"Смешно" ли е раждането? - 3

Темата е много полезна най-вече за стреснатите бременни, на които им предстои първо раждане.Дано февруари да се запиша и аз в тази чудесна тема!

Хубава, успокояваща тема.

Не помня дали съм се разписвала в предишна тема, ако съм е било преди 5г. )

Аз бях със спешно секцио, през нощта ми изтекоха водите и към 2ч. пристигнах в болницата.
Дежурната сестра ми се скара, че съм дошла като циганките (без никакви документи, нищо), как не ме било срам. Обясних и, че съм в 32г.с. от къде и какви документи иска да и нося.
Прегледаха ме набързо, сложиха ми система за задържане, но от нея полза нямаше. След 30мин викнах сестрата да ми я махне.
На сутринта към 7-8ч. се започна суматохата, пристигна някакъв доцент, закачиха ме за следене на тонове и т.н.
Вкараха ме после в предродилна (или нещо от сорта), останаха доволни, че няма да ме бръснат. ) За клизма обаче не ме пощадиха, направиха си ми я по ред. То всичко хубаво, ама след 5мин в тоалетната сестрата се разтропа, че вече са готови в операционната и да тръгваме. Е викам и, сега с тази клизма ще чакат малко. )))
В операционната решиха да правят залози какво ще е бебето, но аз упорито си държах на момиче. ))))

  И аз така бях, ама като ми тропат по вратата ме притесняват и не мога да свърша работа, та чинно се изнизах от тоалетната, което беше грешка, защото след 5 мин. се върнах на бегом - с едната ръка крепях тумбака, с другата влачех стойката със системата и забучените игли. Как се наврях в тая тясна тоалетна, огромна като хипопотам, с все системи, стойки и т.н. и до днес ми е загадка 

Вие се радвайте, че са ви правили клизма. Аз пристигнах на 6 см. разкритие и ми казаха, че няма време за клизма. И от вярно де, след 1 час вече бях с 10 см., щях да напъвам в тоалетната. 

Първото раждане не ми беше смешно, но пък за сметка на това толкова бързо мина, нищо не чувах и не разбирах.Бях секцио по спешност, и си спомням само как вечерта след мерене на тонове в патология ми казаха стягай бързо багажа, слизаш долу в операционна.И от там нататък всичко ми е мъгла, важното е, че като се събудих бях родила и всичко беше наред.

Второто се надявам да ми е планово секцио, и поне от него да имам спомен 

Дай боже на всички да им бъде смешно раждането!
Това, което помня, че ми казаха - с отворена уста се правят бебетата, а със затворена се раждат   

При първото ми раждане се събудих в 6.00 сутринта, защото страхотно ми се пишкаше, но в последствие установих, че е "по - различно" от обичайното и май-май.... Събудих мъжа ми, изкъпах се и тъкмо преди да тръгнем му казах" Гледай колко е тъмно. Дали, ако си легна и поспя още малко няма да ми мине?" Добре, че не ми се върза След по - малко от два часа бях родила

А-а-а, аз го накарах моя да се върнем в къщи от болницата, да си поспя, щото цяла нощ не бях спала от контракции  Той обаче се върза, съответно два часа по-късно пътувахме обратно към болницата...

В интерес на истината, даже не съм се и надявала да се включ в тази тема, но има и още

Напъвам аз да излиза бебето, получавам окуражавания на три езика, усещам аз, че вече май наистина ще излиза и чувам: от акушерката, доктора и стажантката "Давай! само още малко остана! Това май ти е последния напън!" и т.н., а от мъжа ми - "Чакай! да снимам!"

Бебо едричък, та ме поразкъса и после голям кърпеж падна. явно съм се дърпала, щото доктора, временно поемайки ролята на храбрия шивач, ме успокоява "Ще те направя като нова, все едно не си раждала." А аз му отговарям да не се престарава, че големи бебета раждам, та да не ми е трудно другия път.


Леко раждане!

 

А с това "Чакай! да снимам!" Поне не е казал - не стана снимката, дай отначало 

Почнах темата от начало, е тук се спуках от смях, много хубаво си го написала....

Леле момичета, от 2 дни ви чета и на места направо със сълзи съм се смяла  Така ме е яд, че откривам темичката чак сега! Къде съм бляла докато бях бременна 
Моето раждане не е от най- смешните, но мисля има какво да се разкаже.
На термина ми имах записан час при следящия ме лекар. Та отивам аз без болки или някакви други неразположения без и да предполагам, че като легна на магарето за прегледа доктора ще облещи ейййй такива очи  и ще ми зададе въпроса " Абе момиче, сигурна ли си, че нищо не усещаш? Та ти си със 6 см. разкритие!" А аз в шок, наистина нищо не усещах. От там беж в болницата. Минах аз всички процедури по приемането и ме качват в предродилна. Там се установява, че вече съм с 7см. и пак без никакви болки. На апарата се установява, че нямам контракции, но разкритието си върви. Имаше стажанти, които през 5 мин. се редуваха да ме питат дали пък вече не са се появили контракцийте. Сложиха ми окситоцина и дежурния доктор тръгна да ми пука мехура, но първо реши пак да ми провери разкритието. Бърка той и ме поглежда изумен "Тук една ръчичка ми казва здрасти. Не може да го родиш с ръката на пред." При което ми махнаха системата и ме пратиха да обикалям по коридора, за да мръдне бебето. Както и да е. След 6 часа бебето се размести аз все така без контракции и с вече 8см. Сложиха ме да легна, спукаха мехура и системата с оксито пак беше на линия. Много бързо започнаха силните контракции, а аз вече в едно такова никакво състояние като съм се вторачила в тръбичката на системата, като ми се вижда вътре, че има въздух, който се движи и се приближава към вената ми  Сценария беше следния: контракция- мятам се и стискам зъби, между контракцийте- креща с цяло гърло, че този въздух ще влезе в мен и ще пукна! Доктори, акушерки, стажанти и кой ли още не, ме заобиколили и ми обесняват, че това няма как да стане, нооооо аз се знам мойто. Три тръбички ми смениха докато ме успокоят и се съгласа, че вече го няма този пуст въздух  На последната смяна на тръбичката, акушерката така я бях изнервила, че изсипа цялата система в/у себе си, а аз точно между контракциите и прихнах да се хиля като зелка  Следва рождането, като излезе бебето успях да мерна само две лилави крачета докато го отнасяха да го мият и викам "Ма докторе, той е син, не искам синьо бебеее!" Поглежда ме той и ми вика през смях "Дай тебе да те пъхна там и да излезеш после от тук, и да видим дали няма и ти да си синя!".
На следващата сутрин из цялото отделение бях известна като: момичето без контракции, гледащо прекалено много д-р Хаус  Ей, съсипах ги с тая система

 Влади, дай Боже всекиму такова раждане!

Да ви разкажа и аз.Баткото го родих със секцио, че беше 3500, а аз малка и няма от къде да мине ...Термина за девойката беше 28.12 та ме викнаха в болницата на 22.12.Идват да ме видят родата на 23.12, носят кюфтета, глезотии, че на другият ден нали са пости .Хапнах едно хубаво, че и остана още. И към 22ч като ме почнаха контракциите- ужас .Аз се свивам на две, ама не помага.Викнах акушерката и тя ме заведе за запис на тоновете. Седим си двете там, записваме си се и спря тока. И таз жена като писна "Ауу мене ме е страх от тъмното!" А аз и викам" спокойно, нали има генератор" А тя пак" Ми сега как ще слезем долу(ние сме на 5ет а родилното на 2ет) И аз пак" ми по стълбите ",а тя така .След 5-6 минути дойде тока успокои се жената. Свалят ме на 2ет, вече съм готова за операцията и лежа на масата.Упойката сложена, режат си ме спокойно и към края идва една сестра и ме пита"Каква гривна да приготвя?"И аз горда "Ми розова, освен ако последните 2 дена не му е пораснала пишка!"

И аз пожелавам такова леко раждане на всички, на които им предстои. Тя майка ми ражда така, бързо, лесно и без да усети. Казва, че и двата пъти от линейката направо на магарето и до 3мин. всичко е свършвало. Дори със сестра ми доктора в линейката й е викал: Стискай краката да не родиш по пътя към болницата! 
Забравих да спомена, че когато ме приеха в болницата беше 10.11.2011г, а заради тази пуста ръчичка го родих малко след полунощ/11.11.11г./ доктора ми вика докато ме шиеше "Абе момиче ти какъв късмет извади! Само ако знаеш колко планови секцио има днес заради датата! Я, кажи как го направи?" А аз му викам:Ами предупредих го, че ако излезе на 10-ти ще го набия и той милия слуша, ауууу какъв ми е послушен! А аз в същност се замислих за това каква дата е едва след този ни разговор с доктора