Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

  • 38 729
  • 821
# 330
котьо-  Hug
А представи си когато с часове си плакал за мама, когато си се чувствал като обрулените листи който застилат пътечката по която те е оставила ...и никой не идва вечер - заспиваш сам гледайки през решетките единствено други креватчета с тъжни деца и и няма, просто няма кой дори да те докосне...седмичните ясли са като детски дом, но с 1 ден седмично адмистия.

минах набързо последните 2 странички от темата - виждам че говорите и за гледането от баби...ами това е друга тема. Тотално друга тема. За детето е важно да бъде обичано за да расте психически ( и физически здраво) - ако това е мама и тати - прекрасно, ако е баба или приемно семейство - добре...но да оставиш детето си само - само с лелки които го хранят и преобличат....  #Crazy

преди 5 дни ми се роди син Heart Eyes...и съм толкова, толкова щастлива, че и той като много от пишещите и четящите тук няма да знае какво е това седмични ясли.... Peace


Виж целия пост
# 331
heberlea,  да ти е живо и здраво момченцето! И дано и на праправнуците ти не им се налага да ходят на седмична ясла!
 
Виж целия пост
# 332
heberlea, честито да ти е момченцето  Hug
Коте, много тъжно ми стана от твоя пост  Confused
Виж целия пост
# 333
Благодаря за милите думи, момичета. Поплача, поплача и така.

heberlea, това едно от най-добрите неща, които можеш да сториш за малкото си момченце.
Виж целия пост
# 334
heberlea , честито слънце! Hug
Виж целия пост
# 335
heberlea, честито!  Hug  bouquet
daniart1, temida, Котьо Тръмп   Cry Hug  Hug  Hug 
Виж целия пост
# 336
благодаря момичета!   bouquet

Това да минеш през седмична ясла има и един положителен ефект - осъзнаваш колко много имат нужда от теб малките ти съкровища... до преди да родя бях пристрастен работохолик - сега най-важното за мен са дечицата ми. (Слава богу мога и да си го позволя...)
Виж целия пост
# 337
Не съм чела темата, а само първия пост ...
Яслата, в която ходех, е била и седмична такава, но само веднъж са ме оставяли да заспя там ( аз не го помня, майка ми е разказвала ). Майка ме е прибрала в 11ч. вечерта вкъщи.
Нашите работеха на смени, включително и нощни имаха и веднъж се е случило майка да е втора, а татко останал и за нощна. Три деца бяхме, свалям шапка на родителите си за грижите и непрекъснатия труд, който са полагали, за да сме добре. Най-малко ще се сърдя за това, че съм посещавала детски заведения, за да работят и да ми подсигурят покрив и нормален стандарт на живот.
Сега с едно дете и без помощ от никъде мога да си представя какво им е било с три, и още повече им се възхищавам, и ценя всичко, което са правили за нас.
Виж целия пост
# 338
sunny day , твоят разкар е поредното доказателство, че ако има желание има и начин.  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 339
Не съм писала във форума от месеци... Темата ме провокира да се "върна".
И аз съм била на седмична ясла и малко на седмична градина. Още го помня. Странно е, че имам само усещане за болка и много тъга, докато ясните спомени от онова време са свързани с идването да ме вземат или - още по-ясно - от завеждането до Княжево (там беше яслата). Отдавна знам кое и защо е наложило да посещавам тези места. Знам, че не е било каприз за кариера например. Не съм имала никакво колебание в любовта на родителите си. Но страхът от изоставяне и до днеска е непреодолим. Май се примирих, че с това няма справяне  Confused
Пуснах сина си на градина, когато беше на 2 г. и 9 м. В няколкото случаи, когато е плакал, веднага се обаждах на майка ми и я правех свидетел на моя плач. Питала съм я как е преживявала тоя ад като е знаела, че няма да ме вземе просто същия следобед, а чак след седмица. Знам отговора, знам, че е била в санаториум за лечение на туберколоза без възможност за избор. Винаги чувам изреченото с много болка "питаш ли ме какво ми е било???" Въпреки всичко, не мога да простя. Вече 37 години.
heureuse,
благодаря за темата!  Hug
heberlea, честита радост и от мене!   bouquet
Виж целия пост
# 340
RennyHug  Hug  Hug Има справяне със страха от изоставяне, просто трябва много работа върху себе си, а понякога и помощ, а ти дори знаеш първопричината. Ще простиш и ще се освободиш от оковите, свързани с този спомен, сигурна съм!  Hug
Виж целия пост
# 341
edna interesna statiq s vrazka po temata

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4049
Виж целия пост
# 342
Била съм на седмична градина и имам само лоши спомени. Не са ми някакви ярки, но усещанията са неприятни. Бях залепена постоянно на оградата и чаках баща ми да се появи, това помня.
Виж целия пост
# 343
Седмичните ясли и градини оставят непоравим спомен, който не е бил в тях не може да си представи какво е да спиш сам в голяма тъмна стая, да гледаш как другите ги вземат, а ти оставаш, да се събуждаш, когато другите ги водят на ясла и градина и ги прегръщат и целуват, защото ще ги вземат в края на деня.Да, този спомени няма как да се изтрият с психолог или друг начин на въздействие върху психиката.
Чувството за изоставеност е постоянно, не може да бъде забравено.
Виж целия пост
# 344
Не е вярно това.
Не за всички.
И как другите ги вземат, пък теб не? Вземат всички.
То не е дом за сираци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия