Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Е такова си беше времето, просто такова беше разбирането за възпитание. Нормално беше напр. да се казва: Извини се, защото си по-малък", което е абсурдно. Даже традицията на Заговезни гласи да се иска прошка от по-младите на по-възрастните. Обратното няма нужда... Съотв.никой (родител, баби) няма да се извини на малкия човек когато са сгрешили. Някак винаги малкият човек е омаловажаван, защото той нищо не разбира и "кой си ти че да знаеш". И т.н. Просто не е имало никакво разбиране относно емоциите и преживяванията на децата,  но това са знаели, това са правили..
А да се говори от някои, че нямало никакви последствия от седмици сами деца в ясли, в най-крехка възраст, нямам думи. Независимо дали си личи от външни наблюдатели, няма начин това да не остави следа. Детенцето има потребност от сигурност, ласка, топлина, която няма как да получи от чуждия човек. Да не говорим 20 такива накуп. Нуждата от докосване, ласка, нежност в най-първите години, бях чела някъде, че е равна и дори по-важна от храната. Та в яслата да, ще получи храна, преобуване, приспиване (спомена се по-нагоре че може и с бой да е придружено), но кой ще гушне детенцето, така че то да се усети обичано и защитено? В такава ситуация толкова малко детенце, оставено съвсем самО, без никой близък до себе си, неминуемо изпитва страх и чувство за изоставяне и това се запечатва, независимо дали впоследствие става осъзнато. В най-ранна възраст усещането за близост и сигурност от мама е най-първостепенна нужда. Ето за тия неща не е имало знание, разбиране и мислене в предходните поколения.

Много ще ми е интересно след н-ти години да прочета какво ще напишат вашите деца и внуци. Засега си останете с илюзиите, че сте перфектни майки.

Разбирам хората, които се възмущават от оставянето на деца по седмични ясли, но не всеки е можел да си позволи гледане у дома или детегледачка. Майка ми е имала ужасни проблеми с наемане на детегледачка в България в началото на 70те. Накрая случи на много добра, та си останахме близки до смъртта и и я обичах все едно беше роднина.

Сега има гъвкаво работно време, почасова работа, работа от дома, вечер, социални помощи. Тогава не е имало. Единственият работодател за много професии е била държавата. През 1972г забраняват частната практика за лекарите. Какво е могла да направи майка ми, освен да работи нощните смени в държавната болница? Нейната специалност е била такава, че не е можела да работи само денем на кабинет. Баща ми е пътувал и го е нямало с месеци.

Квартири? Хаха. Никой частник няма да даде стая в собствения си апартамент на семейство с дете. Апартамент не можеше да се купи, дори и да имате парите. Трябваше да имате жителство ако работите в София, а не сте от там, да нямате друга собственост. Ако си живеехте у родители - не бяхте приоритетни. България е била индустриализираща се държава, прясно загубила война и плащаща репарации, с над милион бежанци от загубените територии.

Хората са раждали дете докато са били студенти, но после, като ги пратят по разпределение на майна си Райна, в друг край, където нямат роднини и познати са се озовали в трудно положение.

Баба ми е гледала майка ми сам сама, защото и майка и, но и свекърва и са били починали, но не е работела. Майка ми не е имала избор и е трябвало да работи.

Сравнявате със запада, но на запад тогава повечето жени са оставали у дома като се оженят, а в България това не е било възможно ако съпругът е бил български гражданин.

Условията, в които живееха много семейства бяха потресаващи и не сте ги и сънували. Имах съседка, която живееше в стая под наем, с майка си. Майката работеше, но у тях зимата се ходеше с ботуши. Тя ми е казвала, че с нетърпение чакала майка и да я заведе в седмичната градина, та да не зъзне и да яде нещо различно от кренвирши с картофи. Имаха котлон, печка, гардероб, мивка и едно легло. Да, едно легло.

Интересно ми е как не се стресират и депресират богатите англичани, които от люлката са гледани от акушерка, после гувернантка и на 7-8г са пращани в интернат. Дотогава спят сам сами в огромни стаи, като родителите им често ги няма, а като са там не ги поглеждат. Там децата ядат отделно от възрастните и така е и при кралицата. Прочетете някоя книга за принцеса Даяна и ще разберете колко време прекарват с роднини.

А в седмичните ясли и градини е било възможно децата да бъдат взети в петък и върнати в понеделник сутринта. Те са могли да спят у семейството си през половината от времето. Някои са вземани само за неделя, защото се е работело и в събота.

Тежки съдби и животи има по всяко време и епоха. Аз съм съвсем свидетел на тези времена(родена съм 60-те) и нещата, които чета тук ме карат да мисля, че съм имала рядък шанс да не бъда бита в училище, не съм била пренебрегвана от родителите, не съм живяла и отглеждана от баби и мога да кажа, че край мен повечето деца бяха така. Родителите ми бяха нормални хора, висшисти - каквито според Леди Стардъст са били рядкост. Край мен имаше доста такива семейства.Познавам и от седмични ясли ,станали  нормални и успешни хора и не търсят цял живот оправдание за неудачите си в яслата. Вие също пишете, че не сте били бити, не сте изоставяни, а откъде толкова категорични оценки за живота на другите. Всъщност  Невена е имала най-проблемно детство, по нейното описание, но  не е толкова безапелационна . В края на краищата , в отношението дете-възрастен, по-разумният и зрял е възрастният, така, че е нормално  да е  авторитетът  в отношенията. Което не означава, че не обича и уважава детето си. Да ви направи възрастен човек забележка на улицата е по-добре, отколкото да ви коригират след време кварталните побойници, или футболните агитки с юмруци или ножове.
  Всяко  следващо поколение е нормално да бъде отглеждано по-добре от предходното. Но и всеки може да събере материал от детството за психоаналитика си, ако реши и му се прииска. Не само тези от седмичните градини.

Ти четеш ли изобщо? Кой в темата е написал, че е перфектна майка? Но да, не искаме да сме майки като описаните по-горе, които, ако не метнат детето в седмичното сиропиталище, го мятаха на баба и дядо да го отглеждат. Не, такива не искаме да сме.

Децата се адаптират, обаче последствия има. Не зная как един родител може да си мисли, че ще изгради близост с детето си, ако вижда това дете само в събота и неделя. Ако беше така, нямаше при разводите единият родител да изпитва трудности в отношенията с децата си, виждайки ги само през почивните дни. Всичко е в мотива на пъстъпката, работещ в полза на възрастния - ако детето е на седмична ясла, защото родителите трябва да работят, то е ок. Обаче ако детето пак е на седмична ясла, а родителите правят каквото си искат - детето е оставено. То и при двата случая е по цяла седмица с чуждите хора, които дори само поради това, че се грижат за него започват да играят огромна роля в живота му, във възпитанието му, в мирогледа му, дори в отношението му към себе си.

А това семейството да няма място в апартамента, защото живеят три поколения, и затова да дадат детето на седмична градина, направо ме изумява.  Сигурно са го направили с мисълта "е, какво толкова, нали само 5 дни ще е там, после си е вкъщи".

Баща ти, щом ви е зарязал при раждането, още в болницата, естествено, че няма да вземе да гледа бебе сам, все едно дали пътува, или - не. Но бабата ти е била на пенсионна възраст, неработеща. Майка ти медицински специалист. Те винаги са били приоритетни при осигуряването на жилища, преди много други специалисти. Имаше цели блокове, строени за тях. Особено пък разпределени в провинцията, където отчаяно се нуждаят от тях, то за това бяха и разпределенията, веднага са им осигурявали жилище, и то не стая от апартамент, а от по-доброто самостоятелни жилища.. Вярвам, че хич не е чакала ред за настанява майка ти. Можеше да вземе неработещата ти баба при нея, която да те гледа само при нужда, докато е на смяна, а не да си ергенува сама без семейни ангажименти.

Невена, като говориш за богатите - те затова лесно отстраняват съперниците от родната кръв - нямат никаква душевна връзка с тях, защото не ги познават. Ако четеш биографиите на така отгледави личности, винаги има една гувернандка/дойка и/или някой мъж от прислугата, които са били важните хора, защото те са отгледали детето. За интернатите - като социални домове, ама скъпи. Все тая - децата пак са оставени да се оправят както си знаят, кипят вътрешни борби. Няма какво да ги даваш за положителен пример, защото историята показва какви са последиците.

Само да вметна, че през 70-те и 80-те години висшистите в България съставляват 3,1%, което е малко. Сега, че някой сега чува, че висшистите едно време били малко, само защото е бил заобиколен от такива, не е мой проблем. И моите родители са с образование и техните приятели, ама не сме живели изолирани в свой си свят и знам, че първо университите са били с квоти и второ масово не се е учило, защото работа е имало за всеки.

Освен това никога не съм казвала нещо против моите родители, освен че майка ми е гледала 3 деца, без помощта на удобната седмична ясла. За съжаление съм далеч от перфектна майка, но знам, че съм останала с децата си вкъщи, колкото е трябвало. Аз не коментирам вашите семейства, ще помоля и вие да не коментирате моето, което не понавате.

Ти само мен ли четеш?
Седмично сиропиталище е доста жестоко определение. Седмичните градини бяха изключения, в моя роден град Хасково при население 80 хил. имаше една единствена седмична градина и не приемаха кой да е, трябваше да имаш сериозни причини. Често бяха родители с нощни смени и двамата, можеха да си вземат детето и в сряда.
Не мога да разбера защо трябва да очерняте хората живяли по това време. Просто времето е било такова. Но да се твърди, че родителите по това време не са обичали децата си, не са знаели как да ги гледат и още какви ли не глупости е отричане на това, което сега сте. Дължите го на родителите си и техните родители.
Не съм сигурна, че само 3% тогава са били вишисти, но всички около мен също бяха вишисти, доста завършили специално образование, с добри професии, образованието беше на супер ниво, дори и циганите ходеха на училище. А ширещата се неграмотност сега не се дължи на родителите израстнали по това време, а на самочувствието на младото поколение че знае всичко.
А историите на Невена всички, които сме от доста време тук ги знаем, те са изключенията.

Дорет, "седмично сиропиталище" може и да е жестоко като определение, но е още по-жестоко като изпълнение спрямо децата.

Казваш, че времето е било такова, поради което да не виним хората. Но времето не пада от космоса. Хората правят времето, в което живеят.

Времето било такова. Какво такова? Сега живота е в пъти по-стресов и труден, защото я няма партията да намери работа на всеки.

Не всички цигани са ходили на училище, хич не си въобразявайте. Просто ги тормозеха да ходят, ама те пак клинчеха. То си и личи, пълно е с неграмотни, възрастни роми.

Проблемът основно е в това, че на малка възраст както децата свикват да живеят без или с редки виждания с родителите си, така и родителите свикват да живеят без или с редки виждания с децата си. Всеки по някакъв начин гледа да се самосъхрани. Връзките се късат.

Право в десятката, Анди. От бебе до първи клас ме отгледаха баба и дядо. Родителите ми ме получиха готова за употреба на 6-годишна възраст. Лоялност към тях? Разбира се. Обич? Как пък не.

И.аз съм родена през 70-те. Имаше много деца гледани с помощ от баби, включително и аз, но от приятелите и съучениците ми не се сещам за нито един, който да не е живял с родителите си. За съществуването на  седмични детски градини научих по времето на Дянков като фин. министър. Спомням си, че питах баща ми тогава и коментарът му беше "Да и такова извращение имаше при социализма". Относно жилищния проблем - в София беше доста сериозен и живеене на по две поколения в двустайни и тристайни апартаменти съвсем не беше рядкост. Свободен наем реално изобщо не съществуваше. На моето семейство е бил иззет половин апартамент, защото е бил делим. Съответно в остатъка от две стаи и кухня баба ми и дядо ми са отгледали синовете  си,  а после живеехме 6 души. Родителите ми много са искали да се изнесат на квартира, но просто не е имало как. Да не говорим, че с неблагонадеждния си буржоазен произход са били с още по-малко шансове. За жилище сме чакали, докато стана на 10 г. Но в такива условия живееха и много други деца. Никое не е било на седмична градина, заради това. Естествено, че подобно отделяне причинява травма. Същото важи и за всички видове интернати, дори най-елитните в Англия. Дали си станал  богат, образован, известен, съвсем не гарантира, че психиката ти не е наранена, че се чувстваш обичан, удовлетворен и в мир със себе си.