Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Аз съм 76та. Майка ми каза 1 година.

Май от доста неща е зависели, включително и поредността на детето:

"Съгласно чл.60, ал.1 от КТ от 1951г. работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане на първо дете в размер на 120 календарни дни, при второ – 150 каландарни дни, при трето -180 календарни дни, и при четвърто и всяко следващо – по 120 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
Предприятието, учреждението или организацията е длъжно при поискване да разреши на майката-работничка или служителка с дете, включително и на осиновителката, след използването на отпуска по чл.60 от КТ неплатен отпуск в размер до 8 месеца при едно дете, до 9 месеца при две деца, до 12 месеца при три деца и до 8 месеца при четири и повече деца, който се зачита за трудов стаж. Този отпуск може да се използува до навършване на 16 месечна възраст на първото дете, до 18 месечна възраст за второто дете, до 24 месечна възраст за третот дете и до 16-месечна възраст за четвъртото и следващото дете, съгласно чл.61 от КТ /попр. - ДВ бр.33 от 1968г/."

Самотни майки с никакъв друг доход извън трудовия, или такива, на чийто доход силно разчитат мъж, родители и пр., не биха могли да си позволят неплатен отпуск, даже и да имат право, та спокойно може да са ползвали в един и същи години по-малко майчинство от други майки. За мен майка ми едва е "събрала" от майчинство плюс платен отпуск една година.

В седмични заведения бяха настанявани деца на преселници от селата в градовете, работещи на смени в заводите и живеещи на квартира. Малограмотни, нискообразовани, готови на всичко да се докопат " у градо " . Оженили се млади, някои забременели през полагаемия се войнишки отпуск на съпрузите си. Родена съм 64-та, та съм виждала
доста такива.Къде ти това да се замислиш, че причиняваш необратими и непреодолими психотравми на детето си!?
От петък вечер до неделя следобяд се пребивава на село, после децата се захвърлят обратно в институцията и така до първи клас.

А относно отпуските по майчинство-от юли 1984-та  станаха 2 години. От 87-ма третата неплатена година се признава за трудов стаж при пенсиониране. В соц времената такива луксове като да стоиш в къщи без пари и да разчиташ на мъжа си нямаше. Колежките ми бързаха да се върнат на работа отвратени от гърча с прането-тогава памперси имаше само в Кореком. Питайте майките си за подробности като пране на ръка на напишкани и наакани гащи и ританки, проблеми със сушенето им през зимата и още много други прелести на майчинството през социализма.

Същите прелести ги изпитах и аз за периода 1991 - 93-та година. В началото на демократичните промени пакет от 30 броя памперси струваше 1/3 от обезщетението ми за майчинство и почти никой не можеше да си ги позволи.

Моята близка, която е посещавала седмична градина е с двама родители висшисти. Дядо й също е бил с образование, между другото, което хептен е рядкост по онова време. Така, че и теорията за млади, неуки и забременели не е вярна.

И какво е пречело на висшистите да си гледат детето? Не са искали да си развалят рахатлъка ли ?

Наблюденията ми са за хора от града, в който съм родена и живея и досега. Силистра-насилствено индустриализиран  от социалистическата власт. Хората с образование бяха с редовно работно време , работеха в учреждения и не им се налагаше да захвърлят децата си по институции.

Лейди, редактирам поста си. Говоря за хора от моето поколение до към 70-та година, с родители родени в следвоенна Добруджа и докопали се със зъби и нокти до града, живеещи по тавани и мазета и чакащи за ведомствени жилища. Даже имаме цял такъв квартал , наречен " Изток ".

Обяснението, което позната ми даде е че се е родил брат ѝ, демек майка ѝ си е била у тях. Разликата между децата не е съвсем малка 3-4 години е. Като гледала две деца с такава разлика, аз недоумявам, затова и по-напред изказах мнение, че някои хора просто не са мислили и са го правили, ей така, защото има възможност.

Да вярно е, че не са мислили. Сега се сещам, че се подаваха молби до  "Жилищно настаняване" като предимство имаха семейства с две и повече деца. Настаняването в седмичните заведения се използваше като коз-липса на достатъчно жилищна площ . Може пък и много добре да е премислено.

Каквото и да са мислили или не мислили, аз категорично не приемам подобно поведение за нормално. На третия ден максимум ще съм умряла от мъка по детето си.

Всички пребивавали в седмични ясни, които се оказа, че познавам, са деца на високообразовани и реализирани родители - журналисти, лекари и подобни. Никакви малообразовани селяни, които да са драпали за място във града. Даже хората с родители на село са имали повече възможности - напр. да изпратят детето при бабите, а на село воденето и прибирането не са сложни и времеотнемащи като в София.

Наш съсед е пращан на седмична ясла и градина. Родители софиянци, баща - бордов инженер, майка - учителка по БЕЛ.  Пари са имали, а майката със сигурност не е давала нощни дежурства някъде, че да се стигне до подобно решение.

Тогава самият начин на отглеждане на децата е бил различен, властва философията на казармения ред, типичен за тогавашната тоталитарна държава.
Една случка за брат ми, която нашите са ми я разправяли. Бил е на 2 или 3 годинки, отиват на морето и на втория ден се разболява лошо, повръщане до обезводняване, температура, изобщо сериозна работа. Отиват до Бургас в една от болниците, там го приемат САМ, 3 дни не допускат нашите да го видят. Как дете на тази възраст е било заставено да стои на легло само в болнична стая нямам представя, според нашите може да е бил връзван за леглото. Налага се баща ми да търси своя позната, която била докторка в друга болница в този град, тя успява да влезе като медицинско лице и по някакъв начин урежда да го изпишат, за тези дни състоянието му изобщо не се подобрява. Майка ми успява с подръчни средства да се справи, това е друг върпос, мисълта ми е, че тези неща, които сега смятаме за силно травмиращи за детската психика, по онова време са се смятали за нещо нормално. И се е наблягало на възпитание без излишни глезотии по разните институции. Аз също имам кофти спомени от детската градина, и без да съм посещавал седмична такава. Дори ми беше странно когато гледах моите деца да отиват с желание или поне да не мрънкат много през повечето време.
Сега като гледам децата си колко имат нужда от родителите си, не знам какъв човек трябва да си, за да зарежеш детето си за цяла седмица. Или наистина зорът трябва да е голям, но според мен нищо не оправдава такава мярка.

Просто са се възползвали от предоставената им възможност. Като живяла 25 години през времената на социализма мога да кажа, че зор нямаше за нищо. Не са искали да си развалят тишината , спокойствието и рахатлъка. И за казармения ред съм съгласна - никакви гевезелъци и лигавщини.

   
Майка ми също беше учителка БЕЛ. Преподаваше на горния курс, половин уч. година беше втора смяна. Помня, че се прибираше към 20.30 ч. Със сигурност в дневната градина няма кой да я чака да си прибере детето. А не е ходила на кафе или биричка с другите учителки. А за първа смяна излизаше много рано, по тъмно. Тогава не бяха разпространени гледачките по домовете. В къщи ме гледаше баба, болна от левкемия и дядо - също с болести. Не исках да ходя на никаква градина, четях си книги.
По повод майчинството - скоро говорих с по-голяма от мене колежка. Точно 1984 г. когато тя е родила е въведено 2 г. платено майчинство. Но  майката можеше да се върне на работа след първата година. Имах и такава амбициозна колежка тогава - върна се на работа с цел да я приемат в БКП и да стане шеф на отдела. Детето го гледаше  бабата в центъра. Колежката след работа си отиваше спокойна в Младост и все разказваше как със съседите играли карти.
Та - хора всякакви.

Около година и половина ме е гледала майка ми, отбила съм се сама на 1.3г. Не зная колко е бил отпуска по майчинство, но преди да роди е работела повече смени за да има после отпуск. Взела е, освен майчинството, платения си годишен отпуск + неплатен отпуск. В града, в който е работела и в който дядо ми е имал живи роднини изобщо не могли да намерят детегледачка. Щяла е да ме гледа мащехата на дядо, но е починала когато съм била на 6 месеца. Не им е било лесно.

Самотните, от забременяване и раждане, майки бяха изключителна рядкост. Обикновено бяха натискани от родители и медицински персонал да си оставят децата за осиновяване за да не си "провалят живота". Зная, че по някое време са им давали софийско жителство за да не се връщат с "копеле" по родните места. Съседка и съученичка забременяха, родиха и си запазиха децата на 16г, но с помощ от майки, на и, прабаби и се ожениха за забременителите. Родила жена, която се води майка или женена не можеше да си продължи да учи редовно в гимназията или техникума, в който учеха. Това за да не развращавали съучениците си. Отиваха да завършат задочно или вечерно в друга, специална гимназия. След това можеха да учат висше редовно.

Склонна съм да се съглася с ЕммаТ, че високообразованите софиянци бяха по-склонни да си дадат децата в седмична ясла от разполагате с баби на село и в прованса. Тези, които аз познавам са с родители с висше образование, често и двамата, че и дядовците им.

Имах в гимназията съученичка, чиито родители се бяха развели. Майка и я беше оставила на една портиерка за няколко месеца и беше заминала за Ангола. Пратила и билет и тя пътувала със стюардеса до Италия и после сама до Луанда.

Не беше рядкост дете да се праща  в провинция или чужбина само или с някой познат като му се казваше да седи мирно и да слуша. Паспорта, билета, имунизационните документи бяха в платнен, ушит от някоя баба плик, около врата, като ключовете. Моите деца са пращани така само след 8г, без прекачване и със стюардеса. Затова сега и леглата си не оправят.

Да, и в болниците детето седеше само, с малки изключения. Всъщност доскоро не пускаха родители и в неонатологиите извън Плевен. Не зная как е сега..

За майчинството вече не знам, аз си спомням, че майка ми ме гледа до 3 годишна възраст, имам много спомени от тогава. Спомням си и първия ден в детската градина. Роден съм в началото на 80-те, за по-големият ми брат също мисля е било 3 години, но не съм сигурен. Не сме посещавали ясли, поне мен баба не ме е гледала. Не съм съвсем сигурен по каква схема е отсъствала майка ми от работа, но и за двамата е била на постоянна работа (икономист е по образование и професия).

Едно време се учеше и в събота, така че някои учители със сигурност са работели много. Баща ми не се е връщал по нощите, но той се премести в основното ни училище, когато бяхме малки, за да е до вкъщи и за да може да ни наглежда. Но аз разполагах и с всеотдайни баба и дядо, които въпреки че работеха, много помагаха.