Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

За кой филм става въпрос?

Не съм ходила на седмична градина, дори и на дневна не съм ходила, баба ни гледаше. Но явно темата е за това да докажем колко лоши са родителите. Нямам думи за обвиненията, които сипете по собствените си родители. Или трябваше снощи да обърна няколко ракии и без грам толерантност да изсипя всички пс.... , които зная.
Кои сте вие да обобщавате, тогава родителите бяха лоши.   Какво знаете вие за онова време? Чували ли сте, че имаше разпределение след университета, че имаше ергенски данък след 21 години, и дори и за семейства, които не можеха да имат деца веднага след брака? А за съжителство без брак беше немислимо да се говори. А оценяте ли, че и вашите баби са работили, били са на 45-50 години, как да си оставят работата като не могат, че и мъжа. Или 45 годишните не са хора, само придатък на син или дъщеря. Родителите ви живееха в съвсем друго време и най-малко трябва да ги обвинявате за сегашните си проблеми. Но може би допуснаха грешка, възпитаха едни вечно недоволни и оплакващи се за щяло и нещяло деца. И се чудя как от толкова лоши родители се пръкнаха толкова добри, дори идеални деца.
А вие какви родители сте? Зарязвате си децата от няколко месечни по гледачки и хуквате да печелите пари. Примери и във форума много. Или хуквате в чужбина в името на децата и ги зарязвате пак на бабите. Пак примери бол. Е няма им нищо на децата 2-3-4 години без мама и тате, след това ще са добре. Кога и как, бъдеще неопределено. Или пък оправдавате всяко ваше действие с в името на децата.
Не мога да си представя вие какви деца възпитавате и какво ще пишат във форума след 20 години.

А как е било преди 30 години по големия свят? Не е ли бил всеобщ стремежа към модерност, еманципация и приемане на свободолюбивите теории за отглеждане на деца? Не са ли нашите родители довчерашните хипита?
Сега е модерно вече връщане към другата крайност - обгрижване, треперене, стремеж към максимална закрила, защото времената го налагат...

Какви хипита в социалистическа България? Хипита са виждали само на снимка и то не всички са имали достъп до такива снимки.

Имала съм колежка, чиято малка дъщеря беше на седмична градина. Голяма в къщи, а малката на седмична. Колежката ми беше на работа от 7.00 до 14.00ч., мъжа и работеше за себе си - т.е. би могъл да води детето сутрин, а жената да го взима вечер. Но..., ставало било голяма лудница у тях с двете деца... То, малкото, като го вземеха в петък вечер и ги засилваха с по- голямото у баба им, за уикенда. Не знам малкото кога изобщо е виждало родителите си. Веднъж беше минала през работа с малкото дете и в поведението му си имаше сериозен отпечатък. Сега вече са големи (големи ученички) и малката дъщеря е много проблемна - бяга от учлище, пуши, събира се с лоши компании, не се прибира до късно, ходят да я пресрещат пред училище да правят скандали и такива ми ти истории. То си личеше, де. Просто детето е израстнало без родители, вероятно вече осъзнава, че не е било желано у дома.

Е, с редки изключения, точно нашите родители не са довчерашните хипита! Тук винаги си е бил здрав патриархат, нямащ нищо общо с американските събития. Това, което тук е оказало влияние е бил соцът и най вече миграцията от селото към града. Но дори тогава нещата не са били черно-ббели, както тук се залита в посока как соцът е изкоренил всичко  човешко у тогавашните родители и под страх от стотици наказания и е заставял да си дават децата по седмични детски заведения. Ще каже човек, че направо са били изтръгвани тези деца от ръцете на майките си и записвани на седмична ясла или градина.

 Аз съм родена през 70 година, половината ми живот е минал през соца, помня доста неща. И ви казвам, че се преувеличава с темата за принудата. Хората са се справяли, дори въпреки официалната доктрина. И това с разпределенията не е баш така, с такъв патос и все едно е било каторга. Сега ще ви кажа - просто всеки драпаше да остане в София или някой голям град, където учи, или пък да е в родния град. Не се блазнеха хората от мисълта да стават зъболекари, лекари или учители на село и да загърбят уиверситетските градове. Обяснимо е. Но и не е било чак толкова трагично, колкото се представя обикновено, защото на село също живеят хора, не са чукари или пустиня. Имаше по едно време някакви призиви за Странджа-Сакар, но тя си заглъхна скоропостижно, че нещо дори и с разпределенията не успяха да намерят хора.

Ами мойте родители имаха точно хипарска настройка за живота. Големи приятелски компании, разговори до среднощ на философски теми, много книги, много рок музика, къмпинг Веселие през лятото, много бира и бридж. Бяха доста вятърничави и хаотични натури, а мен ме възпитаваха в свободолюбив дух.  

Ако беше здрав патриархат нямаше да има толкова много разводи именно сред поколението на нашите родители. Моите са набор 1954, софиянци.

Мойта мацка е готова да си остави синчето още 4 години тук при баба му да завърши 11 клас  
Ха сега кажете тая майка каква е? Тя е една от вас

Естествено, така се формират различните класови праметри.

София не е България, а и дори в София масата не е еднородна. По-скоро е имало много разводи в средата, която са били твоите родители. А и уточнИ през кои години е този бум на разводите. Аз, доколкото си спомням, децата на разведени родители бяха изключение, да е имало най-много по 1-2 деца в класа ни, от всички деца, които познавах от училище, квартала и на разни познати и роднини, тези с разведени роддители бяха единици.  

Бума на разводите не беше ли 93- 94 година?

Doret, аз не бих могла. Но поне един ден мацката няма да се обвинява, че е допуснала грешки във възпитанието - след като не е възпитавала тя детето си.   Лесно ще обвини човека, който се е нагърбил с тази задача.
А отделно от това - примерът ти не е коректен - темата и дискусията е за невръстни деца, оставени в институция за по цяла седмица. Разликата между твоя пример и тях е огромна, поне според мен.
А лично аз говоря от позицията си на родител спрямо детето си. Своите родители не бих обвинила за нищо - вниманието към мен дори може би е било в повече, гледана съм изключително и само от родителите си, като времето, прекарано с тях е било пълноценно. И да - може да не съм ядяла луканка всеки ден, но тя не ми е липсвала. Но ако мама ме беше оставила в ясла или градина, може би щях да усетя липса, далеч по-страшна от тази на луканката.  

Yulichka ти говориш за мацката, не мога да я нарека майка, а аз примера го дадох за да кажете какво ще пише детето след няколко години, не дори и след 20. Все пак говорим и за чувствата на децата.

Странно, наистина сме обитавали различни Българии. Повечето ми наблюдения над наборите на майка ми и баща ми са подобни на тези, които описах. Дори като наблюдавам родителите на моите набори. Това е едно поколение, отгледано в патриархални семейства, чиито родители са се трепали да осигурят някакъв що-годе добър стандарт на отрочетата си - висше образование /плащане на квартира в София, мъкене на консерви и лютеници, непрекъснато пращане на пари/, после - купуване и обзавеждане на апартамент, грижи за внучетата и пак нескончаемо изпращане на зимнина и на пари. Много от поколението на родителите ми живееха точно така, доста разглезени от борбени и свикнали с трудностите родители. Те и  затова трудно се адаптираха с новите условия след 10 ноември. Никой не ги беше учил да оцеляват без мама и тате и държавата.

"Хипари" беше образно казано. Разбира се, че не са били хипари точно.

"Куче в чекмедже".

Естествено, че няма еднородна маса.
Аз, например, в бг-мама разбрах за съществуването на подобни заведения.
Явно в моята среда не е било популярно, колкото и популярно да е било по-принцип.

И тези циркове с бурканите от село и подобни, също не са ми известни в личен план.
Помня, обаче периодите на глад в процеса на промените, в които нямаше какво да се хранят градските хора.
Е, на моята приятелка баща и беше внесъл хайвер и ние подобно на Мария-Антоанета, щом нямаше храна, се хранехме с хайвер.
Е, аз след това развих фобия към хайвера и оттогава не можеш да ме накараш и зрънце да хапна, с колкото и водка да е гарниран.