Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

  • 35 004
  • 821
# 15
heureuse, извинявай и какви са точно тези "душевни рани"
Всъщност да те светна, че е имало и друг вариант на престой за теб, пък ти си реши дали е бил по-подходящ:
1. да те заведат в понеделник и да те приберат в петък вечер. Прибирането в сряда не беше задължително, а възможност.
2. да те оставят в Дом "Майка и дете" за определен период и да ходят да те взимат и виждат, когато могат.

И по темата: посещавала съм такава ясла. Родителите ми работеха на смени включително с нощни дежурства. И през ум не ми минава че е било пагубно за мен.

Надявам се след 20-25 г., ако има форуми, децата ми да не пуснат тема как: "Мама и тати ни захвърлиха в ясли и градини, как нараниха психиката ми, че и последни ни взимаха.... "

Вергилия, не не е пързалка. Имало ги е. В София и сега ги има, може би и в други градове.
Виж целия пост
# 16
За да подкрепя heureuse ще кажа, че аз разбирам състоянието, което тя описва. Имам и ясни спомени, но го изпитах към 4 годишна когато влязох в болница за първи път. Ако е ходила на седмична градина в тази възраст е нормално да има спомени и да, те могат да нанесат сериозни травми (както и моите от болницата).  Peace
Виж целия пост
# 17
Малката ми сестра беше на седмична ясла. Родителите ми си бяха в 17  часа вкъщи. Или са стоварвали отговорност върху мен аз да я гледам.  Стига с това не са имали избор. Такива са им били разбиранията.

Desem, наистина не е казано, че трябва да имаш душевни рани. В повечето случаи лошото отношение е доста по-пагубно от това, че трябва да си дадеш децата на ясла. В много случаи на ясла ще е по-добре, отколкото с "мама" вкъщи по цял ден. Аз лично дори и на ясла нямам сърце да ги дам, не искам децата ми да "свикват" с ряздалата и да притръпнат от болката.

Но много хора не разбират пораженията от детството си, като едно от тях например е занижените критерии към всичко. Много жени са склонни да се превърнат в слугини на мъжете си, имат много елементарни изисквания към живота и им е добре на хората  Laughing
Виж целия пост
# 18
Октопод с рокля, не знам за седмична детска градина, аз на седмична ясла съм била.
Някой по-горе попита "как имаш спомени от тази възраст" е аз имам и нищо травматизиращо няма в тях.
Какво да направят родителите работещи нощни смени и без възможност за помощ от баби и дядовци.
Сами в къщи ли да ги оставят, тогава това са били "бавачките/детегледачките"

Люляковa, нима тези деца цял живот ще бъдат до полата ни  newsm78

Не разбирам изборът на вашите, но при някои хора това е необходимост.
Ако сега съм изправена пред дилемата, да си изпратя детето при баба далече или седмична ясла ще избера яслата, но ще знам, че детето ми може 4 от 7 вечери да е с мен.
Виж целия пост
# 19
Аз да ви кажа, преди 3 години много обвинявах майката на едно съучениче на моя син, че не беше дошла на празненство. Ама така съм я ругала на ум, че чак ме е срам.
В последствие разбрах, че жената и семейството са доста затруднени и явно наистина не е имала възможност. Никога не съм си мислела, че може хора така да са закъсали, и ми е неудобно, че преди години мислех лоши неща за нея.

Това относно избора на родителите.

От друга страна имам приятелка самотна майка, без образование, т.е. не смее да поиска да излезе по-рано от работа и търпи, за да има какво да ядат, тя ще обърне света, ни никога няма да пропусне тържество. не знам дали съм особено по темата.
Виж целия пост
# 20
Вергилия, за съжаление не винаги можем да се откачим от работа. Особено, ако си единствената с деца. Не стига, че взимаш болнични почти всеки месец, но и на тържества, родителски срещи искаш да ходиш....
Плакала съм, когато говорих със дъщеря ми за нейното 1во тържество в градината (4 г.), тя не говореше за него: "Какво ще имате утре? Тържество, а?... и родителите ще дойдат.", тя: "Да, но ти няма да дойдеш"... бях пропуснала открития им урок по английски, защото не успях да изляза.
Виж целия пост
# 21
Не съм ходила, слава Богу. И въобще на ясла не съм ходила. Направо на градина майка ме записа и то май направо във втора група, защото бях по-голяма.
Имам обаче един близък приятел, който е ходел на седмична градина . Беше много лабилен, връстник ми е и сме си говорили за това. По-късно се самоуби.
Не казвам че заради яслите се е сдухал така, но ...тъжно детство е имал..
Виж целия пост
# 22
Добре, да се съгласим, че преживяването е било толкова травмиращо, че и до днес си спомня човекът как чужди хора са се грижили за него, насаждали са в детската глава страхове, че ако не спи, яде и т.н ще се случи нещо лошо.
Щом си давате сметка как се е отразило това в настоящето ви и щом очевидно не може да се върне времето назад, какви са опциите?
1) Говориш с родителите си по темата, чуваш тяхната версия, обясняваш им колко ти е навредило това и прехвърляш на тях вината как са объркали живота ти. Преживяваш "душевен катарзис" и приключваш с този въпрос.
2) Правиш всичко да не повториш същата грешка с децата си.
3) Подлагаш се на терапия при психолог.

От позицията на годините си давам сметка, че съм обвинявала родителите си за много неща. Обаче колелото се върти и все по- често се случва да попадам в същите ситуации и да разбирам че нещата никога не са еднозначни. Тук изключвам случаите на родители, за които раждането на деца е просто изпълнение на биологичната функция и толкова.
Виж целия пост
# 23
Не очаквайте травмите от ранното детство да са очевидни, дори за вас. Това най-общо може да е несигурност, която да има различни проявления. Например ревността не е нормално чувство. Толкова хора има, които ревнуват, малко или много, без да имат реални основания. Или пък имат комплекси за непълноценност. Някои все си мислят че не са достатъчно добри, за да им се случат много хубави неща в живота им. Всъщност дори не го мислят, т.е. не подозират че имат такъв проблем, но пак действат в невидимите граници на затвора, който сами са си изградили. Някои са мнителни. Някои дори сами не си дават сметка че реагират много пресилено на неща, които за други са напълно нормални. Изумявала съм се по форумите, включително тоя, от това колко жени търпят недопустимо отношение на съпрузите им и дори го смятат за нормално. Питате за мен - страх от изоставяне, неувереност. Необходимостта близките ми непрекъснато да ме уверяват че ме обичат (което за мен автоматично означава че няма да ме изоставят) и въпреки уверенията, едва доловимо, но постоянно неспокойствие. Предполагам че повечето от вас не биха го забелязали, или биха го отдали на ежедневния стрес и т. н. Все пак си мисля, че е огромно постижение че си дадох сметка за това и че намерих причините. И съм убедена че ще се справя с това. И да, прошката е задължителна за да се освободиш от затвора на собствените си страхове. Аз разбирам и съм простила на интелектуално ниво, но не и на емоционално. Исках просто да видя дали няма и други, които са тръгнали по този път.  
Виж целия пост
# 24
 Да, мисля че е възможно травмирането в седмичните ясли и градини, въпреки че не съм ходила там. Посещавах обикновена градина, но като излизахме на разходка, минавахме покрай седмичната и там винаги имаще ревящи деца накачурени по оградата. Много ми беше жал за тях и мислех че е нещо като сиропиталище.
 Сега имам колежка, на която детето е в седмична ДГ- има си мъж алкохолик и не може да разчита на него. Ами момченцето още не говори добре, но псува като хамалин и вече се опитва да краде в магазините! Разбира се и семейната му среда не е цветуща, но си мисля че в стандартно ОДЗ щеше да е в пъти по-добре.
Виж целия пост
# 25
Изумявала съм се по форумите, включително тоя, от това колко жени търпят недопустимо отношение на съпрузите им и дори го смятат за нормално.  
Да, така е. Точно сега се сетих и за една съседка, тя е доста по-голяма от мен, но ми е казвала, че е била в някакъв пансион, защото са били 5 деца и без баща. В момента мъжът й се държи с нея точно като с парцал, но тя не роптае, за нея е нормално. Убедена съм, че самата си мисли че не заслужава повече... Tired
Виж целия пост
# 26
Ето, прочетох че и Марта Вачкова е идентифицирала това като източник на проблеми за нея:

"Марта Вачкова все още е обидена на родителите си за това, че като била малка, я дали на седмичен дом. „Баща ми работеше като луд, а майка ми си следваше и после и тя работеше като луда!” – разочаровано обясни Марта. „Аз бях безкрайно тъжно дете, но като ми обръщаха внимание, подхождаха с много любов!” – призна за родителите си очарователната водеща на „Жените” по БНТ."

http://www.ekrana.info/marta-vatchkova-pokazva-mama-po-nova-koya … o-luda-video.html

Между другото, аз също по принцип съм получавала МНОГО обич от родителите си, този случай е бил изключение, и това е здравото, върху което мога да стъпя, за да се справя с проблемите си.
Виж целия пост
# 27
Мда, ясно е че тея хора имат някакви травми и поражения. Но да плачат за преди 20-30 години, нищо няма да променят. Важното е как да се справят с това сега, ако мислят че им оказва влияние все още и не са го надрасли и превъзмогнали. И разбира се, да не причиняват на свой ред това на децата си Peace
П.П Между другото, то се говори и за травми от изоставяне дори при недоносените дечица, на които им се налага престой в кувиьоз за определено време, или дечица, които по някаква причина се е наложило да бъдат отделени от майките си след раждането. Та ако задълбаеме много..., май човек изначално  се страхува да не остане сам... Confused Ето тук например-
http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=1&ved=0C … oqjOQy9p13wGG3wtQ
Виж целия пост
# 28
Като се замисля, май само наличната баба ме е отървала от седмична ясла. Нашите се връщаха от работа в 17ч., да, но работеха извън града и в 6,40 сутринта трябваше да са на спирката на автобуса, събота също беше работен ден. А "редовните" ясли и градини отваряха в 7 или 7,30. Освен това, много повече хора работеха в производството, на смени и повечето от тях зависеха от ведомствен транспорт, доста по-редки бяха личните автомобили, а такситата не бяха много и евтини. Като изтървеш рейса, защото, примерно, детето се затръшкало сутрин или учителката те заприказвала, ходи се добирай до майната си, а при 3 закъснения повече от час без основателна причина, следваше дисциплинарно наказание, което се отразяваше и на заплатата.

После, вече към 75-та година, платеното майчинство стана 2г., в работата им въведоха опция втори автобус в 7,40, който повечето родители на по-малки деца ползваха, а се връщаха в 18ч. През ваканциите организираха и ведомствена детска градина за деца от 5 до 14г.

Обаче има и друго, това си е било модел на поведение, изключително толериран в държавата преди 40г. - 6м. платено майчинство, после се връщаш да работиш за благото на народа, а в замяна държавата се грижи за детето ти. Изцяло по съветската система - психиката на социалистическия гражданин да се формира правилно от най-ранна възраст (то и по хитлерово време е имало нещо такова, де Mr. Green).

Виж целия пост
# 29
Октопод с рокля, не знам за седмична детска градина, аз на седмична ясла съм била.
Някой по-горе попита "как имаш спомени от тази възраст" е аз имам и нищо травматизиращо няма в тях.
Какво да направят родителите работещи нощни смени и без възможност за помощ от баби и дядовци.
Сами в къщи ли да ги оставят, тогава това са били "бавачките/детегледачките"

Люляковa, нима тези деца цял живот ще бъдат до полата ни  newsm78

Не разбирам изборът на вашите, но при някои хора това е необходимост.
Ако сега съм изправена пред дилемата, да си изпратя детето при баба далече или седмична ясла ще избера яслата, но ще знам, че детето ми може 4 от 7 вечери да е с мен.

Как какво! Да си сменят работата, например! Няма как да ме убедиш, че по време на соца родителите ти са можели да умрат от глад, ако не са били работили това, което са работили! Така че оправданието с нямането на хляб и покрив отпада. Все единият от двамата родители е можел да си смени работата, ако е било нужно и с по-нискоквалифицирана, но да си е вечер вкъщи да си вземе детето от ясла или от градина.

За сегашно време, пак не съм убедена изцяло, че седмичните ясли са нещо нормално. Поне докато не са изчерпани всички други възможности катоо баба или други роднини. Е, ако наистина е въпрос на живот и смърт, за комата хляб, ясно че е по-добре дете на седмична ясла или градина, отколкото в мизерия вкъщи!
колкото до избора с баба надалече или седмична ясла, сто пъти бих предпочела детето ми да е надалече с баба си, отколкото да прекарва толкова денонощия в яслата без никой близък човек до себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия