"Смешно" ли е раждането? - 3

Пиша за моето раждане 9 месеца след това.

Както си бях с приятелки в напреднала бременност на Училище за родители, тръгнахме да хапнем за обяд след това. Още помня менюто, но не мога да забравя, че за първи път ми се дояде нещо сладичко. И си поръчах чийзкейк с малини. Щом дойде, започнах да лапам вкусно от него. И хоп... изведнъж почнаха да ми текат водите, ей така в заведението. Станах да проверя дали не съм се изпуснала и още една чаша като с леко топла вода ме обля. Не можех да объркам, че става въпрос за изтичане на води. Отидох до тоалетната - това се повтори. Седна, стана, пак тече. Ужас. И после една от приятелките ми с по-ранен от мен термин се обади на мъжа си, той дойде за 5 мин. и ме закара в болницата. Така ме приеха с нейния вързоп нощница, еднократни превръзки, чехли и пр. в болницата, т.к. тя живееше отсреща й. След час - два се оказа, че имам разкритие 1 см, аз не усещах никакви контракции. След още малко време - 4 см. Пак не се усещаха особено... Родих с операция по ред медицински причини. И до днес ми се смеят всички, че сега на заветната дата ще ям само чийзкейк с малини. Какви спомени само...

Ох, в момента лежа в болница за задържане и си нямате представа, тази тема колко добре ме кара да се чувствам от смях. Установих, че когато се смея не ме боли нищо и по цяаал ден буквално вия от хилеж. Първо раждане ще ми е и още от първия миг, в който разбрах, че съм бременна си казах "задължително към нормално раждане ще се стремя до дупка и това е". Нека ви разкажа сега цирк с майка ми. Аз съм третото дете и преди да ме зачене е имала няколко спонтанни аборта и с мен почти през цялата бременност е лежала по болници, към 7мия месец спокойно вече си е седяла у нас без проблеми. Термина мисля, че и е бил на 13.12 . На 12ти вечерта баща ми бил нощна смяна, този случай ми е разказван от леля ми, която по онова време била много болна и майка ми ходела да и готви, и да и помага, и въобще да се грижи за брадтовчедите и всичко. Звъннала майка ми вечерта, на вратата на леля в 22:00ч., с една не много голяма чанта и леля ми   "Какво става бе?", а майка ми с биволско спокойствие казала "Направи ми кафе, но повечко, дай някакъв термос да го скрия, че отивам да раждам и ми извикай едно такси" и леля ми пак   "Няма ли да се обадиш на брат ми?", а майка "а, да бе, те спят на нощните смени, какво да го будя, хайде прави кафе и ми викай такси". Леля ми я послушала и много притеснена я качила на таксито. Оттук нататък ми разправя майка "Имах чувството, че щях да те изпикая буквално, един лекар ме посрещна и аз му викам, раждам и той да бе, и аз е, докторе, ще раждам за трети път, вие за кой"   Родила ме за около 2 часа и после настъпил голям смях, когато решили да се обаждат в завода на баща ми. По онова време той и колегите му имали навика да се обаждат посред нощ на обяви от в-к "Работническо дело" и да се юркат с хората като им казват "продавате кола нали? Ами продавайте си я, то вие ще ходите пеша" и си се кискали, докато им се приспи. Звъннал лекаря и му викал "Добър вечер имате момиченце, честито" и баща ми казал "Объркал сте номера, не знам кой търсите, жена ми спи у нас лично я завих"   После се усетил, че може и да не го бъзикат и се обадил на леля ми, а тя "Роди ли вече?" и той "Ми не знам родила ли е?"  
Винаги си умирам от смях с тях. Искрено се надявам и аз да ви разкажа само смешки, когато дойде момента и да вия от смях, а не от болки.
И Ви благодаря за лечението със смеха:)

Радостина,много се смях с историята на майка ти. Пожелавам ти да устискаш до деветия месец и после да ни разкажеш за твоето мнооого леко и забавно раждане.

Здравейте мили момичета толкова много съм си мечтала да пиша и аз в тази тема и ето ,че дойде и моят ред. Ще ви разкажа за моето 2-ро раждане тъй като първото трябва по скоро да е в друга тема ,че хич не беше смешно.
Ще започна малко по отдалече .На 05.03 2015г. отидохме с нашата тогава бъдеща кака на един рожден ден на едно дете на нейната възраст и децата си играят ,ама те са малки още и или се карат  и се бутат или  се целуват по между си . И ние с майките им се радваме и се смеем ,ама аз какво ми стана голям смях за няма нищо и не мога да се спра и една от майките ми вика тоя смях не е много на добре да не раждаш скоро  ,аз и викам глупости доктора днеска каза няма да е скоро макар и с 2 см разкритие. И така прибираме се с каката оправихме се за спане и си легнахме ,да обаче мен сън не ме лови и само се въртя и дремя. Прибра се мъжът ми към 12 вечерта и аз пак не мога да заспя. Ставам аз  в 2 часа за пореден път да ходя до тоалетната и си лягам пак ,хубаво ама в момента който си лягам се по "напиках ".Ставам отивам пак да се изпикая преобличам се и пак лягам и отново се "напиках".И си викам ааа това не е да съм се напикала ,ами май ми изтичат водите и си сложих една превръзка да видя какъв цвят са и дали е водите..И така няколко пъти ставане лягане  пикане и се видя ,че са води бяха съвсем леко розови. И реших да стана и да гледам ТВ защото не ми се спи .Към 3 часа започнаха контракции те но бяха не регулярни на 10 мин ,на 15 мин на 20 мин на 5 мин. А аз започнах да си пия хомеопатията когато започнаха да ми текат  водите. И вече към 5 часа станаха малко по-болезнени и вече регулярни и събудих мъжът ми взех един душ обадих се на майка ми да дойде да гледа бъдещата кака.Обадих се на доктора и се разбрахме 6 и 15 в болницата.Ние с моят мъж по закъсняхме ,но 6и 20 бяхме в болницата и доктора ни чака и вика хайде къде се бавите .Започна се едно безкрайно попълване на документация в приемната събличане и подготвяне за пред родилна .През това време контракциите зачестиха аз продължавам с хомеопатията едни 3 малки шишенца.Качвам се на 2 етаж  в 7 без 10 в пред родилна
хайде и там бланки формуляри. И акушерките ме гледат че гълтам аз някакви хапчета и ги стискам в ръката и те ме питат какво е това ,аз и викам хомеопатия за по бързо раждане и безболезнено те ми се смееят и викат и за сега как е .Аз им отговарям супер. Доктора идва и ме проверя за разкритие и вика а ти със 6 см, няма смисъл от никакви обезболяващи и ми сложиха една инжекция нош-па.
Към с 7 часа ме вързаха на тонове и ми сложиха 1 банка окситоцин за което бях много разочарована .
През  това време една акушерка ме заговаря и си лафим.
Тя:Кое подред раждане е ?
Аз: 2-ро
Тя:Какво ще е ?
Аз: Момиче
Тя:Ами първото какво е ?
Аз: Момиче
Тя: Споко ще се видим значи и 3-ти път
Аз : ААА няма
Тя: И аз така приказвах ама имам 3 деца
Както и да е по едно време започнаха и зверски контракции и аз искам да ставам те не ми дават .Идва доктора и ме проверява и вика  10 см, но има 1 ръбче на шийката за изглаждане ,но до 5 мин ще си в родилна зала  и така и стана в 8 без 7-8 мин бях в родилна и в 8 часа  на 06.03.2015 гд. се роди малката 3500кг и 46 см.,малко след това се роди и плацентата с помощта на доктора . След това доктора вика я да видим дали имаш нужда от шев и кройка. И продължава ти няма да раждаш повече нали .Аз му викам ами да .И той тогава ще те направим красива за мажат ти и последва смях. Да отбележа имам само 2 шева.
Както и да е мина това и аз се обаждам вече на роднините да известявам и най- смешното беше със сестра ми. Звъня аз и викам хайде честито лелче .А  тя сънена и не разбира .И аз викам стана леля за 2-ри път .И тя ама как така много добре звучиш лъжеш ме нещо , и аз викам как ще те лъжа и малката тъкмо се размънка и аз и викам чуваш ли бебето плаче и тя чак тогава повярва. Тя не вярваше , защото първия път като раждах звучах много зле даже и не помня с кой съм говорила тогава.

Бях решила да не пиша тук когато малката се роди,защото темата се беше превърнала в "дневник на касапина" но в петък стават две (кога минаха!) години от раждането и съм носталгично настроена.и така,ето го моят разказ
Още от началото на девети месец моята АГ ми каза,че заради скъсената шийка мога да родя всеки момент и да съм готова. Съответно аз всеки ден пуфтяща се събуждах с мисълта"днес ще е!" Да,ама не! Вечерта преди термина,доволно преяла и пийваща си биричка си лежа на диванчето и се оплаквам в групата,че след 5 минути става полунощ,влизам си в датата а бебе няма    И точно в този момент усещам леко мокрене между краката. Оставих чашата с мисълта" айде,и този срам го доживях да се напикам "  и от мен започва да се излива вода  Станах от дивана да не го изцапам(...късно...) и казвам на свеки: Мамо,водата ми изтече,почна се! И съм се нахилила като зелка,а тя : Лелееее! Какво ще правим! -Е,кво,ще раждам,нямам друг избор  Ангел (ММ) беше в банята и аз тропам на вратата да излиза,че са ми изтекли водите,а той се провиква с класическия отговор" Напишкала си се бе,мило" и се смее      -Да,ама не съм,водите ми са по целия под на кухнята,така че ИЗЛИЗАЙ!!!  За части от секундата отвори вратата с такава безценна физиономия на искрен ужас,че и до днес се хиля 
Влязох да се изкъпя а в главата ми едно мътно,щастливо...Свърши се вече!  На третата минута се тропа по вратата-хайде,не си ли готова вече! А аз спокойно-Не,има време още! Излизам след двайсетина минути и ММ ме чака на вратата в пълна бойна готовност с чантите и здраво стиснал ключовете на колата( никога не знае къде му са и го бях заплашила с физическа разправа ако ми го спретне тоя номер и на раждането  ) Обличам се аз,а свеки ме поглежда плахо и ми изтърсва: Маме, вземи си сложи някакви гащички де! -Мамо,отивам да раждам,гащички няма да ми трябват! 
Приемат ме в болницата с разкритие 1см и никакви контракции,минавам си през всички документи и процедури и ме оставят в предродилно с уговорката ако няма промяна до сутринта в шест да ми включат окситоцин,а Ангел го изпращат вкъщи да си чака,че като първо раждане може доста да се проточи. Естествено не можах да заспя,цъках си във ФБ групата и чаках да стане време за системата. В шест ми я включиха,в шест и половина вече бях с контракции директно на три минути и хапех възглавниците 
Към десет и половина системата свършва и аз,щастлива чакам докторката да ме провери и да ме зарадва с пълно разкритие.... Естествено ударих греда-някакви си мижави 4 см само,ще се наложи още една система окситоцин-само дето не ревнах  Настаняват една мацка до мен за мерене на тонове и аз се старая да стискам зъби да не я плаша-солидарност трябва да има все пак. Пита ме тя дали боли много,а аз скимтейки-Ами,боли си,но не е страшно... Тя ме поизгледа,явно не съм била много убедителна,защото се изцепи: Като те гледам,добре че съм за секцио  а аз -А,значи мога да си викам спокойно  ( Да,ама после бяхме в една стая и като я гледах аз си мислех"Божеее,добре че не бях със секцио!")
В единайсет усещам прорезна болка и казвам на санитарката,че раждам вече и да викне докторката. След малко ми се задава тя спокойна като народна песен и ме пита защо я викам,нали преди половин час ме е видяла с какво нещастно малко разкритийце съм. Изръмжавам да погледне още веднъж и естествено тя с очи като паници :Ама ти си с 8 сантиметра и засилена родова дейност! -Аааа,сханА най-накрая,а?  Дооправи ми разкритието на десет сантиметра и каза на сестрата да ми влее някакво обезболяващо (Алилуя!) От там докторката,един стажант(като по правило безбожно сладък) една акушерка и санитарката ме за влачиха до магарето и се започна: Хайде,напъвай! С дупето де! а,схвана,хайде още един напън! А аз  -не мога,чакай!  В чудо се видяха с мен Стажантът(бях го кръстила Д-р Картър) висеше до главата ми и ми викаше в ушите като клакьорка: Дишай,издишай,напъвай,стоп!  Акушерката избутваше бебето,че напъните ми не бяха от най-ефективните и за последния напън ми казва:Хайде този е последен,няма да ти помагам,ти сама! Но явно съм направила много жална физиономия,защото само изпуфка: Добре де,не ме гледай така,ще помагам! 
Изплака малката госпожица в 11:55  и бях на седмото небе 
Звъня на таткото да му кажа новината,а той естествено не ми вдига телефона! Седем години традиция,защо да се нарушава и сега  След 15 минути телефонен тероризъм ми вдига и аз му изтърсвам: Цял живот ще ти натяквам,че дори когато дъщеря ти се роди не ми вдигна телефона навреме!  Секунди пауза и после чувам: Ама тя роди ли се вече?! Мъже,кво да ги правиш.... Чакахме го един час да се появи да ни види,а той звънял на който се сети и не знаел на кой свят е...
Това беше моето раждане... И не искам да забравям и една секунда от него,дори и тя да е била болезнена. Не се страхувайте,мили момичета! Това е една невероятна емоция!

Трикси, много забавна и емоционална история си ни разказала. Благодаря, че сподели! 

Трикси, жива и здрава да си мнооого ме разсмя
 Тъй, тъй съм почнала да пиша да разкажа и аз един смешен момент от моето раждане от няма и 2 месеца- в три през нощта усетих как нещо направи пук и започнаха да ми изтичат водите, веднага скочих аз да не изцапам леглото. Започнах да побутвам тихичко ММ, за да не събудя каката, но той толкова сладко си похъркваше, че едвам го събудих. Казвам му аз, че са ми изтекли водите, а той стана отиде до тоалетната и пак си легна. Абе човек викам изтекоха ми водите, а той с един спокоен глас ми вика откъде съм била сигурна нищо, че това ми е второ раждане и първият път пак така ми изтекоха водите. Убедих го, че това наистина са води и тръгнахме за болницата, като пристигнахме вече нямаше грам съмнение, че това са води, такава локва направих още щом прекрачих прага на болницата, сякаш някой беше излял кофа с вода беше точно като по филмите.

сладурки 
Стискайте ми палците - наскоро да мога да споделя и аз нещо смешно, че то .. не остана време до срещата ми с бебчо )

Абе, като се замисля нямаше много смешни моменти... В никакъв случай не беше страшно или ужасно, но определено не беше много смешно.
Сигурно съм единствената родилка в света, която заспиваше между контракциите. След 6-7 часа чакане на разкритие при положение, че бях спала 2 часа определено ми беше трудно да остана будна. Докато раждах не съм викала, ама после беше голямо охкане докато ме ши доктора. Сложи ми местна упойка, но явно малко количество, защото много бързо взе да минава ефекта. Не беше нетърпимо, но все пак неприятно и с док се бъзикахме:
- Докторе, докато раждах не охках толкова
- Потърпи малко! Ще те направя много хубава - направо ще си като нова!
- Ааа, добре! Ама да знаеш, че ако има рекламации и оплаквания ще пратя мъжа ми при теб

И аз да се разпиша с раждането на малкият ми инат. Преносвам си аз ден, два, три, седмица...никакво разкритие, никакво изглаждане. Абе нищо. На 8 ден ме приемат в патология за предизвикване. Накрая решиха секцио заради астмата ми. Влизам за операцията на 9 ден от преносването, напълно спокойна и щастлива. Лягам аз, бият ми упойката и се почва разговор между аг-то и анестезиоложката:
-Дали я е хванала упойката вече, да режем?
-Ами не знам, да проверим?
-А, ще проверяваме. Вярвам ти, че си я била правилно.
Тук се поопулих малко, двете се разсмяха и ми казаха да си вдигна крака. Не успях 
На третия ден след операцията, влизат на визитация и ме питат дали съм ходила вече по голяма нужда. Като казах "Не", само ми казаха, че ще ми дадат едно специално коктейлче и да не ходя много далеч от стаята си.  Момичетата, които са пили рициново масло, знаят какво се случва после.
На следващият ден, друг лекар влиза за визитация, ние бяхме две секцио в стаята и ми вика: "Дами, чувам че сте паднали върху скалпел."

хихихи ... паднахте върху скалпела, нали )

Ехааа тази темичка паяжини е хванала.А е една от най-ценните тук!
Докато бях бременна изчетох и трите по няколко пъти ... сега два месеца след появата на бебчо ,възможно най -скоро се включвам,само да остане времее !:)

Да взема да пораздвижа тази страхотна темичка....
Моето раждане беше преди дооооста години, ама пък да ви го разкажа....
Терминът ми беше на 16 отомври. Август месец е,  всичко върви нормално и решаваме, че все още имаме време да направим едно непланирано море. Направихме консултация с лекарката ми и тя каза, че не вижда причина да не отида, само че да стоя основно на сянка под чадъра. Като съобщихме на нашите ,майка ми щеше да се гътне от притеснение обяви ме за луда, а зетя направо щеше да го застреля, че ми се води по акъла. Та докато се организираме беше станало края на август и аз бях почти в средата на осмия месец. Морето в крайна сметка мина съвсем спокойно. Прибрахме се по живо, по здраво и си зачаках термина.
На 26. Септември ,за зла участ,  мен ме хваща зверски вирус с повръщане. Следват прегледи, диетка и постоянно наблюдение от доки. На 27.9 . аз вече съм добре и повръщането е овладяно и съответно зарязвам диетата и започвам да си похапвам, защото съм мноооУ гладна. Да не взема да заслабна случайно...Иииии още недовършила хапването....повръщачката се завръща с пълна сила и в пълния си блясък. Звъня на доки и тя ме навира в най-тъмно място на кучето....защо не съм удържала още малко...и...т.н. Срещаме се, бие ми инжекция деган и се прибирам.
Настава вечер и нещо ми примокря,но съвсем малко като количествои аз си викам от това повръщане и напъване, вече се и изпускам....сменям гащи и превръзки, но теча не спира. Аз обаче си трая и не предприемам нищо.
Първо има още 20 дена до термина, второ нямам никакви болки и контракции, трето въпросния теч беше доста неопределен-течеше по малко и през известен период от време.Пък аз си очаквам като по филмите да ми изтекат водите -да са много и наведнъж.След като обаче ми свършиха сухите гащи аз решавам да си призная какво ми е положението....и майка ми щеше да ме засреля   защото съм си мълчала и даже се приготвям да си лягам. Обявиха ме за луда и ме накараха да звънна на доки.Жената като чу и каза веднагически да тръгвам с чаничка на рамо към АГ то и като стигна там акушерката да ме прегледа и да се чуем.
След малко ще продължа,че трябва за малко да стана...

И така.... да продължим...взех си един душ, приведох се в приличен вид и тръгнахме.
Бъдещият татко вече беше ,,взел-дал,, ....прежълтял, не знае къде се намира и не знам как ни закара до болницата. 
На входа ни посреща акушерката,вече предупредена от доки ,и аз лягам и виркам краката за преглед.
И картинката е следната-аз легнала, с разкрачени крака, а срещу ми акушерката въоръжена с GSM и диктуваща на доки какво вижда и какво е положението. Като си мисля аз, че ще ме върнат в къщи защото нямам ниииикакви болки и контракции. И това което чувам от разговора им е, че доки трябва ВЕДНАГА ДА ДОЙДЕ ,защото съм с 8 (осем) см. разкритие.    и, че до един час ще съм родила. От току що чутото аз съм в тотален шок, че всичко се развива толкова бързо. В същото време си казвам, че поне всичко ще свърши доста бързо. Беше около  0.00часа и си викам и на х....й да ме въртят един час все ще го избутам , има жени по два дена раждат....
Слушат тонове, правят ми клизма,  доки пристига -само където не ме убива с поглед защо не съм се обадила по-рано и се качваме в предродилна.
Оказва се, че от напъните при повръщането, мехурът ми се е пукнал,  но някъде отгоре и аз като се поразмърдам и потича по малко.
Аз се чувствам страхотно до момента, когато ме включват на система.
Адът беше на земята,точно там в предродилна зала 
Болките бяха страхотни и вече си имах и контракции както си се полага, а на мен в главата ми се върти само едно нещо: един час,     един час......и всичко свършва....
Да ама не....от осем см. разкритие не мръднах цели 4часа.
В 4.00 часа сутринта вече бях сменила 100 пози и установих, че най-не ме боли леекиинко приседнала на ръбът на леглото.
Тъкмо се настаних и влиза доки и крещи...,не стой така, че му седиш на главата.... скара ми се и пак отиде в родилна зала при акушерката. Седят и си говорят, от време на време ме преглеждат,а аз вече две не виждам
И токова много ме боли и не мисля трезво. Застанала на вратата с единия крак в предродилна и с другия крак в родилна и седя и ги уговарям,че не мога повече и трябва да го родя вече туй бебе....
И двете вече се смеят с глас със мен и молбите ми, и ми казват като бързаш много клякай ей там и почвай да се напъваш, все едно ще ходиш по голяма нужда.
Докато го изрекат и аз вече бях приклекнала и напъвах 
И на трети, четвърти напън така се напънах, че не можах да се отпъна...усетих как нещо се разшири там долу и така си остана
Казах им че нещо стана и май съм готова....и айде на магарето...
От там беше лесно....три пъти напънах и доки ми вика ако сега се пресегнеш ще можеш да му пипнеш косичката викам нищо не искам да пипам,  давай да излиза вече....
След минута вече държеше в ръцете си едно лилаво нещо с пъпна връв увита три пъти около врата и един път около рамото. Приличаше ми на някой човек на изкуството с артистично преметнат шал около врата
Беше доста грозноват, а те една през друга говорят колко бил хубав. Почувствах се тъпо, защото очевидно не беше много красив и си викам поне да си мълчат,а да не казват на черното- бяло.
Както и да е това си беше моето грозно и сбръчкано човече  
После ме закараха в стаята и на сутринта като се огледах и видях другите две бебета......разбрах, че не са се бъзикали хората с мен.
Те милите бяха като оцелели след боксов мач...,а моето вече се беше поизбистрило и приличаше на ангелче.
Та успокоих се де

Розали, супер забавна история! Смях се с глас. 

Наистина много забавна история.
Хайде мами включвайте сее. Аз от първото раждане нямам комични ситуаций, надявам се сега живот и здраве с второто и аз да има с какво да се включа.