Как какво! Да си сменят работата, например!
И пак не е съвсем така. Например баща ми не е можел да се откаже от работата си защото чрез нея е щял да получи жилище.
Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?
- Публикувана: 12 юни 2011, 01:29 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2020, 14:15 ч.
# 30
12 юни 2011, 17:09 ч.
И пак не е съвсем така. Например баща ми не е можел да се откаже от работата си защото чрез нея е щял да получи жилище.
Виж целия пост
И пак не е съвсем така. Например баща ми не е можел да се откаже от работата си защото чрез нея е щял да получи жилище.
# 31
12 юни 2011, 17:16 ч.
Извинявай, ама и двамата ли са чакали едно и също жилище? Ако не е бил баща ти, можела е да е майка ти. жилището си е жилище, едва ли сте щели да остаанете на улицата. 
Конкретно по време на соца, е имало доста по-здрава социална защита, гладни и на улицата просто е нямало. Да, това за идеологията с късото майчинство и яслите е така, но все пак, не е било задължително, никой родител не е бил принуждаван да стои на определена работа, която го принуждава да даде детето си на седмична ясла. Останалото е надделяване на материалния или професионалния интерес, възможно е и на личностния такъв.
Виж целия пост
Конкретно по време на соца, е имало доста по-здрава социална защита, гладни и на улицата просто е нямало. Да, това за идеологията с късото майчинство и яслите е така, но все пак, не е било задължително, никой родител не е бил принуждаван да стои на определена работа, която го принуждава да даде детето си на седмична ясла. Останалото е надделяване на материалния или професионалния интерес, възможно е и на личностния такъв.
# 32
12 юни 2011, 17:21 ч.
Майка ми е чакала за едно, а баща ми за друго. Подали са документи още преди да се познават. Не са знаели на кого ще дадат първи, за да си напусне работата другия. До този момент и двамата са живяли на квартира от 15 год. и не ги е радвала алтернативата да продължат така. Било е трудно и сложно, но какво са 2-3 години срещу цял един живот?!
Виж целия пост
Извинявай, ама и двамата ли са чакали едно и също жилище? Ако не е бил баща ти, можела е да е майка ти. жилището си е жилище, едва ли сте щели да остаанете на улицата.
Майка ми е чакала за едно, а баща ми за друго. Подали са документи още преди да се познават. Не са знаели на кого ще дадат първи, за да си напусне работата другия. До този момент и двамата са живяли на квартира от 15 год. и не ги е радвала алтернативата да продължат така. Било е трудно и сложно, но какво са 2-3 години срещу цял един живот?!
# 33
12 юни 2011, 17:28 ч.
Не знам, далеч съм от мисълта да осъждам избора на някого. Лично за мен никое жилище и никоя професия не заслужава и един ден мъчение на детето ми по разни места, където е оставено с денонощия, самотно и на милостта на някакви чужди хора, включително учителките да го водят по домовете си. Жилище се наема, работа се сменя, но животът на детето не може да се компенсира. Ясно, всеки от нас се старае да оправдае по някакъв начин изборите на родителите си, дори да ги припознае като правилни такива, но на мен би мии било много тежко.
Виж целия пост
# 34
12 юни 2011, 17:33 ч.
Andariel, аз написах по-напред, че майка ми не е харесвала седмичната ясла и съм ходила само няколко седмици. Намерили са си вариант, който да е добър и за трима ни. Не знам какви са мотивите на другите родители, но положително не всички деца пък са го преживяли драматично.
Виж целия пост
# 35
12 юни 2011, 17:45 ч.
То не е до мода. Така работи човешката психика. Едно време почти всички родители просто гледаха децата си ужасно зле, беше си мъка да гледаш дете и да не си гледаш кефа.
Е, как може така да обобщаваш
Аз не съм ходила нито на ясла, нито на седмична градина, никога не са ме гледали баби и имам късмета да имам най-всеотдайната майка, макар да съм расла през 80-те. Не правете погрешни и прибързани изводи, които се касаят само на личен опит, или представи
Виж целия пост
То не е до мода. Така работи човешката психика. Едно време почти всички родители просто гледаха децата си ужасно зле, беше си мъка да гледаш дете и да не си гледаш кефа.
Е, как може така да обобщаваш
Аз не съм ходила нито на ясла, нито на седмична градина, никога не са ме гледали баби и имам късмета да имам най-всеотдайната майка, макар да съм расла през 80-те. Не правете погрешни и прибързани изводи, които се касаят само на личен опит, или представи 
# 36
12 юни 2011, 17:50 ч.
Ооо, като почнете да се превземате- мъчения, изтезания, наказания... Ще кажеш, че са ни пращали в затвор, не в детска градина! Травми могат да нанесат и обикновените детски градини, в днешно време примерите не са никак малко. Училището също нанася поражения върху душевността на децата. Да не говорим, че днешната борба за хляб и буквално за оцеляване направо съсипва народа. Големи терзания за нещо, случило се преди 40 години...
Виж целия пост
# 37
12 юни 2011, 17:54 ч.
Темата е за седмичните детски заведения. Това означава, че детето от бебешка или ранна детска възраст е цели денонощия отделено от близките си, под строг режим, конвейерно отглеждане и минимално индивидуално внимание. Според мен това е мъчение за едно толкова малко дете. А иначе, те, децата свикват на всичко, защото трябва да оцелеят.
Виж целия пост
# 39
12 юни 2011, 20:01 ч.
Радвай се.
Детската психика не е някакъв непробиваем и свръхненараним, дебилен терен, върху който можеш да дълбаеш каквото ти хрумне, и да мислиш, че белегът остава само за секунди. Средноинтелигентен човек инстинктивно усеща, че това не е вярно, а останалите е редно да четат повече. Родителите не са виновни, че им се е наложило, и това е съвсем друга тема от тази, дали се отразява подобен престой в такова заведение на психиката. Хората са различни - на някои се отразява повече, на други по-малко, но не могат да ме убедят, че има доволни.
Това, което остава в подсъзнанието е много вероятно да избие във вариант, в който няма да бъде разпознато като проблем от точно определено, помнено от нас преживяване. Така че.....Оказва се, че ССф е и с корава психика
Виж целия пост
Момичета, не знам на кой свят съм живяла до сега, но за пръв път чувам, че такива места изобщо съществуват? 
Бих помислила, че темата е пързалка, ако не бяха отговорили толкова много хора.
Бих помислила, че темата е пързалка, ако не бяха отговорили толкова много хора.
Детската психика не е някакъв непробиваем и свръхненараним, дебилен терен, върху който можеш да дълбаеш каквото ти хрумне, и да мислиш, че белегът остава само за секунди. Средноинтелигентен човек инстинктивно усеща, че това не е вярно, а останалите е редно да четат повече. Родителите не са виновни, че им се е наложило, и това е съвсем друга тема от тази, дали се отразява подобен престой в такова заведение на психиката. Хората са различни - на някои се отразява повече, на други по-малко, но не могат да ме убедят, че има доволни.
Това, което остава в подсъзнанието е много вероятно да избие във вариант, в който няма да бъде разпознато като проблем от точно определено, помнено от нас преживяване. Така че.....Оказва се, че ССф е и с корава психика
# 40
12 юни 2011, 20:40 ч.
И аз да взема да поопуля още някой незнаещ за съществуването на такива места, ще си кажа, че и аз съм била на седмична ясла.
Много съм си наред, с напълно нормални средностатистически отклонения като повечето хора.
Нищо не помня, имам прекрасни спомени от детството си.
Виж целия пост
Много съм си наред, с напълно нормални средностатистически отклонения като повечето хора.
Нищо не помня, имам прекрасни спомени от детството си.
# 41
12 юни 2011, 21:14 ч.
Щом всички дето сме били на седмична ясла сме тук и все с много публикации, ви предлагам да започнем групова терапия. Нещо не е наред, но ние не го забелязваме. 
Виж целия пост
# 42
12 юни 2011, 21:20 ч.
Да знаеш че се живее много по-добре ако се освободиш от тези "нормални средностатистически отклонения като повечето хора". И с тях можеш да живееш, можеш да живееш пълноценно и дори щастливо, ама за да достигнеш пълно щастие и освободеност, е необходимо да поработиш над това.
Виж целия пост
Много съм си наред, с напълно нормални средностатистически отклонения като повечето хора.
Да знаеш че се живее много по-добре ако се освободиш от тези "нормални средностатистически отклонения като повечето хора". И с тях можеш да живееш, можеш да живееш пълноценно и дори щастливо, ама за да достигнеш пълно щастие и освободеност, е необходимо да поработиш над това.
# 43
12 юни 2011, 21:20 ч.
Че то, тук си е направо групова терапия! Неформална. И на ходили, и на неходили, всеки си има по нещо.
Виж целия пост
Неформална. И на ходили, и на неходили, всеки си има по нещо.
# 44
12 юни 2011, 21:22 ч.
Виж целия пост
Това, което остава в подсъзнанието е много вероятно да избие във вариант, в който няма да бъде разпознато като проблем от точно определено, помнено от нас преживяване.
Препоръчани теми