"Смешно" ли е раждането? - 3

Записвам се да ви следя,малко по малко да се подготвям психически 
Ще ви разкажа за етап от раждането на моя милост, за да не спамя хубавата тема.
Така се случва,че термина на майка ми съвпада с рождения и ден(24 април). Въпреки това,тя е твърдо решена да празнува,че кой ражда точно на термин?!  Съответно се събират с приятели в къщи и купона преминава подобаващо  След изпращането на гостите подпийналия ми татко ляга да спи,а майка ми остава да разчиства последиците от мероприятието,в последните дни не и е било до сън изобщо. По някое време започват първите контракции и като вече раждала веднъж,моята родителка схваща,че е време. Стяга багажчето,къпе се,слага грим и си къдри косата-че как ще ражда без прическа?! Издокарана,на токчета и с лъсната фасада буди баща ми с :хайде,време е! А той милия,още неизтрезнял като я видял така изтипосана и казал: е,нали празнувахме, сега и на ресторант ли ще вървим?! 
В осем е постъпила,в десет и тридесет съм проплакала  При това майка ми е ситна,метър и педесет има няма,а съм родена нормално и с краката напред 

   "На ресторант ли ще ходим" попитал човека  

Докато бях бременна от време на време се зачитах на сладурските истории тук и къде със смях, къде със страх, си казвах, че сигурно и аз ще имам разни комични ситуации покрай появата на бебчо. Деветият месец бяха страшни жеги, а аз с подути глезени не излизах много, само на къси разстояния и задължително ............. на кино. Приятелите ми се шегуваха, че ще родя в залата, а пък аз не на шега засичах контракции, което е доста забавно, когато филмът е ЗД, а мъжо вместо да гледа екрана е застанал на нисък старт   

В денят преди термина станах към 4 за редовното пишкане и какво да видя - май ми е паднала тапата, амо като не знам дали е тя, нали ми е първо раждане, си викам да си лягам, пък на сутринта ще видим. Да ама докато отида до леглото усетих, че пак нещо се подмокрям и си викам сигурно са водите, днеска ще е. Мъжо през това време прави диагонали в стаята с редовният въпрос: Какво има? Аз му викам: Лягай да спиш, че си на работа, като станеш ще отидем в болницата да ме видят!    Не знам дали е легнал, но аз отидох във всекидневната да се "разхождам" и да следя за контракции, а пък те никакви - за 1 час само три. Към 6 часа стана баща ми (в момента сме дядовата ръкавичка, живеем при родителите ми) и аз го пресрещам в коридора и със спокоен и дори весел тон му заявявам: Преди да отидеш на работа ме закарай до болницата, защото май ще раждам! А той: Не се смей, това е сериозно! Разбира се, че е сериозно си мисля аз, но се опитвам да не ошашавя всички и да се почне една паника. Разбира се не успях, всички наскачаха и почнаха да се суетях около мен, а пък аз ги организирах - ти се облечи, ти закусяй, ти сега в банята и т.н. Не знам кой трябваше да е най-паникьосан, но със сигурност аз бях най-спокойна.

В болницата пристигнах на регистратура в края на нощната им смяна, усмихната с думите: Здравейте, мисля че ще раждам! Повикаха те лекар и той ми вика, че до 2 часа съм родила, имала съм цели 6 см разкритие. На път към предродилна продължих да успокоявам мъжо, че всичко ще е наред, да си ходи на работа, а той милият не знаеше явно къде е, защото учтиво го изгониха от предродилна, а той вместо към асансьора тръгна към залите за раждане 

Както и да е, седнах да си чакам обезболяването, докато акушерките предаваха нощната смяна. Едната ми казваше да продължавам да се разхождам, а другата все ме караше да лягам  Като започнаха по-силните контракции се сетих, че никой не ме е обезболил и най-накрая си поисках лекарствата, а те: "Какво обезболяване, ти искаше ли? Ще изчакаме лекарят да каже!" Идва лекарят след визитацията, аз вече прескърцвах със зъби, а той: "Няма смисъл вече от обезболяване", а аз вече не знаех къде съм от болки и хем не издържам, хем ми става смешно - как така няма смисъл, нали мен ме боли  Пропуснах да кажа, че бях отишла в предродилна .............. с гащи, които доки каза, че все пак трябва да сваля ако ще раждам.

И така си останах само с дишането, ама то какво дишане беше само...... След 2 часа в залата бях с пълно разкритие, а след още един все още бебчо не искаше да слиза, камо ли да излиза. През 5 минути ме питаха дали ме напъва да акам, а пък аз им казвах че вече всичко ме боли, знам ли дали ми се ака    И доки каза - секцио по спешност, а аз добре, ама да ме упоят по-бързо. Обаче не, докато чакахме да се освободи зала, изведнъж бебчо взе че слезе, изкара ми въздуха и аз на предела на силите си се развиках: НЕЩО СТАВА!!! Като че какво ли може да става, не съм отишла да бера грозде, а да раждам. 

От там нататък екшън за има-няма 10 минути - притичахме с екипа до родилната зала, аз боса, викам им: Чехлите!, а те - какви чехли, ще раждаш  После доки вика напъвай, а аз уж напъвам, пък нищо. Като видяха, че не става така, ме попритиснаха и доки взе да ми обяснява: Сега поеми дълбоко въздух., а аз докато осмисля какво ми казва, той ми скочи върху корема и бебчо излезе... Така и не успях да си поема въздух, усещах се в безтегловност все едно че издъхвам, но в същата секунда чух плача му, веднага щом излезе и си казах, че щом е добре, това е най-важното...    Като мина секундата си поех въздух и всичко започна отначало - шевове колкото щеш, болеше ме навсякъде, но всичко беше вече различно - едно малко човече шаваше на съседната маса, а щом успях да го гушна вече бях готова да понеса всичко

На всички, на които им предстои излюпване на бебе мога да дам само един съвет - всяка ситуация е различна, но най-важното е да сте спокойни и всичко ще се подреди... 

Много хубава история. Леко забавна и много мила

    Шана, прекрасно разказана история! Имаш дарба да пишеш! Затова не пропускай да водиш дневник на бебчо!

Шана, браво на теб, така е, трябва да има и усмивки
и много спокойствие.
да споделя и аз, и с първото раждане, и с второто все с 6см разкритие отивах за приемане.
и то зълвичката и двата пъти ме изръчка да се обадим на док и да ходим в болницата. че аз до последно се чудех имам ли контракции, нямам ли, не можех нищо да засека регулярно и не ме болеше.
аз - голямото спокойствие си стоя вкъщи и чакам да зачестят контракциите.
на прегледа за консултация в същия ден на раждането 3-4 см разкритие, ходех си с колата до болницата и обратно.
при мен и второто раждане беше много бързо, а смешни ситуации - колко искаш.
отивам да ме приемат, нямам контракции, стяга ме нещо корема, ама с паднала тапа от деня съм, спокойно си вадя нощницата, докторката дето ме приема ми вика, е хубаво е да си събуеш бикините все пак и без нищо под нощницата 
вадя аз чехлите си - е да, ама съм взела два десни 
викам му на доктора, дето и 2010 ми беше на раждането, отиваше си от смяна, докторее, виж какво съм направила, а той, ее, нищо де, нали са два
е, викам си как да ходя с два десни чехъла, извадих си джапанките и чехлите прибрах в раницата.
после в родилното с първия напън излязоха повечето води, док усети и се дръпна чак зад мен зад магарето, ама акушерката стоя и после ходи да се преоблича, после пак я олях с плацентата.
по едно време след 8см взех да си викам по малко от време на време от болка, акушерките притвориха вратата към тях. пита ги док как е тук положението, а те - аа, по малко си вика и това е само. пита ме док - напъва ли те до тоалетната, а аз ми де да знам, то май откакто дойдох все ми се ходи, ама май не още. на втория път пак така му викам, а бе още малко,
ама той пак ме прегледа и вика, аа, ако те чакам да ми кажеш то бебето само ще излезе.
по едно време, вече съм с 9см разкритие и нещо и напъвам, ми се схвана левия крак, брех, викам им крака ми, крака ми, едната док веднага се притича и ми гъне пръстите нагоре, надолу, а мен хем ме боли контракцията да напъвам, хем крака ме боли повече от контракцията и не мога да се съсредоточа, пропуснах едната контракция, тоновете падат под сто, но всички са спокойни, а доктора вика, а бе оставете го тоя крак, жената ражда и всички се изместиха от крака ми дето го масажираха и айде пак да напъвам, след два-три напъна бебо излезе, цунках го, така ми домиля  докато ме ши док дойде друг док отнякъде и започна да му разказва вицове, от които аз не запомних нито един.

първия половин час от двата в следродилна ми мина да си масажирам крака, дето се сетих, че ми беше изтръпнал, сетих се, че ако му сложа студено ще ми мине и исках да стъпя на пода, ама не можах да стана отникъде и се отказах, то пък взе че ми мина докато играех тетрис на телефона.
и така се посмях на себе си, весело ми стана, зарадвах се, че бебо е добре, мина ми като на лента цялото раждане и колко приятно беше, казах благодаря на всички в залата и за раждането, и за настроението, което ми създадоха.

jos, честито бебенце, много щастие и бързо възстановяване! 

Хайде най-накрая и аз ще се опитам да разкажа за моето раждане, тъй като се бях зарекла да се разпиша. Доста се смях на предишни случки още като бременна и бях изчела всичко, даже и контракции си докарвах от смях. Не знам дали ще намерите много смешни нотки, но така си бях обещала, че ще споделя, за да дам сили и увереност на тези, на които им предстои този така прекрасен момент
Родих 16 дена преди термин. Предната вечер тъкмо свеки си беше дошла от Италия за раждането и да поостане малко, за да се нарадва на бебчето. Беше донесла 9 големи сака с багажи, сладки и какво ли още не и се чувстваше едва ли не длъжна да ни покаже всичко още същата вечер. Разбира се, нямаше как да не се направя на заинтересована какво толкова ни е донесла  Прибрахме се късно и към 2 се събудих да пишкам и усетих някаква болка подобна като на разтройство, но не ми се беше случвало за пръв път като бременна и не я отразих болката. Легнах, след два часа се будя и пак същата болка ама не ме напъва да  След още два часа пак се събуждам и си викам ейййй сега вече ако не ме разкара това разтройство няма кога да е. Отивам пак до 00, но почти нищо не излиза. Тъй като вече беше станало време мъжо да става за работа не заспах. Беше му първият работен ден като шофьор на онези големите камиони за дърва. Изпращам го по живо по здраво и се оплаквам, че яко разтройство ще имам, пък то било другото ако 
Заминава мъжо и аз в леглото и нещеш ли ми прави впечатление, че ме заболява и после не ме боли. Викам си, явно контракции ще са и започвам да засичам, както съм чела в нета. Засичам ама кво да ви кажа, нерегулярни от всякъде. Отвам пак да пишкам и гледам нещо слузесто и кърваво на хартията.
Изпаднах в ужас, защото от почти месец сака ми беше готов, а точно предният ден реших да си изпера отново трите нощници, защото не ме кефеше как миришеха от един омекотител  бях ги простряла, а вечерта беше заваляло. Нали бяхме при свеки.
Звъннах на мама, за да я питам дали не и се намира някоя нощница, че ще ми трябват още ДНЕС, а тя паника и чудо.
Реших да не звъня на мъжо, защото все пак е първият му работен ден на новата работа и да не провалям нещата 
Такааа, влязох съвсем спокойна и уверена в банята, а телефона ми не спира да звъни, хем се къпя, хем говоря. В края на краищата мама ме убеди да се обадя на ММ и той тичайки влиза вътре, взема сака и бяга да тръгваме. Спрях го, накарах го да се изкъпе докато се облека, а той милия само за да ми угоди се е намокрил и пак почна да се вайка.
Звъннах да доки и тръгнахме към Плевен.
Откакто ми падна тапата до тръгването да е минало към час и нещо и още толкова пътя до Плевен. Мен си ме боли не повече отколкото при цикъл и даже се съмнявах, че ще раждам на същия ден. Нали всички сме чували за нечовешките болки и дългото чакане за разкритие. Да отбележа, че докато шофираше мъжо не знаеше на кои хора е и само ме питаше: Мило, имаш ли контракцийки 
Стигнахме до болницата, пуснаха ми тонове и решават да ме настанят. Добре де, ама аз им викам тактично на акушерките: Мацки, май имам напъни и те се засмяха в един глас и отговарят, че така лесно не става. Аз постоянно се шегувах и те очакваха да вия от болка. Дойде докторката и като понече да ме провери за разкритие се ококори. Бърка пак и пак с еййй такива очи  разбра, че съм с пълно разкритие и започваха да умуват дали е удачно да ми правят или не клизма. Отървах я 
Извикаха моя доки и слязохме в родилна зала. Там малко дълго постояхме, защото моето съкровище беше на кривичко и хич не беше слязъл корема, а и аз напъвах от главата. Накрая работата беше много на кантар дали ще се минава към спешно секцио, защото към два часа напъвах и губех съзнание. Решиха да пристъпят към вакуум екстракцио. Беше се събрал екип от 8-9 човека, рязнаха ме докато напъвах и всичко си усетих докато ме кълцаха, но аз не спрях да напъвам. Като отмина напъна се отпуснах и им викам, че хич не им режат ножиците  нямате идея как се развеселиха. Моето човече се роди живо и здравичко, показаха ми го, разбира се, че беше най-красивото същество, което бях виждала. Дадоха ми го, а доки се провиква, я го вземете бебето за малко, че имам още един шев. Докато ме шиеше бях в страхотно настроение, все едно не съм раждала, шегувахме се как нашите са искали да кръстя бебето на тях (тати е Тодор, а мама Калинка и казаха, че бебето трябвало да се казва с име започващо с Т и завършващо с К) и аз обяснявах вариантите за име като например Тиквеник или Тюфлек. Смяхме се доста, че и после слава ми се носеше за това, че съм щяла да родя в колата по пътя и за чувството ми за хумор.
Изписването на бебчо хич не ми беше смешно тогава. Идват мъжо и останалите, носи чантата със заръчаните от мен неща за обличане, взимам я и отивам да се обличам и какво да видя, няма ми ги обувките  ровя по-надолу - няма го и сутиена  наложи се да бъда без сутиен с официални дрехи и маратонки, а всички се бяха наконтили като годени цигани. Добре, че когато ме оставиха да раждам и като взеха дрехите ми бяха оставили маратонките, че не знам как щяха да ме изпишат боса 
Това е моят дълъг разказ  леко раждане на всички, а на вече родилите - със здраве да си гледат дечицата

Темата е върхът! Изчетох цялата първа и втората до половина, смяла съм се с глас!

Аз деца нямам, но за да не спам:
Една приятелка раждала и след като чакали 4 часа и нямало кой знае какъв напредък тя започна да заплашва, че ако не и направли секцио щяла да си ходи! 

Разумен човек е по принцип, но явно в този момент не разсъждаваш правилно.

 

а за момента на раждането може и тема да се отвори - мисли и разсъждения по време на раждането 
и там може бисери да има 

желая на всички, на които предстои леко раждане и леко смешно раждане, на които са с бебоци - да им растат здрави и усмихнати бебчетата!

ОПРЕДЕЛЕНО  !! Аз докато бях на магарето , напъвам - напъвам бебето не излиза , а вече ме боли та свят ми се вие  , та ми минаха мисли като : '' Да стана да се разхождам по коридора , пък белким излезе това бебе '' , виках на доктора '' Ей това да го родя и КРАЙ повече деца няма да раждам едно ми стига '' , а той се смее и ми вика тихо , тихо че след някоя и друга година пак ще ми стърчиш пред кабинета  . И какви ли още не простотии ми минаха през главата , пък ММ ако ми беше пред очите нямаше да му е ЛЕСНО    !!

Шана, много приятен разказ, определено имаш талант на разказвач   
stefi_sv , jos, и с вашите истории се забавлявах 
Много усмивки и добро настроение създава темичката, дано повече бъдещи мами да я прочетат.

Определено си мисля, че шкембетата почитат поне по 1-2 странички от темата. Аз самата не се записвах в отчетните теми, но тази следях с удоволствие и ....... малко страх. Може би това е една от причините когато започнах да раждам да подходя с повече положително мислене и да се опитвам да намеря смешното в наглед страшните ситуации.

П.С. Шкембета от всички страни моля четете смело и безотговорно, смехът е здраве 

Страхотна темичка,много весела и забавна!!! Аз очаквам много скоро и аз да родя и да има какво и аз да разказвам термина ми е след 3 дни,така че за сега само запис.

Леко и безпроблемно раждане ако все още сте 2в1. Да си гушнеш жива и здрава рожбичка Leti_Hr