Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Не всички майки гушкат. Някои бият, крещят... Други държат децата си гладни...
Тогава може да няма разлика между лелките на заплата и мама. Или даже в градината да е по-добре.

Аз имам близък, мъж на една от най-добрите ми приятелки, който е останал без майка като малък и баща му го е изпратил в дом за деца. Никога не е казал нищо лошо за баща си, оправдава го, даже и за дома гледа да не говори и реално нищо лошо не е споделял. Но знаем какво причиняват домовете на повечето.
Сигурна съм, че има хора, на които седмичните ясли не са се отразили зле на психиката. Като знам обаче колко лесно се чувстваме изоставени дори и на по-късна възраст при много по-леки условия, съм сигурна, че оставяне за цяла седмица за повечето деца е било много тежко. Те имат нужда от грижа, от ласка, от закрила. Имаме деца, знаем как е.
Сийке, така е, но когато избираш от две злини, те си остават две злини.

Ами, извинявай, Уиш, но точно вие, които не сте ходили, твърдите колко е ужасно и травмиращо.
Също като дъщеря ми, която знае колко е бил ужасен соц-а.
От учебника.

Ааа, аз съм ходила. Няколко пъти за по ден-два. Отвратително беше. От-вра-ти-тел-но. Всеки опит завършваше с моето бягство. Буквално. Накрая избягах и от предучилищната и тръгнах на училище. Помня точната дата- 15 октомври. Значи ми липсва един месец в образованието.

Ти не й ли обясняваш колко е прекрасен?

Единственото смислено обяснение, което прочитам до този момент. И то не е валидно и задължително за ВСИЧКИ!

Когато разликата в поведението на семейството и околната среда е голяма, тогава възниква травма.
Ако детето не е задоволено в Седмичната ясла, но е презадоволено или разглезено в семейството - тогава ще се травмира от яслата. И обратно, ако в Яслата получава повече обич отколкото в семейството - тогава ще се травмира от семейството.
В случая с авторката на темата, струва ми се че повече е била травмирана не от гадната храна, която задължително е трябвало да изяде в яслата, нито от спането по график. Тя е била травмирана от липсата на обич в семейството и го е осъзнала на много късен етап от житейския си път. И в този случай, не й е виновна яслата като такава, като правила и прочие. Виновна е майка й.
Има хора и хора, някои обичат да бъдат гушкани, други да им се задоволяват други потребности. Да не казвам, че на година и половина децата вече съумяват за манипулират родителите си по един или друг начин. Когато им харесва да бъдат гушкани, те правят всичко възможно, дори и циврят, само и само да получат прегръдката. Този номер  в Яслата обаче не може да мине..........
Е, според вас, кой би могъл да е виновен за подобни травми?

Доколкото си спомням, авторката писа, че в семейството ѝ са я подкрепяли и обичали, но тава не е компенсирало травмите.

Аз съм ходила.
Не съм казала, че е прекрасно, а че не е ужасно. Има голяма разлика.
Аз и на работа не искам да ходя, да спра ли?
Децата от градините нямат нищо общо с децата от сиропиталище. Не знам защо правите сравнение?!

Всъщност учителките в яслата гушкат. И децата не реват, защото са глезени, а защото така изразяват емоции. Гушкането не е глезотия, а необходимост. И прегръдката не е номер, а съвсем нормално отношение дете - родител.

Все пак трябва да има някаква мярка. Когато две деца едновременно започнат да реват в яслата, учителката първо гушка едното, после почва да гушка другото. Първото проявява ревност към второто и започва да плаче още по-силно. Да, гушкането е НЕОБХОДИМОСТ, която скрепява взаимоотношенията дете-родител или дете-учител (в случая с яслата) но не трябва да бъде прекомерно и да задоволява егоистичните потребности на детето, а да е с мярка.

Как успя да сложиш гушкане и егоистични потребности в едно изречение?

Страшна теория, само дето не я споделям. Мачкам и гушкам на воля, че няма вечно да ми дават .

Lea_Lea, гушкането е естествена необходимост като храната и водата буквално. Точно защото една жена в яслата не може да обърне достатъчно внимание на ВСИЧКИ деца,  е най-добре те да са с майките си в тази възраст и да получат нужното им гушкане и обич. Това за манипулирането да бъдат гушкани е толкова нелепо, като да кажеш, че детето те манипулира, когато плаче, ако е гладно. Няма предозиране с гушкане, когато детето спонтанно идва  при теб. Ето ти една статия https://www.google.com/amp/s/www.psychologytoday.com/us/blog/mor … nd-morality%3famp.

Аз съм класна на пети клас и ако знаете какво гушкане пада. Сериозно- много гушливи деца и вечно прегръщат, преди и след часа, по коридорите Да ги отблъсна ли? А са големи магарета, на по 11 години. Какво остава за едногодишни бебета...
Децата в ясленска възраст имат само и единствено егоистични подбуди, те не могат да поставят себе си на чуждо място, да бъдат алтруисти И за тях няма утре, след пет минути, след малко- има или сега, или никога и е ужасно да се чувстват изоставени и отблъснати, защото някой (особено родител) е решил, че ще ги възпитава чрез липса на гушкане.

ТафТаф, по принцип си права за гушкането и физическия контакт, но има и други фактори, според мене. Синът ми е престоял почти 2 месеца в болницата след раждането, от които почти месец в кувьоз и не е седял повече от 13-14 часа дневно на кенгуру грижа. По същия начин гледаха и бебето в съседния кувьоз. 17 години по-късно двете, вече големи момчета, са доста различни един от друг. Синът ми откакто влезе в пубертета не обича да го гушкаме, на улицата даже се дръпва троснато ако го хвана за ръката, но вечер винаги идва да ни целува и е мил с нас. Нощем ходи да завива котарака. Другото момче е много досадно и изисква непрекъснато внимание, комплименти, гушкане и лигавене, но изслушва внимателно и е спокойно, стига да има наоколо близки хора. Животни не понася.

Много хора са ми казвали, че сигурно имам студени родители, защото съм спокойна като камък и все седя на физическо разстояние от хората. А съм много гушкана и глезена от майка, баби, дядовци и точно затова на кога не търся внимание. Майка ми, която е гледана в друго времена от студена майка е топъл и обичлив човек, и това дори към непознати хора. В живота си с искрено удоволствие съм прегръщаш и гушка само децата ми. Не съм стъпвала в ясла, а на обикновена градина съм ходила за само месец. До човек е.

Нашите деца имаха право да спят в леглото ни докато сами не спряха да идват. Винаги сме ги носели, прегръщали и галели до несвяст. В един момент просто станаха самостоятелни, но всеки в различна степен.

И двамата с мъжа ми си направихме сметката, така че децата ни да не стъпят в ясла или при гледачка, но не всеки родител има тази възможност. Мъжът ми беше категоричен, че не желае децата му да бъдат гледани от чужд за тях човек. И той и аз сме гледани от гледачки, но аз нямам лоши спомени, а той да. Няма оправия.