Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Разбирам хората, които се възмущават от оставянето на деца по седмични ясли, но не всеки е можел да си позволи гледане у дома или детегледачка. Майка ми е имала ужасни проблеми с наемане на детегледачка в България в началото на 70те. Накрая случи на много добра, та си останахме близки до смъртта и и я обичах все едно беше роднина.

Сега има гъвкаво работно време, почасова работа, работа от дома, вечер, социални помощи. Тогава не е имало. Единственият работодател за много професии е била държавата. През 1972г забраняват частната практика за лекарите. Какво е могла да направи майка ми, освен да работи нощните смени в държавната болница? Нейната специалност е била такава, че не е можела да работи само денем на кабинет. Баща ми е пътувал и го е нямало с месеци.

Квартири? Хаха. Никой частник няма да даде стая в собствения си апартамент на семейство с дете. Апартамент не можеше да се купи, дори и да имате парите. Трябваше да имате жителство ако работите в София, а не сте от там, да нямате друга собственост. Ако си живеехте у родители - не бяхте приоритетни. България е била индустриализираща се държава, прясно загубила война и плащаща репарации, с над милион бежанци от загубените територии.

Хората са раждали дете докато са били студенти, но после, като ги пратят по разпределение на майна си Райна, в друг край, където нямат роднини и познати са се озовали в трудно положение.

Баба ми е гледала майка ми сам сама, защото и майка и, но и свекърва и са били починали, но не е работела. Майка ми не е имала избор и е трябвало да работи.

Сравнявате със запада, но на запад тогава повечето жени са оставали у дома като се оженят, а в България това не е било възможно ако съпругът е бил български гражданин.

Условията, в които живееха много семейства бяха потресаващи и не сте ги и сънували. Имах съседка, която живееше в стая под наем, с майка си. Майката работеше, но у тях зимата се ходеше с ботуши. Тя ми е казвала, че с нетърпение чакала майка и да я заведе в седмичната градина, та да не зъзне и да яде нещо различно от кренвирши с картофи. Имаха котлон, печка, гардероб, мивка и едно легло. Да, едно легло.

Интересно ми е как не се стресират и депресират богатите англичани, които от люлката са гледани от акушерка, после гувернантка и на 7-8г са пращани в интернат. Дотогава спят сам сами в огромни стаи, като родителите им често ги няма, а като са там не ги поглеждат. Там децата ядат отделно от възрастните и така е и при кралицата. Прочетете някоя книга за принцеса Даяна и ще разберете колко време прекарват с роднини.

А в седмичните ясли и градини е било възможно децата да бъдат взети в петък и върнати в понеделник сутринта. Те са могли да спят у семейството си през половината от времето. Някои са вземани само за неделя, защото се е работело и в събота.