Май дойде и моят ред

.::Перличка::.     
Ne moga da obarna na kirilitsa, no mnogo mi se iskashe da te pozdravya i da ti pojelaya mnogo hubavi migove ot tuk na setne. Ne spirayte da rabotite nad vrazkata i dano ne se sreshnem otnovo v tozi forum s podobni vaprosi ot tvoya strana! 
 

Благодаря kiara и dias аз също се надявам да се закрепят нещата.Всеки път е така,надеждата умира последна,имвсеки път има разговори и уж разбирателство,но...страх ме е че пак ще е временно.Тогава когато разбрах за тези комплименти към бившата и т.н. го изживях много тежко,но благодаря на няколко момичета,които много ми помогнаха и ми дадоха сили.Едната от тях е психоложка и много ми помогнаха съветите й.Говорили сме и за консултации двамата,но на този етап нямаме възможност да си го позволим,иначе сигурна съм много ще помогне.Аз специално съм много "ЗА" идеята.Трудно нещо са това семейните отношения,гледам мои познати и приятелки,скоро задомили се ,колко са щастливи...защо и аз не се чувствам така,а все се чувствам напоследък така напрегната и някак самотна
А с тази песничка поздравявам всички вас http://www.vbox7.com/play:c53ed687

.::Перличка::. , нали си чувала че превенцията е по-важна от лечението?! Не оставяйте нещата на самотек, а работете усърдно по проблемните въпроси. Щом имаш приятелка психоложка я помоли за съвет, едва ли ще иска пари. Възползвай се от каквото и коолкото можеш. Защото ако след проблема следва разговор и после всеки продължава по старо му, едва ли ще стигнете далеч 

благодаря за поздрава   

Zdravei Perli4ka
kak se razviha neshtata ot predi edna godina do sega?

Това си помислих и аз, докато четях първия пост на авторката. Съгласна съм, че трябва да се опита всичко, преди да се разбута семейството, но в случая не смятам, че това ще проработи. Първо, той вероятно има отношения с друга. Което се изразява отчасти в агресията и опитите за насилие, насочени към жена му. Това е недопустимо. Второ - вместо и той да се замисли за поведението си и грешките си, предпочита да го раздава сърдит и засегнат. Което според мен означава, че изобщо не допуска наличието на собствена вина. Трето - съгласен бил да останат заедно, ама заради детето. В такъв случай къде остава жена му и отношението към нея? За мен това говори, че ще продължи да я смята за част от интериора, понеже му се налага заради детето. Не заради нея самата. Такива решения често са бомба със закъснител. Консултацията помага, когато има искрено желание и от двете страни да останат заедно една заради друга. Доколкото схващам, той има желание да запази семейството не заради друго, а заради детето. Което няма да реши основния проблем.

Ми тя авторката е решила и второ дете да му роди на този.Хепи енд.

Ами вероятно смята, че с второ дете ще удвои шансовете да останат заедно, па било то и заради децата. Няма лошо, само че да не стане така, че желанието й за обич, разбирателство и подкрепа да остане неудовлетворено. Че ако после реши да го напуска, с две деца вече ще е още по-трудно. Тя иска едно, а вече е получила категоричен отговор - *ще останем заедно заради детето*. Аз поне бих била наясно след такъв отговор какво да правя.

Много верни постове. оценявам ги, защото и аз се намирах в същата ситуация, преди ТОЙ да реши да ни зареже. С две думи - лошо отношение и вменяване на постоянна вина. Това е психически тормоз .

... за него да

заядливко ....

... за него да
[/quote] заядливко ....
[/quote]
истина е.  от собствен опит го знам. на моя гръб висеше същото обвинение. 

Виждам,че темичката все още се развива.Нещата честно казано се пооправиха.Пак има приливи и отливи.Има моменти, в които ми казва и показва,че ни обича,има моменти,в които просто не вярвам.Да бях решила да му родя 2-ро дете,забременях без да го искам.Много се двоумях дали да запазя бебето,ако бях направила аборт това значеше да намразя себе си.Е,за съжаление го загубих в 4-ти месец и половина.Беше ужасно,изживях го тежко,лежах 26 дни в боллница и не успяха да го задържат,наложиха се 2 повторни кюртажа,защото след 1-вия имаше останала плацента.Самата аз съм объркана все още,дори и след 1 година.Това момиче вече е блокирано във ФБ,но това не значи че ще забравя.Просто съм се пуснала по течението и само времето ще ми покаже какво ще стане.Обичам го,на ммоменти го ненавиждам,но май обичта е повече.Поне сега нещата са доста по-спокойни.Определено се чувствам много по-добре,мисля че е осъзнал някои неща, но не всички разбира се Не знам аз ли съм станала много взискателна или съм се уморила да прощавам,не знам кое е правилно и кое не.Просто се отдавам на момента.Има още какво да учим,само едно знам, че той никога няма да се промени на 100%.Според мен това е някакъв начин, с който си защитава достойснтвото ли не знам,за вменяването на вина имам предвид.Или просто е слаб и не може да приезнае,че е сбъркал.Като цяло мога да кажа, че нещата за сега са по-добре от преди 1 година,по-сдържан е станал и се надявам наистина да се промени още малко поне в положителна насока.Иначе и много пъти съм си мислила дали не ми изневерява,обаче ммисля че няма смелост да стигне до края,В нета всеки добива кураж, в скайп,ФБ,сайтове за запознанства и т.н., но за продължение... не всеки има кураж.Също така вече живеем в Пловдив,върнахме се преди 7-8 месеца.Даже ми каза,че я е засякал,поздравил я е и си е тръгнал.Дойде развалнуван така да кажа, че не е почуствал нищо,когато я е видял.Не знам,според мен когато си пишеше с нея е влагал чувства,може да е било нещо ммоментно,може и да не е.За съжаление няма как да знам,но както казах се оставям на течението и каквото съдба покаже.    Благодаря на всички,които пишете   

  Радвам се, че си по-добре и нещата вървят, макар и бавно към подобрение. Съжелявам за загубата на бебето, може би така е било по-добре за всички вас.

  с много смесени чувства останах след като изчетох темата