Мнението ви за ползата/вредата от училищните лавки

  За това упражнение, действително притежаваме гениални способности, казвам го от богат личен опит. Само едно нещо упорито не мога да вдена, толкова усилия и време да отделиш, та да докажеш как нещо няма да стане и хич никой да не се хаби, като за половината от тези усилия и време не само ще си го свършил, ами и забравил вече това нещо и ще си подхванал следващото.

Ами, ако заяде?! Веднага предлагам решение, в правилника на училището се разписва, че при такива случаи децата, учителите и целия персонал дружно прескачат оградата.

Тази тема няма аналог......

Мислех да не се включвам по тази тема, защото толкова пъти сме го коментирали това и все до тук се стига. Горките заключени и умиращи от глад деца, на които им се нарушават правата.

Но не можах да се въздържа по въпроса с ключа, който можело да се счупи
До преди няколко месеца и аз се чудих как, ако нещо стане в училище децата ще могат да излязат при положение, че вратите са заключени. Обаче разбрах как ставало. Не, че вратата в нашето училище се заключва. О, моля ви се. Нашето(за моя радост вече бившето) училище е с широко отворени врати и само, който не е поискал да влезе или да излезе, не го е направил. В него учат деца от 5 до 19 години и всяко междучасие по-голямата част от тях скиторят извън училището. Особено пък по-малките, чиито родители дори са накарани да подпишат декларации, че децата им няма да напускат пределите на училището без придружител. Ами то хубаво това, ама кой ти следи за изпълнението. Не и този, от когото зависи. А родителите не могат да стоят пред входа и да гледат дали децата им ще си стоят мирно и кротко  вътре.

Племенницата ми е първи клас и не един път съм я засичала сама по центъра във време, когато се предполага, че е на занималня. Питам я как така е пусната, а тя ми казва, че това не го прави само тя и госпожата от занималнята само си вдигне главата от книгата, която чете, за да види кое дете си тръгва и толкова.  Въпреки че детето не е мое, обърнах внимание на това нещо, но промяна никаква.
Да не говорим, че има учители, които сами пращат децата да им купуват разни неща от близки или по-далечни магазини, а уж отговарят за тях в рамките на учебния час.

А сега да си кажа и това за ключа и вратата Случи се съвсем случайно да разбера, че и нашите врати се заключвали и то си имат много добра система. Такава каквато не съм никъде виждала. Не съм спец по врати и може за много хора това да не е нещо ново, но видях как вратата има механизъм, който ако бъде включен може да се отваря без ключ или нещо друго отвътре, но отвънка, ако опиташ да влезеш си е заключено. Да, но този механизъм беше пуснат на едно Европейско кенгуру, когато по незнайни за мен причини децата трябваше да бъдат заключени вътре. Може би щом е Европейско европейците да са поискали да се действа по техните правила Аз нямаше и да разбера, ако дъщеря ми не беше си забравила якето и не трябваше да отида да и го прибера. Явно всичко си има в училищата, пък макар и по на сто година, ама кой ти има желание да го ползва.

Аз и друг път съм казвала, че съм била най-спокойна за дъщеря ми, когато ходеше в частно училище. Да, и телефони не се е налагало да има, защото са ми се обаждали хората за всяко нещо и винаги съм знаела, че като отида в 4 часа, ще я заваря там. Няма губене на часове и тръгване по-рано, няма излизане от двора. И дворът също беше от лесно прескачащите -  не повече от 1, но пазачът не подпираше само парното, а учителите не ползваха междучасията за пушене на цигари.
Явно и у нас може. Не знам дали е въпрос само на пари или просто държавните служители като цяло нямат голям интерес към работата си. Може и да има изключения, но за 7 години, не съм попаднала на такова, а дъщеря ми е била в 4 училища.

Нищо чудно и да заяде, като знам какво е обичайното качество на работа по нашенско!
А защо да се хаби ценен ресурс за нещо, което е с много малка вероятност да стане? Нито някой ми плаща да променям системата, нито съм журналист, че да го отразявам, нито съм упълномощена да я променям! Съобразявам си силите с възможностите и вероятността за определен ефект. Като стана министър или началник на инспектората, или поне директор на някое училище, тогава ще се възползвам от предоставените ми управленски и властови лостове. Дотогава ще я карам както мога. Този път предоставям на други възможността да се борят за общото благо.

В този си вид и с този богат асортимент от вредни, безполезни боклуци, които се продават в тях, повечето са вредни. В нашата на всичкото отгоре е и мръсно, и скъпо. Чудна работа, като се замисли човек общината уж провежда " конкурс ", но винаги най-добре представилият се кандидат предлага хем възможно най-боклудживата, но и с явно завишена цена стока, при това в сравнение с частните магазини наоколо. Защото в България думата " контрол " е мит, а феноменът " Издава се препоръка за подобряване на хигиенните условия " ( ако намерят стоката складирана в кални локви например ) - съвсем реален.

Децата не са будали, забелязват разликите в цените още в първите класове, затова вече не пазаруват от лавките, а ходят до магазините и баничарниците извън училище. Усещам как лавката започва да отмира и да се измества от други обекти за хранеене. Затова, защо ли се хабите тук, до някоя и друга година лавката ще е в историята по съвсем естествен еволюционен/пазарен закон!

Нищо против нямам училищните  лавки, стига да има контрол, върху предлагания асортимент. В настоящия момент децата ми не ги ползват. Причината е кофти продуктите, които предлагати прекалено високите цени на спаружените плодове.Може и да са им вдигнала малко, ценза за възприятие /знам, че звуча префърцузено/, но са научени да не купуват кофти храна. Ако не съм осигурила резервен вариант, не се купува кофти такъв. Контролът над джабните е много лесен, за това се изказвам категорично.
 Иначе извън темата с лавките, по темата със здравословното хранене, храните,които са ок, които не са ок, гликемичен индеск по съдържание и така нататък съм станала специалист по неволя, но не е невъзможно. Истината е, че ние сами пробутваме кофти храните на децата си, защото ни улеснява.

Въпреки че не съм на мнението на Тео по някои въпроси в темата, искам да изкажа уважение към нея и всички родители, които се борят с вятърните мелници.
За мен реакцията гражданското общество е безусловно необходима за демократичния път на решаване на проблемите. Ако няма опити да се промени статуквото, били те и несъвършени, никога, ама никога няма да мръднем напред.

Много от казаното от Андариел подкрепям напълно с изключение на частта за хората, живеещи извън България. Според мен мненията им са много ценни, не намирам никакви следи от превъзходство или снисхождение в коментарите им.
Не смятам за особено полезни мненията на някои други, които се изказват "как е там" без да имат непосредствени впечатления за прилично дълго време, но зоват да следваме примера в тези страни.

Не бих оставил детето си без мобилен телефон в България, та каквото ще да става. Евтин, прост телефон. Не разчитам на "системата" и не смятам да си правя експерименти.

Твърдо против съм деца, които ходят сами на училище да не бъдат пускани през междучасието извън него. Против съм закриването на лавките с мотиви от типа на - да бъдат опазени от изкушения, не знам какво си купува, не си яде храната от къщи, не може да си позволи каквото и другите и т.н. Смятам, че е елементарно да бъдат регулирани лавките вместо да се превръщат училищата в затвори и да водим война със заведенията наоколо.
Смятам, че лавките трябва да съществуват под стриктен контрол на училищното ръководство и медицинското лице (квалифицирана сестра) за типа и качеството на предлаганите продукти. Лавката е чудесно място, което може да включва достатъчно голямо помещение за хранене на децата. Дали детето си носи домашния сандвич и плод и си докупува нещо или си купува изцяло закуската - какво пречи всички да се хранят в лавката, която структурно може да е в стола. Децата да си измият ръцете преди да си изядат домашния морков и така.
Една глоба от десетина хиляди лева решава въпроса с некоректните търговци съвсем демократично без да нарушава избора на децата.
Не съм съгласен с тезата, че държавата трябва да поеме своята грижа за децата, защото са неин актив. Държавата не може да се грижи за никого. Децата не са нейни. Те не са крепостни, които ще живеят зад кльона. Един ден, често много скоро след като престанат да бъдат деца, те ще гласуват с краката си. Това тяхно изконно право е неприкосновено. А не да се яви поредния бабаит дето да каже - гледахме ги като държава, за да работят за други държави.
На родителя е вменена грижата за детето по закон, като за неспазването му има санкции.
Това се отнася в частта си за сигурността на детето и за длъжностните лица - персонала на детските градини и училищата.
Неполагането на грижи от страна на държавата се санкционира като закъснението на Дядо Коледа.
Не коментирате темата за качеството на преподавателите.
За мен селекцията е ужасяваща и проблема стои още в приоритетите на българите.
С този миниатюрен дял от това, което произвеждаме, заделен за средно образование, детски градини и т.н. да не говорим за домовете за изоставени деца, ние всички кротко сме съгласни колко по-важно е да се дават пари за други активности.
Нашата държава преразпределя над 40% от БВП и отделя скромен дял за презрените образование, здравеопазване и т.н.
Това не просто не е важен сектор, това е мизерен сектор. Мотивите на един кадърен млад човек да стане учител или да работи в детско заведение мен са трудно понятни.
Секторът концентрира хора без друг път, неуспели в други класирания и т.н. Това предполага, че някои от тези хора не се чувстват на място, вярват че заслужават повече и така. Други се задоволяват със сигурната мизерна заплата и за толкова пари - толкова.
Страхувам се, че няма да стане само с граждански инициативи за лавки. Комай сериозни протести за дълбоки промени и препозициониране на целия сектор ще трябват. После да се насити с хора, които правят кариера като учители и пазят добре платените си длъжности и тогава ставам оптимист.

Да, малко по-остро се изразих за част от емигрантите, някои неща съм ги преувеличила, но не се отказвам от думите си като идея и съдърржание. Примерите ги приемам, но не и призиви отдалеч да се борим тук. Напомня ми на хъшовете - избягали от БГ в Румънско, призовават възстание, пък си седят там.   Мога да приема сериозно съвети само от хора, които са се борили, опитали са да променят нещата. Накратко, влизам в бой след водач или съветник, които сами са в боя, а не стоят на безопасно в бункера.  

Примерите са хубаво нещо, но трябва да се вземе предвид дали и доколко са приложими тук. А и честно да ви кажа, на мен точно лавките са ми последна грижа, защото това мога да го контролирам, не ми е жизненоважно. Къде-къде по-важна е дисциплината и сигурността в училище. Аз съм съгласна да има пропускателен режим, нали затова са личните карти на децата - да удостоверяват, че са от това училище като искат да влязат, навреметто имахме дежурни ученици, които не позволяваха чужди деца да влизат в училище. А ако случайно някой не знае, работата на охранатта не е да охранява децата, а имуществото, единствено човещината на пазача може да го накара да се намеси в някой конфликт между деца или дете и възрастен. Колкото до заключването, каква ми е файдата да се заключват децата вътре, ако най-големите зулуми стават именно вътре, а ръководството реагира вяло или въобще не реагира? Разбирам майките на малки деца - свикнали са в ДГ децата да са под ключ, но в училище нещата не стоят така. Просто трябва да научите децата си на първото и най-важно правило в училище - в никакъв случай и под никакъв предлог да не напускат двора на училището, както и да не вземат никаква храна или каквото и да било от деца, които не познават, или от възрастен, с изключение на учителката. Училищата, които имат отделна сграда и двор за малките ученици тук са по-скоро изключения. А някои училища дори нямат огради на дворовете, защото са много големи и имат голяма прилежаща площ.

Не съм чела цялата тема, само началото и края.
Не съм гласувала, защото нямам дете в училищна възраст, но тъй като скоро и това предстои, темата ми е полезна.

За лавките в училище- поправете ме, ако греша, но най-често се страхуват от лавки хора, които вече са "му изпуснали края" относно храненето на детето.Ако едно дете в ранното си детство не е научено на боклучава храна-трудно би я харесало по-късно.
Аз живея на място, около което просто "преливат лавки и боклуци за ядене".който е от Варна, познава така наречените "Гаражи до пазара".Самата аз често съм била жертва на изкушения като кексчета, сухи пасти и т.н."за гризкане".Детето-не.Не е научено ,не му е забранявано ,но и не са му навирани в очите боклучавите храни.Друг е въпросът, че то не е много по яденето по принцип.

Лавките сами по себе си не са такава опасност.И ние имахме като деца лавки в училище, не че имаше безкрайно полезни храни там. Но изключение бяха закръглените деца, затлъстели-усилено се мъча да си спомня поне едно във випуск и не се сещам.Аз бях дебела- при ръст 163/ 60-63кг-това беше дебело дете в 11 клас.И другите дебели-и те колкото мене.Но с нездравословно много кг нямаше май.

Нямам против да се премахнат лавките, но не ми пречат.Ако трябва да изразя предпочитание- бих искала да ги има със завишен контрол на качествена храна.Не ми е трудно да приготвям сандвич за детето, но каквото е заплеснато, я ще го изпусне, я ще забрави.Но от гледна точка на мнозинството бих се съгласила да ги няма.

Само че това "нямане на лавки в училище", малко ми напомня за решението на проблема на "лионските тъкачи".

За заключване на училищния двор- Мисля, че е добро решение.Не се сещам за причина, поради която деца по време на училище би трябвало да излязат навън.От друга страна зная примери- момиченца уж на училище- обикалят магазините наоколо и не влизат в час, после либерални учители им опрощават отсъствия.

Не е точно така, защото мноократно вече се спомена и в тази и в другата тема, че малките дори копират поведение. Не става въпрос за 6-7-8-10 клас, те могат да се оправят, но началните класове... Моят син е много наясно с всичко по-горе, но когато К. си взима подсладено мляко в стола и моят син си взима от същото, защото са най-добри приятели. Детска логика, която за тях е обоснована.
Затова, малкият пример с махането на подсладеното мляко, който дадох по-напред, е донякъде показателен. Това няма да реши напълно въпроса с детското здраве, те пак могат да пият подсладено мляко вкъщи, на път за училище или след училище, но вътре, в самото училище, няма да поемат по близо 100 г захар дневно, само от млякото.
На база статистика, 25% от децата в навия училищен дистрикт са с наднормено тегло след края на учебната година. Лавки няма, но храната в стола не винаги е здравословна и като добавиш и яденето вкъщи и резултата е налице. Само че, за да не се сочи общината, държавата и т.н. с пръст, промени се правят, макар и стъпка по стъпка.
Питах и предния път, дайте статистика, как се променя теглото на учениците в начален клас в края на учебната година. Видях статистики за градините, но не и за учениците, 1-4 клас, напр.. Тук, постоянно се споменава из темите, за дебелички деца, изпуснати и т.н., дайте цифри.

За да не се премахват лавките в училищата, за това играят роля и родителите. Защото както се вижда и тук, не всички са съгласни на това.
А като излезем извън рамките на форума, още повече хора няма да са съгласни.
Не е проблема реално в това, че има лавка в училище, а какво предлага.
Ако има единствено сандвичи, приготвяни с определени продукти и плодове, няма да е толкова съществен проблема.
Но те предлагат какво ли не, със съмнително качество и високо съдържание на мазнини, захар и какво ли още не.

Няма значение колко точно е здравословна храната на децата, като вземем предвид факта, че децата нямат никаква физическа активност.
В училището където ще учим, миналата година цяла зима не са имали нито един час физкултура, защото няма пари за отопление на салона 

Къде е ролята на родителите в тоя случай?
Каза се - за здравословното хранене играят голяма роля родителите и възпитанието.
На мен 2 часа физическо на седмица ми се виждат малко, затова детето ходи още 2 часа седмично на спорт. И отделно я насърчавам да търчи и играе при всеки сгоден случай. Повечето й играчки изискват физическа активност.

И в момента има наредба, забраняваща един куп неща за продажба в лавката. Проблемът е в липсата на контрол, защото на практика наредбата не работи. Дори и да има подаден сигнал, след месец боклуците пак се пускат в продажба. Затова и тук се предложи крайната мярка лавките изобщо да ги няма и да се затвори дворът на училището. (Не знам от къде тръгна идеята децата да се затворят в училището, едва ли тук има някой който да иска това, достатъчно е децата да нямат право да напускат двора, а междучасията да ги прекарват навън на въздух)