Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод

Cameron, браво на теб... Звучиш доста уверено и дори ме зареждаш, явно знаеш какво правиш, за съжаление аз все още не. Както споменах издръжката ни е доста прилична, но някак си не искам да се меря с таткото, кой ще купи най-новата игра и ако той може да си позволи да купи i-pad на една заплата(аз дори не знам колко струва), но май ще трябва да заделя 6-7 издръжки. А колкото до това да давам инструкции... просто ми е ясно, че в момента в който запали колата те са забравени. Просто ме боли когато се скарам да чувам въпроса "Кога ще ме вземе тати?" Понякога си мисля, че ако не се замислям толкова, нещата може и да се подредят, но ми е трудно да се пусна по течението. Ако започна да угаждам, за да не изоставам от таткото имам чувството, че ще изпусна нещата от контрол и после ще бъда жестоко обвинявана. Не че някой един ден би ми благодарил за доброто възпитание, но в крайна сметка го правя в името на детето...  Не знам как да изградя връзката помежду ни.. все пак налагам ограничения, а на Ники му харесва доста при баща му. Това моментално ме кара да се замисля, ако сега е така, какво ще е като тръгне на училище. Всичко това ме притеснява и обърква. Факт е, че искам и с мен да се чувства добре, но ако да речем един подрастващ в даден момент от живота си твърди, че мрази родителите си, то при детето ми това ще съм само аз. И все пак това че възпитавам, а не само забавлявам, е достатъчно да ме прави лоша. Ако започнем с бащата да се състезаваме, кои е по-забавният родител до никъде няма да се стигне. Понякога ми е трудно дори да си подредя мислите... Просто се надявам детето да осъзнае един ден, че нищо не съм сторила със зла умисъл и че го обичам. Това, което правя аз, го правят всички родители, изключението е когато са разведени. Сега аз съм родител, а тати е спасение. Болката и объркването ми са много големи, затова писах тук, не съм говорила с никого за това, само споменах нещо пред една приятелка. Надявам се скоро да намеря посоката, защото времето е безпощадно.

Сега, като се зачетох, осъзнавам едно... май съм доста мека с бащата, но ако съм по-твърда би ли помогнало... Би ли имало резултат или просто аз ще се хабя в обяснения и никой няма да ме отразява. Просто се чудя за него въобще дали моето мнение има значение. Много ще кажат, че времето, което той прекарва с детето е малко, така е, но според мен му влияе и никак не е без значение.

Syncho, опитай се да видиш нещата от към положителната им страна.
Твоето дете има баща, който се грижи за него. Щеше ли да е по-добре, ако мъжът ти не му купуваше подаръци?
Представи си само как влияе на самочувствието на детето да си има татко, който му купува най-новите джаджи.
Разбирам те. Но не забравяй едно нещо. Ти си майка на детето и то винаги ще те обича. Дори и да ти се сърди, дори и да го наказваш.

Разбирам положителната страна на ситуацията. Като майка, се радвам, че бащата на детето ми се интересува от него, защото предполагам, мисълта един ден, че някъде има баща, който не го е грижа за него, би била тежка. За мен това е нормално и наистина се радвам на интереса, а не на липсата на такъв. Има обаче страна, която не е толкова положителна и именно с нея се опитвам да се справя. За съжаление таткото ни не влага толкова мисъл във всичко, което прави и в крайна сметка терзанията са само за мен. Това най-вероятно е нормално, все пак са неща, които съпътстват всички родители. Търся вариант просто в който детето да се чувства еднакво добре и с двамата си родители, но това да не е варианта в който го затръпваме със скъпи подаръци или иначе казано - го подкупваме.

Аз не мисля, че целта на бащата е да подкупва детето.
По-скоро иска синът му да познава от малък компютрите и всяка друга техника.
Ако не се лъжа, някъде по-рано беше споменала, че бащата е програмист или нещо подобно.
Сигурно си забелязала тези хора с какво презрение гледат на другите, които не разбират толкова от компютри.
Преди време научих детето на една моя приятелка да си пуска филмчета и игри. В детската градина се хвалеше, а другите деца му завиждаха. И да си призная, на мен ми ставаше драго.

Не мога да се съглася с теб. Повярвай ми известно време бях заобиколена от програмисти и ако си разбират добре от работата, за съжаление са ограничени само до това, за всичко останало ръцете са им вързани. Ти защитаваш човек, с който не си се сблъсквала. Аз имам проблем с детето си и не търся разбиране, а съвет. Колкото до това до колко може детето ми да борави с техниката.... може да си пусне и телевизора  и всичко, което му е позволено(разбира се до печката не му даваме достъп). Ако си изчела всичко внимателно, то си разбрала проблема ми с компютрите, а именно, че не им е дошло още времето. Видимо е материя, която детето ми, а и повечето в тази възраст деца не възприемат качествено. Просто много добре му се ангажира вниманието, а не прави нищо качествено. Има време и за тях и аз ще се радвам баща му да го научи на повече от това което аз знам, но аз лично повече се гордея с други моментни знания на сина ми - виждайки интереса му и моментното му развитие, след тази зима ще може и да срича, а няма да е навършил 5 години. Има игри за тази му възраст, по-рано споменах, че информацията трябва да се подава поетапно, за да бъде възприемана. Не търся съчувствие, а съвет... Помислих, че тук ще срещна родители с подобни на моите проблеми и ще обменим опит, извинявам се ако аз съм в разрез с нечии разбирания.

И само да уточня, никъде не обвинявам, че бащата подкупва, а че един от вариантите Ники да се чувства задоволен и при мен, е и аз да купувам скъпи играчки, но за мен това не е решението

Не мисля, че купуването на скъпи играчки е вариант.
При твоето дете съществува реална опасност да стане като някои индивиди, които с часове не стават от стола. Мисля, че най-полезно за него е да го запишеш на някакъв спорт.
Ако имате късмета да случите на добър треньор, ще видиш, че спорта прави чудеса в изграждането на личността. От значение е и факта, че в живота на детето ще се появи нова авторитетна фигура.

Аз съм спортувала активно 12 години, не само любителски, имам постижения и т.н. Но според мен и това трябва да се забави с поне още година-две. Отлично разбирам как помага това. За сега, понеже вече не спортувам, ходя понякога да тичам на стадьона и водя Ники с мен, вкъщи също се занимаваме. Няколко пъти съм го водила и в залата, но определено му е рано... Интерес иначе не му липсва

Докато бащата предлага на детето скъпи играчки, ти му предложи спорт.
И най-скъпите играчки омръзват бързо и стават безинтересни. Как мислиш, спорта омръзва ли?
Помисли за някакъв спорт, който е подходящ за неговата възраст. За спорта също има разходи и може бащата да се навие да плаща таксите и да купува екипите.

Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод  по същия начин както досега.С един развод не свършва света.Детето си има 2ма родители независимо от това че живеят разделени.

не винаги е така.
направих всичко възможно, за да запазя добрия тон във взаимоотношенията си с БНД, но той просто не иска да си разваля "рахатлъка" с грижи по децата.
И тук е моя въпрос - как да се справя с две малки момчета? Опитвам се да компенсирам липсата на бащата и да съм по-мека с тях, предвид всичко, което им се налага да изтърпят, заради нас, но усещам, че започват да ми се качват на главата и ако продължавам така един ден ще ги изтърва от контрол.
Трудно ми е и не мога да намеря правилния път.

Бащите абсолютно могат да подкупват съвсем съзнателно и много от тях дори го правят. Хич дори не я изключвам тази възможност. А и, не на последно място, на тях им е по-лесно, ако детето се занимава само на компютъра, а те си свиркат. Така че въпросният татко не трябва да се оставя на мира, да му се говори, говори, говори. Дето се вика, като ще си вижда детето за по няколко часа седмично, все може да си седне на Д-то и да му обърне качествено внимание в игри, четене и друго полезно занимание. Лично мое мнение, разбира се. И успеваемостта не е гарантирана, аз лично постигам частична такава и трайността й е далеч от постоянна...

Искрено се надявам да си питала приятелката си за позволение преди да научиш детето й на това толкова "полезно" умение...

Но виж, идеята за спорта е много добра. 

Разрешение не съм искала, но ставаше у тях, на нейния компютър.
След това нито се е сърдила, нито е спряла да води малкия у нас, оставяла ми го е понякога да го гледам, когато е заета. Въобще, не е имало никаква промяна в отношенията, следователно не й е било проблем.

Koeто илюстрира, че възпитанието на едно дете не опира до разбиранията на мъже или жени, БНД-та и майки, а просто до типа човек.