Седмичните групи са нещо като дом за изоставени деца, но не съвсем. В петък ги вземаха и в понеделник сутринта ги довеждаха. Веднъж една майка забрави и в петък да дойде, та се разправяхме и с полиция да я издирват. Децата много страдат, когато гледат през оградата как майките вземат децата от дневната група, а тях ще вземат за малко чак в петък. По това време обикновено имаше масов рев на тема "къде е мама". Няколко деца от групата бяха циганчета, другите си бяха българчета. За циганите ясно, но за българите ... Имаше деца на бармани, сервитьори, строители. Та се питам как пък не се намери работа за тях в София, на нормално работно време, че да си прибират децата от градината вечер и да не им причиняват страдание. За протокола - градината се намира в Дианабад. Някои от родителите просто си живееха живота без грижи по малки деца. Знам го, защото сме ходили на проверки по домовете, за да видим в какви условия живеят малките. Мина толкова време, а очите на тези деца са ми така запечатани в паметта, че няма изтриване просто...
, но го помня това до ден днешен. 
