"Смешно" ли е раждането? - 3

Хахаха, и аз се смях.....само да вметна, с термин 2 септември юли месец  бях на море, ама хич и не седях под чадъра де, даже и док не питах, че той моя какъвто беше, още като разбра че съм бременна, ако можеше за кревата девет месеца щеше вързана да ме държи, пък аз, като видях толкова време почивка, не се спрях от хойкане, сигурно едно 1500-2000 км. имам навъртени.

На леглото до мен дойде една циганка. Чакаше трето и съответно след мен дойде и преди мен си тръгна
Та като я настаниха настана едно викане и вайкане и естествено я скастриха да си мълчи.
По едно време се укроти и замлъкна. Не след дълго с такъв вик избухна, че щях и аз да родя от стрес 
Като се разбягаха едни санитарки ... акушерката като отметна одеалото......онази родила на леглото в предродилна  
Сега вече акушерката викаше защо не била казала, че толкова я напъвало.
Та така си роди цигането на леглото и после само я преместиха в родилна да си излежи двата часа

Розали, наистина много забавен разказ.
На мен като започнаха да ми изтичат водите (беше през нощта) и аз не казах на никой.Нямах никакви контракции,преоблякох се, сложих си един "памперс" от онези за родилки и си легнах пак в леглото. Викам си :"това ще ми е последното спане за 2-3 години напред.Я да се наспя ,пък тогава ще ходя в болницата." Наспах се едно хубаво и на сутринта викам на мъжа ми:"Май ще се ражда". Той скочи гладен,жаден да вървим към болницата. Аз му викам:"Аааа закуси си спокойно,че кой знае колко време ще висиш в болницата"
После всички ме обявиха за луда.

Отивам на запис на тонове 8 дни преди термин. Нямам никакви индикации за раждане, първото си дете го преносих и се съм се настроила така. Мисля си "отивам на запис, после ще обядвам с колежките, ще пообиколя магазините, към 16:30 ще взема големия от градина и ще ходим към парка. А освен това съм си разчела цялата седмица, едва ли не по часове - всичко е планирано кой ден какво ще правя! Отивам аз на тонове, но се оказва, че малката от време на време губи тонове и решават да ме приемат за наблюдение. Обаждам се на мм в паника и шаш да ми носи документите, че само ЛК имам в мен, и се чудя дали изобщо да ми носи багажчето, мисля си, че ще ме изпишат след няколко чака и да не си го нося обратно. Но все пак ми го донесе. След голямо чудене какво да ме правят решиха да ме оставят и за през нощта. Приеха ме в предродилна зала, обаче аз индикации за раждане нямам! И ме преместиха в патологична. Седя си сърдита на леглото и чакам да ме изпишат и си мисля само за всичките ми планове, които вероятно няма да се осъществят...
В крайна сметка на следващия ден на обяд ми предизвикаха раждането, така и така съм  била там .
После с мъжа ми много се смяхме, защото аз цяла бременност го бъзиках, че ще отида с метрото до болницата, ей, го къде е - 40 мин. и той после ми каза: "Много си го представях този момент - дали ще сме вкъщи, дали ще съм на работа, дали ще съм наблио като ми се обадиш, но дори за миг не допусках, че наистина ще отидеш с метрото!

Хайде и аз да се разпиша. Юли, жега, аз съм с огромен корем, тежи, горещо ми е. Има още 2 седмици до термин, но аз нямам търпение да родя, че вече не се трае. Понеже съм тотално откачила хващам да чистя цялата къща - прозорци, баня, кухня. Яко бърсане и търкане, с надеждата да родя. Да, ама не раждам.  Даже няма и помен от разкритие според АГ.
18-ти - мнооого зает ден - приготвяне на закуска, ходене на детски РД, среща с приятели, пазаруване, готвене. Легнах си в 23 часа, почти умряла. По едно време се стряскам. Изобщо не разбрах защо. Поглеждам часовника - 1:00 и си викам "така и така съм се събудила, поне да отида до WC" Сядам в леглото и ОПА - водите ми текват. Поглеждам ММ и си викам "Еее, няма да го будя сега. Ще се изкъпя, да си поспи още малко и после." Докато се къпя решавам, че и косата ще си мия и цялата процедура по къпане, сушене и т.н. продължи около час. През това време ни помен от води и контракции и реших, че явно е фалшива тревога и ще се върна в леглото. Докато си го помислих пак текнаха. Отидох да събудя ММ, а той миличкия ме попита "Не можа ли да изчакаш до 6 часа?" (последните 10 дни работеше на 2 места по 15-16 часа на ден и му беше дошло в повече). "Да се беше разбрал се с детето!". Оставих го да изпие едно кафе преди да тръгнем за болницата, защото не си бях приготвила всичкия багаж и към 4 часа ме приеха с 4см разкритие. В 6 часа вече бях със 7см и всички бяха убедени, че до 8 ще съм родила. Да, ама не! Бях ужасно изморена, недоспала и нямах вече сили да си седя на краката. За разхождане и дума не можеше да става. Всъщност съм убедена, че съм единствената родилка, която е заспивала между контракциите  На всичкото отгоре беше неделя и на смяна имаше 1 лекар и 2 акушерки. Бяхме 4 жени в предродилна, като на едната се наложи да и правят спешно секцио, а дойде и още една за планово секцио и мен малко ме забравиха. В 11 часа успях да докарам прилично разкритие, сложиха инжекция и ме вкараха в родилна. Стигнахме до момента с напъването. Аз уж напъвам, ама според акушерката не достатъчно. По едно време изчезна някъде и като се върна каза "Доктора даде зелена светлина за епизиотомия". А аз "К'во?! Никаква епизиотомия! Не искам да ме режете!". "И аз не искам да те режа, моето момиче, ама като не напъваш няма как да излезе бебето." Трябва ли да казвам, че започнах МНОГО старателно да напъвам? Синът ми се роди в 11:50 и понеже имах леки разкъсвания се наложи да ме позакърпят. Сложиха малко упойка и започна лекаря да шие. Или упойката беше много малко, или шевовете бяха повечко... Към края започнах да усещам и да охкам:
"Ау! Ох! Докторе, хайде стига толкова! Докато раждах не охках толкова много!"
"Потърпи де! Ще те направя като нова! И много красива!"
"Хахаххаха! Ако има рекламации ще ви пратя ММ!"
"Аааа, няма да има! Гарантирам, че ще е много доволен!"
Ами доволен е! 
Като цяло, много леко и безстресово раждане, без избор на екип, без глупости. Пожелавам го на всички!

Отдавна се каня да се включа с второто раждане.
С първото чинно припнах  към родилното,когато започнаха контракциите и си отвисях в предродилна,стабилно хокана ,че много пъшкам.
Наумих си,че втори път няма да правя същата грешка и за малко  да си родя вкъщи.
След като цял ден имах нерегулярни контракции,изведнъж усетих,че нещата много се сбързиха   Вкъщи настана пълна лудница,не можех да се облека от болки.Имам смътен спомен,че мм се опитваше,да ми обуе чорап,а аз се опитвах,да му се скарам,че и боса ще си родя  
След като се добрахме до болницата (добре,че живеем близо),цирка продължи - на кратко,бях пристигнала с 8.5-9см ,докато подпиша документите,започнаха напъните.Едната акушерка ме сложи,за да ми записва тоновете и тукмо започваше,да ми се кара,че мърдам,влезе доктора,погледна и отсече "-Какви тонове искаш,да записваш,като почти му се вижда косата!?"
След 2 контракции с напън бях родила.Общо време от приема ми,до раждането 15-20 мин  После персонала само се шегуваше с мен,че съм им поставила рекорд за бързо раждане .

  Малък зъл киборг, твоята история е почти същата като на една приятелка, само че тя оше малко и е щяла да роди в колата, защото са били на около 30 минути път до болницата. Каза, че мъжът й викал през отворения прозорец на движещата се кола на дежурния от охраната в болницата, за да вдигне бариерата и да не ги бави.

хаха и аз си подремвах между контракциите, мм чак ми се чудеше на акъла 

Най-накрая дойде време и аз да се разпиша в тази темичка . На 22.03. се събудих в 4 през нощта от рязка болка и изтичане на води. Въпреки че беше 3 седмици преди термин, нямаше как да объркам водите-течаха много силно(и между другото не спряха да текат до 12,20-когато родих). В тази тема бях чела, че мъжете много се стряскат когато стане време за тръгване към болницата, така че се изкъпах, пих кафе, взех си багажа и чак накрая събудих мм. И факт- така се ошашави, че за секунди се строи на вратата .
Минават тонове, преглед за разкритие и клизма и казвам на акушерката да вземе сака от мм, че вътре имам бельо и превръзки и тя ми вика "Сега не ти трябват, ние ще ти дадем наше секси бельо" (памперс-гащи имаше предвид).
Разкритието ми напредваше бавно, а контракциите на 2 минути страшно регулярни, така че с нетърпение чаках анестезиолога, който се появи на 5 см. чак, на всичкото отгоре се опита да ме разубеди. Следяхме контракциите и имаше една много силна, доктора каза "тази беше много хубава". Аз троснато "На мен не ми хареса!". Та най-накрая ми биха епидурална и док каза като ми я сложат, да ставам да се разхождам вече. Викам "И коремни преси ще правя, стига да спре да боли!". Лягам аз после за ен-ти преглед за разкритие и се изцепвам "Ммм, този преглед сега даже е приятен!". Имах намерение да похваля упойката, но така излезе, че сега ме е срам да погледна лекаря в очите
Та минава раждането, шиха ме с райски газ- заспах за 15-20 минути. Като се събудих, забелязах, че ръцете и краката са ми вързани за магарето и питах акушерката защо. Тя ми вика "Ами така ни нарита всички (по време на напъните), че цялата съм в синини!". После идва лекаря да се сбогува, че отива да си води жк-то и аз, явно още замаяна, бързам да го информирам съвсем сериозно "Днес имам час за тонове в 3,40. Да знаеш, че няма да дойда".
След раждането ми беше много ниско кръвното, а след мм дойде и свеки на свиждане. Една млада акушерка после ми вика "Сега след като свекърва ти си тръгна, пак ще ти премеря кръвното- може пък да се е вдигнало" 

Четейки темата си мислих, че вторият път не беше смешно, но сега се сещам, че моят мъж и двата пъти ми спретна комични ситуации, като пропусна да обяви на когото трябва за събитието.
Първия път, тъкмо родила, се чух с  него да му кажа и се разбрахме уж да звънне на майка ми. След 5 минути тя ми се обажда и аз вдигам със съответната интонация да се поздравяваме, а тя - Какво става? Викам - ми... (мъжът ми) не ти ли каза?, - Ами не?, Оооо, ами хайде, родих, честито и т.н.
Второ раждане, спешно секцио, мина всичко и се разбрахме с мъжа ми той да каже на неговите родители. След 10 минути ми звъни свекърва ми и провеждаме следния диалог:
Тя - Как си? (много тревожно)
- Хм - викам - добре съм, още не ме е пуснала упойката и не усещам нищо.
- Каква упойка?!
- Ами от секциото - казвам.
- Ама ти роди ли???
- Ами да, родих - вече почвам аз да се кокоря.
- Днес?! На Свети Панталеймон?!
- Да, днес (вече ме изби яко на смях, много знам какъв Свети точно е  )
- Оооо - поосвести се жената вече, но много му се ядосах на моя мъж, че за втори ми го спретна този номер, а и беше голямо съвпадение, че се обаждаха като по поръчка

Ама е факт, че като ми се изтърсваха всеки ден нашите и свеки, докато бях в АГ-то, бях на черешата 

Страхотен смях тука, признавам ви 
Моето раждане започна странно , бях в нашите на гости и отивайки до тоалетна ми текнаха водите като из ведро . Това се случва изневиделица 3 седмици преди термин. Майка ми и ММ бяха излезли до магазина и само татко беше в нас. Викам си на акъла , за да си спестя съветите и да не ме хвърли от притеснение директно в колата и да ме юрне към някоя болница ,по-добре да не му казвам докато не си изчакам мъжлето и мамчето и така реших да се върна в хола, да си чучна ни лук яла , ни лук мирисала .Няма да ви казвам каква му беше изненадата ,когато се връщат нашите двама герои превъзбудени и притеснени,понеже ги бях предупредила по телефона че ще раждам още в тоалетната  с думите "Хайде тръгвай бързо към вас за багажа и в болницата..." , а аз блажено си седя цялата във вода на фотиойла ,понеже продължава да тече -баща ми в шок:"Къде бе?","Ами тя ражда!!!" И като взе човека да ме гони до вратата на колата и да ме храни с диня от загриженост  , докато майка ми бърза да тръгваме към моя дом за багажа че си беше доста далечко и после и до болницата ,а аз най-спокойна ,даже не спрях да им охкам от контракции по пътя, та съвсем ги ошашавих,милите 
 Както и да е - стигнахме ,не знам как не се пребиха по стълбите от тичане нагоре, аз ги аках в колата ,вече наредила какво още да сложат в багажа
 После веселото беше в предродилна , къде аз само сновях около леглото ,превиваща се от болка , докато ММ блажено се беше изтегнал на едно диванче и с усмивка си гледаше телевизийка .Така си остана в непокътнатата поза и след като дежурния доктор, който не бях виждала дори нахлу в стаята за проверка на разкритие (уж) само ,с което ми разказа до такава степен играта от неочаквана болка,че сърцето ми сякаш спря за секунди и докато се усетя да продумам и дойда на себе си от шока -вече нямаше и следа от него ,естествено ММ не беше разбрал нищо какво се случва А всичко това се случи ,понеже като пристигнах в болницата моя доктор ме посрещна с думите: "Само ще отскоча до вкъщи да се изкъпя и преоблека и се връщам, защото преди теб имах едно след друго 3 раждания и виж ме на какво приличам  " Но нека уточня : водите ми бяха изтекли в 13 часа на обяд ,приеха ме в предродилна едва в 18 и проверката на разкритие се случва в 21 часа ,която беляза началото на пълната лудница дефакто и започването на същинските процедури за раждане
Влиза акушерката след това и установява че след 4см разкритието е станало изневиделица 6см (защо ли?-оня гад ми е направил изкуствено разкритие ) ,закъсняваме за епидуралната, която ми е задължителна заради ниския праг на болка. Оттам суматоха, анестезиолог и всичко живо нахлу при мен ,установиха че контракциите и разкритието внезапно са ми спряли -айде системи ,окситоцини, вливания и добре че и моя доктор дойде най-сетне,но яко сънен, направо спящ в право положение  ...Чудесно ,онзи даже и родовата дейност ми е прекъснал ,а няма кой да им каже какво се е случило ,защото аз получих след слагането на упойката какъв адреналин и силен тремор,че не можех да дишам, камо ли да говоря  , а нашия се е ошашавил от цялата олелия до такава степен че дума не продумва
Оттам се почват и силните напъни- акушерката вика стискай,нямаш разкритие още  и през цялото време докато отмалях от стискане и болка и молби да ми позволят да напъвам ме питат дали съм сигурна че не ми се ака -Е как да не съм сигурна ,цял ден бях яла само парченце баница и две малки диня ,дори и с клизма не можех почти нищо да изкарам -само динята 
 Накрая напън и главичка-ето тук доктора се събуди и хукнахме към родилна, но явно беше кисел че го будим защото взе да заплашва веднага че ако не напъвам добре ще прибегне до форцепс или вакуум  И аз като се мобилизирах с 3 напъна го родих -не можаха да повярват чак и не спряха после да ме хвалят "Ние те мислехме за някоя лигла и през цялото време не вярвахме че ще успееш,а ти ни скри шапките и роди като по учебник !" И как иначе като бях пред изгубване на съзнание вече от немощ и зор  ,даже се разминах с разкъсвания и шиене , но като ми сложиха бебето на корема бях като дрогирана ,даже не го докоснах за едната минута само ми мина през ума че това огромно нещо не може да е излязло от мен и ревнах ,взеха ми го и ме закараха в стаята да спя... Ай спи сега де -ужассс  Цяла нощ се ядосвах че не съм се зарадвала на бебо и че не съм била адекватна и само личицето му ми беше в съзнанието и си чаках всички часове до сутринта ,за да го гушна
...Откачена работа ,но всичко ми се струва тооолкова забавно ,като купон направо, нямам търпение отново да ми се случи след 4месеца  Успех и на вас!!!

Аз не разбрах - доктора бил отишъл да се изкъпе, че имал 3 раждания преди това, или сте го събудили.

Отиде да се изкъпе и преоблече уж, но като дойде почти през цялото време дремеше прав докато не започна същинската част на раждането
 А между другото започнах да раждам на 12ти ,а бебчо се роди на 13 петък в 00:21 и до сега си е голям късметлия
 И пропуснах смешния момент с рязането на пъпната връв -карат таткото да я отреже ,той три крачки назад-не та не  ,убеждаваха го 1минута,така и не я отряза той 

леле супер сте изчетох и трите теми и много се смях 
и на мен ми предстои да родя първата си рожба след 2 седмици и се надявам до тогава да се включат още мами със смешни раждания....
пък живот и здраве дано и аз да пиша след някой ден