Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Andariel ,

Няма безгрешни хора . Нито съвършени родители .
Колкото и да ни се иска .

Просто  хората са различни .
За някои може да е голяма драма , за други - нищо особено .
Едно и също нещо .

Дали са седмичните ясли или друго - няма значение .

Много отгоре-отгоре ги караш нещата, извинявай. Това не е избор между баничка и поничка. Как може да няма значение? Изборът къде отиде? На детето, на родителя? Единици са наистина безизходните ситуации за родителя, в които би бил 100% оправдан. Да не елементаризираме нещо, което никак не е елементарно всъщност. Има огромно значение какви родители сме и не виждам как може да се защити обратната теза. Както и тезата, че не можем да се напънем да бъдем по-добри. можем.

Доходоносен за кого? У нас има сигурно не повече от 10 терапевта, които имат право да са такива и ми е чудно дали ще са живи да приемат всички нуждаещи се от терапия. А много хора и на медицината не вярват, та не мисля да убеждавам хора, които се информират от интервюта с психолози със съмнителни компетенции.
През първите 5 години от живота си получаваме 95% от информацията за света, от информацията, която получаваме за цял живот. Раждаме се с празен хард диск и до тази възраст инсталираме програмите, с които обработваме всяка следваща информация. До тази възраст усвояваме и моделите за мъж, жена, родител, съпруг и прочее. Това не е някаква теория, а научено доказан факт, доказан не от психологията, а от медицината. И вярно, никой не е виновен, че ни подава грешната информация, която някога е получил от своите родители, но все пак, да загърбим първите пет години като нещо, което не ни е дало отражение е заравяне на глава в пясъка.

Съжалявам, ако звуча поучително. Авторката търси помощ и се опитвам да съм и полезна. Търсенето на отговори и обвиненията не са задължителни другарчета, даже напротив. Едно е да намериш причината за някой настоящ проблем в детството си, а съвсем друго да обвиняваш- с това прехвърляш вината за положението си на друг. Най- тъжното е, че човек, който обвинява явно се чувства виновен за състоянието си, а прехвърлянето на тази вина на друг не помага. Тук не става дума и за прошка, а за поемане на отговорност за онова, което сме днес, то зависи само от нас.

И отново се връщам на яслата. Подкрепям авторката в търсене на произхода на проблемите си, но това фиксиране върху яслата ми се струва вредно. Една личност се формира от много фактори и не можем да създаваме обяснителна теория базирана само на един от тях. Дори сираците имат по- сложни обяснителни схеми, макар да изглежда, че там всичко се дължи на изоставянето.

И си права, и не си. Има неща, които са драма за всички. Няма дете, за което изоставянето в дом да не е драма, това само като пример. Психологията, психиатрията, социологията не са точни науки, но все пак са науки, което може да говори на ползващите ги, че всяка научна теза е доказана по сериозен, научен начин.
Частта, в която си права е, че децата могат да се травмират и се травмират и от дребни неща като мама е излязла от стаята. Някои травми развиват, но не и когато са в големи мащаби и носят непоносими за възрастта щети.

simplyaven ,

Теб също много те харесвам като мислене , затова ще поясня .
Аз нямам никакви емоционални травми от тези ясли .
Не съм си чувствала изоставена .
Затова не обвинявам родителите ми .
Може би са допускали някакви грешки , но никога за нищо не съм ги обвинявала .
Никъде не съм казала , че не трябва да се стремим да бъдем по-добри , напротив - трябва .
Но не разбирам защо се говори все едно за концлагер ?
Не имало никакви инквизиции , повярвай ми .

Е трябва ли да има инквизиции, за да е травмиращо? Нима самото изоставяне не е травмиращо?

Тема-надпревара чии родители са постъпвали по-скапано спрямо детето си ли е?

И аз това попитах снощи, дали ровим чуждите лайна, за да замиришат по- силно от нашите, но никой не ми отговори.

Травмиращо-нетравмиращо, на мен ми се струва излишно да го нищим. Явно травмиращото е в различна степен, особено що се касае като впечатления от ранното детство. За мен лично е показател дали днес някое от децата, посещавали дълго време седмична ясла или градина, биха и дали приемат седмичното детско заведение като вариант за своите деца. Демек, ако сега трябва да избират, дали биха дали детето си на седмична ясла или градина, или биха търсили всякакви начини детето поне да не е в такова заведение. На този въпрос може да се отговори с "да" или "не" много бързо, по вътрешно усещане, а "зависи" идва по-късно.

Извинявайте, но това има ли го в момента?

Явно го има, щом искат да ги закриват.

Четох те. Но аз да те повторя, че може да не са те разбрали.

Усещам у определени хора и тук, и в реала една много кофти тенденция- да проектират всичко през призмата на собствения си мироглед. Ясно е, че ни е заложено първо да съпоставяме на база своя емпиричен опит и после да се опитаме да видим и отсрещната страна и мнение, но когато останем само с аз-а си и неговите преживявания, губим от социалната функция на човека.

simplyaven, каква е целта ти?

Искам да направя едно уточнение - не съвременната психология твърди това, а това е постулат от трудовете на основоположниците на съвременната психология и на психологията въобще.
Дори съществува теорията за "първоначалният стрес", който се свързва с раждането.
Съществуват наистина сериозни доказателства, че различни чувства и конфликти преживяни в първите 3 години от живота, при това неразрешени, могат да изиграят решаваща роля в по-нататъшното израстване на индивида. Има мнения, че сериозни фрустрации дори могат да доведат до тежко развитие на психози в най-различна форма. Отделно неврози. Но не в смисъла, в който говори Фройд за невроза.


Примитивна е потребността да ровиш в чуждото нещастие, да изобличаваш чуждата грешка, да хвърляш камъни по нечия чужда глава, защото според теб тя е съгрешила.
Както притчата за камъните.

Бояна, благодаря ти !

и какви са тези сериозни доказателства?
например какво? доказано е, че ако ... в последствие .. еди какво си?
/не се заяждам, просто питам/

Не разбрах кой и къде е хвърлял камъни по чужди грешки. Вече са не знам кой път го пишеш. Така като прехвърля спомените си по темата, много хора писахха, че не им е харесало това ходене на седмично заведение, по-малка част написаха, че не смятат, че имат травми или лоши спомени. И после всеки си каза това, което мисли.

На мен лично тази притча с камъните нещо ми е мътна като смисъл. Според мен по-скоро описва някакво стадно поведение, нямащо кой знае колко общо с греховете и безгрешността.

Хората правят изследвания. Дават луди пари за това, после публикуват.
Ако ти е интересно - следи медицинските и психологически периодики. Сериозни автори, чудесни изследвания.

Андариел, на мен пък ми писна вайкането и охкането как това не са били родители, как са могли да си изоставят децата, защото видиш ли винаги имало начин и пр.
Суперизумление струи от всеки втори пост. Ами омръзва.