Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

  • 35 003
  • 821
# 675
Вече писах в темата, че съм работила в такава група. Родителите на българчетата бяха бармани и сервитьори. Само на едни близнаци момчета бяха строителни работници и ходеха по обекти извън града. Отделно, майката не можеше да ги търпи, че бяха доста буйни и не спирали да изяждат всичко в къщи. Другите бяха циганчета, с тях е ясно какво и защо. Нито един от родителите не беше работник в производство на смени. Самотните майки си водеха децата в дневна група като всички други.
Виж целия пост
# 676
Сигурно сте го виждали, но фейса ми го припомни. Малко е по темата.
Скрит текст:
И аз имах предвид нещо подобно.
Родителите по соца си гледали кефа... То сякаш тогава имаше много кефове.
Обаче хората раждаха деца, дали по принуда, дали бяха с такива нагласи. Докато сега...
Виж целия пост
# 677
Тогава се ръководеха масово от максимата какво ще кажат хората. Сега вече не чак толкова, макар че и това се среща, особено в по-малките населени места.
Виж целия пост
# 678
Сега се отива в друга крайност - "Как смеят да ме критикуват или осъждат, това си е моя работа". Така е, което не пречи на другите и особено другите жени да го обсъждат. Скоро ме нападнаха във ФБ заради забележка, че са много тънкообидни. Неплащането на данък обществено мнение си има цена.
Виж целия пост
# 679
Изумих се от темата и мненията в нея. Майка ми ни е гледала с изключително много любов, емпатия и внимание. Чак, когато заимах деца, оцених какъв огромен труд е отглеждането на едно дете. Майка ми не е майчински тип, имала е свой подход, но е гледала винаги на нас като на индивиди и хора. Расли сме в най-тежкия период -- 90тте години, когато нейната заплата беше 20 долара. Нямахме джобни и не бяхме пробвали кока кола. Баща ми ни пращаше пари, но майка ми я беше страх да ги харчи. За новата учебна година майка ми ни беше купила нови велурени обувки и ние пред очите й се спуснахме от една пързалка и цопнахме в локва, от което майка ми се разплака. Цял живот ще го помня това.
Да, гледани сме И от баба, с нея също имам прекрасни спомени. Събирахме трохички след всяко хранене, за да храним врабченцата. Благодарна съм на хората, които са ме отгледали и винаги ще ги обичам, дори тези, които не са сред живите. Майка ми си има своите кусури, не е идеален родител, но е идеалната мама за мен. Гордея се, че и майка ми и баба ми са имали сериозна кариера и от тях съм научила какво е професионализъм и отдаденост на работата. На мъжа ми майка му не е работила, той не е ходил никога на ясла или градина, но няма много близка връзка с майка си, въпреки, че безкрайно я уважава и обича.
 
Хубаво е преди да критикуваме майките си, да се погледнем и ние отстрани какви родители сме. С малки деца съм и постоянно наблюдавам безхаберни и прости майки с груби и агресивни деца. Седнали си на пейките и не им пука, че децата им нагрубяват другите. Днес бях с моите деца на площадката на НДК. Едно дете тормозеше друго дете, видима възраст 4-5 годишни. И на двете деца майките им не бяха до тях! Майката на грубиянчето, видимо проста и груба жена, седеше с баба му и още една жена на една пейка и нехаеха, че детето им тормози, блъска и обижда друго детенце, а майката на жертвата си говореше с някаква приятелка на поне 400 метра от сина си! Оставила го на произвола да го блъска друго дете и не се интересува добре ли е детето й, не е ли!

Авторката на темата пише как майка й журналистка се осмелила да я остави в ясла, защото гонела кариера на журналист. Ами и майката греши! Била й казала, че е най-важното нещо за мама, но авторката още не може да й прости, че направила грешка, въпреки, че майката, когато разбрала, веднага я е извадила от яслата. Инфантилно ми е на мен.
Особено често срещано е именно обичани деца, особено едно дете, без братче или сестриче, все родителите да са им виновни. И то хора на по 40 години! Или апартаменти не им оставили или и аз не знам какво, ама все много провинени родители. А истински необичаните деца нямат толкова претенции към родителите си.

Имам една близка приятелка на 40+ години, която обвинява родителите си, че не са били богати, за да може тя да се отдаде на изкуства, а се е наложило да си изкарва хляба с нелюбима професия. Ами да стане богата тя! Но се обижда, когато й кажа да поема живота си в ръце и като толкова иска, сега да се заеме с изкуства! Не била молила тя да се ражда! Дамата е завършила най-елитната софийска гимназия за времето си, тренирала е какво ли не, после е била в елитен американски университет. Това е и благодарение на родителите й, които са интелигентни хора.

Относно правата на малкия човек, да малкият човек е много важен и ценен, но отново днес на НДК видях една тийнка скейтърка, която щеше да блъсне баба с внуче, да крещи на бабата. със сигурност е отглеждана с любов и й е дадено усещането, че е много важна тя и нейните емоции, ама не трябва ли и още нещо Например, да научи, че и другите са важни и да има уважение към възрастните, вместо да крещи на възрастна жена? 

И по темата със седмичните ясли, за да не е съвсем офтопик, от майка си знам, че е имало седмични детски градини и за "талантливи деца", не са само такива за бедни родители без опции. Но не ме била пратила, защото била ужасена, че нямало да ме къпят преди да си легна. Не мисля, че осъзнава, колко би било ужасно за мен, ако ме беше дала да ми "развиват талантите". Според мен, си е било точно такова заведение за соц. еллита, на който не му се занимава с гледане на деца.  Един колега, доста по-възрастен, ми е споделял, че е ходил на седмична д.г. и предполага, че е бил ужасно травмиран там, защото нищо не помни. За хора, даващи си децата в дом Майка и Дете за временно отглеждане 90тте години също съм чувала, но не помня детайли. В Швейцария също има такива детски градини, за по цяла седмица и са страшно скъпи, не са за хора на ръба.
Виж целия пост
# 680
Опитах се да намеря инфо колко са били седмичните ясли и детски градини при социализма, но няма такова. Говорите за масово, ами не са масово, имало е такива градини в окръжните градове и то по 1-2, в малките градчета и селата такова нещо няма. Може би в София, Пловдив, Варна са били повече от 1. Всъщност такива градини имаше там където имаше предприятия и заводи с нощни смени и двамата родители са били на смени. А и градините не бяха претъпкани, най много 20-тина деца да са били там, половината циганчета. Друг е въпроса за онези интелигенти от София, за които децата са дошли по погрешка и им пречат на кариерата. Там вече нещата са съвсем други, тях можем да обвиняваме, но не и обикновения работник с нощните смени.

Имаше седмични групи в обикновените детски градини. Лелките с охота са ги поемали, защото после са почивали 2 денонощия. Представям си какво им е било на дечицата - това вечеря, тоалиране преди сън , дали е било като вкъщи... !? Не ми се вярва...
Виж целия пост
# 681
Вивиана, поначало животът е тежко нещо. Аз съм имала хиляди травмиращи преживявания, несвързани с детски градини или ясли.  Аз много исках да ходя на детска градина и ме пуснаха чак в последната група. Дори самото раждане е травма. Децата имат жажда и страст към живота от новородени.  Не знам дали хеликоптерното родителство непременно е по-добро, тъй като създава доста чувствителни души. То не са микроагресии, пък опресии, пък някой преди сто години какво му казал на човека и още не можеш го преодоля тн.. Много са ми чувствителни някои хора и все се прелива от пусто в празно и винаги се търси проблемът в околните. Животът е за живеене спрямо хвърления жребий и децата в себе си трябва да имат защитни сили за живот, въпреки обстоятелствата. Да, много е важно да бъде обичано едно дете, но дори обичащите родители не са идеални родители и правят грешки, които децата трябва да имат механизми да преодолеят по един или друг начин. Не знам как едни безкрайно нежни души изобщо биха се справили с това те да са родители, служители, шефове или подчинени.
Виж целия пост
# 682
В днешно време, все още, огромен брой деца в България са отглеждани от баби, други роднини,  а някои се гледат сами. В някои райони не е рядкост 15-16 годишно да живее и да се гледа само. Не се знае точния брой, но така са гледани около 20-25% от децата в България. 200-250 000 деца. При ромите са над 35%. Тези деца виждат родителите си по-рядко от дадените на седмична градина, имат по-мизерен и скучен живот с някоя 80-90 годишна баба, на която нито и се тича, нито и се пътува, нито и се танцува.

https://www.google.com/amp/s/amp.dw.com/bg/%25D0%25B1%25D1%258A% … 0%25B0/a-18914626

И "По данни на фондация "Партньори – България" над 267 000 деца са поверени на грижите на роднини, докато родителите им работят зад граница, а около 400 000 на брой у нас са "самотните" родители". Това от:

https://seen.bg/article/5-kakvo/721-ne-samotni-a-edinstveni
Виж целия пост
# 683
Много хубав  пост, но аз не съм от нежните души. Пиша от гледна точка на майка на 29-годишен със Синдром на Даун, мислейки си за нехайното отношение към нормалните, захвърлени в седмичните групи. Повече няма да се включвам, защото няма смисъл. Вярна е приказката за сития и гладния.
Виж целия пост
# 684
Вивиана, извинявай, но нямах теб предвид. Да, тези детски градини не са оптималното, но има и други неоптимални неща в живота.
Виж целия пост
# 685
В детската градина, която аз посещавах имахме деца, които оставаха там и през нощта. Не знам дали от понеделник до петък са оставали всяка вечер, или е било само за някои дни от седмицата, но имам спомен за едно от тези деца. Когато идваха да прибират мен и други деца всеки следобед то стоеше отстрани с очи, пълни със сълзи. Казвало ми е колко ми завижда, че мога всяка вечер да съм със семейството си.
Аз по онова време страдах, че през седмицата след ДГ ме гледат баба и дядо, а само уикендите съм с мама и тати, но това беше така, защото посещавах ДГ с логопедична насоченост каквато нямаше в близост до дома ни, а същата се намираше на 5 минути от дома на баба и дядо. Дали психичните ми травми са конкретно и единствено от онзи период не знам със сигурност, но е факт, че на дърти години ми се наложи да посещавам психотерапевти, с които да се боря с тези травми ( и с други, появили се през годините). Не обвинявам родителите ми. Баба и дядо ме обичаха, гледаха ме прекрасно. И аз ги обичах. Логопедите в ДГ много са ми помогнали да започна да говоря разбираемо за околните, а не по моя си начин, така че всичко е било , за да съм аз добре. Никога не ми е липсвала любов, но винаги съм била по-чувствителна и ранима и съм приемала някои ситуации преувеличено.
И родителите на децата, които оставаха в тази ДГ през нощта също са мислели за тях. Обичали са ги. Но детето си е дете. Усеща нещата по свой си начин. И всяко дете е различно. Помня и друго дете от тази ДГ, което оставаше да спи там, но за разлика от първото, това твърдеше, че предпочита да е в ДГ,  защото вкъщи му е скучно, няма с кого да играе. Радваше се да види родителите си, но не изглеждаше да страда от раздялата с тях.
Виж целия пост
# 686
Аз поразпитах майка си по темата и тя каза, че знае само за седмичната детска градина в Горна Баня, която била за уж "талантливи деца", да се разбира деца на неслучайни по онова време родители. Детето на някакъв неин колега бил в тази д.г. и той се бил скъсал да се хвали. Майка ми била проявила интерес, защото щяло да спести много време от водене по занимания (тогава балет и плуване), защото всичко било на едно място. Но първо видяла, че децата не могли да плуват добре и ставали дебелички там, защото явно не били хранени здравословно и същоо се тревожила за къпането, дали ги къпали децата добре. Става дума за деца към 4-5 годишни. След това продължавали в училището, което пак било някаква посредствена институция за уж "талантливи" деца.
Между другото, на майка ми хич не й беше хрумвало, че това е ТРАВМИРАЩО за едно дете. Явно наистина е било общоприето и мода някаква. Според мен, тогава наистина не се е знаело колко важна е майката за детенцето. Мога само да се благодаря, че не са ме харизали в такава детска градина.
За целоседмичните детски градини изобщо каза, че трябвали много връзки за такава д.г., явно наистина друг мироглед са имали родителите по онова време. Да пази Господ. Кой знае ние какви грешки правим.
Виж целия пост
# 687
За Италианския лицей става дума и за детската градина към него, ама не е сигурно, че и да беше се засилила майка ти да ви записва там, щяха да ви приемат.
Виж целия пост
# 688
Колкото всички деца в градината са били пълнички, толкова и не са могли да плуват. Да не говорим, че храненето навсякъде е било еднакво, както е и сега между впрочем в държавните градини.

Пък за градината аз съм чувала само хубави неща, хич не е посредствена институцията. Отделен е въпросът кой си бута децата там.
Виж целия пост
# 689
Това, че едно дете не показва тъга при раздяла с родителите не винаги е добър признак. Може да означава проблем с привързаността т.е. няма сигурен стил на привързаност.
https://sovapsychologist.com/prizurzanostta-kaji-mi-kak-si-bil-o … ak-shte-obichash/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия