В главата ми е абсолютна каша :)

  • 2 326
  • 20
# 15
Анита, аз също съм на 22. При нас решението да си имаме дете беше доста импулсивно, но аз спокойно мога да се опра на таткото в много отношения. Той е по - възрастен от мен, беше готов за дете и дори сам повдигна въпроса. Освен това и двамата взимаме прилични заплати и смятам, че сме достатъчно финансово подсигурени за бебче. Финансовата страна най - малко е имала тежест във взимането на това решение, защото е най - променливата  Whistling

Та единственото притеснително нещо, което прочетох в поста ти е заключението, че приятелят ти не е готов за деца. Струва ми се, че колкото и да искаш да си майка, ще трябва да го изчакаш. Започни обаче да говориш за деца, за да го накараш да се замисли в тази посока, нека просто идеята започне да зрее, щом ти си вече готова.

Иначе аз има същите като теб доводи - не бързам толкова много да завърша, просто защото съм много неориентирана в това отношение, три пъти сменям специалност вече и нищо не ме грабва. Дори ако ми се наложи да отложа образованието за по - късен етап, все си мисля, че може да е за добро и да ми даде възможност да обмисля някой неща.
Винаги съм искала да съм млада майка и не смятам 22 за толкова ранна възраст. Живот и здраве ще съм мама на 23 и това ми се струва доста нормално. За мен горната граница беше 30 години. Все си обещавах да не чакам до тогава и то си дойде  Peace А и сестра ми стана млада мама и имах възможност да следя що годе от близо битките, които води и да преценя, че ще се справя.

Като цяло виждам, че спирачките ти са по - скоро битови и ми звучиш емоционално доста зряла и готова да бъдеш майка. Когато и да ти се случи, съм сигурна, че ще си много щастлива, така че ти пожелавам да уцелиш подходящия момент  Peace
Виж целия пост
# 16
 newsm51
И при мен е така, честно казано си мисля, че повечето жени минават през това- готови ли сме- не сме ли готови, ще се справим ли-няма ли да се справим и т.н., но в един момент толкова много го искаш това дете, че всичко друго остава някак си на заден план Simple Smile
Успех!
Виж целия пост
# 17
Ох, ако знаете колко ми олекна като я видях тази тема! Дано помогнете да се разясни малко и положението в моята глава. Наистина имам нужда от съвет или просто да си кажете мнението.
Аз съм на почти 28г. С приятелят ми сме заедно от 5 години и живеем заедно в наш апартамент.
имаше период, в който исках да имаме дете, но реших, че това решение не трябва да е само емоционално и трябва да се мисли, защото се нагледах на майки, който нямат представа как да възпитават децата си и що е то да си родител. Обаче се започна едно мислене, един страх и ужас  Sad Сега тази идея ме ужасява и усещам, че съм стигнала крайност, от която имам нужда да ме откъсне някой. Ще ви напиша основните неща, от които ме е страх и в които смятам, че няма да се справя.
1. самото отглеждане на бебето / детето - ранно ставане, недоспиване, липса на капчица свободно време, постоянното чистене, готвене. / честно казано, сега си мързелувам често/
2. тоталната промяна на живота - няма вече аз и мъжа ми искаме тук и там, това и онова
3. финансите, но това май е общовалидно  Laughing
4. ВЪЗПИТАНИЕТО на детето. Аз самата се лутам все още и нямам отговори на някои морални дилеми, как ще възпитам един достоен човек?! Как можеш да си учител на формираща се личност, като и аз се тръшкам понякога, имам своите кризи и избухвания, понякога не зная как да действам в дадена сутиация... Как да го възпитам - да бъде упорито и пробивно, за да оцелява или да бъде скромно и добродушно като мен и да стане същата патица и да я тъпчат ... ох
5. страх ме е, че времето лети,  загубих много мои роднини, мъжът ми също, а искахме децата ни да ги познават и от единия страх вече е невъзможно, а пък не мога да раждам, защото трбява да се отхвърля работа

Момичета, виждате, че работата е тръгнала към специализираните заведения  Whistling помагайте, моля ви!
Виж целия пост
# 18
orhideia_K, много се задълбочаваш. Всеки ги има много или малко всички тези притеснения
1. Всички се справят, и ти ще се справиш.
2. Това мен не ме е притеснявало
3. За финансите нищо не можеш да знаеш. Може да имате повече, може по-малко
4. Възпитанието и мен ме притеснява, но няма как.
5. Колкото повече време минава, особено в опити, толкова повече го искам и по-малко мисля за нещата по-горе
Виж целия пост
# 19
Благодаря за отговора!
Аз имах период, в който така исках дете, че не мислех за нищо друго. Бях готова на всичко, само и само да ми се случи. Тогава мъжът ми ме приземи и ме накара да се замисля. Не е само цветя и рози и този период, в който се бориш за бебето и то е идея фикс е много подвеждащ. В никакъв случай не го казвам, за да те обидя! Просто аз така се чувствах тогава. После се замислих за различни неща, но пък ето, че изпаднах в друга крайност. Сега пък от мислене ще се побъркам... ooooh!
Виж целия пост
# 20
orhideia_K, моето мнение е да не отлагаш, защото нямаш представа времето колко бързо свършва. Лошото е, че човек не знае какво му е начертала съдбата, но за една жена възрастта е особено важна. Не случайно хората са казали, че на млади години всичко е по-лесно. От моя житейски опит мога да кажа, че когато човек е по-млад е по-силен физически и по-устойчив психически, защото ежедневието ни променя. А относно притесненията ти за това, дали ще успееш да възпиташ детето, тях винаги ще ги има.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия