момичета Simple Smile

Аз напълно осъзнавам каква отговорност означава да имаш дете и се възхищавам на всички ви Simple Smile   bouquet
Мисля че е по-добре за сега да завърша и да се установим на по-добро място. Кашата в главата ми може би се образува от това, че за мен детето е едно естествено продължение на сериозна връзка, в по-зряла възраст.

БЛИЗНАЧЕ, аз винаги съм искала майка ми да беше малко по-млада (родила ме е на 32 и това образува огромна пропаст между нас), за да сме по-близки, това е една от причините поради които искам да стана майка по-млада, колкото и наивно да звучи Simple Smile

Десинка 85, страхът е доста решаващ фактор Simple Smile Пожелавам ти скоро да те остави намира:) Много си права, че тук , във форума, колкото потребители, толква и мнения Simple Smile Винаги ще има кой да ми каже "давай" и кой да ме пита " на къде си тръгнала, като изобщо не си готова" Simple Smile

Поли-поли , благодаря ти Simple Smile  Всъщност, с моя приятел освен местене в по-голям град сме се замислили и за местене в друга държава Sad Определено ще трябва да изчакаме малко да се понаредят нещата, преди да мислим сериозно за деца.

Армира   bouquet

Гери 85 Simple Smile Това, че съм на 22 ме притеснява от гледна точка на това, че всичките ми приятелки на моята възраст в момента обикалят по дискотеките, и не знам как биха погледнали на мен, ако реша да имам дете(доста ми се посмяха като има казах, че чета този форум Simple Smile ). Ние живеем у приятеля ми, но сме сами, родителите му живеят на друго място, но все пак, аз не се чувствам съвсем комфортно, въпреки че никой по никакъв начин не ме е карал да се чувствам зле от това. Моя приятел не съм сигурна дали не готов за дете, но той определено иска да се чувства още по-стабилен , въпреки че за възрастта си работи чудесна и добре платена работа. Знам, че и на него не му се стои в нашия град.

Мери123, абсолютно си права детето е отговорност   bouquet

Бубу123, зна, че звучи объркано Simple Smile Тя и темата се казва така Simple Smile Надява се да дойде момент, в който нещата ще се подредят Simple Smile Също аз не мога да се възприема в ролята на домакиня ( не ме нпадайте  Hug ). Просто ми е омразно и го правя с нежелание. Далеч по-добре се чувствам на работа и предпочитам да работя 4-5 часа повече, за да извикам някой да почисти. Единственото, което обичам да правя е да готвя Simple SmileSimple Smile

Флип   Hug
ЗА сега, май така ще действам, ще се радвам на чуждите бебчета Simple Smile

Мишева, успех и на теб   bouquet

Виж целия пост
# 11
не си готова, не бързай, когато моментът дойде, няма да го сбъркаш  Hug
на 22, бебе ми е било последното нещо в главата  Laughing но пък, виж, на 29 само за това мислех...
успех  Hug
Виж целия пост
# 12
Ако искаш да се развиваш в професията, понякога е плюс, че си родила рано. Но по думите ти и по това какви са разбиранията на теб и приятеля ти, мисля че е по-добре да изчакате.
Виж целия пост
# 13
Искам да ти кажа, че си разумно момиче и е хубаво, че обмисляш всички варианти  Hug ! Между другото, се радвам за теб, че си решила да учиш  Wink . Бих си позволила да ти кажа накратко как се развиха при мен и мъжа ми нещата и успях да родя на 24 (според мен си е нормална възраст, особено като гледам майките около мен на около 20...).
С моя сме заедно от 8 години, от близо 10 месеца сме родители. Аз завърших висше, магистърска степен, но всъщност отдавна исках да стана майка, нооо си признавам, че се радвам, че стана сега, а не по-рано. Даже на изпита за защита на дипломната работа бях вече бременна в третия месец  Simple Smile . Тогава бях започнала и работа, така че поне за майчинството не се притеснявах. И мъжа ми работи, взема добри пари, но живеем на квартира, плащаме наеми, заеми и т.н. Не ни е лесно, но се справяме, нооо пак казвам, че се радвам, че успях да завърша, че имах (имам) работа и така бъдещето ми е малко по-ясно  Grinning .
Така, че се радвам за теб, че успяваш да преосмислиш всички варианти - и наистина е добре сега да учиш, да се развиваш! Радвам се, че сама се реши на това! Успех занапред и вярвай в себе си!   bouquet
Виж целия пост
# 14
Във всеки случай пълната каша в главата и абсолютната обърканост не са добри предпоставки за вземане на толкова сериозно и отговорно решение. Може би е добра идея първо да се изясниш със самата себе си... и после да пристъпваш към нещо толкова глобално променящо живота.
И това е не защото си малка, а защото, както сама казваш, си объркана.
Хората порастват на различна възраст.
Но ако не си сигурна, че си готова за такова нещо - по- добре не избързвай, не слагай каруцата пред коня.
Или в случая - не се опитвай насила да пораснеш - емоционално - по- бързо от това, което би било естествено за теб.
Когато дойде правилният момент, вярвай, ще знаеш... и няма да се чувстваш объркана, несигурна и пр., а само нетърпелива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия