"Смешно" ли е раждането? - 3

Аз по назад в темата съм писала голям разказ   , сега ще напиша нещичко  

Първо от в къщи , болеше ме на около 10-15-20мин. нерегулирани контракции , и малко преди да тръгнем към болницата , ММ тъпка около мен и само вика : Айде , айде да тръгваме , че да не зараждаш няма и да разберем ( мисля си куку как няма да разбера че раждам бе  ) . Обаче аз не та не , викам то ме боли на различни интервали , док. каза като станат на 7мин. тогава . Той пак , айде , та айде , викам не , не , чакай да изгледаме серияла  и тръгваме . Аз държах да си изгледам серияла  , пък после да раждам   . Еее да ама точно преди да почне като ме склещи корема , да видите как набързо си взех багажчето и потеглих   .

Вече в болницата 3см. ме приеха , и док. ми беше категоричен че ще родя някога сутринта . Е да ама беба беше решила друго , след малко вече бях с пълно разкритие . Та лежа си в пред родилна и им казвам аз че имам напъни , а те ми се смеят как било невъзможно   . Е провери ме човека и като видя пълно разкритие   , че като хвръкнаха всички   . Със системата тръгнах към родилна зала , и понеже тръгнах боса , той търчи по мен и вика :
Тцтцтц , гледай я бе боса тръгна , абе я се връщай да се обуваш момиче , ще настинеш   . И като търчи по мен с чехлите в ръка , аз не знам да се смея ли , да плача ли , от болка ли да вия вече . Е така де , то така ме болеше , че хич не ми е дали съм боса или по чорапи   .

Ааа , сега се сещам и друго , това направо бях го забравила . Значи нали в родилна зала пред магарето има 2 стълбички нещо такова   . И мен като ме хвана контракция баш там , и оп срях се , и док. : Айде бе , айде бе и ме побутва отзад , да не искаш да го родиш тука   .


И други смешки има ама друг  път ще пиша , да не ставам досадна !!

Да разкажа още някоя случка.
Първия път, като си мислех, че имам контракции, звъня на сестра ми да я питам еди-си-какво дали е контракция. След 30 минути тя цъфва вкъщи с мъжа си и всички вкупом чакаме и засичаме (нищо, че бяха само подготвителни). По едно време към 00ч. лягаме да спим. Добре, ама ММ към 2ч. ме буди, че много съм охкала и пъшкала, да сме ходили в болницата, да видим какво е. Ставаме, сестра ми и тя ще идва с нас. Остават вкъщи мъжа и детето ѝ. Тръгваме, обаче нашата кола нещо сдаде багажа точно в този момент и взимаме колата на сестра ми. Местим се вкупом и потегляме. Добре, ама ММ забравим всички документи негови - шофьорски книжки и т.н. И за късмет - на Околовръстното ни спират КАТ-аджии. Сваля мъжът ми неговия прозорец и още преди да е казал нещо полицая ММ - "Водя жена ми да ражда!" Полицая даже и не погледна дали съм бременна наистина. Само се дръпна от колата и ни направи знак да тръгваме. 

И идва момента с истинските контракции. Седим си в едно заведение с едни познати, аз вече преносвам 3 дни. И започнаха контракциите. Обаче не като на хората на 1 час и после да намалят, а на 4-7-5-10 минути. На често, но не бяха регулирани. Ами сега?! Не бяхме с нашата кола, пък не исках да казваме на другите хора, че ще раждам, че да тръгваме. Умрях от страх да не ми текнат водите в заведението. Тръгнахме най-накрая и се прибрахме. До сутринта вече бяха станали на 7-8 минути и тръгнахме за болницата. Отиваме, докторът ме преглежда и с надежда: А, ще раждаш, ама не днес! Прибирай се и утре гладна и жадна сутринта - тука!" Тръгнахс уговорката, че ако ми изтекат водите или болките станат вече по-големи - ще ходя пак. Прибрахме се, ММ седя, седя пък избяга от вкъщи.  И си пиша аз в отчетната с идеята, че на другия ден ще раждам. Обаче контракциите стават вече на 5 минути и момичетата от Отчетната - "Хайде, тръгвай, какво чакаш!" и ще тръгвам аз. Влизам да се къпя - НЯМА ВОДА! Звъня на ММ - НЕ СИ ЧУВА ТЕЛЕФОНА! Викам си: "Край! Родих вкъщи!" Разгеле, благоволи да вдигне, прибра се и ще тръгваме. Казвам му: "Каквото и да правя в колата, колкото и да пъшкам и охкам - не ми обръщай внимание!" За негов късмет - хванахме най-голямото задръстване.  Пристигаме в болницата, приемат ме вече с 6 см разкритие и става ясно, че скоро ще се ражда. Тръгна ММ, прибрал се и срещнал етърва ми (на брат му жена му). Бяхме се разбрали, че този път на никой няма да казваме, че ще раждам и никой не знаеше, че аз въобще имам контракции или, че ще раждам скоро. Та тя го пита как съм, а той: Ааааа, вкъщи си е! 
По едно време дошъл пред болницата, звъннал и питал за мен, обаче чул баш това, което най-не очаквал: "Изчакайте малко! В момента ражда! Всеки момент ще има новини!" Станало му лошо, взел да се подпира на стената, а там и някаква тумба цигани чакат. Започнали да го питат как е, да му предлагат помощ хората.  Не знам как не се е гътнал докато излезе сестрата да му каже, че съм родила и всичко е наред. 
А после по телефона вече се чуди какво да ме пита и разпитва, та чак ме пита как се казва бебето. 

Здравейте и от мен, реших да споделя с вас и моите смешни раждания. Но първо малко предистория – от второто раждане на сестра ми. Бяхме се събрали цялата рода на рожден ден на бъдещия батко, а терминът на сестра ми беше след 2 дни и много искаше да си роди на термина, за да не са и двете й деца в един ден родени. И така става 22 ч., бяхме приключили с тортата когато сестра ми реши, че й се ядат тиквички и започна да пържи.  :javascript:void(0); Гледам я аз, че все се държи за кръста, питам: „Да нямаш контракции?”, тя:”Нее, аз днес няма да раждам, просто ме боли кръста от стоенето на крак”, след малко пак я питам и получавам същия отговор. Чичо ми се включва:”Слушай, да не вземеш да родиш вкъщи, аз припадам при вида на кръв, по-добре иди да те види лекар, все пак ти е 2-ро раждане.” Накрая в 23ч. я убедихме да си вземе душ и да отиват с мъжа й в болницата. Отиват те, вече контракциите са станали болезнени, докторът вика:”Я да те видим, олеле ама ти си с пълно разкритие”  , тя:”нее, не искам да родя днес, обещах на сина ми, че бебето няма да се роди на неговия РД”.Докторът се смее: „Ами то сега от теб зависи, в момента е 23.55, ако можеш стискай още 5 мин.” Е, накрая успя, второто й момченце се роди в 00.05ч. и всички бяха доволни(е, тя не спря да се оплаква, че не си е изяла тиквичките).  А баща ми после се шегува: „Абе тате, ти с това разкритие още в банята си му миела очите на бебето, а ни убеждаваше, че няма да раждаш!” 
Две години по-късно идва и моя ред.    Още с влизането в 9-и месец сестра ми ми звънеше по 10 пъти на ден да ме пита няма ли да раждам. Заветният ден дойде един ден след термина ми, естествено сестра ми беше вече у нас и ми засичаше контракциите и ме умоляваше да тръгваме към болницата, за да не стане като при нея. Като станаха на 7-8 мин. ме убедиха с мъжа ми и тръгнахме. Отивам аз с изпъчен корем (всъщност ми беше доста малък) и една акушерка ми вика:”Аааа,6-7-и месец още е рано да се ражда”,  отговарям:”Аз вече преносвам с 1 ден, тъй че си е време”, тя:”Хм, че къде го криеш това бебе?”  Докторът ме преглежда за разкритие и аз очаквам да ми каже 7-8 см., той:”3см., почвай да обикаляш по коридора”  .След клизмата и пукането на водите болката вече не я търпях, звъня на сестра ми и й викам”Елате да ме вземете, тия ще ме уморят, ти ме накара да идвам тук, искам вкъщи” .Умолявах сестрите да ми сложат окситоцин (не знаех какво си пожелавам), накрая разбрах, че е груба грешка.  Тогава вече им викам „Умирам, дайте ми поне нещо да не ме боли така”,сестрата”Може само но-шпа или бусколизин, но няма да ти подействат”, аз:”Ооо ще действат, сложете ми от всичко по много”. После едва ги убедих, че имам напъни, не ми вярваха, но докторът след 5 мин. за да ме увери че греша, реши да ме погледне и  само вика:”Ама верно бе, ето я главата, бързо качвай се на магарето”, аз:”Ааа не мога, бебето ще падне!”  5мин. по-късно гушках дъщеричката си. ММ ме вижда 2 ч. след раждането, щастлив и любвеобвилен, целува ме нежно и ми благодари, че съм го дарила с това прекрасно”жълто китайче”(все ме питаше дали не съм видяла някоя китайка да ражда и да са ни разменили бебетата  ), аз го хващам за блузата и изръмжавам:”Това ми е първото и ПОСЛЕДНО раждане, няма да се върна тук вече!” Е, 2г. и половина по-късно пак бях на същото място      и пак беше голяма веселба, но ще разказвам друг път, че стана много дълъг поста и сигурно няма да имате нерви да го дочетете! Леко раждане на всички и само смешни раждания да има!   

Sil84,браво на теб, че си успяла и без упойка. Аз също бях без упойка, но-шпа ми сложиха, но нищо не помогна...Но ти по съвсем друг начин го разказваш, все едно си ходила на кино Честито бебче!

Jingle_Gill, всъщност, моят разказ е за събития, случили се през далеееечната 2008г., така че "бебчето" вече е госпожица на 5 г. и половина и кака на момченце на 2 г. и половина.   Но пък виждам, че ти си станала майка много скоро, та честито бебче на теб, да ти е живо и здраво!   

Е, супер, размърда се хубавата темичка
Много весели истории.

Моето второ раждане беше толкова бързо, че нямаше време за смехории.
Имах нужда от няколко шевчета и като дойде време да ме шият, му казвам на доки: "Да ме зашиеш като първия път да съм като ученичка", а той ми вика: "Ученичка, ученичка, ама в кой клас?"

Още не съм родила, но започвам със смешните моменти  Лежа за задържане, док ме заплаши с болница в събота и ми каза да се явя с багажчето. Аз нощница, която да обхване всичкото прелест, нямам. Пращам съответно ММ да закупи такава, понеже ми е забранено да ставам. Инструктирам подобно какво се иска, единственият магазин в близост е Х и М и му казвам да иде където е бельото и да закупи най-близкото до брашнян чувал и по вид и по размери нещо, именно гигантска тениска. Върна се преди малко и успя да ме изненада. Носи ми две рокли, тип вечерни  Вика това ми дадоха... Разнищих аз обаче мистерията. Казала му бях да ми купи нощница (на френски chemise de nuit), а той питал за robe de nuit, което явно продавачката е разтълкувала като вечерна рокля. А че ММ е муньо, муньо си е. че и не пада по гръб - можело да се спи с това, какво ми пречело, той и по костЮм можел да спи, ако се налагало.

Добре почваме ние с раждането, очаквайте продължение 

Шамс, весело е при вас   Поне ще си уникална с вечерна рокля в родилното  

Като заговорихте за нощници, то и аз не пазарих. Но свеки ме снабди с 2 броя широки, леки и прозрачни   Като и обърнах внимание на последното, ми донесе една от чеиза си (аз и свалих етикета), наглед тясна. Тясна ама ме побра с корема, че и не ми стоеше впита. После си се сви, но то едно време материите са си били наистина естествени и качествени  

Ха, ха, Шамс ти ме разби направо Дано е запазил касовата бележка, че да може да ги върне:)

Шамс,определено ще си най-стайлиш в болницата.

Шамс има уникално чувство за хумор. 

Здравейте и от мен

След като преносвах вече 7-8 дни родителското тяло и мъжът ми ме убедиха, че е време да отида в болница. Други мои приятелки бяха казали, че като те приемат на 7-8 ден преносване и предизвикват раждане - та си викам - ок, видя му се краят! Е, да, ама не...минава се ден, два - никой нищо...накрая вече толкова ме беше хванала нервата, че заявих на майка ми, че си хващам багажа и отивам в друга болница, за да го извадят вече! Тя пък помислила, че говоря сериозно...и вдигнала на крака всички (то през цялото време - 3 дни, докато бях в патологията за преносване - се разиграваше "развален телефон" между нея, свекърите и мъжа ми ). И така на 3-я ден престой (10 дни след термин) решиха, че вече е крайно време да се предприеме нещо - разкритие няма, контракции още по-малко, бебо си стои високо и хич не му се излиза Решиха, че ще е секцио - по време на операцията имаше изказвания от рода "какво чакаме?" и аз "момче...до колкото знам", сестрата "а, значи, ако е момиче го връщаме" извадиха бебето и сестратa казва "момче е, няма да го връщаме; е, че той много хубав бе - видял е, че доктора е готин и е решил да е като него" след това започнаха да залагат колко кг е - знаех, че ще е едро бебе - седмица по-рано ми бяха казали 3500, а 3 дни преди секциото ми казаха 3900 - не очаквах обаче да е над 4кг...е, оказа се 4400 ) На следващия ден дойдоха таткото и родителските тела да видят младия господин; отива таткото в бокса с бебетата и сестрата го питала "кое бебе е вашето?" а той "най-голямото!" Наистина беше най-голямото в цялото отделение и стана любимец на акушерките - направо не искаха да ни пускат да си ходим  

На бъдещите мами да кажа, че няма нищо страшно в раждането дори и да е секицо. Аз бях (и съм) твърдо против секциото - исках да раждам във вода....но в крайна сметка се наложи да е така и се оказа, че изобщо не е толкова страшно, колкото си мислех

Успех  

Преносих 7 дена. Последната седмица ходих всеки ден на преглед и все едно разкритие от 3см и никаква родова дейност. След всеки преглед АГ ме пращаше да се разхождам. Единия път вече докторът ме подготвя, ако до 22 (7-мия ден от преносването) не се стекат по различен начин нещата, ще те вкарваме в болница и ще предизвикваме. Аз само това не исках да чувам. Нали съм чела за прословутия окситоцин и си представях едни гледки, едни картини, такова нещо на мен не щях Става 22 и лекарят ме вика отново на преглед. При все, че предния ден обиколях на крак 8 часа, явно имаше развитие 3-те сантиметра бяха станали 4   Споделих аз на док. че цяла нощ не е понаболявало на 7 минути, но сутринта е спряло всичко. Съвсем не се изненадах, когато ми каза, че това денонощие щяло да  се ражда. Излязохме с мъжа ми от болницата, направих си поредната разходка и решихме, че много ни се яде наденица на скара. Съответно отидохме да я купим, купихме и зелена салата. Мъжа ми само ме погледна с трите салатки и ме пита "Нали ще раждаш за какво я вземаш. Аз обаче ербап: "Спокойно, то няма да е днеска". Прибираме се.  Решавам преди да пуснем скарата да наготвя на мъжа ми супа топчета, че той не може да готви, и докато съм в болницата да не пребивава на сандвичи. Бе, усещах да ме понаболява, пъшках си, ама не си засичах контракциите. Направих супата, застроих я, седнах блажено да чакам скарата. От скука викам да взема да се засичам, то една с една еднакви контракции нямаше. На през минута - три - пет, траещи в диапазона от 30 секунди до минута. Влязох да се изкъпя, все пак да съм готова за срещата с докторите. Докато стоях с влажна коса в кухнята ме втресе, но си мислех, че е заради отворения прозорец, все пак беше ноември месец. Отидох да си легна. Груба грешка. В момента, в който се хоризонтирах имах чувство, че не мога да си кажа името. Викам си край, звъня на лекаря, за да му кажа, че отивам с багажа в болницата, защото ако ме заболи по- силно от това, не знам как ще се обуя, за да изляза. Звъня му, той се съгласи, но ме извика преди това да ме прегледа преди да се отправя към родилното. Возим се по пътя, а мен вече доста ме понаболява. Само погледнах мъжа ми и му казах; "Виж сега, аз ще си викам тука, ти в никакъв случай недей да караш бързо". Дори не си спомням физиономията, с която ме погледна, ама смее ли да превиши 50 км/ч. По средата на пътя усещам някакви позиви, викам си край, това са напъните. Събирам сили и смелост да говоря по телефона, за да обясня на лекаря, че не съм сигурна, че ще стигна до кабинета, защото май имам напъни. Успяхме да се уговорим с него да се чакаме до родилното. Мъжа ми паркира колата до болницата, то хубаво, ама аз не мога да изляза от колата. Мъжа ми вече тропа на място с крак и се чуди какво да прави. Дори си мислеше да докара лекаря до колата. Някакси се измъкнах, но как се добрах, опитвайки се да тичам от паркинга до родилното, само аз си знам. Гледката беше като по филмите. От едната страна на болницата "тичам" аз, от другата доктора и се срещаме на входа. Качихме се горе, вкара ме той в приемна зала, за да ме прегледа за разкритие. Някакси се измъкнах от дрехите, качих се на магарето помежду две напъна. Той само ме погледна и ми вика "Раждаш" (А, не бе..). Само, че при положение, че вече 10 минути си подтисках някакси напъните, вече наистина ми беше трудно - невъзможно. Лекарят започна да ми се моли, "Хайде облечи се, за да влизаш да раждаш, моля те". Викам: "Не мога", той "Хайде, трябва да излезеш от тук"...... Който е бил в Окръжна болница Варна, знае, че приемна зала и самото отделение са от двата края на фоайето, в което чакат посетителите. Съответно аз трябва да се облека, за да не прекосявам въпросното фоайе по голо дупе. Нахлузих си анцуга. Маратонките ги зарязах в предродилна и двамата с лекаря ще правим джогинг до родилна зала. В далечината чух как мъжа ми се провикна "Маратонките какво да ги правя" (кой ти мисли за маратонки...). Стигнах до родилна, а екипа не може да свари да приготви магарето, да ми помогне да се съблека, да ми спукат водите и да ме изродят. Е, 10 минути след акустирането ми на болнична земя, проплака дъщеричката ми.
Последва шев и кройка. Сложиха ми Лидокаин (мисля) и уж ме обезболи, въпреки, че усещах боцването и всеки път подскачах. В един момент докторът явно се ядоса, че само се свивам и подскачам и ми вика "Спри, де, сложил съм ти обезболяващо". Само, че мен ме гъделичкаше адски отдолу, повече, отколкото ме болеше. Като казах, че ме  е гъдел и акушерките започнаха да се шегуват с мен, че обезболяващи предлагали, ама против гъдел нямали.
Докато ме ушият в родилна акустира още едно момиче с 10 сантиметра и напъни. Интересна смяна им беше явно.

Пуфи, мила ти не беше в предорилна, а в залата за приемане.
Предродилна е точно преди родилна, не че имаше време да огледаш обстановката де.
За чудещите си, родихме в 1 и същи ден, при 1 и същи лекар. С няколко часа разлика 
По едно време и 1 стая делихме.

Като се замисля, при мен си тече доста, и от вкъщи до болницата не спираше да изтича след ''първоначалния теч''. Добре, че бях вкъщи все пак, а не някъде по градски транспорт...