Отслабнахте ли "завинаги"?

какво работиш   направо звучи ужасяващо  

предплагам претоварването е временно, иначе 

Запасявам варненските ученици с учебници и помагала. 
2 месеца е на-големият зор.... после ще видим

 

можеш да помислиш за стимулиране на имунната  че есен иде 

Ти си от "моите", значи   И аз съм 170 см и се чувствам най-добре на 50-51 кг. (падна ли обаче 1-2 кила под това, вече не е добре). Толкова съм и в момента. Зимата достигам до 52, а пък миналата го докарах до 54 и се чувствах ужасно - корем + заоблено лице. Иначе, тук в една от темите ме бяха изкарали анорексичка по съотношение ръст-тегло само   Което изобщо не е така. Външният вид не се определя само от теглото спрямо ръста   Зависи и от структура, и от мускулната маса и т.н.

Ейй, идвам при вас  170см. съм, въртя се между 53- 54-56 кила от доста години - била съм и повече - ама на 52 съм най-добре, но не мога да ги стигна  Уж само някакви си 2 кила са, а са супер трудни за махане  Но ако ги махна мноого личи  Явно защото са само мазнина, а тя е лека и ако се свалят 2 кила мазнини, а не мускулна маса и вода, ефекта е поразителен  Обаче трябва много постоянство и упоритост и в спорта и в режима, а аз хич не съм от търпеливите 

Е това все едно аз го написах!
Но от 1-ви септември се подложих три дни на плодове и чай и ги свалих тези две кила, и от тогава насам ям само леки храни риба , салати и протеини. А аз умирам за сладко, тестено...
Но воля му е майката...

Ох болна тема.
Изчетох я цялата и сега ще се включа и аз.
Притеснявам се да не съм напълняла завинаги.
Още от 14 годишна, когато ми дойде за първи път, а след това цикъл нямах 9 месеца се почнаха моите проблеми от липсата на въпросния цикъл, предизвикването му с инжекции и прогестеронови препарати, след това абсолютно погрешно изписано лечение от гинеколог, то противозачатъчните не са и лечение де, но поне идваше редовно. Та докато се светнем, че моя проблем е за ендокринолог, а не гинеколог. За съжаление със сдобит синдром и налагащо се пиене на поддържащи медикаменти, които ми балансират и теглото, и така си варирах само с +/- 3- 4 кг, което за моя ръст от 175 см и 58-62 кг, смея да твърдя, че изглеждах дори слабичка. Никой не можеше да предположи, че тежа повече от 54-55 кг, когато съм била по 61-62, може би съм имала и късмет да са били равномерно разпределени 
Докато не забременях и съответно трябваше да преустановя приема на медикаментите ми, понеже не са съвместими. Хормоните пак си хукнаха и качих потресаващите 38 кг. 
С раждането заминаха 11кг, но после върнах пак 5 кг.
Кърмя все още, но огладнявам, не мога да сваля с кърмене, както масата твърди, при мен поне не работи.
Сега се мъча с разделно хранене горе долу, но има и дни в които отпускам края. Дали от недоспиване (рядко спя повече от 4-5 часа на денонощие и то сумарно, много се буди бебата), резултатът до сега е общо - 18 кг. от тези 38, но има още цели 20 и направо ми се реве 
Как и кога ще успея направо не знам.
Записвам се в тази тема, че поне да ми вдъхва кураж и да ми дава мотивация да не се поддавам на изкушения.
Е предполагам и докато не спра да кърмя и да си почна пак лечението ще е още по-трудно, защото стрелката на кантара е в застой и не помръдва вече повече от месец, а уж тъкмо се бяха отпушили нещата. Може би хормоните си казват тежката дума 
Или пък организмът ми е "запомнил" тези много кг. и сега се стреми към тях 

Мисля, че тялото ми е пристрастенокъм 59-60 килограма и независимо колко плюскам и колко диетосвам не мога да ги мръдна. Преди 3 години, закратко напълнях до 67, когато дойдох в Германия и ги свалих за година. От 19-20 годишната си възраст съм все 57-60 килограма...много страдам, но не мога да стигна заветното "кльощаво" тяло. Просто тялото ми се инати. иначе съм висока 173, но много ми се иска поне за малко да се видя под 55, както бях когато бях ученичка.

Искам да кажа, че  е имало перод от 2 месеца, когато бях в тежко психическо състояние и ми препоръчваха да ям сладко, за да се почувствам по-стабилна. Ядох по три сладоледа на ден и наистина се тъпчех и ...качих 2 килограма течности, които изчезнаха при спирането да се тъпча.

Също така имаше период от две седмици, в които не ядох почти нищо преди ваканцията ...и ...бях мръднала само с 1-2 кг, пак вода, които наваксах за ваканцията.

Ако си бил цял живот с някакво тегло е страшно трудно да се отслабне...Тялото се чувства добре на конкретните килограми и толкова. Но хубавото е поне, че и да си похапваш от време на време си си стабилен .

Тази тема ме депресира...сигурно цял живот ще си мечтая за идеално слабото тяло, но никога няма да го постигна.

Ох, аман, ти имаше нормално тегло за височината си. Тегло под 55 кг не е реалистично, нищо, че има такива жени. Нормалният вид на жената не е кокали и кожа...

Колкото до яденето на сладко, за да се чувстваш стабилна - кой ти ги наговори такива глупости? Яденето на много сладко е свързано с редки промени в настроението. Хапваш шоколада, еуфория, енергия и след това бързо падане на кръвната захар и депресия, това в рамките на 3-4 часа.

При ръст 173см и тегло 59-60 кг да се тръшкаш,че искаш да си 55 ...е това вече си е направо лиготия и каприз.Като вземете да се превземате,чак не се усещате

Много зависи от костна структура и от това дали равномерно се качват кг.

Мхм, и аз това се опитах да поясня няколко поста по-назад, ама нейсе...

Абсолютно е вярно, че визията зависи от разпределението на кг. Аз съм 1.57 висока и съм 58 кг. Килограмите ми обаче са основно на ханша и бедрата, а съм с тънка талия и нямам никакъв корем. Случвало ми се е да ми казват, че не може да съм толкова кг. Кантарът обаче е безпощаден 
И аз е опитвам да слабея постоянно, де, ама нещо това лято я докарах само до 57 кг.

Абсолютно зависи от костната структура и плътсност. Аз съм 175 и при 62кг изглеждам мнооого слаба.

Прекрасно казано, напълно подкрепям мнението. За мен важи с пълна сила твърдението ,, Пищни и красиви ,,. По темата, не ми е фикс идея да отслабна завинаги, въпреки че имам да редуцирам килограми до желаното тегло. След бремеността вече втора година не успявам да се възвърна окончателно. Опитах с разни хапчета и ограничения в приеманите храни. Остана ми последното, старая се да не злоупотребявам с вредни храни. Успявам по някакъв си начин да се въздържам от сладко, отказала съм тестените изделия, а газираните напитки от край време не са ми любими. В много редки случаи се изкушавам обикновенно когато съм в ПМС.
Според една таблица, която открих в нета за моите 166 см височина, теглото ми трябва да е 51,5- 65,5.
Е на този етам има какво още да се желае от мен  :lol