"Смешно" ли е раждането? - 3

Аз бях с пълна упойка и ги чувах какво си говорят през цялото време, не знам дали си внушавам. 

На мен след шевовете, вече за нощта, когато уж ще спя, ми вляха една спринцовка с обезболяващо, обаче и аз така бях. Болеше си ме цяла нощ и се намествах само, не знам без него какво щеше да е.

И мен ме залъгваха с но-шпа,защото съм много гръмогласна  т.е. много виках,по едно време дойде моя позната(акушерка в болницата) и успя много да ме успокои,след което чувам от другата стая доктора да казва "до сега рева като магаре,сега пък млъкна" 

Коментарите за вида на новородените ме подсетиха как реагирах, когато видях първото си бебе.В началото на бременността си бях купила списание, на чиито страници попаднах на много красиво бебче.Мъничко, с червени устни и гладка розова кожа.Изрисувано направо.Не знам защо си втълпих, че това е "моето" бебе.Когато родих веднага сложиха момченцето на гърдите ми.Ау, като го видях ме втресе Това ли е?Сънувам ли?Шегуват ли се с мен тези хора?И се провежда следният разговор:
Акушерката: Гушни го де.
Аз: Не искам!
Тя: Защо?Виж го колко е хубав!
Аз: Шегуваш ли се!?Сбръчкан е, посинял и носа му...Хм, защо е такъв миниатюрен на бели точици?Като копченце е.Косата му е черна, щръкнала...Няма чернокоси в родата ни Измий го и после ще го гушкам.
Всички се разсмяха естествено.Кой знае как съм изглеждала отстрани.
След няколко часа не исках да го оставя в количката.Все в ръцете ми се гушеше малкото човече и не можех да му се нарадвам Дори ми се караха, че го нося на ръце в коридора да го показвам на роднините през стъклото.Казваха: "Само с количката!Родила си преди малко, може да ти стане лошо."

С второто пък беше точно обратното.Когато се роди всички говореха какво красиво бебе и аз бях съгласна с тях..Гладка, опъната кожа, плътни червени устни, трапчинка на брадичката (като мен, ах, ах ) и големи ококорени очи, вперили поглед в моите.Любов от пръв поглед

П.П. не знам дали има значение, но първия е преносен, а втория се роди седмица преди термин.

Нека разкажа и аз моето раждане:Термина ми беше за 25.06.1012.Аз си мислех че ще раждам още в началото на 9-ти месец,ама тцццц.Така значи в събота вечерта ще спя при нашите че мъжо беше нощна смяна.Ставам на сутринта в неделя и заявявам на мама че си отивам да чистя и готвя,и че не мога да спя на това легло.А тя ме пита къде съм спала 20 години,ама неееее,отивам си.Деня чистих,готвих,плевих си цветята и през цялото това време си мисля че в понеделник съм на ЖК и отивам да говоря с доки да вадим вече това бебе че не се издържа.Трябваше секциото да ми е на 19.06.Лягам да спя след обяд и се будя с мисълта да направя захаринки...речено-сторено 3 тави.Вечеряхме с мъжо,изпратих го на работа и легнах....До 00:30 си писах с една приятелка как ми е последна седмица без дете.Заспивам аз и към 3:20 се будя че нещо ми мокри...ставам викам си:Или пикам или са водите....Отивам във 00 и там се убеждавам че са те.Обзе ме едно щастие,ще я видя,ще я гушна.Звъня на мъжо,а той милия като видя че му звъна лошо му станало че не си е вкъщи и съм сама....Вдига той.
Аз:Злате,изтекоха ми водите,не ме боли  ще си дойдеш ли?
Мъжо:Тръгни веднага за болницата!!! 
Аз:Няма бе чакам те дом,айде..И му затворих тела.....Изкъпах се,минах един бръснач,гладих си дрехи,гримирах се,направих си прическа,проверих багажа.....И след малко дууууммммммммм вратата.....  Иде мъжо блед,блед гледа  и вика айде,викам айде.Дошъл нашия с един негов колега,човека седи пред дом и очаква някаква гърчеща се от болка,ама аз не ухилена до уши,заяваявам добро утро и сядам в колата.Отиваме ние в болницата.Звъна на РО,отваря ми акушерката,обяснявам и че са ми изтекли водите,нямам контракции.Тя вика айде влизай...Обръща се към мъжо:Ти си бягай тя скоро няма да роди чак след 12/15 часа....
М:Ааа не аз ще седя тук...
Влизаме ние,аз и обяснявам че ще раждам секцио,ама не съм звъняла на доки.
Тя:Споко бе той в 8:30 идва на работа,ти ще си лежиш тук,няма да си родила....
Идва по едно време детската,виждаме,позна ме жената
Д:ти беше с близнаците,нали?
Аз:Да,аз съм...ама няма да родя след 15 часа,така че се обадете на доки.(Имам една неуспешна бременност с близнаци).Усеща се тя,че не съм първескиня,отива вика дежурната лекарка,а м/у временно с=ми оправят документите,точат ми литри кръв и са ме включили на тонове...Идва лекарката и вика айде да видиме на магарето....
Аз:Оооо,ще ме боли,не искам
Л:Няма не искам,докато го правеше не те болеше,нали?!  Качвам се аз,ама то не боли бе.....бърка и се смее,смея се и аз...бърка..смее се.По едно време,викам:Абе ти ще се смееш така.Тя вика емиииии,с 5 см,разкритие си  Оооо,свикавам екип да те оперираме.Свалиха ме,разхождам се из отделението....смея се сама.И по едно време айдееее горе в операционната...Качвам се аз на масата,слагат ми упойка в гръбнака,ама аз решавам да се обърна да се усмихна на анестезиолога,доволна че не ме заболяло.Малеееее като викнаха всички:Стойййй,ти луда ли си не мърдай....Идва моя доки..
Той:Емче,кво става,ще раждаме ли?
Аз:Разбира се,айде да започваме  Режат те и си говориме за съклен дом,възмущавам се от Боряна,по едно време започва да ми се гади...вливат ми бързо деган и всичко преминава...Продължаваме ние да си бъбрим.Иииии по едно време чувам лекооо кашляне.... 
Аз:това бебето ли е?
Д:Е да не би да съм аз.... И след малко рев,Увиха я оправиха я,а тя една чиста,бяла с коса изпъната...тууу,като мен красива,дадоха ми да я целуна и я отнесоха...Започват да ме кърпят,и по едно време им викам:Ейййй,мога да си мърдам краката,усещам че ме пипате... 
Те:Да бе,усещаш ти...
Аз:Усещам ви казвам..... И по едно време те викат ама наистина ли?Аз:е не бе лъжа ви....Те вече ме бяха зашили.Свалят ме отделението,носят ми бебка и викат след 2 часа те изправяме.Аз им викам добре бееее,квото знаете правете....  Минаха родата,звъня ми 10000000 пъти телефона и съм заспала,идват след обяд,правят ми тоалет,вдигат ми,подържаха ме 5 минути и айдеее,пак в кревата.Утре щели да ми донеста бебето....  Излязоха те,и аз реших че ще стана....ставам аз леко,изпрвям се,подпирайки си на системата,отивам в коридора да си търся детето...Мале като видяха......  Ти си луда бе момиче....Аз им викам,махайте тоя катетър и давайте бебка.Махнаха го,донесоха ми я и така,Ноща вече ще спя....тъкмо заспивам сладко.... Иииии,звъни се....виакм си...май няма да се спи......И идав Кичка....  Мале,като взе да пищи,да вика майка си,Господ,Исус,Дева мария...всички,а да кажеш че ражда за първи път,не...за 4.ама....И така с моето прекрасно Раждане.Нито ме е боляло след операцията,нито нищо.Пожелавам на всички такова леко раждане като моето !!!   

страхотна тема, изчетох предната и тази на един дъх. Предстои ми раждане Октомври и чак нямам търпение вече да попадна в болницата

Прекрасна тема! През октомври ми предстои да родя и се надявам да имам с какво да се запиша в темата 

Здравейте момичета,

записвам се и аз да ви следя. Моето раждане трябва да е август, така че се надявам тогава да мога да разказвам и аз тук.
Сега се сетих една история, която ми е разказвала майка ми.
Понеже съм била много голямо бебе и не съм искала да излизам. Та майка ми вика трима лекари почнали да бутат по корема да ме избутат. Да ама единия бил по пълничък и си сложил дупето точно на майка ми на лицето, и тя вика не мога да дишам. Викала, ама кой й обръща внимание, то нормално да си вика. И тя какво да прави, захапала го за дупето. И ми казва, той само изохка, хвана се за д..то с една ръка и с другата продължи да бута

Браво на майка ти как го е ръпнала 

Сигурно това е най-забавната тема в целия форум. Мен ме чака раждане през август, живот и здраве да е дано да имам весели истории за разказване

Късно виждам тази тема, но ще споделя и аз накратко. Смешно си беше за мен, но това си е дар от Бога. Влязох в болницата в 5 сутринта, имах леки контракции, към 8 ми сложиха епидурална упойка и от тогава, докато родих в 11 само сме се смяли с анестезиолога. Голям майтапчия се падна, какви ли не глупости изговорихме. След първото раждане без обезболяване ми беше пълен шок никаква болка да не изпитвам, само напъвах, когато лекарката ми даде знак. После на когото казкажеш, че голям смях падна, ми викаше, че лъжа и си измислям.

Дойде и моят ред да споделя как беше при мен. Най-накрая ми остана време и да споделя де  Доста четох темата докато бях бременна и  ми действаше много добре. Смяла съм се с глас не веднъж. Държа да кажа, че аз съм много страхлива и даже като казах на майка ми, че съм бременна тя възкликна "леле как ще раждаш" 
Ние имахме планове с ММ той да е отпуска последната седмица от бременността ми и като се роди беба да си вземе и бащинство и да се натрупа почти месец почивка от работа. Последните дни преди неговата отпуска все правихме нещо и той много беше изморен. На 19.11 ходих на запис на тонове (термина ми беше за 27.11) Доки каза, че няма никакви изгледи за раждане. На 20ти ММ беше за първи ден отпуска. Събуждам се на 20ти сутринта и в момента в който помръднах големия тумбак и чух ПУК- викам си че ми пращят кокалите пак, Да ама не ставам от леглото и се напиках.. Викам на ММ че и тази сутрин няма да се наспи и взех да се смея че дъщеря му реши да се ражда, а той "ааа да бе аз съм се разбрал с нея да си чака 27ми" е да, ама не. Припнах аз в банята, той преглежда багажа и с усмивка, закачки и добро настроение тръгнахме към болницата. Аз контракции нямах и бях като ритана зелка нахилена и щастлива, че най-накрая ще видим малката муцунка. Метнахме се на текси и то се падна жена шофьорка и като започна с едни страховити истории как е раждала тя. Аз развълнувана от срещата с беба хич не я и слушам, ама моя как беше спекъл от страх  Стигаме до болницата и той като спря на средата. Ма сега какво ще ти правят там, аз може ли да вляза с теб.. Влизам аз в родилното и водите ми на още една порция изтекоха в коридора ама тоя път до капка. Докторката като ме видя и се учуди как така съм там и не е ли рано, прегледахме се 2см разкритие, без грам води и едно мърдащо малко човече което не се спира. Мери ми ханш мисли мисли и ми предложи да не се мъчим ами да правим секцио. Аз понеже не успях много да изтърпя прегледа само като спомена и веднага се навих. Леле за пореден път се убеждавам, че Господ си знае работата. Като ме резнаха се оказа че беба се е омотала 4 пъти в пъпната връв  Сложиха ме да си лежа те в предродилната и аз понеже нямах грам контракции с една усмивка си чатя по телефона, цъкам лаф с акушерките, смея се. А как ми се изпари ентусиазма като влязох в операционната, като взех да се оглеждам какви неща има и като видях какви работи приготвят за мен ми призля.  И като ме хвана някакъв сантимент и като ревнах. Имаше една прекрасна акушерка, дойде да ме прегръша а аз и хлипам " леле ще ставам майка"  Влиза докторката и като ме видя взе да ми се смее. Идва анистезиолога а аз като го видях се панирах още повече и викам на докторката "ако дойда за 2ро връщай ме докато е време" 10мин по-късно изплака мъничето и аз с нея и аз  и викам че искам още поне 2  Звъннах на татето с отворен тумбак и той така се развълнува милия... Бе незабравимо си беше като цяло.

Здравейте,предстои ми трето раждане,предните две не бяха кой знае колко забавни ,но си спомням с първото два вече весели моменти.Приеха ме в27 седмица с обилен кръвоизлив за задържане,но здраво ,без мърдане от леглото/на подлога/.
На третия ден детето реши да излиза ,плиснаха ми се водите и на пожар хукнахме към предродилна,веднага тонове и една санитарка дойде с оромен дълъг бръснич да ме подготви,то кой е очаквал,че ще раждам, че да се фризирам сама.Каза с дебел ръмжащ глас:"Разтвори крака." и като размаха два пъти онзи бръснич-ряз,ряз и аз ,помислих,че ми е свалила долния скалп.
Скоро след това дойдоха напъните и хукнахме към магарето.а на мен не ми бяха направили клизма/в подлогата нищо не съм правила,срам ме е от другите ужасно/.В този момент докторката ми вика:"Напъвай",аз стискам,понеже ще се изпусна,тя пак:"Напъвай бе момиче",аз"Не мога ,ще се наакам"и тя"Ами акай ,искам да се наакаш".Все пак устисках,изкарах само бебето ,или то си излезе само,не разбрах.Сега ,след години ми е забавно,но тогава...

Дойде и моят момент:) Докато бях бременна и четях, така се надявах да се разпиша и тук... При мен като цяло раждането мина много нормално, но имаше няколко смешни момента... В 1:20 през нощта, след 4 дни преносване, започнаха контракции... с мъжа ми засичахме, засичахме... и в крайна сметка изгледахме половин сезон на "Америка търси талант", понеже бяха нерегулярни до 11 сутринта:) Решихме да идем до болницата, 3 см разкритие, приемат ме... Щом ме сложиха на легло тръгнаха водите и общо родих за 5 часа младеж 4050 гр. Имаше един момент, в който бях с пълно разкритие, но с неизгладена шийка, и трябваше да сдържам напъните. Доктора ми казва "Така е, тежко е раждането!" А мен все ми идваше да го питам той кога последно е раждал, че знае  Впоследствие, за да ме разсеят, започнаха да се бъзикат с нощницата ми - че била розова, пък чакам мъж... и накрая, тръгвайки към магарето, ми забелязват ярко розовите пухени чорапи (все се ми е студено на краката и отказах да ги сваля ), започват да се смеят и лекаря каза, че заради тия чорапи ще родя лесно:) Така и беше... накрая доктора, докато ме шиеше, ме попита дали някой ден пак ще родя. Аз му отговорих, че ще имам минимум още едно, а той се смая, че никога след раждане не е получавал такъв отговор:) И така, на всички, които им предстои - никакъв страх! Отивайте да раждате с идеята, че след малко ще срещнете съществото, което ще обичате и ще ви обича цял живот:)

    А, момичета, случайно попаднах на темата, но пред вашите разкази Холивуд ряпа да яде! Всъщност от тях може да се направи чуден сценарий в духа на модерните многопластови филми! Ще осъмна да ви чета и да се смея!