"Смешно" ли е раждането? - 3

Дата 14.07.2013

Събудих се към 10-10.30 след многократни среднощни ставанета до

тоалетната. Съседите пак нещо ремонтираха на 7 мия етаж,а пък си беше

неделя..

Бях решила да постъпвам днес в болница, за да ми предизвикат раждане.

Бяха минали 6 след термина,а нямах контракции,освен от време на

време,съвсем нерегулярни.

От време на време ме присвиваше корема, на час може би и си мислех,че

ми се ходи просто до тоалетната.

Хапнах си 2 филии със шоколад за закуска с чаша мляко. Бях се

настроила да ходя в 2ч. в Майчин дом, но се замотах на компютъра, а

таткото дори заспа.

Епилирах си краката, хапнах няколко кайсии,праскови и малко пъпеш,

пийнах си витамините,а после ядох и няколко филийки с кашкавал.

Реших да преподредя багажа за родилния дом и дори изварих

шишетата,бибероните и залъгалките.

Към 5 часа влязох в банята за последен душ и да обръсна това, което

не бях успяла. Тъкмо обърнах душа да тече от чучура и някаква течност

сякаш се изля от мен, викам си, не може да съм се напишкала, дори не

бях пила много вода през деня.

Казах на таткото да се облича за болницата и без това го бяхме

запланували, но след малко изтече още по килима, тоалетната и кърпата

в ръката ми...

Почнах да се смея,че едва си обувам гащите, а от време на време ме

преболяваше корема, може би на около 15 мин.

Взех си багажа и доста кърпи, дори една поставих на седалката на

колата. След около 20 мин бяхме в МД.Контракциите бяха на 10 мин, но

се търпяха.

Отидох в приемния кабинет, показах си превръзката с течността и

веднага им беше ясно,че са околоплодни води. Чрез преглед

установиха,че имам 5-6 см разкритие, после ме гледаха на ехограф и

измериха бебето към 3220 г. Казаха ми,че имам тесен таз. После

измериха тоновете на бебето,всичко беше наред.

Подписах разни документи за информирано съгласие на раждащата жена,

но реално ги подписах без да чета, добре че ги бях чела по-рано!

(Хубаво е да знаете какво подписвате!!!)

Зададоха ми някои обичайни въпроси за бремеността, здравето и тн.

След това ми казаха да оставя целия си багаж при таткото,че нямало

кой да се занимава да го качва където и да е. Така останах само с

дамска чанта, нощница, джапанки на краката и дори гащи нямах!

Носих лигнин през цялото време, защото продължаваше да тече.

Направиха ми тоалет (хубаво,че се бях избръснала днес, ножчето им

беше адски старо и дереше), а след това и клизма. Дааа,всичко излиза

тук...

Качиха ме на 3 етаж, където са родилните зали, бях в номер 3. Поне

тук всичко е ремонтирано,за разлика от приемното,та всичко беше ок.

Лехнах на магарето, то си е като легло, сложиха ми колан,който да

придържа някакъв уред,който мери тоновете на бебето, сложиха ми

абокат на ръката,взеха ми кръв от другата ръка за изследвания и общо

взето ме оставиха да си лежа.

Контракциите става все по начесто, все по-продължителни и болезнени.

В един момент спрях да пиша смс-и какво се случва с мен,защото и това

вече не помагаше да се разсея от болката.

На абоката ми пише 6.50 p.m. В 7.30 p.m. вече болката беше повече

отколкото интервала без болка. Бях поискала епидурална упойка,но ми

казаха,че е късно,защото разкритието беше вече 7-8 см. Направиха ми

но-шпа през абоката,но не усетих промяна в болката,по скоро ставаше

все по-болезнено.

Може би вече беше 8.30, когато вече не можех да дишам,а може би и

по-рано. Виках и стенех от болка, виках,че ме боли,исках да си изляза

от тялото,толкова много болеше. Исках вече само да мине, да напъвам и

да дойде края на мъчението.

Влизаха и излизаха разни лекари и акушерки, малко им обърнах

внимание,защото болката изцяло ме беше обзела. Питаха ме от време на

време дали изпитвам болка или позив за напъване. И аз не бях съвсем

сигурна какво изпитвам...

По едно време ми казаха,че било време да напъвам. Въпреки че безброй

пъти бях чела кога и как се напъва,все едно чувах всичко за първи

път. А как се напъва ли...ами дишате дълбоко и напъвате силно като

при страхотен запек... Най-добре до края на контракцията да напънете

2-3 пъти. Казват кога да не напъвате. Аз бях далече от

съвършенството,бях сигурна,че бъркам някъде,но болката беше толкова

силна,че ми притъмня пред очите, съвсем мъгливо виждах така ярката

иначе светлина над леглото, не знаех дали говорят на мен или някой

друг. Сякаш вече си бях извън тялото.

Колко е продължило напъването,не знам. Може би от пълно разкритие до

раждането на цялото тяло беше около 20 мин. Когато казаха,че се е

родило си погледнах часовника,беше 9.06 p.m., видях,че е бяло и с

тъмна коса, цялото изцапано. Мислех си,че ми го дадат още

мръсничко,но не, изнесоха го. Казаха му мерките и се заеха да ме

шият. Кога съм родила плацентата,така и не съм усетила.

Шиха ме около 30 мин.,сложиха ми ледокаин като упойка,но болката се

усещаше,къде повече,къде по-малко.

Донесоха бебето повито и измито, гушнах го, цунках го, погалих го по

косичката,а то издаваше странни звуци, аха да се разреве... Треперех

през цялото време след раждането докато бях в родилната зала,само

когато бебето беше върху мен ми стана топло. После ми го взеха,че

било студено там...

Разбрах,че на 12 етаж няма места,съответно няма да съм с бебето в

една стая, а аз така исках... Към 11.10 ме качиха на 7мия етаж,а там

вече имаше едно момиче, Лили,беше родила Михаела малко преди аз

Моника.

Имаше и едно свободно легло. Стаята беше мизерна,имаше хлебарки,които

си щъкаха навсякъде, прозорец без мрежа...съответно и комари... Бях

без багаж, без всякакви необходими принадлежности, всичко остана у

таткото...трябваше да моля персонала за лигнин, а те ми обясниха не

така мило, че по принцип не давали...

Цяла нощ писах смс-и, рових се в нета през телефона ми,писах този

текст,не можех да заспя. Чаках да отида да си видя бебето в 7ч, а не

така си го бях представяла. Исках си бебчето при мен...