"Смешно" ли е раждането? - 3

И на мен никак не ми е смешно.Направо настръхвам като чета за ръфащи ножици и т.н. 
Иначе по темата.Трябваше да бъда с планово секцио за 25.07, като от 15.07 съм с безболезнени контракции и 2 см. разкритие. Имам уговорка с доктора да се видим на 22.07 в 8 сутринта за преглед, да попълним докуентите и на 25 рано, рано сутринта съм зписана за първо секцио.Е хубаво, ама моите контракции вече са съвсем леко болезнени, като при цикъл.Прегледа показва 4 см разкритие.Доктора решава, че секциото ще е спешно, защото до вечерта ще започне родова дейност, а съм с плацента превиа.Попълва документите, аз звъня на сестра ми да ми носи багажа, звъня и на таткото да тръгва.Живеем в Шумен, раждах във Варна. От 15.07 бях в сестра ми, която живее във Варна. Докато дойде тя, на мен ми взеха кръв за изследвания, направиха ми проба за упойка, минаха ми за всеки случай с бръсначка мястото, където ще е разреза и...клизмата. "Напълниха" ме с водата и отиваме в предродилна зала да довършим попълването на документите.Аз си седнах на едно легло и отговарям на въпросите.Това в продължение на 10-15 минути.Акушерката през това време 5 пъти ме пита дали не ми се ходи вече до тоалетна.А на мен изоообщо не ми идват такива нужди.По едно време се обръща учудена към мен и с леко разочарование казва "До сега не е имало проблем с моите клизми".В този момент ме вижда седнала, ухили се до уши и каза "Аааа, ама ти не трябва да си седнала, я стани се разходи малко".Станах аз и на втората минута вече бях в тоалетната. Вече ми донесоха багажа, таткото пътува, а аз обикалям коридора и само си мисля "ЩЕ закъснее,няма да дойде на време".В един момент доктора се показва от един кабинет и ми казва "Хайде в операционната да те подготвим".Вече готова да ревна виждам как се отваря вратата на асансьора и слиза таткото.Доктора му дад маска, шапка, калцуни и престилка и му обяснява, че първо има малко подготовка, няма да започне операцията веднага.Да изчака с "екипирането", че навън е 30 и няколко градуса.А той горкия...толквоа развълнуван и в същото време притеснен, веднага сложи всичко, което му дадоха. И такааа...влизам в операционната, съблякох се, дадох телефона си на акушерките и легнах на масата.Започнаха да ми слагат абукад, връзват ме....Дойде доктора и започна да ме дезинфекцира.Сложи на краката ми инструментите и аз като се шашнах...изплашена го попитах "Да не ме накълцате преди да сте ме упоили".А него такъв смях го напуши Идва и анестезиолога, задава ми някакви абсурдни въпроси.Докато доктора ме маже с йод, анестезиолога започна да ми пуска райски газ. Преди да съм заспала помня че му казах да прати спешен екип пред операционната за таткото, и той горкия го взел на сериозно.Излизал 3 пъти да види как е бащата

Запис.

Страхотни сте, мамиииииии     

Нека има още много много весели истории

Наистина е много весело тук!
И аз мога да се включа, тъй като от 12часа раждане, няма как да не се нагледаш и наслушаш на какво ли не! Сега ми е смешно, ама тогава /02.2010г/, осъзнах че едва ли повече в живота си ще изпитам по-голяма физическа болка!
Втози ред на мисли никога няма да забравя физиономията на момичето срещу моето легло което гледаше какми пукаха водите и всичко що изтече! Имах чувството че ще припадне всеки момент!
А, другата родилка до мен, така викаше милата и се молеше че като идваха да я преглеждат за разкритие излизах от стаята! И само чувам че крещи "Не ме пипайте,махайте се от мен!", а докторката вика:
"Отваряй краката, бе момиче, цяло дете ще излиза от тебе..."
А в коридора се разхождаше лекар който не спираше да топка една пинг-понка и да си я гони...., а стажантката само притичваше около него!
Бях чувала преди раждането, че когато ти дойдат напънит, чувството е все едно ти се ходи по голяма нужда! И както вече бях премаляла от умора и болка, ми дойде това чувство, така се стреснах и мобилизирах и като се изкрещях " Акушеркатааааа, ще раждааам, акушеркатааа....
Ох, доста имам да разказвам! По-късно пак... 

Страхотна тема! Следя я преди да родя, много положително се бях настроила за раждането си, именно заради прочетеното тук
Въпреки почти 12 часовите контракции и опити за нормално раждане, най-накрая решиха да ме срежат. Бях толкова щастлива, че няма да усещам контракциите, веднага ми се върна настроението по време на секциото и си започнах да си търся компания в лицето на анестезиолога, акушерките. Изръсих куп щуротии, заедно избрахме име за сина ми, обявиха ме за най-смелата мама, раждала някога в МД. Това, което беше върхът от моя страна / малко ме е срам като се сетя/ е когато ми показаха бебето току-що излязло от корема ми. Нищо не видях, освен една голяма уста, но докторът отбеляза, че имал голяма пишка като баща си(!!!). Тук вече не се стърпях и казах: "Хм, странно, баща му няма голяма пишка, напротив..". Е, сигурно още ме помнят там

Това беше великоооооо 

Леле мале, тези не приличат на медицински персонал, а на идиоти!

Изчела съм всички теми по 2 пъти и понеже имах планирано секцио заради очни индикации си мислех, че няма да мога да се разпиша. Да, ама не. Секциото ми беше планирано за 16.01, обаче аз от края на 8 месец си бях с 2 см разкритие и контракции, които удържахме с хапчета. Да, обаче ми ставаше много лошо отт тях и се разбрахме с док в 38 седмица да ги спирам (т.е. на Нова година), пък ако тръгне по-рано здраве да е. След като ги спрях естествено билките и контракциите почнаха да се засилват. На 12ти срещу 13ти през нощта, след поредното ходене до тоалетна в 04.30 реших да ги засека, защото ми се сториха по болезнени от обикновеното - бяха на 5 минути  Събудих мъжа ми и той ме юрна към болницата, ама аз му викам - има много време, то ми е първо дете, не стават така тия работи. Даже си прострях пералнята, защото си представих как ще стоят дрехите 5 дена вътре.  Та, най-накрая ме убеди да тръгнем и в 7.00 бяхме в болницата, аз вече едвам ходя от болки. Слагат ме за преглед за разкритие - 6 см.  Накараха ми се, че съм се мотала и казаха, че няма време да ме подготвят за секцио, даже няма време за клизма. Аз им казвам, че офталмолозите не ми дават да се напъвам, заради проблеми с ретината, а те ми викат споко бебето ти е под 3 кила, ще те натиснем 3 пъти по корема и ще изскочи. И аз се навих и без това не исках секцио. Вързаха ме за запис на тонове, обаче на мен контракциите ми станаха зверски и започнах да усещам напъни. На всеки, които минеше покрай леглото, няма доктор, няма сестра се молех да ме пуснат да ходя до тоалетна, а те не ми вярват. Дойде най-после моя док, преглежда ме и ми вика ти си готова - 10 см., за няма и час.  Никой не можеше да повярва, колко бързо правех разкритие.  Качиха ме на магарето и почнаха да ме натискат като дойде контракция, а едната докторка през цялото време ми стоеше до главата и ми казваше Не напъвай, дишай! Е да, ама как да стане, то ме напъва яко. И през цялото време ме караше нещо да й говоря, за да не напъвам. Ама аз и викам през стиснати зъби Не мога да говоряяяяя, а тя ми вика тогава ми пей. И аз като почнах да изкарвам едни арии - Ааааааааааааааааааааааааааа. Да, ама като ме натиснеха по ребрата и ми спираше въздуха, как да пея.  И така, бебка се беше запънала, понеже беше доста високо, накрая ме накараха да се напъна 1-2 пъти, а аз само това и чаках и в 9.25 бебка изскочи.  Всички възкликнаха Я, това бебе е много голямо и почнаха да се обзалагат колко тежи. Е, оказа се, че не е под 3 кила, ами е 3550 и с доста голяма глава. Първото, което питах док беше - Докторе, нали и момиче, а той почна да ме бъзика, не е момиче, порасна му пишка.  После малко ме упоиха да ме позакърпят и докато съм излизала от упойка док ме е питал за телефона на мъжа ми, за да му се обади, обаче аз съм му казвала Няма да ти го кажа, той ми се е молил, а аз съм му викала Нямаааааааааааа, е накрая съм му го казала. 
И така, раждането ми беше много бързо, е доста болезнено, но вече забравих болката, мога да родя още 3. Даже, ако можех да напъвам, щях да я изстрелям с 3 напъна, имах много хубави и ефективни напъни, които едвам удържах.

Ох, това с телефона много ме разсмя - "Няма да ти го дам  !" 
Дидка, радвам се, че си родила нормално без проблеми!   

И аз много се радвам, защото с мъжа ми искаме 2 дечица с малка разлика. И ще бъда винаги благодарна на докторите от Втора градска, че ме навиха за нормално и по специално на д-р Стойков, който ме стисках през цялото време за ръката и на д-р Джеджева, която през цялото време ми се "караше" да не се напъвам и ме окуражаваше, че мога да се справя, дори когато крещях, че не мога повече.   

От доста време няма историй вече,ще заключат темата 
Раждаемостта в България ли нещо намаля ? Напоследък постовете са или,че някой на някой харесал историята,посмял се и решил да сподели или нещо благодарствено.Много скучна стана темата,безинтересна.Къде са онези щури истории с които се заливах от смях 
Да взема да си родя едно дете,да си направя веселото,че да ви разкажа после 
Обмислям варианта 

 Коси ми незнам какво се мотаеш още.....действай по въпроса....дано и аз се включа след някой месец с весела история а това със сигурност ще е така като се има в предвид че ще раждам в Италия а незнам и думичка италиянски 

хаха ще разкажеш нещата такива каквито са през твоите очи.Леко раждане и бъди спокойна,слушай докторите какво ти казват 

Да се запиша искам и аз тук,че след 2 месеца се надявам и аз да имам какво да разкажа

Каква е тази подготовка, всичко се свежда до едно "Заповядай на операционната маса". Лягаш и те почват 
Послъгали са те, за да не спазят предписанието за секцио, което предид факта, че даже не са разбрали, че носиш голямо бебе, ми се вижда доста рисковано...


Важното е все пак, че сте живи и здрави с бебето

Еми де да знам и аз, там клизми, упойки, такива работи. Както и да е, аз съм супер щастлива, че стана така, а пък и ако не се бях съгласила на този вариант щяха да ме резнат. Даже то за тях беше по-лесно секциото, бая се поозориха и те, бебка се беше заинатила.
Наистина важното е, че с бебка сме добре, винаги могат да се получат усложнения и при двата начина на раждане.