Има ли го някъде по света това?...

  • 22 583
  • 376
# 210
Оо, не се правете, че не сте виждали такива сцени. Събрали се всички на гроба и се почва едно вадене на храна от "дисагите": хляб, топен във вино, жито, бонбони и подобни.
За мен е изключително неприятно дори само да го наблюдавам, камо ли да се включвам в ритуалното ядене.
Виж целия пост
# 211
nana77 много ме учудва ,че има гробища които са подходящи за пикник .

Илиана, не знам нарочно ли се правиш на неразбрала или?
Казвам, че отрупват гроба с храна, а хората посядват наоколо с чинии и чаши в ръце. Това на какво ти прилича? На скърбящи роднини ли? На мен - не.

Скръбта е вътре в душата. Няма нужда да бъде показна, за да доказваш колко те боли.

Богиня
точно това имах предвид.
Виж целия пост
# 212
Лиляна, спри да се подиграваш с вярванията на хората!
Не се знае теб какво ще те стигне...
Най-малкото - не ти прави чест, да не кажа нещо обидно...
Ако моите деца имат такава проста учителка, ще ги преместя в друго училище.

Их, пак станах проста учителка. Учителите трябва да са задължително захлюпени вярващи ли?
Каквото и да ме стигне, такива неща в моето семейство не съм видяла, традициите в нашето семейство са други. Нито баба ми, нито майка ми, леля ми и т.н. са вили, ходили в черно, лепили некролози, раздавали, ходили по задушници. А, да, и те са/били учители. Нали знаеш за крушата и дървото?

П.П. Тук никого не съм нарекла прост. Някой иска толерантност, но сам той не е. Или по-скоро предпочита да падне ниско и да обижда.
Виж целия пост
# 213
Мои приятели правят винаги помен на дъщеричката си в един ресторант. Правят всичко възможно поменът да е весел. Момиченцето беше на 3.5г и те искат всичко,свързано с нея-дори смъртта й-да бъде...шарено,весело,колкото и не на място да е тази дума. Вече виждам колко много хора биха приели това като грозно,като показност. А аз разбирам родителите...Дори гробът й е с плоча като замък. Не,не това не е показност. Това е най-страшната мъка,която мякой може да си представи. Това е начинът да "даваш" на детето си частичка от изгубеното му детство,въпреки смазващата мъка. Това е да поставиш любовта си към него над мъката. Жалко,че толкова хора не го разбират...
Виж целия пост
# 214
ira_d, нито е наивно, нито глупаво. spoko
Наскоро загубих най-благия човек, един от най-ближните ми. Не се страхувам, че ще бъде забравен. Докато съм жива, ще го помня и обичам. Heart Eyes
Много други ще го забравят, но това не ме вълнува хич.
Такъв е животът, какво сме тръгнали да се надприказваме и да сеем на дъното просо.... Издребнявате, ама извън пътя.


Много хубаво казано, важното е, че в нашите сърца винаги ще пазим спомен за обичния човек.Който го е обичал, също ще го помни, и без подсещания.
Виж целия пост
# 215
Лиляна, но не се знае дали ТИ няма да го правиш. Повярвай ми,когато изпиташ тази страшна мъка,ставаш друг човек...
Виж целия пост
# 216
Бе то и на сватбите идва една сюрия народ, само за да се наплюска и после питай го какво се е случило, ще се сети само за кебапчетата и бирата. Пък за младоженците ще се сети как са изглеждали едва след като ги види в сватбения албум. Че си ги и каним такива обикновено, ама... то е друго, радост неземна.
Колкото на младоженците им пука кой ял кой не ял, толкова и на истински опечалените им пука за същото. И в единия, и в другия случай става въпрос за традиции и вярвания, нека всеки ги спазва или не, както му е удобно.
Виж целия пост
# 217
Лилянa не е задължително да си захлюпена и вярваща за да си човек .Проста може и да не си ама със сигурност не би ми се искало детето ми да се "образова " от учител с подобен манталитет.
 nana77 не съм виждала подобно нещо .Нито хора ходещи на погребение само за да се наядат и да пият.
ira_d не е нужно да го разбират ,а да го уважават или поне да не му се подиграват.
Виж целия пост
# 218
ira_d , аз нищо общо не виждам между веселото описано от теб и зорлем виенето и демонстрациите. Не разбираш ли, че има разлика от небето до земята? Едното идва отвътре, другото е защото "така трябва" (не говоря за вярващите, които си вярват в това). Ако вървим в тази посока, то тогава би следвало да отбелязваме тези годишнини по начин, който би зарадвал починалия - това едва ли би включвало гробищата и раздаването на храна. Тоест, аз примерно правя точно това - ходя на едно място, което този човек обичаше безкрайно. Там всичко е този човек - тревите, въздухът...
Виж целия пост
# 219
nana77 не съм виждала подобно нещо .Нито хора ходещи на погребение само за да се наядат и да пият.

Късметлийка.
Виж целия пост
# 220
Лиляна, много отдавна ми е станало ясно, че ти не уважаваш традициите на другите.
Не се изморявай!
Не случайно толкова често си "дъвкана" от потребителите тук - сама си прави изводите Wink
Виж целия пост
# 221
Лиляна, но не се знае дали ТИ няма да го правиш. Повярвай ми,когато изпиташ тази страшна мъка,ставаш друг човек...
Възможно е. Не отричам. Досега съм избягвала погребения. Не ходя на такива. Не мога да отида просто. Когато ми се случи, не знам каква ще ми е реакцията, но толкова много са ми противни някои ритуали, че имам усещането, че в скръбта си бих ги намразила повече, отколкото да прибягна до тях.
Виждам майка ми как тъгува и скърби, мисля, че няма да съм много по-различна.
За това пожелание:
...Лиляна,пожелавам ти никога да не разбереш тази мъка.

ти благодаря. Не мога да намеря думи, с които да отвърна, биха били лицемерни, не те познавам.
Виж целия пост
# 222
nana77 не съм виждала подобно нещо .Нито хора ходещи на погребение само за да се наядат и да пият.

Късметлийка.
След погребението се раздава подавка /или както там се казва/ да се храни някой на гробище не съм виждала никога.
Виж целия пост
# 223
nana77 не съм виждала подобно нещо .Нито хора ходещи на погребение само за да се наядат и да пият.

Късметлийка.
След погребението се раздава подавка /или както там се казва/ да се храни някой на гробище не съм виждала никога.
Във Варна е честа гледка.
Виж целия пост
# 224
Мои приятели правят винаги помен на дъщеричката си в един ресторант. Правят всичко възможно поменът да е весел. Момиченцето беше на 3.5г и те искат всичко,свързано с нея-дори смъртта й-да бъде...шарено,весело,колкото и не на място да е тази дума. Вече виждам колко много хора биха приели това като грозно,като показност. А аз разбирам родителите...Дори гробът й е с плоча като замък. Не,не това не е показност. Това е най-страшната мъка,която мякой може да си представи. Това е начинът да "даваш" на детето си частичка от изгубеното му детство,въпреки смазващата мъка. Това е да поставиш любовта си към него над мъката. Жалко,че толкова хора не го разбират...

Ira, това е по-различно.Сама казваш-"шарено, весело, плоча като замък, искат поменът да е весел".Дори и в огромната мъка се опитват да има светлинка, да го направят с позитивна мисъл.Чест им прави.

А и не е нужно някои да скачат, наистина е доста грозна картинка, когато гробовете се отрупат с храна и се започне великото надяждане. Sick Под уважение мисля, че се разбира една, две хапки, не цялата чиния, а някои си искат и втори път, дали е от голяма почит към мъртвия?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия