"Смешно" ли е раждането? - 3

Аз пък за първи път чувам, че след секцио се правели клизми, че и три дена подред


Мен никой не ме удостои с това удоволствие 

Отношението на персонала е ужасно, за това спор няма. Аз бих й казала на тя, като не й се бърка по аналните дупки, да си смени местоработата.

Много хубава тема.Така ме наплашиха тук с разни проблемни раждания и лоши статистики,че....Смях се със сълзи на разказаното тук(най-вече от врабчов комар,макар,че на нея едва ли и е било смешно тогава).Надявам се  юни и аз да се включа с някоя смешка(малко си падам паника).

Мами, страхотна темичка. Направо предизвиках контракции от смях на някои от разказите 
Побутвам темичката, дано някоя януарска мама се включи с весел разказ. Живот и здраве дано и моето раждане мине весело та да се включа 

Досега само ви четях,но ето и моята история 

На 24 януари вечерта в 21.30 ч. ми падна тапата,а по-късно към 1.30 (вече 25.01)през нощта започна изтичане на околоплодна течност.Разбрах на къде отиват нещата и влязох да се изкъпя за последно преди раждането...ама пусто му-умирах си от страх и треперех като лист,защото знаех,че раждането предстои в най-скоро време.Сина ми до последно беше до мен и ми даваше кураж.Само от време на време казваше :"Отивам да събудя тате" ама аз не му разрешавах,защото знаех,че събудя ли мъжа ми и срещата с болницата ще е скорошна.Съпруга ми много се притесняваше да не родя у нас  Беше ми отказал да присъства на раждането.Не настоявах,защото знаех,че няма да издържи милия  .......Та,излизайки от банята водите ми продължиха да изтичат в коридора...в спалнята......и реших,че е време да събудим мъжа ми.Така скочи милия от леглото като му казах,че раждам та чак се развеселих в оня напрегнат момент.....хахххххах още ми е смешно  ....Стана,облече се за секунди и вика:
Той:"Хайде!" 
Аз:"Какво хайде?" 
Той:"Да те водя в болницата" 
Аз:"Ми не искам" 
Той:"Ама как така не искаш" 
Аз:"Ами така,не искам...страх ме е" 
Той(виждайки изражението на лицето ми,защото имах контракция):"Но ти раждаш.Боли те!" 
Аз:"А нееее,няма да раждам през нощта" 
Не исках,просто не исках да тръгвам,защото все още не бях решила къде искам да раждам.Дилемата ми беше Окръжна болница Варна или Майчин дом Варна.Неколкократно молих моя мъж да ми помогне в избора на решението,но той каза:"Където искаш-там те водя"! Е да,ама аз не знам какво искам 
 По едно време той вади две клечки за зъби,чупи едната и ми вика:"Избери една клечка"
Аз:  "Що?"
Той:"Ами сега ще ти кажа къде ще раждаш" 
Дръпнах едната клечка,той се усмихна и.....
Искаше ми се Майчин дом,но ме спираха парите,които се плащат там.От друга страна исках и Окръжна,защото там съм родила другите си две дечица,но все ме дърпаше към Майчин дом и въпреки всичко не казах на моя мъж,че искам да родя третото ни дете в Майчин дом.
Контракциите бяха на 10-15 минути и всяка следваща ставаше все по-силна и болезнена.Към 3 ч. след още една болезнена все пак реших да тръгнем.Целунах децата,казах им колко много ги обичам и излязохме от нас.Естествено изнудих моя мъж да минем през една кафе машина да си взема мляко с кафе,за да изпуша една цигара за успокоение (ха сега антипушачите ще ме разчекнат  ),а и все пак не знаех към коя болница пътуваме
Взехме си по едно кафе и потеглихме с колата.О Боже...пътувахме към Майчин дом  Спряхме пред портала,вътре в стаичката на охраната светеше.Човека ни видя,че спряхме,излезе,но аз стоя в колата и се опъвам като магаре на баир.Викам си:"Сега ще си изпия млякото с кафе,ще изпуша една цигара като пич и тогава ще раждам"  Да,ама не....боли та боли,чак цигарата изплюх 
Вече 4 часа сутринта...
Слязохме и с бавна крачка влязохме в болницата.Събудихме акушерката,но тя ни прие с усмивка.Дойдоха още две акушерки...сънени,но усмихнати.Събудиха докторката...прегледа ме и констатира 2 см.разкритие.А аз си мислих,че съм поне с 5 см  Сложиха абокат,кардиограма,взеха ми кръв,видеозон,тонове,клизма и ме вкараха в предродилна да си чакам контракции,които след клизмата доста се усилиха и зачестиха.Попитаха ме искам ли епидурална анестезия.Категорично отказах  Не исках и избор на екип,въпреки че доктора който ми следеше бременността работеше там,но не исках да го будя.Казах,че имам доверие на всички.
Часът е вече 5 сутринта,а моите контракции бяха ту на 5,ту на 7,ту на 9 минути,абсолютно нерегулярни,но с всяка следваща по-болезнени.Така изтърпях до 7 часа,когато докторката ме прегледа и каза,че разкритието вече е 6-7 см.Към 7.30 дойде другата смяна и акушерките се смениха.Една от тях (Радостина) дойде при мен точно,когато имах доста болезнена контракция,хвана ме за ръката и се усмихна  Усетих подкрепа в нейните очи.Не говореше,докато не ми мина контракцията.След това започна да ми обяснява какво и как ще усещам.В 8,30ч.дойде и доктора от новата смяна (д-р Друмев).Провери ме-разкритие 8 см.Каза до 2 часа ще стане.Аз:"Два часа ли"  "Я ми слагайте системата и да си гушкам бебето."
Акушерката:"Със системата ще боли повече" 
Аз:"Да,но ще родя по-бързо" 
Включиха ми системата.След 5-6 минути контракциите станаха 
Радостина беше през цялото време до мен,държеше ме за ръката,проверяваше дали бебето не излиза,задаваше ми въпроси имам ли напъни,следеше тоновете на бебето,даваше ми по капка водичка,но ми даваше ,насърчаваше ме..с две думи беше ми упора и много ми помагаше.
Към 9.20 бях "готова" за родилна зала и ме преместиха.Извикаха д-р Друмев и великото напъване започна.Вече не обръщах внимание на болките.С всеки изминал напън бях все по-близо до срещата с моята трета рожба.Но на един от напъните така дръпнах дръжката на магарето,че я изкъртих.Ужас!Започнах да се извинявам,че съм счупила магарето,а двете акушерки и доктора избухнаха в смях.
И ми викат:"Не се извинявай,ами напъвай.Магарето ще го ремонтираме после"
Аз:"Ама сега какво ще държа"  (бях свикнала Радостина да ми държи ръката,после дръжката ми беше упора,но сега Радостина беше между краката ми и ,и помагаше с раждането).
Взех се в ръце,за пореден път напънах с всички сили,доктора ми помогна с лек натиск по корема и бебенце се изстреля в ръцете на акушерката Радостина  (която държа да отбележа беше по-малка от мен.Малка,но с опит )
Сложиха я на корема ми....Е няма по-блажено щастие от това.Родилите мами знаят какво е чувството...Бебе Карина се роди 3800гр. 51 см без грам шев 
Веднага след това пуснаха мъжа ми при мен.Нямам думи,с които да опиша какво издаваха очите му,след като видя мен и Карина...само като се сетя и се разплаквам от щастие,затова ще си/ви го спестя 
Та така с моето поредно раждане  Не знаех къде искам да родя,но мъжа ми взе решението да родя третото ни дете в Майчин Дом-Варна.Аз държах единствено на отношение и професионализъм.И го получих!

П.П Между другото била съм изтеглила клечка Окръжна болница  Благодаря на Господ,че ме е дарил точно с този мъж и тези деца       

Честито трето съкровище Харемче,чудесен разказ!Чак ми се доражда отново 

Благодаря  И аз бих родила още веднъж 

Честито бебенце    ! Много мил разказ .

И на мен ми дойде вдъхновение за раждане 

Аз съм бременна с първото ни дете, но много се забавлявах като четох разказите ви  

Да се включа и аз с една история на майка ми, когато е отишла да ме ражда. Естествено става дума за поредната циганка  
Като родила младата ромка й съобщили, че има момченце, а тя отвърнала с разочарование: "Аааааа, не искам момчеее". Докторката отвърнала: "Ами момче е, не мога да го върна"
Питали я как ще го кръсти, а тя казала: "Ами не знам, ако беше момиче бях решила да я кръстя Куртеееееза - върху майка ми". И докторката казала: "Ми кръсти го върху баща си"  

Надявам се и аз да родя живо и здраво детенце и един ден да разказвам своята забавна история след щастливия финал 

Да ви разкажа за две раждания преди  около 30 години.
Първото - отиваме с мъжа ми на гости, около 2 седмици преди термина ми, и решаваме да минем през ЦУМ, тогава беше нормален,не скъп магазин. И както си ровичкам из щандовете, нещо прозрачно потича между краката ми. Аз, абсолютен невежа, ама то и никой нищо не ми беше обяснил, отивам и най-старателно си купувам нови гащи, още си ги спомням, такива едни огромни кюлоти, други намаше, намирам една стаичка, нещо като килерче и започвам да се преобувам за да продължим. Добре, че мина една може би чистачка, пита ме какво става, аз обяснявам и тя "марш в болницата". Та в 19.30 бях в болницата, лекарят каза- А, първо раждане, и легна да спи. А мен сериозно си ме боли и вече към 23 ч. вдигнах патърдия, оказа се, че имам разкритие и ме преместиха да раждам, аз напъвам, но нищо не става, най-накрая една мощна акушерка скочи на корема ми и бебето излезе. Болеше, но общо за три часа работата свърши.
Втория път, пак около 2 седмици преди термин, целия ден имах леки болки в кръста, но не им обръщах внимание. Заведох детето на градина, върших си работа и късно следобяд с мъжа ми и детето отиваме да видим свекърва ми, която беше е болница. Там вече започна леко да ме поприсвива, аз обаче стоя, никаква поука от първия път. Добре, че свекърва ми ни изгони,  от нейната болницата - Шейново, аз вече се държах за оградата от болки, директно вътре, един душ, в асансьора, метнах някакво пликче някъде и на магарето да раждам. Родих, а акушерката гледаше нещо през прозореца и ме пита Вашият мъж .... ли се казва, оказа се, че го познава. Та докато те с детето излязат на входа на Шейново, аз вече бях родила.
Това е от мен, за успокоение, че има и лесни, и бързи раждания.

Моето раждане беше по учебник, няма с какво да се похваля. Напъвах 20-30 минути в предродилна, а в родилна с 1 напън излезе малката. Е, имах си окситоцин, епизиотомия, 12 шева, но на 8 ден вече нямах грам корем. Възстанових се много бързо. Най-неприятната част за мен лично беше шиенето, не е болезнено, но адски неприятно. Родих 1 ден преди термина, а имаше изгледи да пренося, до последно плацентата ми беше между 1 и 2 степен, още свежа. Имахме среща с АГ в 8 сутринта (уговорена 10 дни по-рано), 2 дни по-рано нямахме вода по цял ден и само се шматкахме по улиците. Предният ден ходихме на кафе, до мола... После минах да си взема душ на обяд в нашите и в банята засякох по-различни контракции, 3-4 броя регулярни. Излизам и само на ММ казвам, че скоро ще е събитието, да не казва нищо на никой още. Вечерта ходихме на пицария, едва вървях от болки в таза. Прибрахме се и аз почнах да си пренареждам сака, нещо ме накара да го направя и се чудя да го нося или не утре сутринта на прегледа, току виж ме оставили в болницата. Наспах се добре, в 5 сутринта ставам да пишкам и виждам червени точки по хартията. Викам си: аха, това е тапата, но нищо не означава. Пак лягам и след 10 минути пак ми се допишка, с изправянето от леглото ми изтекоха водите. Станахме, аз през 5 минути в банята тичам, то тече и не спира, ММ не може да се вреди от мен, после той пък го хвана стомаха от притеснение Той си направи кафе, аз седнах да закусвам нещо леко, изпих голяма чаша гроздов сок за енергия (после разбрах, че от въпросният сок 2 познати са се напили, спрели ги да духат и никой не им вярвал, че това е от натурален сок). Веднага ми почнаха контракции на 15-18 минути, звъннах на АГ, каза да тръгвам веднага. Бяхме спокойни и в настроение и двамата, обадих се на нашите и майка ми се разрева от вълнение и ме паникьоса малко. В 7 бяхме в болницата, док написа документите, качиха ме в предродилна зала, имаше стажантки с тях си побърборихме, направиха ми клизма, тонове. В 8,30 ч. ми пукнаха мехура (ей това не го разбрах защо, нали ми изтекоха водите), разкритие 2 см, слаби контракции на 10-15 мин. Разходка в коридора до 10 ч., вървя и говоря по телефона със 100 човека да се разсейвам. В 10 ч. ми сложиха окситоцина, не можах да засека контракции, станаха изведнъж на 5 минути, много хаотични и сякаш се наслагваха една върху друга. След 1 час 4 см, след още 1 час- 8 см. После малко напъни в предродилна и 1 в родилна зала. Сложиха ми бусколизин и лидол в системата. На всяка контракция си казвах, че другата сигурно ще е по-гадна и трябва да издържа и така докато си мисля, те спряха и почнаха напъните, които не са болезнени. Реално за мен най-гадните бяха малко по-болезнени от болезнен цикъл, така мога да ги опиша, аз лекичко си скимтях. Акушерката все ме успокояваше, че на 8 см спират да болят. Явно съм имала сериозна психическа нагласа, защото накрая като ме шиеше доктора му казах :" Ама то това ли била цялата работа?"   и почнахме да се хилим, явно гроздовият сок е подействал.Изобщо не бях изтощена, родих в 13,50 ч. Най-криво ми стана, защото от нетърпение майка ми и ММ 2 пъти звъняли в родилна зала да питат и чух от другата стая как говорят за мен и акушерката им честити, отнеха ми удоволствието да кажа лично на най-близките, исках да чуя реакцията им.

Ох, страхотна тема! Толкова добре ми дойде надявам се и аз да мога да се похваля скоро с леко и смешно раждане. Стискайте палци!

Това за бомбичките направо ме разби - с глас съм се смяла! 

Моето раждане беше всичко друго, но не и смешно, но за сметка на това здравата се посмях преди и след него.
4 дни преди раждането с мои приятели тръгнахме на разходка. Трябваше да пътуваме от Асеновград до Пловдив с кола. Моята приятелка, загрижена за мен, каза на мъжа си да внимава с дупките по пътя, че да не тръгна да раждам. Аз се обърнах към нея и й казах: “Е нека де!!! Боби влизай във всяка дупка, която видиш.“  (Да уточня, че преносвах с 2 дни.)

Когато отидох до болницата, за да си взема болничния станах свидетел на една случка с 16-годишно цигане. Една акушерка пита семейството на момичето кой може да се подпише вместо нея на документите за секциото, защото бебето е седалищно. Бъдещият татко каза, че майката на баща й ще се подпише. Акушерката, обаче каза, че не може бабата да даде съгласие, защото по документи не е никаква на майката тъй като баща й не я е припознал. Попита майката на родилката къде е. А те казаха- кой я знае. Акушерката пак пита кой ще се подпише в такъв случай. А те всички в хор отговарят- бабата.

Здравейте - много ми допадна темата, изчетох я цялата и намерих забавни моменти дори в по-критикуваните постове.

За моето първо раждане - напъвам, напъвам ама бебе - йок. По едно време се поизморих, и зървам докторката да се упътва към мен с една голямка ножица в ръката. И, аз нали си бях невежа - с една такава супер надежда в гласа попитвам - "Това е за да срежем пъпната връв, нали, значи моето дете скоро ще се роди?"

е, отговор не получих, но ме изгледа като извънземно

В онзи момент невежеството ми сигурно я е смаяло, сега ми се струва хем невежо, хем смешно
Второто ми раждане се наложи да бъде секцио, макар че толкова ми се искаше да е отново нормално.

След операцията бяхме настанени в интензивното отделение, където стояхме 3 дена. С моята "колежка" по стая измислихме следните спа-процедури, които ни бяха прилагани по време на престоя ни в интензивното:

1. иглотерапия/акупунктура - тъй като отделно, извън нещата, които минаваха през абоката, ми сложиха още 45 инжекции с буквално какво-ли-не.
2. Аромотерапия - нашата стая беше крайна за коридора, и поради някаква причина миришеше от отдушника на хухнята. Ядене не ни даваха, ама си миришехме на воля безплатно (на аванта ) )
3. Светлотерапия - това е терапия чрез светлина - случваше се често-често сестрите да излязат от стаята и да пропуснат да спрат гадните лампи на тавана - те блестяха право в очите ни.
4. Гладолечение с цел вталяване - който е бил секцио знае, че 3 дена не се яде след операцията.
5. Закаляване на нервите и за укрепване на здравето - тъй като раждахме посред декември месец, като забравеха да затворят вратата и все ни бепе студено.

Мисля, че имаше още 2-3 неща, които си бяхме пригодими, но мина доста време и ги позабравих.

С надеждата септември месец да споделя още нещо смешно от третото си раждане.

успех на всички, не е толкова страшно, макар че да не е много приятно се преживява, дори и от такива склонни към реване като мен

Моето раждане беше продължително и в крайна сметка завърши със секцио. Та отивам аз в 1:30 през нощта в Шейново с контракции на 5 мин и вече доста болезнени. Няколко пъти ме слагаха на апарата за запис на тонове и засякох лекари от 3 смени. На обяд, докато си лежах на уреда за запис, влиза дежурния лекар и вика "Има някакви контракции ама не са продуктивни. Ти не ги усещаш нали?".  А аз вече се молех за упойка . За капак ме забравиха и си висях там час и половина. Накрая санитарката ме отвърза и ми вика "Имаш обяд, оставила съм ти го в стаята.", и аз "Ама вече ми направиха клизмата, не мога да ям!".....и цял ден гледах яденето до мене и стенех от "непродуктивните" ми контракции.

AnMary, благодаря ти, че си редактирала поста ми.

Аз умишлено го бях разделила в 2 отделни части, защото на мен (лично) ми е по-лесно да прочета 2 по-кратки поста, отколкото 1, но по-дълъг.

хайде, момичета, пишете, пишете не се срамете !