Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Краси.мира, а да ти минава през акъла, че съществуват семейства, в които детето не заспива с целувка и, е будено като в казарма? Мисля, това идеализиране на семейната среда, е излишно. Инак чудно е да те водят пет дни в седмицата сутрин първи в 7 и да те вземат последен в 19 часа само мама да те "цуне" за лека нощ.  

Болезнен развой на темата. Тъжно е, защото онези, които обвиняват приемат вината като част от живота си и неизбежно я изпитват и ще я изпитват. Обвиненията не облекчават никого. Аз все си мисля, че в детството се рови, за да може човек да си обясни как се е развил като личност, кое го спира и кое му пречи. Не, за да вини. След определена възраст сами отговаряме за онова, което сме независимо какво ни се е случило някога. Иначе става като с турското робство и неговата вина за това, което сме като държава. Да, разни причини има да имаме проблеми, но ако "обесим" бедните ни мъчители, които също са били жертви на подобни бедни мъчители какво печелим? Малко време, докато дойде нашият ред да виснем на бесилото на вината.
 
Всеки родител прави най- доброто за детето си, най- доброто според него. Винаги след време се оказва, че по- голяма или по- малка част от това най добро според него никак не е било добро за детето. Ако то осъзнае кои са били грешките на родителите му поне има шанса да не ги повтори, да дари детето си с други, лично свои грешки.
 
Седмичните ясли са гадост и сиропиталищата са гадост, и много други неща са гадост, не вярвам някой да е изживял съвършеното детство. Няма как тук да си измерим на кого е било по- гадно или по- хубаво. На всеки гадните преживявания са уникално гадни и несъизмерими с чуждите. Затова и не разбирам целта на темата. Ровим в чуждите лайна, за да замиришат по- силно от нашите ли?

Тук никой конкретен човек не е бил оплюван. На никой родител не знаем името, изобщо не се говори на лично ниво. Който не вижда проблем че родителите му са го дали на седмична градина, не виждам защо изобщо трябва да се вълнува. Защо трябва да оспорва правото на другите да изживяват това по различен начин? Още повече че и тук дадох линк за мнението на психолози специално за седмичните детски градини. За какво е този спор изобщо? Че не сте убедени че институционализиране на малки деца се отразява зле на психиката им? Или че не всички вярват, че във всеки от тези тъжни случаи родителите могат да се крият зад времето, нравите, модите и т.н.? За това ли спорите наистина? Никой не е казвал че не трябва да се прости на родителите, напротив. Ама защо трябва да се отрича че това, което е станало с някои от нас, е било нередно и травмиращо за някои? На който темата му е дразнеща, да не се трови да чете. Разбирам чувствата му, но това не е достатъчна причина тази тема да продължава да бъде табу.

За щастие моите родители са ме целували и показвали обичта си по всяко време на денонощието, въпреки модите тогава
Само да ви кажа как родителите ми са намерили изход от положението, когато са решили седмичната ясла да я заменят с обикновена градина при същото работно време. Имало е периоди, когато наета от тях жена ме е прибирала и гледала в дома си, докато майка ми ме вземе, имаше и период, когато на лелка от градината й беше плащано да ме гледа - спомнях си как всички деца си отиваха, аз чаках в празната градина докато тя чисти, после ме откарваше у тях докато ме вземе мама - не беше много приятно, но беше несравнимо по-добре отколкото в седмично заведение. Най-приятно ми беше, когато ме дадоха в детска градина в Пловдив при баба и дядо и те ме взимаха заедно с всички деца:) Така или иначе намериха начини, след като са имали желание. И ако не е станало още ясно - много си ги обичам въпреки това че са ме дали на седмична ясла и въпреки че не съм склонна да омаловажавам и потулвам този тъжен факт.  

Целта на темата Бояна, е авторката да се изцери. Тя търси това.
Търси решение на конфликта в себе си, прехвърляйки вина, обвинения и въпроси към майка си. Сочейки със пръст, търсейки и будейки съжаление. Опитах се да й кажа, че това не е начин. Така няма да намери отговора, нито решението.
Оневинявайки себе си, тя търси бедата у другия.
Склонна съм да вярвам, че често драматизираме. С детството. И търсим трагедиите там, всички несгоди да бъда отключени и решени в онзи момент. И затова ние го поставяме на преден план.
А е толкова по-лесно да простиш - на себе си, на света. И да настане мир.
Детството, ах, детството! Дори и най-умелият терапевт не би могъл да ни помогне да разрешим конфликта, ако ние не пожелаем това да се случи. Аз пожелах - не живея с миналото. Било е, някога.
Това е част от прошката. И тогава заживяваш с настоящето. Изцерен.

heureuse, темата отдавна не е в първоначалният си замисъл. Придобива все по-терапевтичен уклон, който ще изиграе някому и лоша шега.
Доколкото се фокусира над седмичните заведения, като институции за отглеждане на деца от незаинтересовани родители, то авторката на темата все повече ще втасва в собственото си съжаление и затъване.
Да се говори по принцип е много лесно. Ако ще спазим резонното - тук да пишат само бивши страдалчета, посещавали подобен род институция, то темата вероятно ще е полезна донякъде.
Иначе в сегашният й вид няма смисъл.

Аз по-рано споменах, че отворих темата, за да видя дали някой друг също се опитва да се справи с подобен проблем и да обменим опит. Да си направим нещо като support group евентуално. Е, явно няма да стане, по-важно е да се спори за нещо.

heureuse темата не е табу и не знам кога е била, но целта на много от коментарите ми се губи. Дано ти да си имала някаква полза макар, че не мога да си представя каква би могла да бъде тя. Ясно е, че седмичната ясла, сиропиталищата и много други видове отглеждане в институция нанасят вреди. Има безброй научни публикации по въпроса в рамките на няколко различни науки. Не мисля, че тук някой би могъл да ни накара да достигнем до противоположни изводи само, защото е успял да се справи с проблемите си или да ги изтласка напълно.

Зададох въпрос за целта на темата не, защото тя ме дразни или не ми харесва, а защото ми е любопитно да знам.
Т.е. целта ти е била някакъв вид група за взаимопомощ по интернет? Полезни са такива групи, но с риск да прозвуча нравоучитлено ще припомня, че онова, което представлява една личност заедно с всички личностни проблеми не е плод само на един фактор, в случая седмичната детска градина. И все пак, ти пожелавам успех.

Пожелавам на всички да имат твоята смелост да пораснат и да поемат отговорност за настоящето си. Силата ни е там. 

А аз за себе си искам нещо повече от това - не просто да не живея в миналото, а и миналото да не ми носи болка. Като си спомням за тези моменти, да не ме боли. Да не ми се налага да бягам от миналото си за да съм спокойна, да мога спокойно да говоря за това. Ето тогава ще смятам, че напълно съм се освободила. Видяла съм у друг човек че е възможно, знам че ще го постигна и аз

Doret, не знам какво сте генерализирали, последните страници ги карам по диагонал, защото ми е омръзнала тази тенденция всяка тема да се ичанчва в невъобразими посоки.

За мен темата, както си беше пусната от авторката, си е съвсем полезна. И никой, ама никой, не може да ме убеди, че всеки става за родител. На база личен опит. И категорично твърдя, че има много неща, за които родителите могат и трябва да бъдат държани отговорни, да не навлизаме в кофти подробности. Всякакви мелодраматични припадъци на тема "мама на пиедестал" (или татко) са ми вече (слава Богу) далечни. Мама (или татко) може хич да не са били ОК. И също така, разбирам авторката, защото тя, конкретно, явно има рани за лекуване и това, че някой друг не е страдал и няма лоши спомени или рани, с нищо не променя факта, че точно авторката има такива. И защо да не сподели, да не попита? Ами, понякога човек има нужда. Това е.

А че седмичните заведения не са добра опция, не виждам как може да се оспори. те би следвало да бъдат последна възможност, ама наистина последна, за хора, които определено нямат избор. А такива като цяло са малко.

Не изчетох цялата тема, но се включвам и аз с отговор на въпроса.
Да, ходила съм на такава детска градина, сестра ми също. Оставяли са ни вечер, не заедно (имаме 3г. разлика във възрастта, а сестра ми имаше дълго боледуване),  даже се е случвало да бъда съвсем сама. Ако трябва да се връщам назад дотолкова, няма как да не кажа, че и аз съм плакала за майка ми, за дома, за някоя играчка от вкъщи, за какво ли не, само и само да не съм там. Имам много ясни спомени в картини от гледката през прозореца, нощната лампа на двора на градината, снега и...невъзможността да бъда с мама и татко.
И всяко дете, което се е чувствало изоставено е било като мен. Но времето беше такова - нощен труд, невъзможност за гледане постоянно у дома и т.н. - ясно е.
Някой писа, че комунизмът бил виновен, едва ли не, та децата пречели на родителите, играта на карти развлеченията и това, че не всеки родител е способен да бъде добър такъв. Ами същото важи и за днешно време - свобода и какво ли още не - ако искаш работи, ако не искаш - стой си у дома. Виновни няма. Всеки сам избира как да живее и се бори за това, което иска. Ако иска, може и детето на градина на не води, за да компенсира загубите и да попълни дупките от раните от собствената си душа в тази на детето. Но! Всеки индивид има собствен живот и трябва сам да се справя с него. Ако мама и тати са сгрешили и това много те е травмирало, ами не допускай същите грешки, но и не обвинявай и не категоризирай време и хора, защото и да искаш, не можеш да се поставиш на тяхно място, колкото и да си въобразяваш, че виждаш и преценяваш правилно нещата. Това ще бъде твоята гледна точка и тя няма да е обективна, защото твоите родители имат собственото си обяснение, такова, каквото и ти ще имаш за децата си, защото дори и да се опитваш да избягваш чуждите пропуски към теб, ти ще правиш нови, твои към собствените си деца и обкръжение и...винаги ще бъдеш в този цикъл, наречен живот, в който никой не се ражда научен и нокой не  дотолкова мъдър, че да си позволява да съди другите.
Останалото е драматизация на тема отделяне и детски градини.

Не, не съм била на седмична ясла или градина, но имам някакъв спомен, че са ме заплашвали с такава, ако не слушам.

В интерес на истината, не вярвам особено в съвременната психология и не мисля, че такъв престой в много ранна възраст ( напр. до 3г.) оставя някакви болезнени следи.  Наскоро нали имаше тема как така ще има ясла за пеленачета и от там помня, колко е важно да не се отделя, защото е много важно да си е до майката и т.н. В същото време например се съветва от първия ден да го държиш само в стая нощем, за да свиква да е само и т.н. Мисля, че засега посланията, които ни дава тази наука са доста объркани.
Аз на 4/5г. съм била жертва на педофил, който в последствие е бил уволнен от детската градина, това го разбрах миналата година, когато майка ми ми го разказа, но аз абс. нищо не помня, рових но нищо не изравям като спомен, а ефекта от такова преживяване и да го има е толкова спорен дали се дължи на това, или не, че накрая реших да не се занимавам.
Така че моят съвет е този - не рови в този етап, защото рискуваш да зациклиш, вместо да си живееш живота пълноценно. Гледай напред, гледай своите деца така, както ТИ искаш, пренапиши историята ч/з тях и бъди щастлива!

Аз също съм на мнение , че съвременната психология се е превърнала в доходоносен бизнес .

Докато човек търси причини за всичко което се случва с него извън себе си , винаги ще ги намира .  
Локусът на контрол трябва да е вътрешен , а не външен .
Тогава  можем да контролираме живота си посредством собствената си воля и да носим отговорност за резултата .
А детството е най - удобния период от живота ни , да обвиним родителите си , че са виновни за всичките ни неудачи в последствие .
За хората с външен локус .
На мен не ми допада този начин на оправдание .

Не казвам , че всички родители са безупречни , не за това е темата .
Но ако не са яслите , ще е нещо друго .
Оправдания само да търсиш .

Между другото , в доста държави , САЩ най-много , доста е разпространено домашното обучение .
Каква е гаранцията , че след време ние няма да сме на прицел , че сме били безотговорни родители , понеже сме си натирили децата на училище , да си живеем по-спокойно , а не сме ги обучавали в къщи , за да не се чувстват изоставени ?

Хипотетично ...

Ходила съм.Много добре разбирам авторката ,защото аз също го преживях много тежко и имам ясни спомени за страданието ,което съм изпитала. Смятам,че малко или много това преживяване е оказало негативно влияние върху мен.

Този род преживявания не смятам,че се отразяват на всички толкова тежко,а само  на тези,които са по-чувствителни и по-нестабилни като характер .Единствения шанс е ние да не повтаряме същите модели и грешки с нашите деца и чрез тях да превъзмогнем проблема си.Аз поне смятам ,че ако подхождам с уважение към детето си би трябвало по- малко да греша.

Преувеличаваш леко, Хепи Мама! И с вътрешен, и с външен локус, рядкост са хората, които не преминават през етап на обвиняване на родителите за нещо, което ги е наранило. Първият път е през пубертета, после в кризата на средната възраст, а може да се случи още доста пъти. Лично аз мисля, че е относително по-безопасно за някакъв момент или период да обвиниш някого, дори родителите (от техните решения най боли) за своите болки, отколкото да зациклиш на тема "аз трябва да държа контрола, аз съм отговорен за себе си" и др., защото направо можеш да се намразиш и побъркаш. Кой не е бил или е разочарован от родителите си за нещо! Локус-мокус, изстрада си човек мъката, сподели я с някого, престраши се или не да си го признае пред родителите, пък вземе, че му мине. В края на краищата, ние сме до голяма степен И продукт на родителските решения, не виждам как е възможно да държим под контрол винаги целия си живот и да сме отговорни за последствията от решенията на родителите си. Но в такива моменти си личат и родителите - дали на всяка цена се защитават или са готови да признаят незнанието, неопитността си, че дори и глупостта си.

Прекрасно казано.   

Бояна, ти би трябвало да знаеш, че за някои хора прошката е път безкрай; че цял живот се стараят да простят и да забравят. Ако за някои е лесно да гледат напред, за други не е, и не мисля, че тук е мястото за поучения.

Психологията има много непотвърдени теории, но тези за детското развитие са подкрепени солидно. Травмите в детството,м могат да си останат с нас за цял живот и въобще няма значение дали форумката А или Б вярва в съвременната психология.

Мен не са ме давали на седмична градина, но са ме дали на баба ми да ме гледа след като майка ми се развела. Тя си останала в София да работи, аз при баба в провинцията. Баба ми ме гледа с основни цели да съм нахранена, облечена дебело и да не преча. Много ще е откачено да обясня, че това никак не ми се е отразило и няма връзка с човека, който съм.  

Подкрепям авторката в търсенето на изцерение. Дано намериш покой, мила.