Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Защото болшинството от тогавашните ,наши родители, живееха с убеждението ,че е достатъчно детето да има покрив над главата и храна на масата.
Термини като емоционална връзка с детето,време заедно и прочие не съществуваха.
Родителите ,които са отделяли лично време за децата си ,са го правили по-скоро по инстинкт...
А и както се писа по-напред,социализЪма така им е промивал мозъка:децата в заведение,родителите на тръстиката,да градят соц. строй.

Когато аз съм била бебе ,майчинството е било 8 месеца.Имала съм късмет ,че баба ми не е работила , и са ме прикачили на нея,в село на около 20 км от града.
Но вече като 2-3 годишна помня ,че майка ми идваше всяка събота след работа и си тръгваше в неделя вечер.За да сме заедно ...или пък ме взимаха в града за два дни.Т.е. не съм губила връзка с нея ...
И въпреки това,към баба си се обръщах с "майко".
И когато е трябвало да се обръщам някак и към майка си,/това не го помня,тя ми го каза много по-късно/ ми е казала да я наричам "майче".
Така че за мен баба ми беше първата "майка".

Написах всичко това ,защото и аз твърдя ,че седмичните заведения оставят бразди в душите на децата.
Дали самите деца ще ги осъзнаят ,или цял живот ще обвиняват учители,колеги ,приятели ,за проблемите си ,е само техен избор.

Аз пък не мога да разбера, не ви ли е просто жал за децата? Не ми е необходима психо-теория, доказана или не, за да видя и отразя детският страх, самота, плач и т.н. Дори и да ми докажат, че никакви последствия няма при едно дете от престоя му в седмична градина, на мен ще ми се пръсне сърцето от жал и не бих го оставила, освен ако няма да гладува. ЦДГ е чудесен начин да се работи и да се осигурява едно дете, без да бъде сираче по цяла седмица. Не разбирам, как на някои от вас не им влиза в ума, че има деца, които наистина се травмират дълбоко и трайно. Смея да твърдя, че онези, коравите, са страшно малък процент.....Но и за тях си имам обяснение.....

heberlea Съгласна съм с теб, просто казвам, че  родителите си имат своя гледна точка към преживяванията на децата. Аз не пиша тук, за да водя професионални спорове, а за да помогна с онова, което знам. Причината да се дразниш на написаното от мен не е в мен, уверявам те.

Така е, но всеки има различно разбиране за обич и я дава както я разбира. Съгласи се, че хора, които са получавали обич само под формата на храна, например, не са получавали ласка и мила дума могат лесно да си кажат, че е по- важно да работят, отколкото да са с детето си. Има и други случаи. Познавам една жена, която е толкова комплексирана, толкова се мрази, че се смята неспособна да се грижи добре за децата си. затова и ги е дала на майка си, защото тя, според нея, знае по- добре как се отглеждат деца. Децата плачат при бабата, майката плаче за тях, но все пак е убедена, че това е най- доброто решение. И не казвам това, за да оспоря казаното от теб, родителите трябва да са до децата си, но често децата- жертви са деца на други жертви, т.е. самите им родители са били жертви, пострадали са и не са го преодолели. По тази причина са постъпили погрешно, смятайки, че правят добро.

Това не отменя травмите, страданията на децата, но поне като големи, ако видим другата страна бихме могли да разберем повече за проблемите си. Част от тях, поне в повечето случаи, е усещането, даже убедеността на порасналото дете, че му сторено зло нарочно, че родителите му са го лъгали и продължават да го лъжат, дори че са лоши хора. А това вместо да разрешава проблема създава нови. Ето, заради тези проблеми се впуснах в толкова обяснения, които вероятно са раздразнили част от пишещите тук. Просто, миля, че решението на въпросните проблеми е и в изместване на фокуса от родителите върху себе си. родителите и миналото не могат да се променят, могат само да се анализират и приемат.

ПП За войните- признавам, че примера ми не беше много подходящ, затова и не се разбра какво искам да кажа. Имам предвид, че и след по- тежки поводи за раздяла са създавали връзка с децата си. Осиновените, дори в по- късна възраст деца също създават такава с осиновителите. Имам близък, който е бил осиновен на 8 години и то в друга държава. Връзката с осиновителката, т.е. майка му е невероятно силна, а тя и баща му са положили невероятни усилия детето да преодолее травмата от изоставянето и са успели.

Оставете ги вие психолозите и теориите за малко! Хайде да се обърнем към това, което е съществувало преди психолозите, преди традициите. А това нещо са инстинктите ни, този вътрешен глас, който ни казва отвътре кое е правилно и грешно и много често ни причинява некомфорт. Например, ако нещо отвътре те кара да усещаш, че не ти се иска да оставиш детето си на ясла, значи наистина нещо не е съвнем нормално, поне за твоите върешни стандарти. Поне по отношение на майчинството, имаме доста развити инстинкти, които е трудно да бъдат заглушени. Каквито и да са традициите, ако човек усеща, че нещо не е наред, то той реагира по някакъв начин. Явно на моменти трябва да се избира между своите усещания и външните очаквания. А изборът вече, е нещо, за което един възрастен човек носи отговорност, най-малкото пред себе си и децата си.

Andariel Еди уравновесен човек може да се остави на инстинктите си, но останалите ще привидят усещане, за да оправдаят онова, което им се иска да направят. Други, пък, изпитват ужас да оставят детето си и за час на друг човек, това също е усещане, но не е полезно за никого.

ПП Тези психолози много ви дразнят. Така се развам, че съм социолог.

Да сте чували израза - дете се целува, само като спи.

Бояна - ако има нещо което ме дразни в случая - е че нещо не ми е ясно тезата ти...и това че ми се струва, че просто се упражняваш в темата опитвайки се да покажеш колко си компетентна а това че не си психолог си личи
хайде да те питам нещо лично - ти лично кога остави детенцето си на ДГ? би ли оставила детенце на годинка при чужди хора, без дори да чуеш как е да кажем за седмица...?
... не мисля да водим спор...твърде болезнена и лична е темата за мен, за да си го позволя...

Така ти се струва, но дори да беше така не виждам причина да се дразниш. Ако искам да се покажа като някаква теб това по какъв начин те засяга? Давай да си говорим по темата без да се караме. Поне на мен не ми се занимава с лични конфронтации с непознати хора във форум. 
 
А за себе си не споделям лична информация във форума по ред причини и няма да мога да отговоря на въпроса ти за моето дете.

Не ме дразнят психолозите, поне не сериозните. оббаче гледам, че през последните години знайни и незнайни такива се разхождат из телевизиите и вестниците, ще видиш по един във всяко ток-шоу, всяко списание и вестник, който много задълбочено започва да обяснява неща, които макар да са принципно верни, така са извъртяни, че всъщност заблуждават аудиторията по най-лесния начин - говори им се на хората това, което искат да чуят, въпросният психолог да си направи пиар и чист маркетинг, а не за да помогне на хората.

Ами, то как да остане човек уравновесен, като все отгорему се изсипват всякакви очаквания и изисквания! Колко възможност има една майка да остане насаме със себе си, да прецени нещата, без постоянно да й напяват отстрани някакви вариации "що е то добра майка"? още откато се роди бебето се започва - това правИ така, онова - онака, отделИ бебето в друга стая... Поне сега човек може да си включи телевизора и да види на Анимал планет какво правят маймуните, като най-чист израз на инстинкти и по-малко на традиции - поне от маймуните да се поучим, ако не друго! А маймуната не пуска маймунчето и за минута, докато е малко, то като играе с другите маймунчета, майката стои до него и честичко до дръпва като стане опасно, винаги е наблизо докато маймунчето расте и влезе в пубертета, ей такива работи. Може да ви се стори смешно това, което пиша, но гледането на едно такова филмче действа много  отрезвяващо при залитане в посока редно-нередно в нашето общество, които пък критерии за редно-нередно се менят от днес за утре.  Както показва историята, обществените  норми могат да са всякакви, очакванията и изискванията към родителите също, но накрая си остават личните взаимоотношения родители-деца и никоя социална норма не играе,когато един срещу друг застанат майката и детето.

Съгласна съм, както казах, добрите специалисти у нас са твърде малко. В темата за отглеждане от баби бяха цитирани мнения на психолози, които са направо скандални, но затова е хубаво като се учат такова специалности да се преминава и съответната терапия. поне в други страни това е задължително, за да се водиш специалист и да имаш право да се изказваш по подобни теми като специалист.
Най- големият хит беше, че дете, което прекарва време с баба си става зависимо от нея и след това е вероятно да развие други зависимости, например към наркотици.

Прекалено идеализирате ролята на майката - израз на "травма" от факта, че повечето са/сме отгледани от бабите си.

А тези баби не са ли работели?

Ами мойте са работели. Поради това съм отгледана от родителите си.    С изключение на една-две седмици годишно.
С всички произтичащи от това последствия. 

работели са. И сега работят. Преди се е раждало на по двайсет години и жените са се пенсионирали на петдесет, сега се ражда на по трийсет и жените се пенсионират на почти шейсет. Времевият резултат е същият - точно когато децата са малки, точно тогава всички са в трудосопособна възраст. И преди, и сега, хората се комбинират по някакъв начин, обръщане на смени от родителите, смяна на работа, ангажиране на баби, дядовци комшии, бавачки и дневни градини и ясли. Преди е била повелята на Партията, сега са икономическите повели. В основата си нещата са все едни и същи.

Аз съм второ дете, баба беше вече пенсионерка. За сестра ми, с която имаме 9г. разлика - въртяла е смени, наели са и жена да помага, майка ми се доучвала в София. Аз това не мога да си го представя - детето ми на стотици километри, аз да уча. Или намирам начин при мен да е, или като тръгне на градина доучвам. Ама време и нрави.