при нас в провинцията, хората по-скоро масово си живееха като на село - в петък вечерта половината град опустяваше, а който има кола, от багажника стърчаха дръжките на мотиките. И в неделя обратно. Повечето работници, които през седмицата в завода, а в събота и неделя работят на село, и чакат да им дойде редът за ведомствено жилище. За купуване на жилище и пращане на пари не зная, но дори да са им давали пари, кОпай, братче два дни на седмица, парите не са подарък. С лютениците същото - като дойдеше време за правене на буркани, всичко живо на село да събира. Нямаше го това като по филмите да се метнат на колата, да преспат на спокойствие, да си починат, пък да напълнят багажника с бурканите, дето са ги правили бабата и дядото през седмицата. Децата на целодневни градини или за отглеждане на село, а лятно време оставахме само градските деца, защото останалите автоматично биваха командировани на село като свърши училището и се прибираха непосредствено преди петнайсти септември.
Виж целия пост
Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?
- Публикувана: 12 юни 2011, 01:29 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2020, 14:15 ч.
# 196
14 юни 2011, 14:37 ч.
елиас, въпросът май беше към мен и имах предвид филма "Вътрешен кръг", отговорих на Андариел на лични. 
И аз оттук разбрах за тези "градини" и "ясли". Не знам, но за мен това си е почти като дом "Майка и дете".
Който както иска да си го разбира, но аз не мога да възприема да си оставиш детето цяла седмица на чуждо място с две лели и още 20 деца на възпитание по Макаренко най-вероятно. Всъщност с по колко деца са били групите?
Първият ден, когато дъщеричката ми тръгна на обикновена градина, не издържах и на обяд отидох да я видя. Заварих я в преходната зала с гардеробчетата по гащички преди обедния сън, ревяща и хълцаща, че не иска да спи. Това е един от най-гадните ми спомени, ще го помня цял живот. И ако един ден детето ме обвини за това, ще си замълча и ще я разбера!
Виж целия пост
И аз оттук разбрах за тези "градини" и "ясли". Не знам, но за мен това си е почти като дом "Майка и дете".
Който както иска да си го разбира, но аз не мога да възприема да си оставиш детето цяла седмица на чуждо място с две лели и още 20 деца на възпитание по Макаренко най-вероятно. Всъщност с по колко деца са били групите? Първият ден, когато дъщеричката ми тръгна на обикновена градина, не издържах и на обяд отидох да я видя. Заварих я в преходната зала с гардеробчетата по гащички преди обедния сън, ревяща и хълцаща, че не иска да спи. Това е един от най-гадните ми спомени, ще го помня цял живот. И ако един ден детето ме обвини за това, ще си замълча и ще я разбера!
# 197
14 юни 2011, 14:38 ч.
Аз пък исках да съм като останалите деца - да имам село, да ме пращат цяло лято там и после да разказвам какво съм правила на всички. На есен да се събираме цялата рода, за да правим зимнина.
Но... нямах нито село, нито буркани. А събиранията с роднините ни (в родния им град) ставаха с цел разходки из планината, палене на огън и пикници. Пак хубаво, ама не и същото като да си имаш село.
Единствено баба ми (от страна на майка ми, но не и от страна на баща ми) преди много години е правила някаква зимнина, защото е била страхотен кулинар, а в тях винаги е имало гости. А сигурно не е било така като днес - да има всичко на магазина.
П.П. И тук става дума не за София, а за градове от провинцията...
Виж целия пост
Но... нямах нито село, нито буркани. А събиранията с роднините ни (в родния им град) ставаха с цел разходки из планината, палене на огън и пикници. Пак хубаво, ама не и същото като да си имаш село.
Единствено баба ми (от страна на майка ми, но не и от страна на баща ми) преди много години е правила някаква зимнина, защото е била страхотен кулинар, а в тях винаги е имало гости. А сигурно не е било така като днес - да има всичко на магазина.
П.П. И тук става дума не за София, а за градове от провинцията...
# 198
14 юни 2011, 14:38 ч.
Аз да си кажа, де
Виж целия пост
елиас, въпросът май беше към мен и имах предвид филма "Вътрешен кръг", отговорих на Андариел на лични.
Аз да си кажа, де 
# 199
14 юни 2011, 14:46 ч.
Никога, по никакъв повод селото не ме провокирало с абсолютно нищо и никога не съм чувствала никаква форма на липса на село.
Баща ми купи вила. Ама не в село ами вилна зона с прелестна природа и в околовръст няма и една кокошка или кукуригащ петел. Ами не съм стъпвала там с години и баща ми се сърди за пренебрежението към труда му.
От друга страна, живях известно време в къща в престижен квартал, така да се каже, който си беше направо село. Миризмата беше на село, звуците бяха на село и аз изобщо не издържах дълго.
Виж целия пост
Баща ми купи вила. Ама не в село ами вилна зона с прелестна природа и в околовръст няма и една кокошка или кукуригащ петел. Ами не съм стъпвала там с години и баща ми се сърди за пренебрежението към труда му.
От друга страна, живях известно време в къща в престижен квартал, така да се каже, който си беше направо село. Миризмата беше на село, звуците бяха на село и аз изобщо не издържах дълго.
# 200
14 юни 2011, 14:48 ч.
Kyoko, и аз нямам села. Като малка и аз исках да разбера какво е при баба и дядо на село. И нашите веднъж ме пуснаха за един уикенд на селото на близка приятелка (бях 7 клас). Е, убедих се, че не е нищо особено. А липсата на нормална баня, в която да се изкъпя ми беше достатъчен аргумент да не съжалявам, че нямам "село". 
Някой да не се засегне - сигурна съм, че опитът ми не е меродавен, но поне в моето обкръжение селските къщи на приятелите ми бяха точно от този тип - липса на удобства или "трудни" такива (как само го казах!). Не знам как е по принцип, моите наблюдения са такива.
Лозе, царевица и т.н. също не знам какво е. Мотика не съм хващала. В училище се подиграваха на меките ми ръце и се чувствах някак различна. Е, сега не съжалявам, че живтът ми е спестил къра.
Виж целия пост
Някой да не се засегне - сигурна съм, че опитът ми не е меродавен, но поне в моето обкръжение селските къщи на приятелите ми бяха точно от този тип - липса на удобства или "трудни" такива (как само го казах!). Не знам как е по принцип, моите наблюдения са такива. Лозе, царевица и т.н. също не знам какво е. Мотика не съм хващала. В училище се подиграваха на меките ми ръце и се чувствах някак различна. Е, сега не съжалявам, че живтът ми е спестил къра.
# 201
14 юни 2011, 14:53 ч.
Може, аз не съм ходила никога на гости на някоя от приятелките си, но по разказите им в края на лятото си мечтаех да имам село. И все още ми се иска да имам село, с двор, с кал по обувките (то не, че зимата в София също не ходя с кал по обувките, ама май е различно 
)... Все си мисля, че едно детство, безгрижно и по поляните и сред природата на село, е в хиляди пъти по-добро от шляенето само в градска среда...
Един път само моя съседка ме заведе с родителите си за един ден в тяхно село, но бяхме на по 18 години и тогава хич и не обърнах внимание на нещо, освен яденето на неизмити домати от градината и тишината, тъмнината нощно време, както и чистия въздух.
Не са ме пращали и при баби дори. Както споменах, бях много болнаво дете и родителите ми предпочитаха да си ме гледат сами, нямаха доверие на никого друг. За което малко се обвинявам, че не са нямали избор да си починат малко от мен, но какво да се прави, не е било нещо, което сама съм искала...
Виж целия пост
)... Все си мисля, че едно детство, безгрижно и по поляните и сред природата на село, е в хиляди пъти по-добро от шляенето само в градска среда... Един път само моя съседка ме заведе с родителите си за един ден в тяхно село, но бяхме на по 18 години и тогава хич и не обърнах внимание на нещо, освен яденето на неизмити домати от градината и тишината, тъмнината нощно време, както и чистия въздух.
Не са ме пращали и при баби дори. Както споменах, бях много болнаво дете и родителите ми предпочитаха да си ме гледат сами, нямаха доверие на никого друг. За което малко се обвинявам, че не са нямали избор да си починат малко от мен, но какво да се прави, не е било нещо, което сама съм искала...
# 202
14 юни 2011, 15:09 ч.
Ние сме техните деца, преки потърпевши от родителските им решения, които носим цял живот последиците от това, което те са посадили в душите ни тогава. И съм напълно наясно че и аз като родител вероятно правя грешки, но се надявам децата ми, ако са получили някаква травма през детството, да могат, дори и като възрастни, да я изрекат на глас, да я обсъдят с мен и баща им, да си я изплачат дори и да се освободят от нея, доколкото могат. Така се решават емоционалните проблеми, не като се заравят дълбоко, премълчават, отричат, за да могат родителите да имат статута на свещени крави и отвън да изглеждаме като перфектните хора и семейства.
Виж целия пост
Кои сте вие да обобщавате, тогава родителите бяха лоши. 
Ние сме техните деца, преки потърпевши от родителските им решения, които носим цял живот последиците от това, което те са посадили в душите ни тогава. И съм напълно наясно че и аз като родител вероятно правя грешки, но се надявам децата ми, ако са получили някаква травма през детството, да могат, дори и като възрастни, да я изрекат на глас, да я обсъдят с мен и баща им, да си я изплачат дори и да се освободят от нея, доколкото могат. Така се решават емоционалните проблеми, не като се заравят дълбоко, премълчават, отричат, за да могат родителите да имат статута на свещени крави и отвън да изглеждаме като перфектните хора и семейства.
# 203
14 юни 2011, 15:09 ч.
Киоко,
Недейда съжаляваш за селото, представата ти е предимно романтична.
На село се работи, децата също помагат, няма го това, пак като по филмите, търчането с филия в ръка по цял ден или ядене на череши от дървото. Все ще ти намерят работа, за да не им се мотаеш в краката - я да набереш домати от градината, я да дадеш на кокошките да ядат, я нещо друго. Става въпрос за село, а не за вила с райграс и две лехи домати. Като дойде време да се колят пернатите в двора, представяш ли си какво е двайсет кокошки да ги попариш, оскубеш, изчистиш и да ги сложиш в буркани! Не ти като дете, де, възрастните, но пак ти намират някаква работа, а и гледката и миризмата при цялата тази операция не е много приятна. Или няколко щайги с череши да бъдат изчистени и сложени в бурканите. Това си е една малка манифактура. А и на село не беше много хигиенично, масово тоалетните бяха на двора, къпеш се в корито, комшиите не бяха от образованите, децата също повече гонеха патките, отколкото да четат книгите от списъка за училище.
Виж целия пост
Недейда съжаляваш за селото, представата ти е предимно романтична.
На село се работи, децата също помагат, няма го това, пак като по филмите, търчането с филия в ръка по цял ден или ядене на череши от дървото. Все ще ти намерят работа, за да не им се мотаеш в краката - я да набереш домати от градината, я да дадеш на кокошките да ядат, я нещо друго. Става въпрос за село, а не за вила с райграс и две лехи домати. Като дойде време да се колят пернатите в двора, представяш ли си какво е двайсет кокошки да ги попариш, оскубеш, изчистиш и да ги сложиш в буркани! Не ти като дете, де, възрастните, но пак ти намират някаква работа, а и гледката и миризмата при цялата тази операция не е много приятна. Или няколко щайги с череши да бъдат изчистени и сложени в бурканите. Това си е една малка манифактура. А и на село не беше много хигиенично, масово тоалетните бяха на двора, къпеш се в корито, комшиите не бяха от образованите, децата също повече гонеха патките, отколкото да четат книгите от списъка за училище. 
# 204
14 юни 2011, 15:13 ч.
И да вадиш лук и картофи, да береш сливи за ракия, да правиш туршии до безкрай, да береш цял декар лозе, да рониш мамул и да тъпчеш чергите и килимите на двора, с цел изпиране... Колко съм мечтала да нямам село...
Виж целия пост
# 205
14 юни 2011, 15:21 ч.
Всеки си мечтая за това, дето го няма явно. Както и да се върти света все ще загубиш нещо и ще си ощетен в очите на другите ( а и в своите).
Аз пък мекици или изобщо топла закуска приготвена от бабите ми не съм яла никога.
Като почнат чат пат хората да се умиляват за мекиците или пържените филии или сладката на баба си аз все броя звездите:) За селото по същия начин, в това на баба ми съм ходехме няколко пъти годишно за по 2-3 часа, нито веднъж не съм спала там.
Виж целия пост
Аз пък мекици или изобщо топла закуска приготвена от бабите ми не съм яла никога.
Като почнат чат пат хората да се умиляват за мекиците или пържените филии или сладката на баба си аз все броя звездите:) За селото по същия начин, в това на баба ми съм ходехме няколко пъти годишно за по 2-3 часа, нито веднъж не съм спала там.
# 206
14 юни 2011, 15:33 ч.
По-страшно от умилението пред бабината закуска е липсата на каквото и да било в живота, пред което да се умиляваш или пълната липса на способност за умиление....Само си го помислих....
Виж целия пост
# 207
14 юни 2011, 15:34 ч.
Андариел-не съм съгласна с това описание за селото .
Аз съм стояла по собствена воля не пове4е от 10 дни на село при едните и толкова при другите без майкини на село през лятото.
НО......
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
Виж целия пост
Аз съм стояла по собствена воля не пове4е от 10 дни на село при едните и толкова при другите без майкини на село през лятото.
НО......
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
# 208
14 юни 2011, 15:45 ч.
Ха, имаме още един писател тук.....
Чак усетих аромата на трева, докато те чета
Виж целия пост
Андариел-не съм съгласна с това описание за селото .
Аз съм стояла по собствена воля не пове4е от 10 дни на село при едните и толкова при другите без майкини на село през лятото.
НО......
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
Аз съм стояла по собствена воля не пове4е от 10 дни на село при едните и толкова при другите без майкини на село през лятото.
НО......
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
Ха, имаме още един писател тук.....
Чак усетих аромата на трева, докато те чета
# 209
14 юни 2011, 15:51 ч.
Парци-мерси
Истината е някъде по средата.
Някои са имали села ,но мотика не са пипвали,а други са имали други спомени.
На нас се угаждаше ,но на мен не ми харесваше да стоя на село.
По цели дни не се показвах, а само 4етях ,ве4ерите също-само за хапване и вода се появявах-та не съм била голяма помощ на бабини,но те и на това бяха доволни,защото съм там
Затова и казвам,4е аз отношенията на детето ни с бабите няма умишлено да развалям,но тя ще си реши кога и къде да стои,но това седми4ни ясли и ДГ ми е направо ужас.
Все си мисля,4е ако са искали са можели да измислят вариант по подходящ за децата им.
Много тъжно ми стана от някои истории тук.
Виж целия пост
Истината е някъде по средата.
Някои са имали села ,но мотика не са пипвали,а други са имали други спомени.
На нас се угаждаше ,но на мен не ми харесваше да стоя на село.
По цели дни не се показвах, а само 4етях ,ве4ерите също-само за хапване и вода се появявах-та не съм била голяма помощ на бабини,но те и на това бяха доволни,защото съм там
Затова и казвам,4е аз отношенията на детето ни с бабите няма умишлено да развалям,но тя ще си реши кога и къде да стои,но това седми4ни ясли и ДГ ми е направо ужас.
Все си мисля,4е ако са искали са можели да измислят вариант по подходящ за децата им.
Много тъжно ми стана от някои истории тук.
Препоръчани теми