"Смешно" ли е раждането? - 3

И аз да се похваля,че си имам момченце,раждането не беше смешно, за съжаление се наложи спешно секцио,но слава Богу всичко мина благополучно.Тук историйките на маминките ги следях и четях с огромен интерес и искам да пожелая на бъдещите такива само смешни и леки раждания и да разказват после

С голям кеф следях темата и си мислех за моето раждане с усмивка. Сега вече мога да се разпиша и аз. Не, че имаше кой-знае какви комични моменти. Единствения, който помня беше, когато усетих напъните..започнах да крещя, че ме напъва, че да дойде някой да ме види и дойде акушерката и вика-айде щом те напъва да ти видим разкритието. А аз-аааа не, стига толкова, повече няма да ми гледате разкритието  Тя се стъписа учудена какво да прави. В следващия момент започна отново контракцията и тя видя какво става и направо извика и останалите. Явно от разстояние е видяла, че съм си с 10см

следя темичката от доста време и вече мога и аз да се разпиша тук 

моите бебки се родиха много рано в края на 29-та седмица. цяла нощ имах контракции, но нерегулярни. сутринта станах рано и приготвих някакъв багаж за всеки случай да не би да искат да ме хоспитализират за задържане. за раждане въобще не си и помислях, все пак бях в края на 29-та седмица. изчаках мъж ми да се наспи до към 9.00 сутринта и най-спокойно му казах, че трябва да ходим до болницата, че нещо имам контракции. той се попритесни леко, но запази самообладание. аз като никога супер спокойна, все едно отивам на разходка, а не в болницата. контракциите си продължават и като стигнахме. тъй като доктора, който си избрах беше в отпуск, отидох директно на информация и им казах, че съм в края на 7-ми мес. и съм с контракции. те ме пращат директно в приемната, а аз така  от приемната ме пращат обратно в поликлиниката отсреща да ме прегледа първо доктор, пък после евентуално да ме приемат. доктора ме прегледа на магарето и като рече: "имате 3-4 см разкритие". това изречение ще го помня цял живот. а той един спокоен ми казва: "ама вие раждате" и съвсем  се . направо незнаех на кой свят съм. излизам от кабинета със сълзи на очи и мъж ми се ошашка също. приеха ме веднага в родилна зала, а аз де що видя лекар питам: "а неможе ли да ги задържим, що трябва да раждам?". горките незнам как не ме овикаха. аз със разкритие и контракции и говоря за задръжане  като ме приеха ме прегледаха вече и на узи. едното бебче с крачката надолу, другото с главата надолу. докторите решиха - секцио. аз слушам, каквото кажат - това. след около час вече бях с 8 см разкритие и направо в операционната. разтичаха се акушерки, анестезиолога и т.н. бодат ми разни абокати, аз недоволствам, че ме боли от абоката... докато анестезиолога си оправи упойката и дойде доктора ми изтекоха първите води. и аз съобщавам, че текат води. там беше само анестезиолога и вика: "нека текат". обърнаха ме на една страна за упойката, а аз вече със сериозни болки и усещам напъните на бебките, а те свий се. викам - немога. една акушерка ми хвана главата и краката и ми помага, аз пъшкам и викам повече немога. едва ми боднаха упойката и текат вторите води. е поне упойка успяха да ми сложат. едва ме метнаха по гръб и доктора гледа между краката и аз: "ама нали щеше да е секцио" и той: "няма време". мойте бебки се сбутали на изхода - едната с краката тръгнала, другата с главата. е извадиха първо тази с крачката надолу    само дето ми слагаха спинална упойка залудо. е хубавото е, че не усетих шевовете после. и така родих по нормален начин в операционната  после ме разнасяха из болницата няколко дни как съм родила в операционната. аз направо не разбрах кога родих. тези приказки за много болезнените контракции, за красъците и т.н. въобще не ги усетих. пожелавам на всяка мама такова безболезнено раждане.
а анестезиолога един млад гологлав момък, излезнал да каже, че съм родила на родителите ми и мъж ми. и казал, а тя е една руса със сини очи. тя роди седалищно  . и нашите  аз съм със кафяви очи. и те се спогледали странно и се чудили за мен ли става дума. баща ми като чул седалищно и седнал от ужас, щото знае, че това си е гадно. мъж ми после коментира, че анестезиолога си е взел от мойта упойка 
сега ми е смешна цялата сцена, но да си призная бях много сдухана, като ми казаха, че раждам толкова рано. но да чукна на дърво бебките ми са вече вкъщи и сега спинкат сладко в съседната стая 

hut - Много се смях на частта "а неможе ли да ги задържим, що трябва да раждам?"  .
И евала че си родила две бебенца по естествен начин     !!
( Аз също много искам близнаци - момче/момиче или 2 момичета , а може и 2 момчета - няма да ги върна я  , ама живота ще покаже дали ще имам . И ако живот и здраве все пак забременея с 2 бебета много искам и аз да си ги родя естествено )

Малките красавици направо са шашнали лекарите. Ясно е, че ще са оправни и няма да се спират пред нищо. Да са ви живи и здрави!!! 

Ехаа, какви леки раждания имате! Тази тема може да е за късмет, та ще ви следя! Да са ви живи и здрави децата!   

Много я четох тази тема, много ме вдъхновяваше  , ама за съжаление моето раждане не е за тук  .

Но да се разпиша с нещо смешно от приемането ми в болницата: Приготвила съм си аз целия наръч документи и още с влизането в кабинета ги връчвам на акушерката. Тя обаче заявява, че не й трябвали "всичките тия хартии" и почва да ми иска едно по едно направления, изследвания и т.н. И така докато в един момент ме пита: "Ти СПИН имаш ли?", а аз  "Не, нямам.". Тя започва да се вайка в този момент как ще трябва да се попълват допълнителни формуляри и как може така без изследване... при което аз най-после зацепвам и набързо я успокоих, че изследване за СПИН имам, ама все пак е отрицателно 

Е, тя пък как така ще те пита    А представяш ли си да й беше отговорила "Да, имам"    тогава сигурно съвсем щеше да откачи въпросната акушерка 

И моите спомени от раждането не са добри, но си спомням как си лежа в предродилна и се превиваме с една друга родилка от болка, а доктора ме пита: "как си добре ли си, боли ли те много", а аз се усмихнах и викам: "Не", а той:" Щом се смееш още значи няма да раждаш още". По-късно вече наистина не ми беше до смях, ама явно се забравя щом се навих за второ бебе. Силно се надявам обаче второто раждане да е по-бързо и по-лесно.

Моето раждане беше преди 2 години. Все още се чудя как може да преувеличават така за болките. Боли си, ама чак пък нечовешко не е. Спомням си как си седя в предродилна с 5 см и се хиля. Докторът пита "Е, не те ли боли?" А аз "не чак толкова". Оставиха ме да се разхождам е един дълъг коридор, а накрая му-стаята на акушерките. Гледам вътре една маса опънали с едни сладки, едни сокове и се провиквам "Може ли да ми дадете един сок?" А акушерката "А водчица не искаш ли?"
Нищо не ми дадоха, но аз се изтарикатих, казах, че ми се ходи до тоалетна и си пийнах вода от чешмата На 7 см разкритие поисках упойка. Док се дърпаше, че не одобрявал, обаче като се развиках, ми сложиха. Изтръпнаха ми краченцата, стана ми едно топличко и викам "Аз ще спя сега". А акушерката "Какво спане бе момиче, след малко ще напъваш" Почнаха напъните и поисках да стана. Разрешиха ми за един напън да съм права. Ами доста по-лесно е, но нямали условия за такова раждане и ме върнаха обратно на леглото. За общо 4 часа болки  напъни се роди моят син. Мога още 10 да родя, но някой друг да ги гледа

Аз пък все още се чудя как има хора, които не са разбрали, че усещането за болка е субективно и това, че ТЯХ не ги е боляло много, не значи, че всички останали преувеличават. 

mimoza^^, за съжаление не на всички ни раждането е било приказен момент. Цяла вечер бях с болезнени контракции и на сутринта бях с едва 2 см разкритие, сложиха ми хапче за предизвикване, после бях на системи и повярвай ми болката беше толкова силна, че не бих си и помислила да стана от леглото или да търся нещо за пиене. По принцип търпя на болка, но при някои наистина контракциите са по-болезнени отколкото при други. Само ще ти кажа, че след 24 часа контракции родих, повече няма да разказвам, за да не плаша момичетата. Имам приятелка, която пък за 3 часа роди, така че при всеки е различно.

Алексче, не се връзвай, мило, не прочете ли, че mimoza се е развикала на доки да и сложат упойка   явно е имало за какво  
Аз също нямах силни болки, но въобще не подценявам болките на другите. Сестра ми се мъчи в пълния смисъл на думата към 20 часа и накрая си беше със секцио по спешност. Бебо беше доста овъртян в пъпната връв и затова. Та нали знаеш приказката - " Сития на гладния не вярва, както и здравия на болния"  

Е то колко да боли, като ти сложат упойка  

Моето първо раждане беше подобно - до 7 см търпях и после приплаках за упойка, та не си усещах напъните и после бая шевици имаше и сума време не можех да си седна на четирибуквието. Та се зарекох, повече упойка не. Казах на АГ-то да не ми слагат упойка, ако ще да се тръшкам   Интересното в случая е, че ме чакаха да родя преждевременно, сума време лежах за задържане и накрая, естествено, се закучиха нещата и няма тръгване. Контракции редовно си имах, разкритие 3 см, раждане не тръгва.

Разбира се, баш в девети месец и след ежеседмично следене при АГ, точно тогава човекът излиза в отпуск за 3 седмици и ме оставя на произвола на съдбата. Тъкмо замина и почнах да вдигам кръвно. Хоп-троп в родилното, там ми казаха, че раждам, бучнаха ми един абокат и ме оставиха да си доспивам. Доспах си аз, ама раждането не продължи. Махнаха ми абоката и ме пратиха по живо, по здраво с две огромни синини като бонус от престоя. Следя си аз кръвното, подувам се като балон, ходя на тонове и така една седмица. После айде пак - кръвно 160/100 и пак в родилното. Пак се сдобивам с абокат и ме слагат да спя. На сутринта, кръвното в норма, но излизат с оферта да ми предизвикат раждане и да не се занимаваме повече. Слагат хапче и ме пращат да се разхождам. След 6 часа щяло да подейства. 15 минути по-късно аз съм с контракции на 3 минути, но упорито се разхождам. Викнах и половинката и отидохме да погледнат - разкритие 4 см. Айде хоп в родилна зала, овързаха ме за тонове и ми предложиха да се гмурна в една вана, което приех с удоволствие. Разкритието стана 5 см, но контракциите взеха да отслабват. Тук абокатът влезе в употреба, защото се наложи така милият на всички ни окситоцин. Разкритието стана 6 см и ми предложиха да седна на една голяма топка. Пуснаха ми един диск на Бийтълс за успокоение, та си клеча аз на топката и си припявам, акушерката умря да се смее с мен. На 7 см обаче работата се закучи, контракции бол, ама разкритие няма. Увеличиха окситоцина, ама освен по-силни болки, ефект друг нямаше. Все искаха да ми пукат водите, ама аз не давах, че помнех как боли след пукане на водите. Накрая обаче нямаше как - пукнаха ги и болките си почнаха. Затръшках се за упойка, ама няма, АГ-то надлежно записал да не ми дават. Тъкмо реших, че ще мра и почнаха напъните, тръшнаха ме на една табуретка, ММ ме прихванал и с няколко напъна се появи бебата. Големият зор беше не повече от 20 минути. Още в родилна зала си взех душ, и след 24 ч. ни изписаха. Но ме запомниха с диска на Бийтълс  

А водица си пиех през цялото време, и щом се прибрах в стаята, поисках да ям, че бях прегладняла доста. Хапчето го сложиха в 11 ч., родих в 23 и 18ч.

     
Надявам се съвсем скоро и аз да се похваля с едно лесно и смешно раждане.