Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Сега се сетих, че сестра ми е гледана от 10 месеца при едната баба, на 500 км.
Тя плачеше и не искаше да се откъсне от баба, когато я взехме на 3 години.
Мисля, че при нея наистина е имало травми, както и при Уиш, за разлика от мен. Седмични ясли, и то за зимния сезон, ама не е било 3 години, като при нея.

обърках темата за вируса.
Естествено, че ще се привърже към баба си. По-добре към баба си, отколкото към никого или към чуждите хора в градината. Колкото и да са добри учителки и лелки, те все пак са чужди хора.

Защо да е по- добре към бабата? В смисъл, не че е лошо да се привърже И към бабата, но в ясла и градина децата осъзнават, че възрастните са "общи", колкото и да са привързани към тях. Прекъсването на връзката с градината все пак се приема като израстване, надхвърлен етап, докато бабата обикновено си е налична, условията при нея са същите, приятелите са си там, евентуално има училище, т.е., по-трудно е детето да разбере наложителността на промяната.

Бабата е семейство, детската градина е институция. Даже не знам защо се сравняват двете неща. Едно време никой никого не е карал да се жени на 20 и да ражда на 21 г., пък после да се чуди какво да го прави това дете. На 25-26, даже 30, не си престарял. Вярно живота беше друг, ама и акъла беше друг.

А, тук не си права. Всеки е карал младите да се женят. Не е могло дори двама млади да идат заедно на море в квартира, ако не са женени.

Дори мои приятели в края на 80-те се ожениха, защото момичето преспа 2 пъти у момчето и бащата на момчето му вдигнал скандал, че такива работи в къщата си не иска. Щом ще спят заедно - да се оженят! Ами ожениха се. Такива бяха времената.

А да не говорим 60-те и 70-те години. Моите родители на Нова година се запознали, на 1 Април вече били женени. И масово хората са били така.

Знам го това, то и сега го има. Аз друго имах предвид, а именно, че като нямаш как и къде да гледаш децата - поизчакваш, па дори и женен.

Отговарям без да съм чела темата и се връщам да чета назад. Покойната ми леля е ходила на седмична градина. Аргументът на баба ми е, че двете й деца са били с малка разлика (2г и 1 месец) и леля ми е била много ревлива. Леля беше в ужасни отношения с родителите си, особено с майка си,  приживе. Не знам доколко седмичната градина е оказала влияние върху тях.

За мен това са али-бали. На много възрастни им звучи прекрасно, защото им намалява тревожността, обаче в действителност не е така. Изначално грешно е да се поставят детските заведения и съответния персонал там, на едно ниво със семейството и в случая бабата. Естествено, че бабата е налична, децата търсят сигурност! Кой да им я даде първо с наличието си по подразбиране, ако не бабата! Нали затова е баба! Или бавачката. (пример с мен, но сега се сетих, докато пишех - една съседка ме е гледала по няколко часа понякога, когато се е случвало всички възрастни вкъщи да са дежурни или смените им се покриват. Не ме е гледала постоянно, нито всеки ден, нито по много часове. Обаче дори при това гледане, се привързах към нея, всеки път дори на стари години ходех да я видя, докато беше жива. За мен беше нещо като член на семейството, все едно имах още една баба.)

Няма "общи възрастни", както няма и "общ съпруг", "обща сестра". Общи са чуждите хора, а не близките, защото там няма привързаност. Близките всеки си ги смята за свои и не ги си ги дава. Не само това, а и в градината или с някой възрастен често децата прекарват толкова време, че започват да го смятат за "свой" и да ревнуват, когато този човек в силата на професионалните си задължения трябва да обърне внимание и на друго дете или на други деца. Как децата трябвало да свикнат... дръ-дрън! Децата търсят да се привържат, защото това е начинът им за оцеляване, заложен съвсем природно. И пак съвсем природно привързването е към родните хора, а родните също не са общи - знаем за ревността между братя и сестри по отношение на родителите, също братовчеди ревнуват възрастните, когато "моята майка обърне внимание на теб" и много деца реват, когато усетят, че любимата леля или чичо биват делени с някой друг- дете или възрастен. Не си ли забелязала как болезнено реагират понякога децата, когато любимата леля се омъжи - те вече трябва да я делят с още някого - с чичото. Ние като възрастни си нагаждаме нещата както ни е угодно, включително това какво си мислим, че трябва да мислят и да чувстват децата. Забравяме какви сме били ние самите като деца.

Аз съм ходила на седмична ясла по настояване на баба ми (свекървата), за да може майка ми да ходи на работа. Майка, каза че това е било най-гадната и седмица в живота. За моя радост е успяла да се наложи и да се откаже. Та ми се събира една седмица на такава градина. Нямам много спомени от тогава а и едва ли една седмица оказва някакво голямо влияние. Моите баби и дядовци не искаха да ни гледат, въпреки че бяха пенсионери.
Не всички баби се съгласяваха да гледат деца, а родителите трябва да работят. Та понякога се е налагало децата да са на такъв тип отглеждане.

 
Трудно, но не невъзможно беше поизчакването.
По аптеките имаше 1 - 2 вида противозачатъчни с много странични ефекти.
Презервативите бяха много зле, груби и гадни.
При забременяване аборта не беше лесен. Ако нямаш дете или имаш 1 се явяваш на комисия и като правило отказват ако си омъжена. Разрешаваха на момите и по мед. причини.  Можеше нелегален аборт, доста гинеколози ги правеха в кухните си, но и много усложнения имаше. Вуйчо ми беше ветеринар в провинцията. Жените масово го търсеха за инжекция за аборт при свинете - действала безотказно и леко. Даваха луди пари, ама и препарата беше под строга отчетност.
Имаше лаф за  омъжването на студентките -  първи курс се женят глупавите, във втори - хубавите, в трети - умните, а в четвърти - по разпределение. Че иначе ти във Видин, гаджето в Ямбол. ...

Анди, аз имах предвид ситуацията със съфорумката, която е отгледана от баба си и дядо си и е имала епизодичен контакт с родителите си в този период. Предполагам, че при нея шокът и разочарованието от промяната са били по-големи, отколкото при дете, което все пак контактува с родителите всеки уикенд и веднъж през седмицата.

За изчакването - ергенския данък коментирахме ли го? Или абортът, официално разрешен само по медицински причини или при три деца (по спомен за бройката)? Не че нямаше аборти, къде нелегални, къде с връзки по медицински причини, но далеч не беше свободно.

Разходите за дете са много по-големи от ергенския данък. Едва ли заради удръжките са раждали. Но безспорно беше неприятен, особенно за хора с репродуктивни проблеми или починали деца.

Не знам за противозачатъчните, ама баща ми е едно  дете, я майка ми има една сестра. Явно някак си са се справяли с нежеланите бременности.

И сега има седмични детски градини и пак са пълни.
Явно комунизма не е причината за това.
Като дете,въобще не знаех за съществуването им и не познавах никой ,който е ходил.
Моите съседчета и съученици бяха деца гледани предимно от бабите си,или ходили на детска градина.
Тогава бабите се пенсионираха рано.


За противозачатъчните-имало е и противозачатъчни и презервативи е имало.
За абортите знам,че са били разрешени,ако вече имаш две деца.
Използвали са други средства,не винаги успешно.
И за това домовете за деца са били пълни.

Написаното е вярно отчасти, но:

1) хората се пенсионираха рано, но и се женеха рано. Не беше рядкост жена да стане баба преди да е навършила 40-50г, а се пенсионираха на 50-60. Сестрата на баба и мъжът и станаха баба и дядо на 38 и 39г.

2) смъртността е била висока. Баба ми не е имала живи майка и свекърва, нито баби. Баща и и свекър и имали нови съпруги, които едва ли са приритвали да гледат безплатно чуждо дете и внуче.

3) раждаемостта на бабите понякога е била по-висока и може да не са могли да гледат 5-6 малки внучета едновременно.

4) някои млади родители са живяли на общежитие или на квартира и не е било разрешено да приютяват за дълго хора, които не работят/учат в институцията, предоставила жилището. В някои общежития на входа имаше портиер и за да се влезе се оставяше паспорт, а за да се преспи се искаше разрешение в полицията, която тогава се наричаше милиция. Децата на много студенти, аспиранти, специализанти, бяха пращани на баба не, защото бабата не иска или не може да отиде при тях, а защото нямаше право да живее с тях.

Имах познати, които търсеха апартамент под наем, имаха пари да го плащат, но никой не ги искаше като видеха, че мъжът е женен. Тогава семейното положение беше написано в личната карта. Останаха си в Студентски град, а пратиха бебето на бабите. Когато мъжът завърши даже не му разрешиха да остане още година докато жена му завърши, а му казаха да си отива в неговата си държава. Заминаха заедно, взеха и детето, защото без българско гражданство то нямаше как да остане, оставиха го на другата баба, а жената се върна да завърши. Дам, тогава двойното гражданство не беше разрешено.

5) през 50те градското население е било около 30-35%, през 1970г е 52% и се покачва. Обезлюдяването на селата започва още през 30те на миналия век и продължава до сега. На село може и да са имали баби, но като се оженят в друго село не е съвсем така.

6) малко деца са седяли по 5 дена в седмична. Самата авторка на темата писа, че я видели в понеделник, вземали я в сряда, водели я в четвъртък сутринта и в петък я взимали.

Вчера говорих с приятелка, която е гледана в заводска седмична ясла и градина. В яслата не е спала там, защото майка и работела само дневните смени, но заводът е бил денонощен и майка и започнала да работи и нощни смени за повече пари. Като била дневна си я прибирала, а като била нощна я оставяла там. Майка и работела седмица дневна, седмица нощна и две седмици почивала. Можело е и 1 ден дневна, ден нощна и два дена почива, но в деня след нощна нямало как да я гледа. Казва, че и е било добре с майката, но и в градината, където майката е могла да ходи да я види или вземе за малко. Каза, че е била по-щастливи там, отколкото когато майка и заминала да работи в чужбина и я оставяла с колеги, които са в почивка.