
ама бяха виновни сестрата и лелята Децата ни бяха хванали за ръце мен и баща си да влизаме да покажат играчките обаче ги дръпнаха вътре и почнаха да плачат 


, но аз търпеливо чакам да се научи. Не мисля да я връщам назад. Почивните дни бяхме малко на вилата и там заради новата обстановка може би в началото беше съвсем зле, но го преживяхме
Иначе вкъщи особено като е в добро настроение даже избира къде да седне
- на малкото гърне (което си е гърнето) или на голямото с рибката (Олче при нас е друго Джувотното, но също така се назовава само с Рибката
).
Аз дори не знам какво има вътре. Добре, че сега купувахме един килим, че малко понадникнах, но така и не знам какво представлява например спалното помещение. На рождения й ден бяха правили малко снимки, та донякъде придобих представа. Снощи пак разправяше, че едната госпожа нямала глава
Явно г-жата е казала "Глава не ми остана" или нещо подобно. Понеже Вики вече е ветеран там, ходи повече от година, повечето й приятелчета напуснаха и вече са на градина и тя все вика, че искала на градината, а тя точно сега вече си е с наборчетата, ама е и толкова едра, че всички я мислят за голяма кака
Шишито на мама

Тези хора наред ли са?! Все едно са пит годишни деца
Просто ги мързи и се чудят кого да овикат...да положат пък малко усилия...много ме дразнят такива
А за сутрешната драма...не се притеснявай...ще отмине и това и ще ходят доволни, и почивните дни ще си търсят яслата, децата лесно свикват с новото ежедневие 
явно с мен му е безкрайно скучно
И да се оплача лекинко... Ние нали сме си като цигански катун- пак ще се местим
място под небето не си намерихме...нямаше край
и сега отново ми предстои забавление- събирай багажи, опаковай, изнасяй...после внасяй нареждай- идилия. Но за да е по- разкошно този път таткото го няма и сама ще се оправям...не че е нещо страшно...ама ми е криво напоследък по тази причина. Омръзна ми да гледам камари с багажи в бусове и разните му там товаро разтоварни дейности. Уморих се. Сигурно сме рекордьори по най- често сменящи адреса си...особено сред хората с дете
Айде-оплаках се, отивам да събирам парцали.

Да не ти пука, всичко с времето си, и с мястото си. 
Даже не се е и напишквала там. Но май след ясла наваксва повече с течностите и току имаме авария.
Шишито на мама 
. И в нейната група останаха само 4-5 дечица от миналогодишните. Сега всеки ден има нови деца и доста плач се чува сутрин. Направо ми се свива сърцето. Слава богу, че не й влияе негативно. Само си казва, че иска да ходи на градинката на батко си. Аз й казвам - другата година. Тя го прие някак спокойно и сега гордо обяснява, че другата година ще е на градина. А батко й пък много му се искаше да се засекат в градината и като му казах, че той пък ще е на училище другия септември не беше много доволен, но се настройва и той.

. Покрай дечицата сме контактували на няколко пъти в квартала. Отдавна не бях получавала бели информационни полета. Вчера точно това стана. Чел недочел недопрочел. 




Много по - тежко от сестра си, и с р-во, не сме мигнали... Педито каза, че минавал за 2-3 дни, дано е права. 
Разбрах, че сте изкарали подобна гадост и вие. Как протече и за колко време, ще ми е полезно да споделиш. Както и какво дава с/у гадене.

За течностите докато още повръщат - не давайте чиста вода, по-добре е чай (примерно шипка, липа) с малко захар и няколко кристалчета сол. Така ми е казвала нашата педи. И само със захар също е добре.
Препоръчани теми