"Смешно" ли е раждането? - 3

  • 249 122
  • 734
# 465
Аз пък все още се чудя как има хора, които не са разбрали, че усещането за болка е субективно и това, че ТЯХ не ги е боляло много, не значи, че всички останали преувеличават. 


Да, Алексче , напълно съм съгласна с теб !! Биби с теб също !!
Всеки организъм си е индивидуален , приема болката по различен начин !
Мен ме боля ужасно много , въпреки че ми беше смешно раждането , болките не ми бяха смешни ама хич  Wink ! И тези който ни е боляло повече , не значи че сме преувеличили !!
Виж целия пост
# 466
И аз да поспамя, ама много ме разсмя коментара на mimoza^^  Laughing Хем не било болка за умиране, хем с упойка.

Аз раждах без упойка и знаех, че стигна ли до момента, в който ще си кажа "ох, не мога повече, искам да умра", значи раждането наближава. И така и стана, като мина по едно време санитарката и ме попита "как си"  hahaha бях точно в този момент, но имах сила да й кажа само "като раждаща" и след две контракции започна същинското.
Виж целия пост
# 467
Алексче, не се връзвай, мило, не прочете ли, че mimoza се е развикала на доки да и сложат упойка  Simple Smile явно е имало за какво  Joy
Аз също нямах силни болки, но въобще не подценявам болките на другите. Сестра ми се мъчи в пълния смисъл на думата към 20 часа и накрая си беше със секцио по спешност. Бебо беше доста овъртян в пъпната връв и затова. Та нали знаеш приказката - " Сития на гладния не вярва, както и здравия на болния"  Wink
Прочетох аз, но реших да не се заяждам. Tired
Виж целия пост
# 468
Аз две раждания имам, и двете бяха коренно различни едно от друго като болка, контракции и търпимост.  Peace Пък и то до 7см е песен. После идва забавното. Както и да е.
Шамс, с твоето припяване се сетих, че и аз си пеех на контракциите. Ама около мен нямаше хора. Започва контракция и аз си пея песента на Слави Трифонов - "Раждане"  Joy
Виж целия пост
# 469
Аз две раждания имам, и двете бяха коренно различни едно от друго като болка, контракции и търпимост.  Peace Пък и то до 7см е песен. После идва забавното. Както и да е.
Шамс, с твоето припяване се сетих, че и аз си пеех на контракциите. Ама около мен нямаше хора. Започва контракция и аз си пея песента на Слави Трифонов - "Раждане"  Joy
И аз съм от не смешната страна на раждащите, няма да пиша нещо особено, обаче на мен на 4-5 ми сложиха упойка, ама до 4-5 бях със течащи още в началото води и след 30 часа. Не си и помислих за забавните моменти, а когато акушерката ми даваше марля, напоена с вода, я питах за какво ми е. Не обичам абсолютизациите, както не ми допадна, че до 7 см. е песен, някак си човек остава с понякога грешни впечатления за нещата.
Виж целия пост
# 470
И аз с двете раждания (както и повечето родилки) имах не особено забавни моменти и т.н., но не виждам смисъл да пиша за тях в темата. Тука четат предимно нераждали момичета, които се страхуват. Та пишем забавните неща. Неща, които ще им дадат кураж и няма да ги е страх. Мога и за двете раждания да разкажа така, че тръпки да ги побият, но не иска. А и аз искам да си спомням за тях с милите моменти.  Peace
Виж целия пост
# 471
Аз вече разказах за моите смешни раждания, но наскоро се сетих за един комичен момент и реших да го споделя. Та чакам си аз в предродилна зала да ми се увеличи разкритието, а до мен една жена от ромски произход се вайка, че след малко ще й правят планово секцио, а е много гладна, а "тия гадни доктори" не й дават нищо да яде Mr. Green. В този момент идва една санитарка и й казва: "Хайде моето момиче, тръгвай към операционната. Само преди това дай да ти видя багажа дали си взела всичко необходимо за теб и бебето". Санитарката отваря чантата и започва да вади торби - домати, краставици, сирене, хляб, кисело мляко и т.н. (става въпрос за средно голям сак пълен единствено и само с храна). И казва: "Ама къде са дрехите и памперсите за бебето? Че и като гледам ти и гащи не си си взела?" Ромката в отговор:"Ами аз откъде да знам, че трябва да нося нещо, нали съм за секциум Crazy!" Санитарката:" Как бе, жена, донесла си храна за една седмица, пък за детето ни дрехи, нищо!"  ooooh!  hahaha
Виж целия пост
# 472
 Joy Ето от къде идва лафът на една друга ромка, която викала на лекарите: "Айде бе, бате, кога ша ма изписвате бе? Децата вкъщи гладни седят, пердетата изядоха!" Когато ми го разказваше една позната щях да се скъсам от смях...
Виж целия пост
# 473
Момичета, никъде не съм казала, че раждането не боли. Също така тази тема е за смешното раждане, а не да разказвате колко много ви е боляло и да шашкате тези, които ви четат.
Понеже съм с много нисък праг на болка и не търпя изобщо, поисках упойка. А преувеличени разкази на мои приятелки имаше много. Така че ако искате от тук нататък може да пишете, колко ужасно и болезнено е раждането, за да зарадвате другите..
Виж целия пост
# 474
А преувеличени разкази на мои приятелки имаше много.
Добре де, как разбра, че преувеличават, в кожата им ли се навря? А както казва Бъни това, че някого го е боляло не значи, че е било ужасно. Пак бих го преживяла, само и само да се насладя на момента, в който видях сина си за първи път. Завиждам на всички, на които моментът предстои. Това надявам се звучи достатъчно успокояващо.
По темата... при мен мина бързо и някак... стандартно, нямаше особено комични моменти. Само дето ощипах без да искам една акушерка и тя след това така и не ме доближи, все викаше "ааа, ти щипеш" Whistling Затова и епизиотомията ми я шиха с пълна упойка, макар че бяха само три шева, лекарката я чух да казва "дайте да пуснем пълна упойка, тя ощипа акушерката, а мен сигурно ще ме изрита Crossing Arms " hahaha
Виж целия пост
# 475
 Joy аууу, как не съм се сетила да ритам, аз само си виках, вече като нямаше нужда да се сдържам, а между шевовете се извивинявах за данданията  Innocent
Виж целия пост
# 476
А, и аз се извиних на акушерката след фамозните ми 20 минути, през които оревах и опищях орталъка, а тя се учуди и ми вика - че какво толкова, нормално, нито ме обиди, нито ме посини  Mr. Green Явно това е мерната единица  Mr. Green
Виж целия пост
# 477
Аз щях да ходя да се извинявам пък на една родилка. Бях сама цяла вечер, а нея накрая я докараха. Кога дойде, кога са я приели - нищо не разбрах. Просто по едно време гледам на съседното легло друга бременна. След като родих се притесних, че съм го уплашила момичето и исках да ѝ се извинявам.  hahaha После много се молех да не ми се падне тя съквартирантка, че много щеше да ме е срам. Не беше тя де.  hahaha
Виж целия пост
# 478
Момичета, благодаря, че сте писали тук   bouquet Така много помагате на луди бъдещи майки като мен, които не знаят какво им предстои.
Страхотни сте  bouquet
Виж целия пост
# 479
Аз бях крайно уморена от: 2 дни обитаване болницата със спукан мехур без родилна дейност; липса на сън, притеснения; последните часове доста болезнени контракции (казваха, че не били истински родилни болки); после от окситоцина в предродилна.

И вече като съм отишла към 10см разкритие, почнаха болките да се разреждат (и да се появявят напъни), и ми казаха да ме качат на магарето. И аз тогава реших, че ще спя! Така ми олекна, че не ме боли, и се отпуснах, при което акушерката се облещи "Ама ти сега не може да спиш!!! Ще напъваш."

Като се роди детето, и ми го дадоха, реших да го цункам, и се сетих, че имам нещо на устната като раничка, екзема, пристеснявахс е да не заразя бебето, и питам:

- Може ли да го целуна?  Heart Eyes
 - Ами...то си е твое Shocked що питаш?

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия