"Смешно" ли е раждането? - 3

Жестоки темички! Благодаря на разказвачките и най-вече на автора на идеята!  Сега започнах да чета и толкова се развеселих... Страхотна идея е това! Бременните точно от това имат нужда! На всичко трябва да се гледа от забавната страна! Писна ми да чета страхотии. Смехът е толкова полезен! Мъжа ми и той прояви интерес и ще си ги четем двамата да се готвим за далечния декември  Дано да мине леко и да има смешки за разказване 

  Привет на всички маминки!И аз да се запиша като бъдеш разказвач,че и моят ред наближава
Поздравления за чувството за хумор на мамите,прочетох старите темички с най-голямо удоволствие и само мога да кажа,че ми действат като балсамче 

Прелестна тема 
Убедена съм,че всяко нещо има своята слънчева и позитивна страна и вие, момичета, ми го доказвате за пореден път 

На всички, които чакат вълшебното събитие  - смешно и леко раждане   

Аз да се запиша и да се надяваме октомври да разказвам.  Много се посмях на тази тема и сега ще се връщам да чета и другите 

Благодаря ви мили майки за споделените интимни моменти    Аз съм първескиня, в 17-та седмица и на 36 години и никога не съм била в контакт с бременни, деца.... и нямам братя/сестри. Мнооого неща научих от вас и разбира се се посмях от сърце.
Термина ми е на 11-ти декември и едно от най-големите ми притеснения е да не се роди в погрешна зодия 
Второто ми притеснение е да не ме прелъжат да раждам секцио, че като гледам е доста модерно 
При мене вече имаше смешна историйка, макар и свързана с бременноста. Водя тренировки по карнавална самба на 4 момичета. Аз в трети месец вече с големичък корем, пускам едната от тях да направи сама изява на един фестивал- справи се отлично. На следващата тренировка тя идва по-рано и сме сами в съблекалнята и ми казва "и ние с ММ ще чакаме бебе". Чак след леко подразпитване схванах, че вече чакат  После влиза и едно от другите момичета в съблекалнята и като чу новината, че бременната не е една, а вече са две    и след 10-тина "айде стига с майтапите бе!"..." тук да не е заразно? На мене мойте две в къщи ми стигат!". Та се оказа че моята бременна приятелка е танцувала с плосък корем в трети месец  и че сме еднакво бременни с по-малко от седмица разлика в термините ни. 
Сега искрено се надяваме и другата ни приятелка от групата да я заразим  че тя от отдавна чака тази болест на подутия корем. Тогава ще си направим и детска група по самба 

Терминът ми беше за 22. 11.  На 16. 11 отидох на последната си консултация, с докторът вече бяхме станали приятели, и то как няма да станем като всеки петък му се оплаквах как повече не искам да съм бременна, а той горкият все ме успокояваше, че оставало още малко. Та на тази консултация човекът рече " имаш 2 см разкритие, довечера съм на банкет, стискай до 23 часа, че ще ме награждават после съм твой" и аз нали съм послушна стискам. Да, ама стана така, че в понеделник все още си стисках. В понеделник имаме уговорка с док да се видим, установява той, че разкритието е нарастнало с цели 0,5 см  казах му, че ако се "разкривам" с тези темпове и до нова година няма да родя. Прати ме да се разхождам човекът, барем засиля работата. В устрема си да стискам, много се бях стиснала. На другия ден още 0,5 см. Отново отчаяна се разделям с него и пак тръгнах да се разхождам. Той обаче упорит вика ме и на следващия ден, да види новите 0,5 см сигурно. Оказаха се точно толкова....отново. Но, този път имаше раздвижване. Извади и тапата и ме предупреди, да чакам болки, каза "сега се прибери, почини си, ще те позаболи сигурно, към 18 часа ще се чуем. До утре ще си родила". Викам си ехааа, най-накрая.

Обяснявам на мъжа ми, че ще имаме близка среща до няколко часа, той седи и се чуди и с едни огромни очи ме пита " Ама ще раждаш ли?"  Аз го гледам странно  и отговарям " някой ден и аз ще трябва да се разделя с този огромен корем",  на следващия ден ми е терминът.

Прибирам се минаха няколко часа, чакам болки, няма болки. Засичам контракции, при това чести, но няма грам болчица. В уречения час звъня на доктора  притеснена, че нямам болки и му обяснявам, че май няма да се ражда днес. А той ми се смее моля ви се и ми вика " спокойно, ще те заболи". Уговаряме се да се чуем след още 1 час. Контракциите стават на 3 минути, викам си сега да не взема да родя без да разбера, нито ме боли, нито нищо. После реших, че надали ще съм толкова голяма късметлийка и седнах да си чакам болките. Мъжът ми вече кръжи около мен като майка орлица и се чуди какво да прави. Док звъни по някое време и пита " как си", аз отговарям "супер, няма болки, готвя тук едно свинско с картофи и засичам контракциите, последните бяха на 2 минути"....при което док май се притесни и ми вика " за колко време ще си в родилното?" отговарям 10 минути и той " след 10 минути пред входа".
Затварям, сложила най-тъпото възможно изражение на лицето си, и се чудя защо точно сега трябва да ходя до родилното. Беше почти 21 часа, тъмно, валеше, студено...ама викам айде отиваме. Натовари мъжът ми багажа и тръгнахме.

Отиваме ние там, док идва, ходеше ужасно бързо и вика хайде да те прегледам. Разпитва ме болки това онова, обяснявам аз, че няма болки само контракции и, че искам да си ходя да си спя. Уморена съм. Да вметна бях станала огромна и наистина всяко движение ми костваше огромни усилия. Да, ама разкритието е 5,5 см приемат ме. Няма да спя вкъщи. Бях ужасно разочарована. Влязох в предродилна, закачиха ме на тонове, всичко нормално, док силно озадачен как не ме боли реши, че ще се ражда сутринта. Каза, че шийката била дебела и ако наистина съм искала и можела, да си поспя. Мъжът ми горкият изпадна в някакъв ужас, чудеше се и той ама наистина ли е дошъл моментът. Пратих го да си ляга, за да мога и аз да си легна все пак. И познайте, тъкмо си легнах, нагласих се толкова удобно, даже бях задрямала и една ужасно силна контракция съпроводена с болка направо ми изгори цялото тяло. Викам си, аха, това май чакаха всички. И се започна едно засичане, дишане и всичко както с му е редът. Гледам часа 23 станало, викам си добре има време до сутринта ще издържа. Док се появи към 00 часа, мъкна ме по ехографи, разхожда ме, говори ми, обяснява ми как да дишам. Спука водите, а аз любопитната слизайки от магарето се обърнах да разгледам що е то околоплодни води... нищо интересно не беше. По едно време му се примолих да ме вкарват в операционната, много ме заболя. Той ми се смее и вика " най-накрая и теб да те заболи". Закачиха система да ускорят процеса и след 15 минути по думите им на него и акушерката "бях готова". Казаха ми да ставам да ходя на магарето, да стана, ама как. Бях станала 90 кг с огромно туловище пред себе си, ставането от легло си беше предизвикателство. Хванаха ме те от двете страни, някакси станах. Ама как да стигна до магарето. Ходех като разкрачена патица. С общи усилия го докарах и до там, качих се, опитвайки се да скъсам престилката и на доктора и на акушерката. И  там като си легнах така хубаво ми стана, спря да ме боли. Всички започнаха да викат, чудех им се на тези хора защо крещят. Насърчаваха ме, но беше ли нужно да е толкова шумно? Те си повикаха малко, аз се понапънах малко и така в 1.50 се появи Виктория.  Изпитах такава лекота и облекчение. С изваждането й се започна леле колко голямо бебе, аз й видях само гръбчето и им викам "абе хора кое й е голямото, я вижте колко е малка", а акушерката ми се смя и вика " хич не е малка 4200 е".
Последва израждане на плацентата, попитах дали ще боли и след като док ме увери, че повече няма какво да ме боли му се ухилих и му казах да прави какво си прецени тогава. Аз започнах да си почивам. Двете акушерки отвориха вестниците да гледат каква зодия е бебето, установиха, че е скорпион (беше последният му ден). След израждането на плацентата държах да видя какво е това чудо, както и пъпна връв и бях много доволна, че съм ги видяла. Следващият час си говорехме и по някое време си викам, че още на таткото не съм обадила. Звъня му аз и му казвам "честито, родих", а той първите секунди мълчи и после " ама наистина ли?" отговарям " наистина, имаме дъщеря" не знаеше какво да ми каже. След около час дойде с най-близкия ни приятел и меко казано изглеждаше превъзбуден. Док ме хвалеше как нито съм мрънкала, охкала или пъшкала, нито съм се оплаквала, а какво голямо бебе съм родила. Заведоха Вики нанякъде, мен в стаята със заръката да не ставам и да спя. Не направих нито едното, нито другото. Изчаках да мине още един час и станах. 5 месеца не бях лягала по гръб заради болките, 5 часа в това положение бяха прекалено много. Станах и хукнах да се къпя, акушерката се смая с мен, само ме обикаляше да пита дали съм ок. Още след самото раждане имах сили за още 3 бебета, изобщо не се бях уморила. Единственото нещо, което няма да простя на целият екип беше, че не ми дадоха вода  докато раждах. Разбирам съображенията им, но умрях от жажда. Опитаха се да ме позалъжат с една марля, но изобщо не им се получи. 

Преди години винаги най-големият ми страх е бил от раждането. Мислела съм си, че няма да мога да се справя и, че ще ме боли ужасно  много.
И успях да се справя, и почти не ме боля. Беше страхотно, наистина.

След този увлекателен разказ на човек да му се прииска да роди още веднъж Браво 

Много добър разказ ivaneliq_q . Чак ми изглежда толкова просто раждането. Скоро дано и аз се разпиша с9 интересна история 

Здравейте!

Надявам се тук да и е мястото на темата!

Всеки, който иска да сподели как е минало раждането, може да го сподели тук. Вие решавате в каква светлина ще го представите, дали сантиментално, дали просто като ''свърших си работата''. Опишете го така както сте го почувствали и изживяли!

Детайли - вие решавате до каква степен, било то за време, място, лични емоции и тн.

Ще ми бъде интересно и се надявам да бъде интересно и на всички, които четат темата. А като ми дойде и на мен времето, веднага ще се отбележа! 

Поздрави на всички!

Темата вече има заглавие,ако желаеш,пусни нова.
Съжалявам,че оспамих хубавата тема,но като гледам не съм единствена  обещавам скоро да се реванширам 
П.С. да не пускам нов пост ще се редактирам:това със сливането е тъпо. Целта е да се покаже комичната страна на нещата,за да се поуспокоят малко тези като нас,на които им предстои. А не :"бях 17 часа с контракции,накрая ми направиха епизотомия,но като видях бебока всичко забравих..."

Такаааа, цяла бременност четох любимата си тема и дойде време и аз да се разпиша Не съм сигурна, дали ще ви е смешно, но със сигурност е поучително.

 Та, бременеех си аз доволно някъде из 8-мия месец, всичко беше бгмама, цветя и пасти ( и 30 кг отгоре ). Нещо се разповръщах повечко и доки ме прибра за наблюдение и аз не знам защо. Пуснаха ме в четвъртъка да си ходя.  Казаха ми да спирам всичко, което пиех като хапчета и аз доволно, доволно вкъщи. Всичко точно, ама ММ го заболя зъб. Ама много го боли. А той милия само при един зъболекар си ходи и той не е в същия град. Викам му: "Иди на друг зъболекар", той не можел, щял да чака да родя. Викам му: "Луд ли си, как ще чакаш месеци и поливина?!?! Знаеш ли каква беля може да стане." Разбрахме се да си иде в събота да оправят зъбчето и да си дойде на другия ден. Пък аз при майка докато го няма да не стане нещо. То какво да ми стане като има толкова време до термин... и така. Отидох при майка - филми, мачкане на кучето, и от време на време по някоя контракцийка, ама кой да им обърне внимание като цяла бременност бях така . Вечерта нещо почна и гърба да ме понаболява и едно такова леко да ме напъва, все едно аха - да ида да . Викам си "споко мацка, въобразяваш си лягай да спиш". Спах до 2 часа и после такива контракции почнаха, че нямаше как да си въобразявам вече  Нито багаж си бях взела, нито ношница - абе красота Инструктирах майка да звънне в 5 часа на ММ да хваща първия автобус и в АГ-то.

Сигурно се чудите къде е поуката от цялата история?. Ами, цяла бременност пиех магнезии, за контракциите. И ми го спряха. А аз интелигентната пратих мъжа си на другия край да Бг да си прави зъбите....

Еее-хе-хе !!! Преди 3 години и аз я четях темата и сега се присетих за моята поучителна история.   Аз, останала ми 1 седмица до термин. Заедно с мъжа, отиваме на вилата, която е на 35 км от София и където кипят строително-ремонтни дейности. Оказва се, че ще се наложи половинката да остане да пренощува там и понеже той е самото спокойствие, ми предлага и на мен да остана. Аз разумно отклонявам предложението му и тръгвам сама да се прибирам с колата.
Е, оцелях по пътя, слава богу.    Към 8 ч. вечерта си бях у дома, а точно след полунощ, в 00,15 ч. започнаха да ми изтичат водите и се наложи скорострелно да се отправя към родилното с ... такси.   Естествено, побързах да уведомя съпружието да хваща първия сутрешен автобус и къде да ме търси на другата сутрин.    В 2,15 ч. вече ме бяха приели и изчаквах някой дежурен лекар да дойде да погледне бебето на видеозона, като междувременно контракциите ми бяха станали толкова сериозни, че трудно се държах на крака. Точно тогава, между 2 контракции, звъни моята по-прекрасна половинка и изтърсва: "Ама ти наистина ли ще раждаш ???"    А след моя утвърдителен отговор, той, хлипайки и хълцайки започва да ми обяснява какъв бил идиот да ме остави да се прибера сама.     То това добре, обаче, викам му, неподходящ момент си нацелил за дълги, сълзливи обяснения,
бе човек !!! Мене ме напъват контракциите, а се налага него да успокоявам по телефона ...      

Следващият ни тел. разговор беше след още 2 часа, вече за да му съобщя, че пак е станал татко.  

И до сега не спирам да се смея като си спомням за абсурдно-комичната ситуация.
Но нали всичко е добре, когато свършва добре.  

Пожелавам успех и повече хубави емоции на всички четящи темата.  

През цялата бременност ви четях, радвах се, за това, че има и смешни моменти по време на всички болки. Отидох смело да раждам, без страх, мислейки за тази забавна тема. Роди ми се здрав и силен "мъж", но за съжаление не мога да пиша нищо забавно от раждането. Но ще продължавам да ви чета 

Раждането на моята дъщеричка започна още от предният ден, събудих се рано сутринта към 5:30-6 от болки в корема но те стихнаха след около половин час обадиха се към 9:30 пак за половин час, аз си отидох на работа(работех до последно) а мъжа ми звънеше през 15-20минути - и провеждахме следният разговор:
-Раждаш ли?
-Не
-Имаш ли болки?
-Не   
и след малко отново, чак ми втръсна.
След работа минах през мола, минах през супера да си напазарувам и се прибирам - а у нас строен целия род до 9то коляно. Майка ми и свекърва ми ревът сестра ми и тя, баща ми и свекър ми и те.
Питам ги аз:
-Що ревете
Отговарят ми убавците
-От вълнение
Аз ги изгоних да се прибират, скарах се на мъжа ми, че много му знае устата и не му проговорих цяла вечер. Легнах си и към 3-4 отново същите болки от предната нощ, станах, поразходих се из кухнята и си легнах, след 2 часа усетих, че нещо ми е мокро и си викам на ум:На стари години започнах да се подмокрям и след сигурно 10-15секунди се усетих, скокнах от леглото и започнах да викам: раждам, раждам ама толкова силно, че чак сигурно на последния етаж ме чуха. Стана моя мъж ошашавен започва да управя багажа аз влизам да се къпя оправям се и тръгваме към болницата. Стигаме в болницата там някаква пълна какафония, сменят се смени, много раждащи, много чакащи. Настаняват ме мен в предродилна заедно с още две бременни - едната 25-6 годишна циганка раждаща 6то бебе и едно 20годишна много наплашена девойка.
Циганката през цялото време врещи - Асене ти ми го причини Асене ще ти го откъсна ще ти го прегриза и т.н. Колкото повече вика циганката толкова по силно плачеше младото момиче - пълен цирк. Идва доктора да ме прегледа разкриете 3см, циганката роди, аз още съм на 3см.  След като вече бяха минали почти 13часа от акостирането ми в болницата най-накрая получих разкритие и след 30минути се появи госпожица Калина 3990 грама 54см. 

Здравейте и от мен.На мен ми предстои да разказвам за моето раждане,надявам се и аз да мога така да се смея след това.През цялото време ви четях и съм се смяла самичка като лудите.Историите ви са чудесни,най добре е да бъдат събрани в една голяма книга с продължение...