Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

  • 38 727
  • 821
# 345
Работила съм като учителка в седмична група. Още тогава знаех, че никога, ама никога няма да причиня това на своето дете. Имахме изискване веднъж седмично да идват родителите, за да изкъпят децата и да им сложат чисти дрехи. Никой така и не дойде да си вземе детето в сряда поне веднъж. Ние си тръгвахме от втора смяна вечер в 7, като дойдеше нощната леля. Тогава децата се прибираха да вечерят и вратата се заключваше до другия ден.
Седмичните групи са нещо като дом за изоставени деца, но не съвсем. В петък ги вземаха и в понеделник сутринта ги довеждаха. Веднъж една майка забрави и в петък да дойде, та се разправяхме и с полиция да я издирват. Децата много страдат, когато гледат през оградата как майките вземат децата от дневната група, а тях ще вземат за малко чак в петък. По това време обикновено имаше масов рев на тема "къде е мама". Няколко деца от групата бяха циганчета, другите си бяха българчета. За циганите ясно, но за българите ... Имаше деца на бармани, сервитьори, строители. Та се питам как пък не се намери работа за тях в София, на нормално работно време, че да си прибират децата от градината вечер и да не им причиняват страдание. За протокола - градината се намира в Дианабад. Някои от родителите просто си живееха живота без грижи по малки деца. Знам го, защото сме ходили на проверки по домовете, за да видим в какви условия живеят малките. Мина толкова време, а очите на тези деца са ми така запечатани в паметта, че няма изтриване просто...
Виж целия пост
# 346
Не е вярно това.
Не за всички.
И как другите ги вземат, пък теб не? Вземат всички.
То не е дом за сираци.


Това можеш да го коментираш по този начин само ако не си бил в седмична ясла и детска градина.

Била съм и в двете и затова го пиша.Всеки има различни възприятия и различни причини да е бил там.

В повечето случай не ни взимаха през седмицата, само в петък и вкъщи ми беше като чуждо.Знаех, че е за кратко и в понеделник пак трябва да се върна там.Имах две играчки вкъщи и нищо повече.Даже един път ме забравиха и Другарката ме заведе вкъщи и оттам ме взеха.

Не трябва така да реагираш, защото това остава за цял живот и които са били там само знаят.
Виж целия пост
# 347
Била съм в ясли. В седмична градина не. Само в целодневна.  И изобщо не смятам, че седмичните ясли са ми повлияли негативно.
Майка ми е трябвало да тръгне на работа и е нямало друг начин. На 9 месеца съм била.
Виж целия пост
# 348
Била съм в ясли. В седмична градина не. Само в целодневна.  И изобщо не смятам, че седмичните ясли са ми повлияли негативно.
Майка ми е трябвало да тръгне на работа и е нямало друг начин. На 9 месеца съм била.


От седмични ясли до седмични градини има голяма разлика във възприятия
Виж целия пост
# 349
Има. Но аз имам спомени от яслите.
А че някои деца по принцип не искат да ходят на градина, нормална, е факт.
Моята дъщеря до последно се дереше от рев. Ама ей така, от инат.
Виж целия пост
# 350
Питам, защото аз съм ходила на седмични ясли и си дадох сметка, че оттам са останали единствените душевни рани, с които все още не мога да се справя. И ми е интересно вие как сте го изживели това. Не мога истински да простя на родителите си, въпреки че ги разбирам и много искам да им простя. Те са имали причини да го направят - баща, често пътуващ, майка с работно време до 8 часа всяка вечер и веднъж седмично нощни дежурства (беше журналистка и в тази професия е така навсякъде) и липса на баби наоколо, на които да разчитат. Бих могла да разкажа и още за изживяванията ми, ако знам че има и друг който е минал през това.
Не можеш да простиш нещо, което ти се е случило на 2-3 годинки? Човек, хората не помнят какво са яли вчера, ти как помниш яслата? Моите родители ме вземаха винаги последна в детската градина, но явно аз съм дете-идиотче, щом нямам никакви белези от този факт, че съм била все последна и другарките ме гледаха на кръв, защото то пък да не можеш да се прибереш на време заради едно дете и вечно закъсняващите му родители... Срамота.
Аз на моите родители не мога да простя това, че се криеха да ядат ескимо тайно от мен, защото боледувах. Казваха ми: иди си поиграй, а после аз ги душех постоянно и казвах: Аааа, какво сте яли без мен?
Като се замисля, те наистина са ме осакатили, защото не близвам сладолед. Нормално ли е това?
Виж целия пост
# 351
В зората на демокрацията, докато учех в медицинския, ни водиха на стаж в Дом майка и дете.
Там разбрах, че няма нито едно дете оставено за осиновяване, в него момент. Всичките бяха дадени от родителите си за отглеждане до 3 год. Някои родители се вясваха от време на време, други - хич.
Била съм доста впечатлена, защото помня, че споделих с майка ми.
И тогава останах като гръмната, когато тя ми каза, че на половината и колежки децата са гледани там.
Защото "дамите" не искали да им се цапат къщите от малките им деца.
Останах  #Crazy, но го помня това до ден днешен.
Виж целия пост
# 352
За първи път чувам за такова нещо? Thinking
А и Дом "Майка и дете" какво общо има със седмичните ясли?
Виж целия пост
# 353
Познавам жена,която беше оставила детето си в седмична ясла.
Жената нямаше родители на които да може да разчита.
Живееше при мъжа си,но след един скандал си събира багажа,взема детето и излиза на квартира.Обаче заплатата и беше ниска и в един момент се оказва,че тя няма пари да си плати тока.Хранят се с хляб и маргарин.Детето ходеше на градина ,но боледуваше,а няма кой да го гледа.
И така решава да го даде на седмична ясла.
След няколко месеца свекървата научава и заедно с таткото прибират жената и детето.Още са заедно,момичето е на 18години.Но спомените и са ужасни и казва,че като има дете то няма да стъпи в градина.


Виж целия пост
# 354
Ходила съм . Имам ясни спомени, в никакъв случай не са негативни един път само съм ревала -майка беше дошла тайно да донесе някакъв сироп, но я видях през прозореца. Възпитателките си бяха нормални жени- вечер успокояваха плачливите деца с песншчка или приказка.Единствената ми травма от там е,че за едно от тържектвата ме облякоха в носия, а аз исках от тюлените пачки 😂
Виж целия пост
# 355
Слава Богу не съм била в седмична градина.Разбрах за такава още като малка и бях ужасена как си оставят децата за цяла седмица там.
И е възможно да има едно дете спомени от яслена възраст.Аз например имам.Спомням си и бебешкото ми креватче още като беше с решетка и го обикалях държейки се за дъската, ако искате ми вярвайте, ако искате не.И други ситуации си спомням, спомням си баба като ме слагаше зимата в шейната с одеалце увита и ме дърпаше до яслата всяка сутрин в големите преспи сняг.Просто имам слонска памет. Grinning
Така, че е възможно да остане лоша следа от спомени при посещение на седмични ясли и градини.Не съдете....
Децата там се чувстват изоставени.
Виж целия пост
# 356
И аз имам ясни спомени от яслите - леглата, стаята за игра, столчетата.
Но в никакъв случай нямам усещане за изоставяне.
Виж целия пост
# 357
Аз не, свекърва ми си е оставила едното дете. Живяла е с мъжа си, майка си и баща си по това време. Не е била в невъзможност.
Много са малко хората, които наистина са в невъзможност.
Ох, не знам какво да кажа, темата ми е болна.
Виж целия пост
# 358
И аз имам ясни спомени от яслите - леглата, стаята за игра, столчетата.
Но в никакъв случай нямам усещане за изоставяне.
Усещането за изоставяне се получава при седмичните ясли и градини, а не целодневните.
Виж целия пост
# 359
Не знаех,че е имало такива ясли,но скоро разбрах,че майка ми е посещавала такава.От понеделник до петък е била тя.Единствено дете е била,баба ми е работила редовни смени..така,че не ги разбирам.
Освен това,никога не е ходила на лагери и зелени училища,за да имат пари да почиват те по 2пъти годишно.
Когато става на 18год.,дядо ми й стяга багажа,дава й 10лева(не зная с каква стойност сс били тогава),и показва вратата.


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия