Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 30 **

  • 45 975
  • 740
# 480
Вече официално мога да се присъединя към вас, след като си получих добрия резултат от амниоцентеза (заради възрастта я правих)  Grinning

"Големият" ще направи годинка след седмица, а малкият трябва да се роди в началото на януари, така че при нас разликата ще е съвсем мъничка  Grinning Сигурно ще ми е много трудно на моменти, но и двамата са напълно планирани, така че ако ми е трудно, вината си е само моя, че така съм решила да раждам  Grinning Все още кърмя, при това основно, защото в жегите детето отказва да яде всичко, освен плодове и кърма. Освен това кърмя на пискване, което означава, че все още нощем се кърмим по 3-4-5 или не знам колко пъти  Grinning Надявам се това да улесни кърменето и на малкия, въпреки че и с големия нещата потръгнаха веднага - един час след раждането, вече блаженно гълташе коластрата  Laughing

Радвам се, че ви има, защото не стига, че съм мама по-малко от година и още хич не съм много опитна, ами сега с двама трябва да се справям  Laughing Да са ми живи и здрави и малкия да се роди, не ме е страх от нищо, но ще има нужда от съветите ви със сигурност  Embarassed
Виж целия пост
# 481
Tara Wilson , на добър час!
Когато всичко е осъзнато и желано, няма начин да не се справиш! Hug
Поздравления за смелостта!  bouquet
Виж целия пост
# 482
Tara Wilson все едно за мен се отнася твоя пост. И аз кърмех активно до раждането и аз имам две момчета, малкия се роди на 05.01.2012, а големия в края на юли 2010, т.е. разлика от 1г и 5м. Аз също кърмех големия през цялата бременнст с идеята да ми е по-лесно с новото бебе и наистина беше така - нямам никакви проблеми с неговото кърмене, докато с баткото едва на 4-ия месец се насладих на този иначе така интимен процес. Кърмех в тандем още 5 месеца, но отбих големия през пролетта. Към 7-8 месец от бременността, аз се изнесох в хола и големия започна да спи само с баща си, за да свиква. По този начин се научи да спи по цяла нощ. Първоначално баща му го залъгваше с вода, но една нощ не чул, че плаче  #Crazy, (а аз го чувах през две стаи ) и оттогава спря да се буди  Laughing
До ден днешен сме разделени на две - аз и бебето в хола, а тати и бати в спалнята.
Виж целия пост
# 483
Тара Уилсън  Hug

Поздравления и от мен за куража! Аз лично не съм толкова смела, на мен и сега ми се струва, че са с много малка разлика  Wink
Виж целия пост
# 484
Tara Wilson,добре дошла.И моите са с 1,5г разлика /планувани/и не се оплаквам,кърмих баткото обаче до 3 мес. от бременността,малкия до 11 мес.Лека и безпроблемна бременност до края!
Виж целия пост
# 485
 Тиара, здравей и добре дошла!  Hug
 Както са писали и преди мен - щом всичко е желано и планирано, ще се справиш!  Hug
 Моите, малките са с разлика 1,6г, кърмих през цялата бременност, а сега си ги кърмя и двете. Малкия батко отказахме от нощно сукане и спане при мама към 8-9м от бременността, когато вече имаше само коластра и нещата станаха бързо, лесно и безболезнено. От 9м на бременността ми вече си спи в собствената кошара.  Grinning
Виж целия пост
# 486
Хайде и аз да се запиша при вас.
Това ми е трета планувана бременност. Имаме си батко на 4г. и 4 мес. и бебче на 1г. 1мес.
Живот и здраве бебето трябва да се появи през април, т.е. ще имат 1г. и 9м. разлика с малкия батко.
Въпреки че всичко е желано и планирано, не мога да скрия страховете си от това дали ще се справя. Дали ще успея да разпределям времето между трите деца.
Бебчо го кърмя и мисля да не спирам - стига всичко да е наред с бременността.
Сега с двамата се оправям чудесно, надявам се да успея и с организацията и с трима.
Виж целия пост
# 487
Не бих казала ,че е супер лесно ,но не съм се дала ,за нищо на света!На моменти ти идва малко нагорнище ,но после ти минава и се радваш на 2 страхотни усмивки и 2 сладки дечица те прегръщат силно и се гушкат в теб  Hug.много и готино и не може да се опише .Нямам помощ и се оправям сама  ,разходки,хранене, приспиване ,много пъти съм чувала зад гърба си ,,ЛЕЕЕЕЛЕЕ ,как се оправя сама с 2 те ,а пък аз и едно не мога да овардя ,, Laughing,но се свиква .Всичко е в твоите ръце ,както си го нагласиш ,като режим  Peace
Докато бях бременна ,разнасях бебето постоянно на ръце ,аз с тумбака той прохождаше  Embarassed,като се роди бебчето  баткото беше на 1г .1м. ,сега тя е на 1 г. а той на 2г .
още си кърмя малката принцеса за сметка на големия само 1м.успях,второто 3м. всичко е строго индивидуално ,не е от такова значение ,според мен дали е на кърма или АМ 
И за момент не съм се замисляла ,че е малка разликата и е можело да се почака,даже си мисля ,че като че ли ,ако е 2-3-4г ще е по-трудно ,тъкмо си забравил колики,зъбки и хайде на ново да си спомниш ,след почивка от 14г е най-големия /сега е на 16г./,малко трудно се започва  Rolling Eyes
Но не съжалявам  bowuu
Двойната количка е най-добрия приятел ,който винаги е с мен ,не съм спирала от октомври миналата година да се разхождам с двете си слънца  Heart Eyes



 

Аз съм 100% в твоята ситуация...Малкия ще е на 1г.1м.,като родя. Сама ще съм през повечето време и не знаех къде другаде да споделя страховете си:( Всеки страничен човек ще каже"Защо не се пазихте?","Има много средства за предпазване от забременяване" и пр...ДА, при нас не беше планирано, аз исках разлика поне 2-3г., ще имаме и финансовия проблем, ще има и стрес и нерви и недоспиване...НО ГО ИСКАМЕ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ♥
За съжаление не получих подкрепа от майка ми, тя реагира точно по гореописания начин и й казах неща, които никога не биха ми минали през ума...Но тя не ме подкрепи изобщо  Cry За момента не съм казала почти на никой, защото нейната реакция ме потресе и ми дойде в повече. Предпочитам да не слушам други подобни мнения Sad Не разбирам какво им става?! Всички ли се сблъскахте с това??
Извинявам се, че оспамих темата...
Виж целия пост
# 488
Brum, гледай си бебчето и тумбачето с кеф и не обръщай внимание а хорските приказки. Пък били те и от родната ти майка. Hug
Относно финансите - най-малкия не ни е натоварил ни най-малко. Износва дрехите на баткото, кърмихме се до година и 2 месеца, захраних го късно с домашно ядене, защото така и така приготвях храна за "големия". Дори и подаръците за празници са символични, защото сме заринати с игри и играчки.
Виж целия пост
# 489
Бръм, твоята история много напомня на това, което аз преживях когато разбрах, че съм бременна с второто:) Беше голяма изненада, което се прие добре само от свекърва ми и мъжа ми. Моята майка беше най-много против, постоянно ме натискаше за аборт. Макар, че нашата разлика е 1.10 мес. пак всички ми се чудиха на акъла, за малката разлика, че не сме се били пазили и т.н. Вместо да ме окуражат, те ме наплашиха. Майка ми постоянно повтаряше 'горкият андрей, без време го направихте батко, ще порастне бързо, няма да можем да му се нарадваме и т.н., да се чувствам виновна. Имах много притеснения как ще се справим, макар, че и двете баби а ми на помощ, нооооо не съжалявам и секунда за избора си и за малката разлика. Определено не  е толкова трудно, децата се занимават помежду си, много се обичат, мога да ги занимавам едновременно с нещо, радват се на еднакви играчки, износват си дрехите и т.н. много предимства има. Даже сега на 13 малкият започва ясла, а големият ще го преместят в градинска група чак на 17 и първите 4 дена ще ходят заедно в една група като близнаци  Heart Eyes
Има си много, много хубави моменти. Трудното е само докато се нагоди семейството с новият член и си изгради режим. А относно родителите ми,дето бяха най-против малката разлика- елате да ги видите най-много малкият обичат, голяма слабост им е  Heart Eyes
Виж целия пост
# 490
Бръм, и аз не получих подкрепа от майка ми, а сме толкова близки...За другите не говоря, защото тяхната "неподкрепа" не ме е жегнала.И как така никой не съобрази, ако не да ме успокоява, то поне да не ме плаши какво ще се случи с две бебета вкъщи...При все че никой от моето обкръжение не е гледал породени.Ама всички знаеха колко много ще е трудно Rolling EyesНа пук на всички се справих, без ничия помощ, но и до днес помня казаните думи...
Виж целия пост
# 491
Бръм, и аз не получих подкрепа от майка ми, а сме толкова близки...За другите не говоря, защото тяхната "неподкрепа" не ме е жегнала.И как така никой не съобрази, ако не да ме успокоява, то поне да не ме плаши какво ще се случи с две бебета вкъщи...При все че никой от моето обкръжение не е гледал породени.Ама всички знаеха колко много ще е трудно Rolling EyesНа пук на всички се справих, без ничия помощ, но и до днес помня казаните думи...

Явно не само на мен се случват такива неща...Не мога да ги разбера:( Това което сега се случва с мен, някога се е случило на майка ми! Т.е. АЗ СЪМ БИЛА НЕПЛАНИРАНТА И НЕИСКАНАТА  Sad Cry Аз така интерпретирам думите й...Как може да ми каже, че по-добре да не се е случвало, да забременея?! Все едно и тя да не е?! От думите й ми става ясно, колко не ме е искала навремето...
Вече си говорим само общи приказки с нея и никога няма да забравя казаното и това, че иска да го махна:( Да не би с нещо да я притесняваме, не сме при тях, не зависим от тях и нямат нищо общо с нас..С какво толкова им пречи моята бременност? Никога не съм искала нищо и съвети не искам, ако някой иска да помага-добре дошло. Ако не-здраве да е, но и да не се бъркат в решения, които можем да вземем само аз и таткото! Много ми стана болно от думите й:(
Виж целия пост
# 492
И аз не получих подкрепа, но бях толкова безумно щастлива, че хич не ми пукаше  Mr. Green Еми таткото моряк и с месеци не се прибира  Confused , в чужда държава живея и никой не познавам и пак се справих без абсолютно ничия помощ  Peace Не че не е имало и трудни моменти, но пък и щастието ми е двойно  Heart Eyes Забелязвам, че с времето все по-лесно става. Сега Панайоти тръгва на предучилищна и тези дни чакам резултатите за детската градина за малката. Ако я вземат за първи път от 4г и половина ще се окажа без деца, чак скучно ми става само като си помисля  Laughing

Между другото все още не ми е дошъл куража за трето, освен ако не се появи непланирано  Grinning
 Искрено се възхищавам на всички момичета тук   bouquet
Виж целия пост
# 493
Майка ми няколко дена преди да им съобщим новината изкоментира нещо, че Мими е прекалено малка да става кака. Но когато им съобщихме много се зарадваха и ни подкрепиха. И все пак все се повтаряше, че "без време сме я направили кака", "колко ще ми е трудно" - не с лоши чувства, но достатъчно да ме притесняват излишно. Когато пък ме виждаха познати и непознати да търча след Мими с тумбака ме "съжаляваха" - майната им Simple Smile Не съм за съжаление, а за похвала. Да са ни живи и здрави Simple Smile
Виж целия пост
# 494
newsm10  202uu
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия