Раждане в къщи 13-съдбовна тема

multimodal, не мога да спра да се учудвам на светогледа ти. "Аз вече съм минала пътя и съм стигнала еди-къде-си". Звучиш като стогодишна.

Не си минала пътя, още го вървиш - и е добре да се оглеждаш наоколо - иначе полза, че вървиш, няма.

ех, yanast , какви въпроси задаваш ....
предизвика у мен една гочива въздишка.

    Да си кажа честно, не знам, защо на такива въпроси, винаги отговорът е - Мълчание?

Яна, форумът е затворен заради Цвети и доброжелатели като в тази тема. Преди това е бил достатъчно отворен щом и потребител като Ивонска е била регистрин (пример, нищо лично), което автоматчно означава, че всеки е писал, каквото реши/мисли/вярва и това, не значи, че всички останали мислят/вярват същото. Бг-мамма също публикива статии на различна тематика и същевременно има огромен форум с най-разнородните потребители, изповядващи абсолютно противоположни възгледи несвързани и непредставителни за бг-мамма, нали?

Не знам къде/кога си чела, подобни дискусии текат, но както писах и по-рано - не е това мястото да го обсъждаме.

Яна, към кой да покаже човешка съпричастност - към потребителите в тази тема ли или към Цвети? Публично ли се показва съпричасността, за кой трагедията е най-силна и кой страда истински от случилото се? Мислиш ли, че за семейството на Цвети публичното бъркане в раните в този момент, е най-удачно? Мисля, че отговорите на тези въпроси, отговарят на твоите.

Ива, много се извинявам, но никой не обвинява Цвети. И съпричастността не се изразява, в това да заявиш публично, че всеки отговаря сам за постъпките си. Съпричастността е - да признаеш, че и ти си Човек, и че е човешко да се сгреши, и да си признаеш грешката. /и грешката не е в Цвети/

Ами Флип, учудва ме прилагането на личния ти аршин върху всички останали, защото явно очакванията ми са по-високи, отколкото се оказва. Винаги съм си мислила, че след толкова четене на добри и недотам съвършени закони юристите започват да уважават мотивите и да разбират причините за действията на другите, макар и да не им харесват. Изненадва ме, че смяташ решението на всички, които се решават да раждат неасистирано за неглижаране, а не за личен избор, особено при липсата на алтернатива. Все пак всеки гледа да избере по-малкото зло, според както той го разбира, а всяка майка мисли първо за децата си, а после за себе си. Жалко, че дори постът на Ива с разказа на едно доста често срещнато болнично раждане, не те е накарал да замислиш.

Колкото до мен, имам професия и си я обичам. Старая се да не разделям личността си и да не оценявам с "човешкото си Аз", когато не е свързано пряко с работата ми. Принципи, какво да правиш.

Я всички да вземат да се извинят една по една на "чудесната" компания, да си поръсят главите с пепел и да отдадат 100 часа обществено полезен труд!

В кого е грешката?  
В тези, които вече са раждали неасистирано, и от които Цвети е потърсила подкрепа?

Тук масово се твърди, че и давали медицински съвети, а не мнения от личен опит на раждали жени. Вече писах какво мисля - медицинските съвети се дават от лекар. Ако Цвети е искала такива, сигурно е щяла да потърси гинеколога си или да иде в болница.

inna-bubulina, пред кой да си признаят грешката и коя грешка? Вие познавате ли точните отношения и разговори на Цвети с тези, които си мислите, че трябва да признават нещо? И кои са тези точно с имена? Супер дръзко е човек да си мисли, че познава нещо по отрезки от разговори(при това оскъдни). Все пак да кажа - явно не си разбрала какво имах предвид със споменаването на Цвети. Дано Яна е.

Бащатко, искрено ме разсмя

Мулти, още малко, още съвсем мъничко трябва...
Между другото, не знам какво работиш, но вярвам, че ако ми е нужен съвет, касаещ твоята професионална квалификация, ще получа най-доброто...А, ти, би ли ми дала съвет за нещо, в което не си специалист????

    пп Както и да е, разбрах - Цвети, сама си е виновна за всичко.

Ива, досега съм те смятала за много умна жена и се надявам че разбираш разликата- едно е изпитването на съпричастност и съвсем различно е в една ситуация да се опиташ да направиш самооценка и да се опиташ да създадеш морален кодекс.

Нарочно дадох пример със себе си. Ако дам съвет за кърменето на майка и после бебето пострада от недохранване може да не съм отговорна- т.е. майката може да не е последвала съветите ми адекватно. Но лично за себе си ще се запитам- не трябваше ли повече да наблегна на важността бебето да е нахранено? Достатъчно ли наблегнах да отиде на лекар ако забележи еди-кои-си симптоми? И задължително ще споделя случая с останалите консултанти за да видим дали и къде е можело да бъдем по-полезни на майката.

И в конкретния случай се надявах тези, които активно пишат в Родилница и особено тези, които администрират, превеждат материали, решават какво да се качи, и особено тези, които по телевизията се идентифицират като част от Родилница да дискутират помежду си:
-дали не трябва да определим граници в които да даваме съвети и да подкрепяме избора на домашно раждащите?

-Дали при определени условия не е редно да насочим бременната да потърси лекарско мнение или просто да потърси допълнителна информация преди да вземе решение?

-докъде се простира споделянето и кога започвамее да влияем на избора? Докъде искаме да влияем? Докъде сме готови да носим отговорност за съветите си?  И как отвъд тази граница да пренасочваме към лекар?

Ето, пак в пример- когато давам съвет на кърмеща майка аз вероятно влияя на решенията и. Да, тя вероятно е решила че иска да кърми когато се обажда, но аз може да и повлияя да не спазва режим, да не дохранва, да не захрани със сокове на 40-тия ден. И включително-ако не внимавам да я успокоя да спре дохранването когато е нужно и бебето да умре от недохранване, да и насадя комплекс от това че не се справя с кърменето, и др. нежелателни резултати. Затова и има задължителни неща, които трябва да попитам най-напред за да се уверя че няма да застраша живота и здравет на бебе и майка. И при най-малкото съмнение следва да я насоча към специалист.

Нещо такова ми се иска да видя. Забележете че не казвам "длъжеен" или "грешка" или "виновен"- казвам само че това би показало отговорност, човешка позиция и висок морал.
Както и би помогнало в бъдеще да педотвратите, доколкото е възможно други такива случки и самите вие да сте по-уверени че постъпвате правилно.

Кое намираш за личен аршин - изказването на мнение ли? Странно, особено от човек, който за 5 теми изръси толкова обобщения и оценки, колкото аз не съм за цялата си форумска кариера.

Уважавам личния избор и мотиви на хората, Мулти, но това не ми пречи да имам мнение за тях и даже да го казвам, представи си. Не съм на мнение, че хората трябва да се преследват и затварят заради личния си избор (освен когато са причинили вреда на друг човек, това си е основен принцип и в правото, и в морала). Така че, след като съм достатъчно толерантна да не искам от никого да си променя възгледите заради мен, околните пък трябва са достатъчно толерантни да ми търпят правото на лично мнение, особено по обществени въпроси. Отнася се и за теб.  

Яна, аз пак да попитам - къде да го видиш? Тук ли? И защо смяташ, че не се прави?

Упреците, отнесени към тези, които не са направили твоя избор - това намирам за личен аршин. Ако смяташ, че аз съм упрекнала някого за избора му, кажи си.

А че се налага да се търпим, е ясно. Само че аз преди четях в тази тема, защото ми беше интересно, и не съм ходила по теми, които не съвпадат с личните ми разбирания, за да си изказвам мнение и да се налага да бъда търпяна. Впрочем не бих си го и позволила де. Пак въпрос на избор.

А ти какво правиш? Упрекваш. В случая - мен.

Мулти, очевидно не можеш/не желаеш да разбереш, всъщност си имаш някаква своя представа за "упреци", "аршини" и т.н., имай си я. Аз се изморих да се обяснявам с теб, коминукацията просто се губи някъде по трасето или пристига при теб във вид, пречупен ицяло през мъглявите ти разбирания за толерантност, личен избор, алтернативност, търпимост и т.н. Това може би се отнася за всеки човек. Във всеки случай, аз прекратявам темата, защото си говорим на различни езици 


Ами и да не е тук... Къде е? Пак ли някъде по затворените теми, където се говори и за рисковете? Нали имат публична кауза - нека всичко да е публично все пак. И случаят с Цвети. И рисковете. И становището.