Татковци срамували ли сте се от жените си?

Точно!
Обикновено причините са много по-дълбоки, а не качените кг....
А ако все пак се окаже, че точно кг са причина, то аз лично бих се скапала доста повече ,предвид факта, че той всъщност не е обичал мен, а само външното, черупката, в която ме е "харесал"....
Все си мисля, че любовта и отношенията между двама трябва да са доста по-съдържателни от едната визия.
Иначе, всички грозни, дебели, ниски, трътлести, и т.н. "дефектни" мъже и жени щяха да са сами от рождението до гроба....А реално е точно обратното.   

Аз какво обеснявам, това не е причина някой да го е срам от половинката му. Това че се разболях и станах като бухтичка аз ли съм виновна. Минах какви ли не препятсвия и в болница съм лежала ама мъжа ми не ме е оставил да си излизам сама. Това че някой го интересува колко кг си и кой номер сутиен носиш е негов проблем, истинските жени не се срамуват от нищо дори от килограмите си и винаги са там когато ти трябват.

за мъжете с ниско самочувствие, не заслужавате жените си щом не умеете да гиуважавате въпреки всичко

Интересна тема.
Ще споделя и аз нещо по темата.Винаги съм била около 50-60кг., не съвсем слаба, с малко коремче може би...И каквото и да правех не можех да съм с идеална фигура, а тренирах тае-бо, правех диети и т.н..Но бях здрава.С тези си килограми се запознах и с мъжа ми и бях така горе-долу до годината, в която забременях.Тогава ми установиха хормонални проблеми, поликистоза - жените знаете как е с хормоните.Бях и качила малко, но то като пиеш разни хормони просто няма как.Успяхме, трудно, но забременях и родих дъщеричката ни.Качих 12кг. по време на бременността, по-голяма част от които свалих до месец след раждането.И ми останаха още няколко, за да стигна нормалните си килограми.
Кърмех, зимата след това вместо да сваля, обаче започнах да пълнея, при все че внимавам колко и какво ям, тренирам, но за кратко време качих много.Знаех, че е от хормоните и не си обърнах внимание на време.Срам ме е да кажа, но стигнах 90кг..Изглеждах ужасно, чувствах се ужасно.
Мъжа ми нито за миг не ме е накарал да почувствам, че не ме обича или се срамува от мен.Винаги сме си излизали заедно, с приятели, колеги, на работата си ме е канил на банкети и т.н..Но и той знаеше, че имам проблем здравословен и един ден настоя да се прегледам най-сетне, защото не нормално почти нищо да не ям, а да съм с тези килограми.
Е имаше проблем - оказах се освен с хормоналните истории и с инсулинова резистентност/ това е подобно до известна степен на диабета от 2-ри тип/.Започнах да се лекувам, продължих да спортувам, минах на малко по-различен режим на хранене подходящ за хора с проблеми със захарта и днес съм с 20 килограма надолу.Остават ми още поне 10-15, за да съм такава каквато бях преди.От една година свалям постепенно, но това е най-вече заради контрола на заболяването, останалото е, за да не се отпусна.
Започнах пак да се харесвам, здравословно се чувствам и по-добре, защото килограмите  затормозяват целият организъм и независимо дали се харесваме или не със тях, независимо дали мъжа до нас ни харесва - те вредят на нас най-вече.
Мъжа ми е до мен и ме подкрепя, най-много го радва, че здравословно съм по-добре.
И нямам търпение да си върна нормалните килограми и ще стигна и до там!
Затова момичета, не правете като мен - ако въпреки всички усилия не отслабвате - идете на лекар!Ако бях отишла по-навреме, нямаше да се стигне до тук...

Моята история е подобна, само дето нямам проблем със захарта, но се надявам да ми се нормализира инсулина,че ако се надуя пак като балон аз ще се гръмна. само да кажа, че никога не съм си губила самочувствието, независимо от кг-мите

Според мен мъжете не са толкова глупави комплексари и много добре правят разлика кога една жена е напълняла заради здравословни проблеми и не зависи от нея и кога не й пука за външния й вид, защото си мисли, че вече го е "вързала" и затова не отслабва. И второто го приемат като обида. А тя сама по себе си носи и други проблеми в общуването и отношенията.
ЗАвиси и каква е била когато са се взели- комшийката ми беше 50кг като се ожениха, спря работа като сервитьорка и почна в офис(  тоест се обездвижи), - качи 20кг .Забременя и стана 90. Хвана се да пази диета- отслабна до 75 някъде, после му отпусна края и спря да се тревожи за фигурата си. Изкара още една бременост  и сега е над 100. Нищо не предприема- все не й харесват диетите. Също съм я чувала да се оплаква, че искала да се разходят в парка, пък мъжа й отишъл без да я вземе.....

Аз през пубертета и малко след това, бях много кльощава.Така си се и харесвах-45кг ми беше рекорда за най-много килограми.Есента на 12 клас тежах 39. Дори тогава се чувствах добре, но изглеждах като скелет. 
Запознах се с моя мъж, когато тежах 47.После се разделихме за малко и свалих до 42.  В началото си беше свикнал да ме гледа на чироз, но за 3 години, незнайно защо качих 10 килограма.Станах си 55 обичайно.Които за моята височина са нормални, но аз ги усещах страшно много.
Е, сега съм вече 60 и кусур.   
През цялото време ме е харесвал, казвал ми е колко съм красива, сочна, мека.  Но напълно осъзнавам, че ако след като родя не сваля качените или продължа да качвам,няма вече да имам толкова красиво тяло.Нито за него, нито по стандартите за здрав, хубав човек.
Ще ме обича естествено.Няма и да ме остави.Но ще гледа огромния ми црлулитен задник и шкембето покриващо срамната ми кост и ще си мисли"Толкова ли я мързи да отиде на едни танци". Аз самата няма да се понасям. 
Вече при здравословен проблем е малко по-различно.Разбирането на това, че си болна, обаче, не премахва гледката, която представляваш.  Не си виновна, но човек си има изградени стандарти, неща които го привличат, възбуждат.Красиво е да има талива, заоблен ханш, ключиците ти да се личат, леките трапчинки на кръста.  Колкото и да обичаш душата, тези неща ти трябват при секс, а и ей така като погледнеш любимия човек.
Мен би ме било срам ако стигна до такова положение, пък камо ли мъжът ми.
Аз същи не бих искала да стане 150 килограмов с огромна тиква, вместо корем. Баща ми е на 53 и е снажен момък още, а мъжът ми на 26 да изглежда по-зле от него....

Здравословните проблеми е ясно, че за нормален човек няма да о кажат влияние, айде стига преекспонирахте!
Ама да имаш глиган вкъщи, който потвърждава, че си се харесва дебел и провиснал и дори не иска да направи нещо по въпроса, си е направо мотив за изневяра.

То за изневяра на повечето хора такъв мотив не им е нужен. 

Иначе мисля, че Belle- Etoile се е изразила най-точно.

Няма значение дали една жена е слаба или дебела , тя трябва да полага усилия да изглежда добре и не говоря за фигурата. Мъжете не обичат жените да се за пускат ,на тях им е приятно да виждат ,че жените им се грижат за себе си . Независимо колко кила си качила ,никога не се отчайвай  експериментирай с външния си вид ,косата ,дрехите прави си маски ,гримове . Това ще ти върне хем самочувствието ,хем уважението на мъжа  .КОлкото и да казват ,да не се занимаваш или да не се чудиш толко какво да облечеш , определено ги е грижа и не знам може би се поражда някаква ревност в тях ,но е така ! Никога не казвайте пред тях "ох много съм дебела " или срам ме е защото съм дебела! Трябва самочувствие 

Не знам за татковците, но аз напоследък напълнях много - поради проблеми и застояване, разбира се.
Милия не ме харесва такава, а плюсът е, че аз НЕ СЕ ПОНАСЯМ. И съм се взела в ръце. Най-хубавото обаче е, че когато ме удари мързела или се отпусна, милия ме подтиква. И така като спортуваме двамата ме нахъсва повече да си вляза обратно в тялото и да се чувствам добре.

С това исках да кажа следното - наистина ВИЕ трябва да се чувствате ок. Мъжа ще се напасне според вас. За всеки влак си има пътници.