Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 30 **

Моля ви, кажете ми как бременеехте и гледахте бебе? Помагаше ли ви някой, като се роди бебето и преди това? Аз все се чудя какви гимнастики ще правя и КАК ще се оправя с двама.... Връхлитат ме страхотни мисли с 2 деца, че няма оправия?! Дайте ми кураж, пак ако можете...

Няма смисъл да се притесняваш излишно.Искам да ти кажа, че всичко си идва на място с времето.Сега и да го мислиш повярвай ми няма нищо общо с действителността.Т.е със сигурно ще се справиш само трябва са си спокойна за да може и децата да са спокойни.
Помощ никога не е излишна, но аз най-много разчитам на мъжа ми  и то вечер, иначе аз се чувствам най-добре когато разчитам само на себе си.Някак си повече се мобилизирам
Така, че споко ще се справиш!!!!!

 Бръмче, 
 разбирам, че си уплашена, а не се и съмнявам как всички около теб ти обясняват колко ще ти е трудно и как няма да се справиш. Май всички го минаваме това.  Но въпреки всичко и всички се справяме.  Разнасяме по-големите си деца с големите кореми, клечим по пясъчници и поляни с бебе в скута, люлеем люлки и друсаме количка, кърмим и играем футбол и тн. и тн. И не просто оцеляваме, ами и сме щастливи и горди със себе си. Така, че не се притеснявай - ще се справиш и ти. Организмът ти е свикнал вече да разнасяш бебето, така че ако караш една нормална бременност, няма проблем да си разнасяш детето колкото е нужно. Съвсем скоро вероятно ще отшумят и неразположенията в начална бременност и ти ще се почувстваш и по-добре, и по-уверена в себе си (какво да се прави - хормони  ).
 А за справянето - ако има кой и ти се чувстваш ок с това - възползвай се, ако няма или не обичаш да ти се мешат - и сам войнът е войн - ще се справиш!  Аз лично се справях и справям и в момента сама, така ми е добре, въпреки, че на моменти ми идва малко нанагорно, но пък не обичам да ми се бъркат и предпочитам така.
 Късмет и не слушай какво ти говорят хората - щом сте решили да си задържите бебчето, ще се справите!   

Бременеех си блажено с последното.  Всъщност с другите две деца почти не съм прекъсвала работа, защото я върша от вкъщи. А с третото - казах Стига! Гледах си тумбака, разхождахме се, гушкахме се другите двама и изобщо разбрах защо казват че това е най-хубавото време. Гледаме се сами, мъжа ми доста често отсъства от страната, та не мога много да разчитам на него. Всъщност най-голямата ми помощ идва от каката. Много обича да го играе учителка и да ги строява и двамата.
За носене - веднъж реших да изляза с бебо в кенгуро и баткото за ръчичка до близката площадка. Пътя е 5 минути. Обаче на връщане като се тръшна "големия" да го нося  - носих го какво да правя. На гърба ми на конче. Повече не направих подобна глупост.
А днес като се прибирахме от градина двамата вървяха хванати за ръка. И не ме искаха да ги държа и аз, само двамата.

кrasidika, tzuntzurka, благодаря ви за отговорите!

tzuntzurka, какъв ти е бъгипода? Аз съм виждала само един модел, в амазон го продават и същия съм виждала и в продавалник. Такъв ли е и твоя?

Прекрасни сте...Благодаря за хубавите думи и куража, наистина имам голяма нужда. За съжаление е така, от всякъде чувам колко ще ми е трудно и как ще се оправям и т.н. и т.н....Чак почнах да им вярвам:)
Много силни прегръдки от мен и пак БЛАГОДАРЯ ВИ! 

Brum, аз като си видях двете чертички втория път, не изпитах неистова радост както с първите две. Напротив. Ужасно се изплаших, защото бебето ми беше в период, в който нито искаше да яде, нито спеше, растяха му 4-5 зъба наведнъж и нон стоп ревеше или скимтеше. Когато се роди аз изживах най-дългия си и кошамрен първи месец от неговия живот. Имах много тежка следродилна депресия, която се породи от факта, че не можех да го закърмя.  Направих няколко мастита, цедях се денонощно  на всеки 2 часа, давах му кърмата си от шише.Едва на третия месец успя да засуче и го кърмих до 1г. и 10м.
Затова като видях, че пак съм бременна изпаднах в тих ужас и си казах, че в никакъв случай няма да мога да се справя сама с двама ревящи юнаци ( бях сигурна, че пак ще имам момче).
Обаче бебето порасна и взе да става  все по-мислещ и пълноправен човек в семейството. Проходи, прояде, започна да разбира какво му говоря и да ме слуша като му казвам - това може, това не може. Занимавайки се с него бременността ми мина неусетно, а в последния месец дори успявах да си лежа докато малкия си  играеше край мен с някоя играчка.
С второто бебе нещата бяха коренно различни. Още като ми го дадоха веднага го закърмих, нямах никакви проблеми, защото гърдите ми бяха "разработени" от баткото и това ми вдъхна неимоверно спокойствие. Бебенцето наистина е спокойно, когато е сито и когато усеща увереността на майка си. В началото беше супер лесно, защото бебето се насукваше за 5-10 мин. и заспиваше за 3 часа, през които спокооойно се отдавах на баткото. После пак не е чак толкова трудно, защото децата свикват едно с друго и се занимават взаимно.
А най-прекрасното от всичко е да гледаш как две невинни - ТВОИТЕ - създания се обичат чисто и неподправено и не могат да живеят едно без друго. А това те прави безумно щастлива!

Невероятни разкази...  

При мен за съжаление кърменето не се получи и не знам как ще е с второто. Но съм съгласна, че като е сито бебето всичко е ок:) Малкия си засука много добре, още в родилното, но кърмата ли не му стигаше не знам. Не качваше и почнах АМ, а толкова исках да кърмя. Гърдите ми изобщо не се "наляха" както съм чувала и виждала, че се случва като ти тръгне кърмата. Цедях се, стисках кърмех и нищо подобно не се случи. Малкия си е кротък обаче, само като е гладен му се чува гласа:)

От всичко най-важно е да си уверена и спокойна. Няма значение дали кърмиш или не - при някои жени наистина не се получава, но от това не произлизат по-лоши хора, напротив. За бебето най-важно е да усеща топлината и уюта на мама, а не това, което яде.

Пропуснах да отбележа, че втората ми бременност беше далеч по-спокойна от първата, защото не ходех на работа и стресът и напрежението липсваха. Всеки следобед спях с малкия по 2-3часа, имах и двигателна активност, което допълнително ме тонизираше. С първата бременност още от 5-ия месец ме заболя кръста, заради неудобния стол в офиса, . Абе - според мен на бременната жена трябва да й се забрани да работи още от първия месец!!!

Точно така е. Това ми дава сили всеки ден, понякога даже ме просълзява от щастие.

Ако имаш роднини, на които да разчиташ за помощ (без да ти се месят и да те ошашкват) - възполвай се, дори още докато си бременна - да изведе детето, да купи хляб.

Ние си ги гледаме сами (и двамата не сме родом от София), чак последните 2г. ходиха на гости при бабите, само децата, защото и 2те са далеч и не става само за ден-два да останат. А и ние предпочитаме сами да си ги възпитаваме, а и да преживяваме моментите с тях. Та, през деня ги гледах сама, мъжът ми помагаше активно вечерите и уикендите. Но се прибира късно и съм ги и къпала сама, пазарувала съм по нощите почти с 2те деца (едното в кошницата за кола при покупките, другото на пазарската количка), с тумбака люляш голямото, носиш го като заспи. Но това са незабравими моменти! Ще си изнервена на моменти, недоспала (и затова спиш, когато малките спят), но след година ще ги гледаш как растат заедно и не могат един без друг. И, вземи си двойна количка.

Аня, нормално е дете на 2г+ да може да се храни само, ама опитай да накараш такова на 1,4г да яде само.... не само да се хлепа а да се нахрани...

И двете ми бременности бяха трудни, ражданията лесни и кърменията крайно изтощаващи. Честно казано ако трябва да решавам пак децата ми щяха да са с разлика 3+ години

Не бих казала ,че е супер лесно ,но не съм се дала ,за нищо на света!На моменти ти идва малко нагорнище ,но после ти минава и се радваш на 2 страхотни усмивки и 2 сладки дечица те прегръщат силно и се гушкат в теб  .много и готино и не може да се опише .Нямам помощ и се оправям сама  ,разходки,хранене, приспиване ,много пъти съм чувала зад гърба си ,,ЛЕЕЕЕЛЕЕ ,как се оправя сама с 2 те ,а пък аз и едно не мога да овардя ,, ,но се свиква .Всичко е в твоите ръце ,както си го нагласиш ,като режим 
Докато бях бременна ,разнасях бебето постоянно на ръце ,аз с тумбака той прохождаше  ,като се роди бебчето  баткото беше на 1г .1м. ,сега тя е на 1 г. а той на 2г .
още си кърмя малката принцеса за сметка на големия само 1м.успях,второто 3м. всичко е строго индивидуално ,не е от такова значение ,според мен дали е на кърма или АМ 
И за момент не съм се замисляла ,че е малка разликата и е можело да се почака,даже си мисля ,че като че ли ,ако е 2-3-4г ще е по-трудно ,тъкмо си забравил колики,зъбки и хайде на ново да си спомниш ,след почивка от 14г е най-големия /сега е на 16г./,малко трудно се започва 
Но не съжалявам 
Двойната количка е най-добрия приятел ,който винаги е с мен ,не съм спирала от октомври миналата година да се разхождам с двете си слънца 



 

Сега ви открих... Не мислех, че има такава темичка. Въпреки, че малкия бебчо е съвсем планиран, не мога да не си призная, че ми се прокрадват едни такива мисли... ами как ще приспивам и двете бебета, ами ако плачат едновременно, ами малката кака дали ще ревнува много и как да се справим с тази ревност, а докато кърмя малката кака дали кротко ще си играе, или ще иска и тя да се гушка... Сега ще попрочитам тук да си вдъхвам увереност.

Благодаря ви, мами, които споделяте опита си!

Ами моят големият тръгна на градина на 1г5м и се хранеше сам вече. Но си права, че една година разлика на тази възраст си е разлика.
Аз пък съм си мислила, че щеше да е по-добре да са с по-малка разлика и да не работя м/у двете майчинства, но пък други неща щяха да се стекат по друг начин.

slonbalon, ще се справиш! още повече, че имаш и голяма помощничка.