Има ли го някъде по света това?...

Тук на самия гроб се хранят онези, които няма да присъстват/не са поканени/ на по-големия пир след погребението. На последното такова, на което ходих  преди осем години раздаваха хамбургери и беше се образувала опашка.

Какво ще кажеш за обичая върху пресния гроб да се постели бяла покривка, върху нея да се нареди храна и близките да клечат наоколо и да лапат?
Лично съм присъствала и участвала - бях малка тогава.
Традиция...
Трябва ли да се запази?

Защо да давам мнение ?Не бих участвала в подобно нещо както и казах не съм виждала хранещи се опечалени на гробищата.А пък разположили се върху гроба съвсем .

Не знам дали е казвано преди, но все пак - нещото, което мен най-много ме потриса. Става дума за влашки обичаи от нашия край. Та човек (още жив) си прави панахида на дата, която си хареса. Всички се гощават, а само той няма право да яде от храната. Още по-абсурдно 

Илиана, това, че не си го виждала, не означава, че не съществува. За съжаление съм била свидетел дори на помен, на който напили се роднини/съседи започнаха да пеят.

И аз не съм. И хората с торбичките не съм виждала. Само си спомням, че една проклета съседка навремето гледаше дали сме завили баба добре с одеалото и неодоволстваше нещо. По-скоро вярвам, че има хора, които ходят на погребения, за да си разнообразят живота с клюки или да имат на какво да се дразнят, отколкото, че някой, преживял смърт в семейството си, ще вземе излишно да се превзема. Направо се чудя горесписвающите Лиляна ,Богиня и тям подобни за какво изобщо ходят на тия гробища, за да мръщят укорително вежди на хорските обичаи, или за да си почетат техните покойници? Някои изказвания си бяха чиста гавра. Допускам, че ако коментирахме някои обичай от друга религия, щеше да има много повече възмутени и апелиращи към толерантност.

Numlock, ако е на погребението на твой близък имаш право да изразиш мнение,разбира се. Но нека не коментираме кой какъв обичай спазва-вероятно това му помага по някакъв начин.
Аз лично вярвам,че нищо от гробищата не трябва да се носи вкъщи. Затова 4-те свещи /при нас са 4/ ,които се палят на гроба до 40-я ден бяха вкъщи. И там ги палех всяка вечер. Но това съм АЗ,това е моят начин. Затова когато ми подадат нещо,го вземам. Когато нищо не ми подадат,а само ми кажат,че днес се навършват....също не ми прави впечатление. Мъката на останалите трябва да се уважава-независимо как я изразяват и преживяват. Дори и с опашка за хамургери.
Лиляна,знам,че няма какво да ми отвърнеш-за мен е късно. И не искам никой друг да е на мое място. За съжаление няма как.
Аманита,това ме уби направо!!! Не съм толерантна тук

На мен ми стана гадно да чета, доповръща ми се в тази тема.
Не съм традиционалистка, не съм вярваща, не ходя на гробища от 10-15 години, ама нито веднъж не съм стъпила.
Кому са нужни тези грозни определения за другите 

от свят до свят разлика голяма, в Италия например има известни разлики, различни традиции, разлияно запазени, спазвани...
Аз съм в Централно-северната част на Ит. При нас се ходи на гробищата всяка или почти всяка неделя. Много е разпространено, носят се цветя, почистват се стени и т.н, изобщо кипи 'живот' на гробището. естествено, това са по-възрастните...
 Има и годишно 1-2 дни , които кореспондират на нашите задушници. При смърт, няма некролози, тоест има, но се закачват пред църквата на едни табла, и след седмица се свалят. На погребение има обичай да се носи една кутия за дарения, обявява се цел ( благотворителна , обикновено, а може например да е за сестрите, които са били до болния и т.н) и се събират пари. Когато почине човек ковчега е отворен, но има една тънка тъкан безцветна, която го покрива, нещо като воал. Покойникът е на 'разположение' за поклонение няколко дни 2-3 дни, към моргите има едни места, стаи, в които се държи, хората идват да се сбогуват, пускат парички в кутията. Може и да се съкрати това време. В тези дни децата дават смени, защото винаги трябва да има човек до покойника, ако дойде познат/приятел да бъде посрещнат.
Няма панахиди и почерпки. Кремацията в Италия все още е непопулярна, едва наскоро  е разрешена, но бързо се разраства и все повече хора предпочитат кремация. Обикновено ги погребват в стени, не в земя. Има и фамилии, които си имат гробници, т.е лични стени.

Има и останали фосилни традиции, предимно на юг, например там все още има места, в които се наемат  оплаквачки, покриват се в черно, смята се, че е срам за семейството човек да почине в болницата, затова има развит нелегален бизнес с линейки в Неапол и околности, плащат, когато почине човека по тъмно да го пренесат в къщата му и там става поклонение, вайкане, покриване на огледала и т.н , изобщо цялата драма е запазена, мисля, че се оргнаизират и обилни софри. Но това са изчезващи традиции.

Горе долу това е.

Бутински, много си любезна. Просто олицетворение на толерантността.

Не претендирам, че самата аз съм толерантна. Аз съм само една проста смъртна. А ако Лиляна е учителка и най-вероятно има диплома за това, ти меко казано не звучиш никак Божествено напоследък.

Аз съм .. асистирала на няколко панахиди в България и на няколко погребения и имам обяснение за това раздаване. Според мен обстановката е твърде тежка, пред очите ми е църквата на централни гробища, самата служба е дълга, много тежка, после ритуалът с преминаването на всички пред отворения ковчег, подаването на цвете, мн. често биват целувани и т.н.. роднините наредени прави до починалия. Ужасно е. Затова раздаването е начин да се отпусне обстановката.
Идеята на панахидата е в хляба, житото и виното, има си обяснение и този кръст, който се прави с вино в/у гроба, предполагам, че е свързан символично с христовата кръв. Не съм наясно точно в символиката, но няма какво друго да е. Естествено по дифолт едва ли се правят раздавания с няколко вида сладки, соленки, напитки и т.н. просто това е суета - семейството да се покаже, като добър наследник и домакин на събитието.

Момичета, какво ви става? Какви са тези грозни коментари и от едната и от другата страна (тези, които са ЗА и ПРОТИВ некролозите)? Едва ли идеята на темата е била всеки да си дърпа на своята страна и твърди, че е прав. Стига сте обсъждали починалите от какво имат или нямат нужда. Нали всички ги почитаме по свой си начин, защо той трябва да е еднакъв с нечий друг? Нека оставим всеки да си има личнот мнение без да го натрапва на останалите.
Малко грозно изглежда с такива остри думи да се описва почитта към починалите, не мислите ли?

Мислим, ама не винаги ни се удава.  

П.П. Съгласна съм.

Грозно е разбира се .