Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Да, ходила съм на седмична ясла, и спомените ми са точно такива   Майка ми е нямала друг избор, никога не съм я обвинявала за това. Разделили са се с баща ми, пратили са я да работи на друго място във вечерен техникум, нямала е друг избор. Махнала ме е оттам много скоро, отишла да ме види и ме заварила мръсна, сополива, напикана... Мисля, че е уредила да ме гледа някаква жена, докато е на работа.
Най-ужасният ми спомен, както при heureuse е заспиването     Отворяха прозореца, гасяха лампите и казваха, че ако не пазим тишина и не спим ще дойде да ни вземе Торбалан, Баба Яга, чудовище някакво... Била съм малка, но като затворя очи все още виждам стаята, отворения прозорец и решетките на креватчетата, така са се запечатили в съзнанието ми. Факт е, че и до ден днешен когато заспивам се завивам цялата (за да не ми изяде "нещо" крака  или ръката ако се подават (точно така го чувствам, не са превземки). Мразя да спя на затворена врата, винаги е леко открехната. Иначе с тъмното нямам проблем...
Голяма жена съм, с деца и семейство, не смятам, че е накаква огромна травма, която ми причинява проблеми, преживяла съм далеч по-сериозни неща, но знам защо заспивам така.  
Другият ми спомен е белите плочки пред мен и как играем с едно момиченце, плюем на плочките и гледаме коя плюнка е по-бърза... Нямам спомен за самота, че чакам да дойде майка ми да ме вземе или подобни. Намам и никакви други спомени от седмичната ясла.

Но така е било нормално, родителите е трябвало да работят, били са други времена, лесно е да съдим сега. Било е така не само в България, било е някак в реда на нещата. Децата са били оставяни на баба и дядо за отглеждане, пращани са били в седмични интернати и т.н.,просто отношението към тях е било различно.
Има и нещо друго, може би чисто културен фактор, народопсихология един вид. Замислали ли сте се някога защо в много от бившите соц. страни има толкова много сиропиталища, защо хората  оставят така лесно децата си? Дори много деца с леки увреждания, които на друго място биха израстнали с родителите си. Точно вчера четох в италианската преса, че през последните години се е увеличил неимоверно броят на изоставените новородени, точно  съвпадение с увеличаването на емиграцията от Източна Европа (тази връзка я правя аз).
Системата ли е виновна, ние ли сме такива?  

За сведение и в Холандия майчинството е 10 седмици след раждането, но никой не си оставя децата....

Никой не ги съди.
Аз, поне не бих си разрешила.
Нито са били лесни времена. Точно обратното.
Но не е било нормално.
Наложено е било.

Не съм ходила на седмична градина, но четиригодишна лежах 1 месец сама в болница. Имам много ясни спомени оттогава. Родителите ми идваха да ме виждат веднъж седмично, защото бяха в провинцията, а аз в София. Оттогава ми се появиха някакви страхове, че ще ме зарежат (сега се чудя как е могло да ми хрумне, но е факт). Така че напълно съм съгласна с твърдението за първите години.
Като чета колко много хора са посещавали седмични градини и ясли, оставам с впечатление, че навремето това е била някаква мода. Имам една възрастна позната, която при всяка среща не пропуска да се "похвали" как навремето родила сина си много млада и го оставила за 1.5 години в Дом Майка и дете , за да си завърши следването. От устата й звучи все едно е извършила голямо геройство.

Може да е изкривено на база непълна информация, но и аз имам такова впечатление като по други поводи е ставало въпрос кой как е гледал деца - хвалба или поне блясък от гордост каква отдаденост на работата, ученето, добиването на имот или нещо друго като полза и ето, как от всеотдайност детето е било на седмична ясла или градина. Сякаш няма грам съжаление, дори няма съмнение дали изборът е бил добър за детето. Но това касае градските хора, не съм чувала такова нещо от хора, които са от село и там са си гледали децата. Но е логично де, на село половината са роднини, не е проблем детето на братовчеда да го гледа някоя леля или баба като се наложи. аз лично повече приемам този модел, поне детето е в естествената си семейна среда.

Еее, Бояна, то какво излезе накрая? Че всеки със щастливи спомени от детството е бил много нещастно дете, но не го помни?

А как ли е оцеляло човечеството се чудя като знаем колко труден е бил животът и децата са имали много трудно детство в миналото, били са войни т.н... Трябваше да сме масово изперкали, така ли??

Кой е казал такова нещо. казвам, че най- трудните неща рядко оставят спомен у едно 2-3-4 годишно дете.

Така е. Изперкали не е точната дума, но резултатите от уврежданията са повече от видни. Или масови проблеми като алкохолизъм, зависимости, хранителни разстройства като анорексия, насилието в семействата и в обществото са нещо положително? Човекът оцелява, факт, но дали оцелява невредим е друга тема.

Не говорим за оцеляване, а за добро душевно здраве.

Онзи ден не издържах да догледам Карбовски с 6-годишното изнасилено от някакъв овчар момиченце, което така и не разбра какво му се е случило и не можа да дефинира дали е добро или лошо.
Малко е гаден примера, но е същото, на практика.
Обаче това не означава, че ще му се размине, нали ви е ясно.
Без последици, имам предвид.
Следите остават.

  Брат ми ходеше на седмична ясла, но поражения не отбелязвам - напротив личен мъж си е. С нашите имаше чудесни взаимоотношения, но те починаха рано. Не е споделял да се е чувствал многострадален или изоставен.Беше щастливо дете, което израстна в открит и способен мъж. Аз не съм ходила по ясли, но в крехката ми възраст ме гледаше баба ми, защото майка ми е учела. Оттам са ми първите спомени - много добре се чувствах , имах леля ученичка, която много ме глезеше и не помня някой да ми е липсвал. Това обаче си е за другата тема .
 Аз си спомням, когато нашите обсъждаха проблема на брат ми с яслата. Тогава реномето на седмичната ясла в родния ми град беше високо, защото децата не боледували често , условия ..бля, бля. Всъщност децата на много популярни хора от града бяха в тази ясла. Децата не се вземаха само за уикенда, а и в сряда. Това беше в ранните 70- те. Майка ми беше с 10 м. майчинство. Но и аз незнам дали варианта с баба на 300 км. е по-добър вариант.

Да, но това се случва основно в нашето съвремие. Преди човек е бил твърде зает, за да изкарва прехраната си. Времето, посветено на търсене/намиране/съхраняване на храни е заемало сигурно над 80% от цялото ти време изобщо, лягало се е след залез слънце, защото не е имало електричество, къде ти време за депресии, за какви зависимости изобщо говорим.

Всъщност аз май трябва да спра да гледам на човека като на едно цяло, просто има развит и сит западен свят и изостанал гладен друг свят, където нашите проблеми ги няма, но пък има други.

Имало си е време за всичко. За по- близките до нашето време минали времена има данни и за брой самоубийства и за много други неща. Отклоненията не са приоритет на съвремието ни, само по- голямата част от лечението им е модерна.

В гладния, друг свят нашите проблеми ги има, но имат и други, по- големи. Любопитен, но много тежък пример може да се намери в Белият тигър на Аравинд Адига, много добре написано, но почти непоносимо за четене.

Лурдес, спри се, че стана смешно. Зависимостите и наркотиците знаеш ли откога са познати? От племенния строй.  И изнасилванията не са приоритет на модерното общество, а за насилието пък да не говорим като цяло. Опресни си малко знанията.

"Маминка", така наречената (това е бабата). Това аз го видях и изпитах на гърба си... И съм убедена, че не е било добър избор от страна на майката. Може не всички мъже с подобно минало да не са го надрастнали, но аз видях какво става като не е надрастнато и как влияе на отношенията на вече голям мъж. Не го пожелавам такъв.

Бoяна,
Тук не мога да се съглася. Защо тогава в най-най подредените държави има най-висок процент самоубийства? А в тези държави има ли седмични ясли?

Не бях и чувала за подобни детски заведения, признавам си. А съм си от Варна, 72-ра съм родена, нито един мой близък не е бил в подобна институция.
Възможно е на някои да им е харесвало, както споделят, не знам, но, Бога ми, гледам тригодишната си дъщеря и не мога да си представя да я дам на седмична градина! Та аз се чудя как ще се адаптира в целодневната. И се сетих за нещо друго - какво ли им е било на тези майки, какви ли мъки са изпитвали? Ужасно, ужасно...

По комунистическо това е било нормално - щом другите могат да го направят, защо и ти да не го направиш. Нашите са ме оставяли 5 годишна сам сама вкъщи и са отивали на работа. Всички тези филми от онези години за приключения на децата докато родителите ги няма, за счупени буркани, рицарски брони, детективски следи и т.н. са все за децата, които по комунистическо са били оставяни сами вкъщи или просто някъде. Те просто не са били толкова важни колкото сега.
И когато едно нещо го правят съседите, роднините, изобщо - хората наоколо, защо да не го правиш и ти с детето си? То е норма както е норма сега да пием вода от пластмасови шишета - знаем че не е съвсем редно, замърсява природата, но го правим защото и другите го правят и така е прието.
или аз поне така разсъждавам и не им се сърдя на нашите, не много. Уви не мога много да направя освен да им простя, те травмите са си там, под някаква тяхна си форма, но поне разбирането посмекчава.