Турски език за начинаещи 6 - Хош гелдин

Günaydın
sana de   mutluluk diliyorum.

Cok tesekkur ORTABUDALA!!!

Günaydın
Burada benden birkaç kelime vardır(Ето малко думички от мен)


Kah[кях] – понякога
Veya  - или
Her şey - всичко
Galiba – като че ли
O zaman - тогава
Her – всяко, всяка
Altında – под, изпод
Önünde - пред
Arkasında - зад
Yanında - до
Ortasında – между, посред, сред
Arkanızda – зад вас
Şimdi - сега
Biraz – малко
Şu anda – в този момент
Hep - все
Bazı - някои
Bütün - всички
Aşağı - долу
Vakit - време
Hala[халя] – все още, още
Birbiri – един на друг, един след друг
Birbirimizi - взаимно
Elbette – разбира се
Tabii – разбира се
Öyle – така, ей така, по този начин
Şöyle - така, ей така, по този начин
Beraber - заедно
Bundan – затова, защото
Hafta başı – в началото на седмицата
Bazen - понякога
Sık sık - често
Ara sıra – от време на време
Böyle - така, ей така, по този начин
İlk kez – за първи път
Hiçbir şeyden – от нищо
Hiçbir şey - нищо
Başka – освен, друг, различен
Bir şey - нещо
Kadar – до(предел на нещо)
Öyleye kadar – до обяд
Doğru +дателен падеж=към
Akşama doğru - привечер
Meydana doğru – към площада
Göre – съдейки по, според, съгласно
Bana göre – според мен
Karşı – срещу, против
Güneşe karşı – срещу слънцето
Bize karşı – срещу нас
Bazen – понякога
Sonra – след това, после
Asla – никога, никак, по никакъв начин, в никакъв случай,
Bazı - понякога
Her zaman - винаги
Tekrar - отново
Belki – може би
İse – а пък
Fakat – но, обаче
Hepimiz – всички ние
Aşağı – yukarası – долу – горе
Dışarı – навън
Farklı – различен
önce - преди
Bir an once – преди това
Yalnız – сам, сама
Biraz yalnız – малко сам/сама
Bugünden sonra – от днес на татък
Daha fazla – много повече
Arka - отзад
Hazır - готово
Epey - твърде

Teşekkürler ortabudala, hep böyle devam et! Bizi çok sevindiriyorsun 

Rica ederim. Birşey değil.Bu zevk bana ait.

 Здравейте ! yılan  наистина съм сбъркала за което се извинявам на всички -"kül tablası" - пепелник . Благодаря за коректива само така ще се научим чрез взаимни усилия.ortabudala
  ще попия много жадно новата граматика, много благодаря 

Аз имам един въпрос. Написа ли сте -  Bizi çok sevindiriyorsun.
При условие, че е Bizi  не трябва ли окончанието на глагола да бъде -uz и да стане
Bizi çok sevindiriyoruz.    Не съм много убедена, но според мен трябва да е така. Ако бъркам моля за извинение. Но нали всички се учим

Bizi (нас) çok (много) + sevin+dir+mek (радвам някого)  = Bizi çok sevindiriyorsun = Много ни радваш

sevinmek = радвам се
sevin+dir+mek = sevindirmek (причинителен залог) - радвам някого


= с надставка "uz"=

Bizi çok sevindiriyoruz - Много ни радваме  - така май няма смисъл на български нали  

Тук не става дума за - Biz sevindiriyoruz - Ние радваме (някого)
                                    а - Bizi sevindiriyorsun - Радваш ни (Bizi във винителен падеж на Biz )
 

 Много, ама мнооооооооооооого благодаря. Пропуснатото местоимение sen ми изяде главата. А пък и аз още не съм стигнала до причинителен залог
Много съм ти задължена. Как само добре го обясни

И аз не съм много запознат с тоя залог, само горе доле как се образува +дир съм чувал. Но незнам дали важи за всички глаголи. Просто някой глаголи ги знам как са в причинителен залог и затова ги използвам включително и sevindirmek 

Здравейте, може ли и аз да се присъединя към вас 

Здравейте, специално за Yılan поствам темата за Причинителен залог, много е сложно - преписах я от граматиката на Гълъбов. Дано да свърши работа на някого.
ПРИЧИНИТЕЛЕН  ЗАЛОГ

Причинителният залог на турския глагол показва, че глаголното лице не извършва действието, а заставя или става причина друго лице да го извърши. В изречението
“Ben mektubu yazdım” – Аз написах писмото глаголното лице аз е в действителен залог, а “Ben mektubu yazdırdım” – Аз накарах да напишат писмото – глаголното лице не е извършило действието, а чрез нареждане или молба е заставило друго лице да го извърши.
Глаголите в причинителен залог се делят на две степени.
В първа степен от даден преходен глагол се образува глагол в причинителен залог с помощта на наставки:
1. Dır,dir,dur,dür   се прибавят към глаголни основи:
-   с крайна гласна  dedirmek карам да каже  от  demek казвам
                                         yedirmek карам да яде    от  yemek ям
-   едносрични глаголни основи с крайна звучна съгласна
                                   aldırmak   карам да вземе  от    almak вземам
                                   verdirmek   карам да даде  от   vermek давам  
                                   buldurmak  карам да намери  от bulmak  намирам
-   многосрични глаголни основи с крайна звучна съгласна, с изключение на l и r
                                   inandırmak  ставам причина да вярва  от inanmak вярвам
                                   kazandırmak ставам причина да спечели от kazanmak печеля
                                   düşündürmek давам повод да мисли от düşünmek мисля
2. Tır,tir, tur, tür се прибавят към:
-   едносрични глаголни основи с крайна беззвучна съгласна
                                    yaptırmak  карам да направи от yapmak  правя
                                    susturmak заставям да замълчи от susmak мълча

3. t  - тази наставка се прибавя към:
      -     многосрични глаголи с крайна гласна
                                          hazırlatmak карам да приготви  от  hazırlamak приготвям
                                          işletmek   карам да работи  от işlemek  работя
                                          uyutmak  карам да заспи  от uyumak   спя

-   към многосрични глаголи с крайна съгласна l и r  
                                    kaldırtmak  карам да вдигне  от kaldırmak вдигам
                                    oturtmak   карам да седне   от  oturmak сядам
                                    pişirtmek  карам да сготви  от pişirmek готвя

4. ır,ir,ur,ür – тази наставка е за едносрични глаголни основи, които завършват на ç,ğ,ş,t,y                                        kaçırmak  давам възможност да избяга  от kaçmak бягам
                                        içirmek  карам да пие, давам да пие   от içmek  пия
                                        batırmak ставам причина да потъне  от  batmak   потъвам    

5. ar,er  - тази наставка е фонетичен вариант на наставката ir и се използва при малък брой едносрични глаголи, като gitmek – отивам   gidermek   премахвам, карам да се махне    
6. ıt,it, ut,üt – и тази наставка се прибавя към малък брой глаголни  основи с крайна гласна  akıtmak правя да тече, да протече  от akmak  тече.

Причинителният залог от втора степен се образува, когато глаголното лице не е причинило извършването на действието, а го е предизвикало чрез друго лице.
Например: Mektubu katibe yazdırdım Накарах писаря да напише писмото първа степен
                   Mektubu katibe yazdırttım   По мое нареждане някой ще накара писаря да напише писмото – това е причинителен залог от втора степен

Образува се с помощта на наставките:

1.   t  към глаголни основи с крайна съгласна r                      içirtmek нареждам на някого да накара друго лице да пие
2.   tır, tir, tur, tür към глаголни основи с крайна съгласна t                             söylettirmek заставям някого да накара друго лице да каже

Глаголите в причинителен залог се употребяват извънредно често в турския език.
Ако е интересно за някого мога да напиша и повече примери.
 
                  

Добро утро момичета !
Слушах една песен и не мога да открия превода на думата icap .
Предварително благодаря.

icap - необходимост, нужда, потребност

Добро утро на всички!
Little.miss-Sunshine добре дошла при нас.
Dinah много благодаря за граматиката. Аз изобщо не бях наясно с това, но сега вече е по- добре