Любители на кучета-21

Това да си вземеш куче и да го закараш на село някак си не го разбирам. Просто не мога да си представя да гледам куче месец, два и да реша да го закарам някъде, да го дам на някой друг. Просто бих направила всичко възможно да остане с мен каквито и да са условията, каквото и да ми коства. Та в началото много се бях притеснила, че приятеля ми ще се откаже от кучето. Говоря ви за първите седмици, щото наистина много му беше трудно да съчетае гледането с работата. Даже си взе отпуска, за да седи в къщи и само ми се оплакваше по скайп, това напишка, онова напишка. Ама ми каза, че никога не е изоставял куче и малко се поуспокоих.

Вярно, че сравниението с дете е неуместно, ама не знам как може да си мислиш, че нещо което е трудно примерно, изисква грижи и можеш да го зарежеш във всеки един момент. То и децата изискват много грижи, дори повече от кучето, ама като цяло хората не си ги зарязват.

Мога да ви дам пример с една моя роднина, на която подариха куче като малка, е малка малка, била е поне на 16 години. Та гледа го месец, два и го стовари на родителите си да го гледат, да го извеждат, хранят и така нататък. Та сега тя си има дете и познайте кой и го гледа откакто се роди 

Още от дете винаги съм искала куче, но желанието ми се сбъдна чак през 1990. Тогава със съпруга ми - още гаджета, бяхме на Харами бунар- между Пирин и Родопа при наш приятел. Там ни посрещна едно животно между мечка и сетер: огромно, с телешка глава и копринени ресни и козина като на ирландски сетер, което посрещайки ни сложи глава в скута на мъжа ми и той седна. Толкова беше тежък! А аз бях възмутена: товва беше първото куче, което не идва първо при мен. После се появи една също огромна госпожица, /майката на Пирин/,която се залепи за мен. Това беше момента в койко решихме, че ТРЯБВА непременно да вземем бебе от тях. За съжаление се оказа, че някакъв пиян идиот е убил Мечо/мечко-сетера/, но пък и таткото беше страхотен. Така след 2-3 месеца получих един трамваен билет на който пишеше: "кучето е при мен, чудно е!: Така взехме Пирин/името беше условие да ни го дадат/, а заедно с него се преместихме и заживяхме заедно и с мъжа ми. После се роди Руди, но от него не успяхме да си направим кученца, затова като поостаря ходихме пак горе в планината да си търсим куче, но нищо не беше останало. Взехме Рита от някакъв "развъдник"в Разлог, където убиват женските - нея я бяха оставили заради нас.
Това е историята на любовта от пръв поглед с тази порода БОК/каракачанка. Сега сме в процес отново на търсене. Наистина е много по-лесно да се отгледа куче бебе с по-голямо куче. Адаптацията и обучението са много по-бързи.

Леле, като чета такива неща и направо   

Браво!! Значи си имам съгражданка. Желая много весели години с новото си семейство.

Tatianna, това е грешка да взимаш куче без първа ваксина Куче се взима най-рано на 50 дни.  Отидете при ветеринар или тази вечер или още утре, за да го обезпаразити и подготви за ваксината след 2-3 дни.  Вие го взимате , защото  сте нетърпеливи , но собственика действа безотговорно  

Най-любимото ми , най-прекрасното ми куче го взех случайно. Приятелката ми скоро щеше да има РД и исках да я изненадам. Знаех , че си търси куче и това съвсем ме улесни. По случайност ми се обади една приятелка, която имаше бял пинчер и ми каза , че са се родили бебета , но много ги обичат и искат да ги дават на сигурни хора. Още на другият ден отидох да видя дребосъчетата, за да избера  едно за приятелката ми. Влязох в стаята, седнах на дивана и от съседната стая на малките си крачета доприпкаха две съкровища. Аз останах с отворена уста, едното дойде при мен, изправи се и ме погледна...това беше!! Кучето  трябваше да е мое !! Аз се влюбих . Другото ми се видя грозничко, но макар и да ме беше страх, че няма да го хареса приятелката ми реших да го взема за нея, но моята Роксана нямаше да си я дам. След седмица когато им сложиха ваксини и поседяха малко при мама  отидох и ги взех. Извиках приятелката ми и направо треперех какво ще каже и дали няма да се огорчи , че съм избрала по-красивото куче. Влиза тя и изпищя. "Лелееее каква красотаааааааааааааааа!!!!!"  На мен ми заседна буца в гърлото, страхувах се , че така ще реагира, защото според мен Рокси беше по-хубавата   Приятелката ми се спусна и грабна сестричката на моята Роксана, гушна я и каза , че това е най-красивото куче на света. Малееее как се зарадвах, че избра другото. Паснаха си идеално и по характер даже. Та така с първото куче избрано от мен  стана спонтанно ,а нямах намерение да взимам точно тогава куче.
Когато реших да работя с родословни кучета търсих късокосместо , женско, бяло или на петна. Гледах сайтове по цял свят и когато видях малката пухкава топка в един руски сайт направо подскочих на стола и разбрах , че това  ще е моето куче. Макар само по снимка избран, но нещо в мен трепереше и вече не исках друго куче. Предлагаха ми бели, защото моят Юрий искаха да го купят други , но само той ми беше пред очите и не се отказах от него.

Здравейте! Май съвсем скоро ще се присъединя към вашата група. Надявам се да ми помогнете да разбера кое е нашето куче - не само ние да си го обичаме, но и то да се чувства добре при нас.
Имам две дъщери (на почти 4 и 10) От няколко години голямата ме моли за куче, а наскоро и малката се присъедини към нея. Отказвах, защото мъжът ми не е имал животно вкъщи и му е трудно да възприеме идеята, защото не бях сигурна доколко ще мога да отделям внимание и на едно кученце (съвсем наясно съм кой ще го гледа въпреки големия ентусиазъм), а и често пътуваме. Наскоро натискът обаче стана много голям, а и малката ми дъщеря има някои трудности в общуването (не говори с хора извън семейството) и логопедката препоръча куче. така че, ще увеличим семейната бройка Усещам как страховете и съмненията ми започват да се изместват от нетърпеливо очакване  Имала съм кучета, поразрових се и из нета. Най-подходящи по характер ми се струват редривърите и лабрадорите, но са много голями... Замислих се и за кокер, и за английски бигъл... Какво бихте ме посъветвали? Апартаментът ни е сравнително голям, но не е къща. Често пътуваме и бихме искали при възможност да взимаме и кучо с нас, а просто няма как на задната седалка да се съберат две деца и голямо куче... Мисля си, че и женско куче би било по-подходящо, още повече, че тогава женската част на семейството ще има тотален превес 
Скоро ще заминаваме на море, така че планираме да го вземем в края на месеца. Чудя се обаче дали от магазин или директно от някой развъдник? И къде има добри такива?

Животните са като хората.
Всички наши качества добиват и те.
Дори бих казала повече от децата.
Те имат шанс да оправят нашите грешки защото общуват и с други хора.
Но животните....с тях трябва да сме внимателни.
Може би израза-каквото посееш ,това ще пожънеш-тук важи с пълна сила.

Преди ден ми се обади стопанина дето взе от нас женско куче.
Сега са и поверили стадо от 150 овце и е очарован.
Казва,че е страхотна.И вечер като се прибират,вървяла все едно се пъчила за добре свършена работа.

Лекси, много е хубаво, че си задавате тези въпроси преди да вземете кученце. Изберете лицензиран развъдник. По- назад в темичката коментирахме точно това. Вярно цената на кученцата е по-висока, но щом търсите определена порода, а имате и малки деца е много по-сигурно да вземете куче от лицензиран развъдник. Тук има мами, които по-добре от мен ще обяснят как да се свържете с такъв. Аз имам лабрадор и мога да ви кажа, че много добре се чувства в апартамент, за мен това не е куче, което може да живее на двор поради силната си привързаност и нужда да бъде близо до хората. Освен това е много приспособимо към начина на живот на човека. Имайте предвид, че женските лабрадори не стават чааааак толкова огромни. Ако пътувате често и особено със самолет, наистина е по-добре да вземете по-малко куче. Аз обожавам кокерите, исках такъв като малка. А и може да се извеждат от по-малки деца.
Аз съм за женско куче, писах и по нагоре, винаги съм искала мъжко, но сега като имаме женско виждам, че е много миличка и внимателна. Не казвам, че мъжките не са де...

Между другото една приятелка взе куче на дъщеря си, която имаше разни проблеми в училище и резултата беше неворятен при нея. Направо не можеше да повярва. А тя самата никога не е искала куче.

Yakamoz дребните породи само ги пускат в салона, които тежат в границите на кг на ръчен багаж. Останалите пътуват в салон. Но всяка авиокомпания има различни изисквания.

Лекси , първо помислете какво куче като размер и темперамент търсите. Може да помислите и за безпородните- има прекрасни кучовци и много са умни. От зоомагазин поемате голям риск, защото често лъжат във възрастта, а и може да е било контактно с болни кучета. Ако решите да е от лицензиран развъдник, а не безпородно, пиши каква порода сте избрали понеже имам приятели с развъдници от други породи и с радост ще помогна.

Ancheto, а знаеш ли доколко е безопасно да пътува голямо куче в багажното? Моя приятел е твърдо против да я возим по този начин, като казва, че един път така загинали кучетата на някакви ловци и понеже все някога ще ни се наложи да пътуваме на далеч ми е интересно как ще стане тая работа... ТО е ясно, че нашето е твърде голямо, за да пътува с нас...

Лекси аз съм приемна мама на в момента 5 кученца (бяха 8, 3 са осиновени). Може би Мадам ще пасне по характер на това, което търсиш. Тя е много весело и послушно кученце. Ако не държиш на порода и имате желание да дадете шанс на едно кученце, погледни в подписа ми. Там е темичката и фейс-бук групата на малките. Не се продават, дават се за осиновяване. С всички ваксинки сме, израстнали са под постоянен медицински контрол, социализирани.

Поздрави,

ПС: на втората снимка е Мадам- бяла с кафяви петна: http://forum.dog.bg/topic/41161-8-%d0%b1%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d1%82 … ndpost__p__961660

Yakamoz , моите са дребосъци и винаги са пътували с човек. Но колеги са получавали кучетата си карго и не са имали проблеми макар, че аз се притеснявам от каргото. Имам познат с догове и доколкото разбрах ще пътуват до Франция на изложба този месец и мога да разпитам подробности за пътуването с кучо-гиганти в самолет.

Веси, момичето ти е много красиво и червеният нашийник и стои много добре. И с тези уши е като хеликоптерче 

Да, много ще съм ти благодарна ако поразпиташ как стоят нещата. Аз знам примерно, че някои компании не искат да качват някои породи като добермани, ротове..

Лекси, тъкмо щях да пиша за кученцата на Веси   Най-малкото са здрави, ваксинирани и гледани с много обич

До 7 кг пътуват в салона за пътници, да.

Аз бих си взела кученце от приют.
ие си я избрахме нашата без идеи -  само тя беше останала в кутилото, то пък излезе най-сладкото от всички:) И съм абс. съгласна, че приемат темперамента на стопаните, нашето куче е точно толкова мързеливо и гушкаво, колкото сме и ние:)

Подкрепям, Деси. Боксерите също са много мили с хората, особено и с децата.
Но и подкрепям Yakamoz. Хубавото на ретривърите и лабрадорите е, че са невероятно добри и умни, но и винаги си остават дечица, готови за игра. Потърсете лицензиран развъдник и вземете кученце от там.
Лекси, теб те врънкат за едно, а мен вече ме врънкат за второ. Щерката е влюбена в черните лабрадори, особено в Нереа.

Качвам една снимка от снощи, просто това й е най-любимото и се размазва от кеф, както е видно от снимката. Преди това легна в друга локва, и беше вече порядъчно мърлява, та я пуснах и в тая и я снимах.


Не ме питайте хората как ни се радваха, когато тя ляга, излиза, изтръсква се и пак влиза, и двете бяхме за баня после.