"Смешно" ли е раждането? - 3

А това наистина е важно, аз съм много доволна > пожелавам на всички момичета да имат съквартирантки като моите (а лежах два пъти, та смених четири съквартирантки).

 На мен тепърва ми предстои,но баба ми е разказвала как след като родила баща ми,решили да го кръстят на брата на дядо.Човека бил по-голям от дядо със 17 години и вече имал две щерки.
Та на щастливия чичо се оповестила новината,че бебето носи името му и в деня на изписването отишъл в болницата с подарък КОЛЕЛО за 5-6 годишни при това червено 

хахах, ама поне се е постарал човекът. Нашия чичо не само нищо не ни подари, ами даже не ми честити раждането на детето.

Хихии, добре, че има темички като тази, които да показват и веселата страна, че някои други са си направо плашещи. Аз така преди си виках, че няма раждам, на такива ужасии се бях натъкнала

Мацки чета тая тема вече трети ден и прочетох толкова забавни неща. Моето раждане е след три месеца, но мога да споделя нещо от раждането на племенницата.
 Та обажда ми се моя зет и казва сесстра ти отиде в болницата май ще ражда (беше ошашкан човек). Обадих се на моя мъж викам карах ме към Горна Оряховица ще ставам леля и той ме закара. Отиваме в болницата с моя зет чаках ме висихме накрая една акушерка каза че е готово имам си племенница. и аз нали съм си устата питам може ли да влезем Акушерката разреши ама само един. Избутах зет ми напреде ръгнах му една роза в ръката в другата чантата с бонбоните и айде. Сестра ми после разправя как съквартиранките се радва ли на зетя Ей на това момиче мъжа и как се сетил да и донесе роза(как няма да се сети аз нали съм там:) ). После много се смяхме като ми разказва питала доктора да ли може да пие вече кафе пък той я изгледал изгледал и казал че и суджук може вече да яде.

Хайде на всички леко бременеене и безпроблемно раждане

Записвам се да ви чета, че с такъв страх ходя в АГ-то, хем само за запис, но просто се панирам цялата, надявам се като ви изчета и да се успокоя

Нищо не разбрах .

Жената е питала дали някой може да влезе при сестра й и след като са разрешили е избутала зет си,като му е дала розата.Всички жени в стаята на родилката се възхитили на мъжа й,че се е сетил да й подари роза.
Родилката е питала доктора може ли да пие кафе,а той й казал,че и суджук може да яде(демек може да се храни с всичко,което иска)

Аз разказах за раждането си преди, но да допълня ...
Понеже раждах с номер 2, тоест ме рязаха ... реших, че може да съм дебела, но ще съм гримирана и с прическа на снимките и филмчетата.
Естествено се украсих преди да тръгнем към болницата.  Бях супер внимателна да не си размажа грима и косата ми да е красива 
Вече на масата в операционната се разпореждах с мъжът ми, как и от къде да снима, че да съм прекрасна  .  Защото синът ми ще гледа тези снимки един ден и искам да изглеждам добре.
Доктора се обърна и каза на мъжът ми:
- Сигурен ли си, че е за операционната а не за психиатрията?      

Хахах!Аз добре, че не реших да се разкрасявам, че след тея крокодилски сълзи дето излях докато успеят да ме навият да отида да раждам, си представям на какво щях да приличам!
А и добре, че нямаше снимки и клипове.Щеше само да се чува "Нееее, неее - няма да оставам тука!Няма днеска да раждам....!" Хахаха

Ооо и аз по едно време виках на всички акушерки, доктори и санитарки да ме пускат да си ходя и че си отивам вкъщи и съм решила, че днес няма да раждам      Дори по едно време виках "отказвам да родя" 

След като родих (около час след като им обяснявах как си тръгвам) много ме беше срам от поведението ми, но ня тях явно не им е направило впечатление..

Здравейте мамчета! Страхотна темичка. Много се смях
Мойто раждане, макар и преди 12 години, беше голяма веселба. Акушерката ми беше приятелка, та още щом отидох - млада и стресирана ми каза: "Споко - няма да разбереш, че си раждала." Ще спестя физиологичните подробности - всичко си мина по реда, докато не ми спряха разходките из коридорите (които бяха с цел по-бързо разкритие), и не ме сложиха на система. Не знам каква упойка ми сложиха, май беше лидол. Действието се развиваше около 1-2 ч. през нощта. Изсипаха се едни девойчета - явно от училището за акушерки, а мен ме стягаха едни продължителни болезнени контракции, между които си подремвах, поне докато не ме хвана упойката. По едно време ми стана едно такова весело, все едно съм пушила трева. Не си спомням какви точно, но до самото раждане между контракциите разказвах на насъбралата се публика вицове. Като дойдеше контракция започвах да кълна, щом спреше - си доразказвах вица. Малко ми е мътно и определено имам бели петна от онези моменти, но си спомням, че всички много се забавляваха. После се сетих за една детска поема на Корней Чуковски, която бяхме учили наизуст в училище. А се сетих за нея, защото завършваше с следния стих: "Ox, нелёгкая это работа -
Из болота тащить бегемота! ", който тогава много добре ми се върза със ситуацията. Та изрецитирах им цялата поема на чист руски, със спирки по време на контракциите, като края и дойде тамън като ме качиха на магарето.

А това е втора част: Раждането ми го водиха 2 доктори един след друг, защото им се застъпиха смените. Младежът, който всъщност ме изроди, още си ме спомняше след 2-3 месеца, като отидох за друг проблем в същата болница. Както и да е - това не беше края. Самото раждане почти не си го спомням, освен, че като родих изведнъж много ми олекна и казах "Олекна ми". Приятелката ми после каза, че изобщо не съм я слушала, като ми е казвала "дишай" и "напъвай" и съм си правила, каквото си искам. Може да се дължи на упойката, а може и на прилива на окситоцин, който се оказа, че имал подобно наркотично действие. Веднага почти след раждането, обаче, всичко изведнъж ми се избистри като стъкло     Докторът ми каза - честито момиченце. Тук трябва да спомена, че близо 3 месеца всякакви доктори ми казваха, че ще е момченце, та бях искрено учудена. Още повече, че всичко бяхме купили в синьо като за мъж. Та контра репликата ми беше много разочарована - "Е, нали момченце!", на което доктора се изхили и ми предложи да го върне обратно като рекламация    След още 15 мин. си поисках бебето. Всички бяха против, защото съм била друсана. Доктора в това време ме шиеше. И аз казах - "така ли? отивам да си го взема сама!" и тръгнах. Доктора кресна, та ми го донесоха тутакси. Абе щуро раждане беше. Е сега - бях на 21. Друго си е - млад организъм. Бях готова след минути да скоча веднага, което всъщност и направих, защото ме бяха избутали в коридора в една количка с торба пясък на шкембето, ама ми бяха забравили пантофите в родилното, та ходих да си ги търся. Е май това беше. Не се пуашете, пиуе със зеуе . Смехът е една велика терапия.

 

"Суетата е любимият ми грях"
от филма "Адвокат на дявола"

 

Е не е от най-смешните неща,които са ми се случвали,но пък компенсира с най-желания и неповторим край.Няма да разказвам,но с удоволствие ще следя темата и ще се надявам следващо да бъде по - "смешно"