Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Точно това е един от най-ужасните ми спомени от градината. Наред с варената пилешка кожа, крясъците и побоя.

Излизам извън темата, но като бях на около 5 години, едната учителка в ДГ така ме удари, че окото ми се заши. Причината - не съм искала да спра да рисувам, когато е трябвало...?! Баща ми е военен и буквално откачи като ме видя. Обикаляхме по болници доста време. Но - забележете - аз бях доволна - защото след този случай мен повече никога не ме удряха Страх ги беше от баща ми Това поне в днешно време няма как да се случи - сега много се внимава.

И сега се случва, малко ли случаи имаше изнесени в медиите.

Не мисля, че имам особени травми, а по-скоро става дума за липса на изградена емоционална връзка с родителите до степен на отчуждение. Така че родителите, които оставят децата си на отглеждане на някой друг, би трябвало да са наясно, че има голяма вероятност да останат чужди за децата си.
Предполагам, визираш мен. Да, тогава най-искрено ги мразех, че се натресоха и ме взеха. Но после ми мина, като на повечето деца. Още повече, че родителите ми не са били чудовища, а доста ме глезеха. Най-гадно беше за баба и дядо. Помня как, като ми събираха багажа, баба най-детински се заинати и отказа да ми даде да си взема една кукла. Тъкмо да се възмутя и да ревна, както си му е редът и баба изтърси: "Поне куклата ми оставете, детето така и така го вземате." Точно нелепостта на този аргумент ме потресе тогава и дори 6-годишният ми мозък по някакъв начин схвана колко мъчно ѝ е на баба, за да изтърси подобна глупост.

Изчетох темата!
По повод седмичните ясли писах, да кажа и за отглеждането при бабите. Баща ми (роден е 60те) е оставен още на шестмесечен на баба си, която го е отгледала до 1ви клас. Брат му и сестра му също, но са оставяни на по-късна възраст. Отношението на баща ми към родителите му  е като при Уиш - лоялност, но не и обич. Чувства се изоставен, "хвърлен на село", макар че баба му беше невероятен човек и към нея и мъжа й (когото не помня) изпитваше дълбока обич и привързаност, и наричаше баба си "майко". Брат му и сестра му нямат подобни упреци към родителите им, имат мн добри отношения. Така че и характерът си казва думата. Лошото, от моя гледна точка, е, че изпитвайки тези дефицити, баща ми не беше и добър баща, макар че си беше вкъщи, не е отсъства, нямаше алкохолни или други скандали, така и не изградих емоционална връзка с него (и с майка ми, де, но това е друга тема). Не знам доколко причината се корени в детството му. Ако не беше тази тема нямаше и да се замисля дори.

Основната потребност на детето в най-ранна възраст е близостта с родителите. Те са хората, които са първият и целият му свят и от тях идва сигурността му. Откъсването толкова рано, когато то не е изградило още никаква самостоятелност, осъзнатост за нещата и е напълно зависимо, никога не може да е нещо добро. Защото то е зависимо не само относно хранене и обличане, но и от чувството да е защитено и обичано. И никой не може да замести собствените родители. (Което се доказва и от повечето примери тук). Бабите, лелите и т.н. др.роднини са плюс, но те не могат да заместят в съзнанието на детето мама и тати. Те не са мама и тати. Така че ранното лишаване на детето от тяхната близост си е вреда, а вече дали това се е наложило поради липса на всякакви възможности си е отделен въпрос. И да, напълно е възможно това да се отрази на способността на този индивид да създава близост с партньора или собствените деца, както в горното мнение, тъй като такива хора трудно се доверяват и сближават. Но такъв човек спокойно може да каже - ето нищо ми няма, не се отразява това че са ме дали на бабите или на яслите. Но това че може да не го осъзнаваш, не значи че последствията ги няма.

Егати....нямам думи. Баща ти е трябвало да й хвърли един хубав тупаник на тая садистка, та да види къде зимуват раците. Против насилието съм и е ясно, че не решава нищо, но от такива гаври с деца откачам.

По темата е. За съжаление такива случаи има все още и навсякъд. Преди 3-4 години учителка в училището, където учеха децата ми се нахвърлила на ученичка и я била в коридора. Това без повод. Дъщеря ми е била свидетел. Говорих с нея, питах я какво е станало и ми каза, че както си вървели учителката я нападнала. Според дъщеря ми е било на расова основа, но не питах каква е била учителката. Момичето е от италиански произход и възпитано и кротко, отличничка. Много хора изтрещяват.

caprice, сама пишеш, че е до характер. Родителите не можем да знаем какво точно искат децата ни и къде се чувстват най-добре. Моят мъж не е хвърлен в седмична ясла или градина и е гледан от баби епизодично. Не отсъства, не пие, не пуши, но е емоционално по-дистантен. С родителите си е близък до болка. Не разбирам как човек на 50г може да им звъни по 2-3 пъти дневно и за какво, ама на! Не знам от какво са направени родителите му, но стоически издържат денонощно дрънкане и дзвънкане от всичките си деца, внуци, братя, сестри, племенници, лели, чичовци. Винаги са усмихнати, весели и изслушват и най-баналната тъпотия. Това и ден не бих могла да го издържа.

На мене ежедневен контакт с родители никога не ми е бил потребен. Не разбирам прекалената близост с родители след определена възраст.

След определена възраст ежедневния контакт е по-потребен на родителите, не на порасналите деца.

По темата с насилието - учителката ми в началното училище удряше с дървената пръчка за ... закъснение за час. Така се случи, че след часа по физическо в училищния двор с една съученичка много жадни отидохме да пием вода. Чешмата - на първи етаж, класната стая - на трети или четвърти, защото някоя умна глава навремето решила, че за 6-7-8-годишни деца не е проблем по няколко пъти дневно да се качват и слизат по няколко етажа. Закъсняхме с момичето за час и последва бой, заедно с други провинили се. И нищо не последва, а някои деца имаха белези години наред и методите на възпитание.. Жената определено имаше някакви проблеми и непрекъснато крещеше за нещо. Някой излъга родителите ми тогава, че е невероятен педагог и ме записаха в тази паралелка, а съседният клас случи на прекрасна жена. И двете бяха на едни години, пред пенсия вече, така че нашата учителка не мога да я оправдая и с това.

Други времена бяха, имаше респект, но и прекомерен, ненормален страх от учителите. Според мен, трябва да се поддържа известна дистанция,  сегашното положение пак не е приемливо, но не и да ходи детето със страх на градина/училище! Имам много учители в семейството си, още отпреди 44-та година и тогава боят си е бил съвсем допустим, а родителите са оправдавали. Баба ми, например, не е правила така, но пък връзвала червен конец на ръцете на децата, за да не пишат с лявата ръка. Аз самата съм левичар и не можеше да се примири.

Колкото до столовете в тези заведения - аз също ги мразех, а не е като да съм особено претенциозна откъм хранене. В училище ходех, защото нашите плащаха и ми беше неудобно, но колко съм била нахранена... Хубав стол видях в университета, като за цените там храната и хигиената бяха изненадващо добри. Направо е престъпление на малки деца да не се предложи качествена и разнообразна храна, а "боклуци" или помия, която и животните не биха яли. Не е и до пари даже в повечето случаи.

За градините - не съм била на седмична и ми е интересно какво е било. От моята детска и учителките имам почти само добри спомени. Комунизъм си беше тогава и си ги имаше идеологическите особености, но като се изключи това ни гледаха и занимаваха с желание. Имаше си и разходки по паркове, и игри, и четене на книжки, и изработване на играчки, гирлянди и прочие, и тържества, и подаръци по поводи.

Наскоро се въртеше из фб "трогателно" видео на учител, в Турция май, който биеше някакъв ученик с пръчка през дланите, защото закъснява за час. Като се оказа, че закъснявал за час, защото помагал на инвалид, взе да прегръща ученика. Изприщих се чак, докато ги гледах.

Не съм ходила на ясла. Само на нормална градина.
Но баба и дядо са ме гледали до 3 години. После дядо почина и нашите си ме взеха.
Имам си определено някаква травма. Говорила съм много пъти с майка ми, знам че такива са били времената.
Дъщеря ми много е привързана към майка ми.
Миналата година бяха за една седмица тримата на вилата - нашите и малката.
Тази година са за две седмици, като през почивните дни с мъжа ми бяхме там. Тя естествено в понеделник вече ревеше за нас, искаше вкъщи, бяхме готови на другия ден да я вземем, но майка ми ме разубеди. Днес пак се чухме, спокойна е, тя е спокойна още от онзи ден, но аз не искам да я оставям вече по две седмици.
Струва ми се много време.
А между другото никога никъде не е оставала да нощува, освен тези две години под ред с нашите на вилата.
Вие чувствате ли се така, когато се разделяте с вашите деца, сякаш ги изоставяте?

Не, само ми е мъчно за тях. Оставям ги само при родителите ми, за по две седмици максимум, най-вече заради майка ми, че й се качват на главата. Децата ми са лепнати за мен, но когато са при нашите, хич не искат да ме чуят. Все пак си е до възраст, ако детето е само и е малко е едно, ако са на две е друго.

Amonqk, разбирам те. Не знам на колко год.е дъщеричката ти, моята е на 2 и никъде не се е отделяла от нас. Само с баща й я гледахме досега, все ревеше като изляза... Отскоро взехме жена за почасово гледане докато съм на работа, посвикна, но все си ревва отначало, че иска тати да идва като излизам, не тя. Определено още не мога да си представя да я оставя някъде без нас за дни и седмици. Доволна съм просто, че вече излизам и се прибирам. Но на ясла не бих я оставила за нищо на света на тази възраст, на чуждо място и при чужди хора и самичко. Убедена съм, че така децата се чувстват изоставени без никаква сигурност и защита. Аз самата не съм ходила в ясла и после в градината не съм имала никакъв проблем със социализиране, сприятелихме се с други, обичахме да ходим. Мен даже ми се свива сърцето като си помисля как ще я оставя в градината даже, но там вече си е полезно за детето, ще ходи след 3 г. Но и аз така се чувствам при тази представа и ми се свива сърцето..

Тя е на 3 години и 2 месеца.
Връзката с баба и е много силна, защото майка ми идваше всеки ден, докато малката тръгна на ясла, а аз на работа. Тя тръгна на 2 и половина и бързо свикна, но моята работа е такава, че почивам през всички ваканции и сега в това положение си се гледахме двете, като пак ходеше за 3-4 часа при нашите, те живеят наблизо.
На ясла я пуснах с притеснение, но тя се адаптира бързо.