"Смешно" ли е раждането? - 3

Аз чак сега разбрах, че има такава тема. Много хора и не знаят...

Моето не беше много смешно, но пък много съм се смяла на историите тук, докато бях бременна. Мъжът ми даже се притесняваше от толкова смях да не ми стане нещо.

Единственото по-забавно беше докато ми опипваха корема, ме хвана гъдел и почнах да се смея, та малко им направих весело на лекарката и сестрите, които доста се учудиха от настроението ми. Но наистина аз с настроение и желание тръгнах към болницата, че най-накрая му се вижда края на огромния ми корем.

Аз нямам смешка около раждането, но имам смешен диалог при установяването на бременността.

Понеже съм с нередовен цикъл, явно овулацията ми не е била на датата, на която подозирахме. При последен цикъл на 10.01.2012, бебчето ни се видя на ехограф едва на 26.02.2012. Ходихме 3 пъти с мъжа ми през 5-6 дни, откакто ми закъсня и видях  Гледаха ме с вагинален ехограф и пак нищо  Но имаше първите признаци- удебелени стени на матката, засилено кръвоснабдяване и т.н.
И така отивам 3 дни след закъснението и АГ ми вика "Момиче, ама ние тука те гледаме с ехограф, не с микроскоп    Изчакай поне седмица, ти да не мислиш, че става така бързо като автомат за кафе- пускаш отгоре монетката и чакаш отдолу да падне    "

Мдааа реших и аз да се включа с мойто смешно раждане, някои може и вече да са ми чели тази история в отчетните форуми, но всъщност мястото и е тук:
Та такааа, всичко започна в 00.10ч (28 дни преди термин). Тъкмо си бяхме легнали след като прилежно си бяхме похапнали. По едно време както си лежа в тъмното чувам едно "туп" и усетих все едно нещо ми се заклещи във влагалището. Ставам викам на мъжо   брей кво стана? Отивам в банята гледам гащите леко мокри, викам си сигурно пак съм се изпуснала (накрая това е една от екстрите  ), добре че док ми даде една спринцовка с реактив и ми каза "Ако не се сигурна дали си се напишкала или са околоплодни води капни една капка и ако стане жълто стягай се за болницата." Капя - жълто.    Добре де ама тези води не трябва ли да са много - литри, тонове, да наводнят всичко   
Влизам да си взема душ и изведнъж ми почват контракциите - на 5мин, на 4мин....ужааааас, болиии. Обаждаме се на доктора, а той спокоен, вика след 20-30 мин тръгвате спокойно към болницата, аз ще извикам екипа за секциото. Ние обаче веднага се качихме в колата - и слава Богу, че беше през нощта, август месец и светофарите бяха спрени, че като нищо щях да си родя в колата. Пристигаме след 15 мин в болницата - само главната акушерка там. Прегледа ме - 8см разкритие  , вика ми: "стискай, докторите ги няма". Аз и отговарям - "то това да не е урина да стискам", мен напъните ми вече бяха почнали. Аз и обяснявам че съм за секцио - а тя насреща ми - "ти луда ли си какво секцио аз му напипах косата, не може секцио, как си го представяш да го набутваме навътре, доктора за краката ли да го дърпа?     
Дискусията продължава:
- Много ме боли, сложете ми упойка
- Анестезиолога го няма, а и е вече късно за упойка, имаш 10см вече
Тогава гениалния ми мозък се сеща за една статия в която пише че топлата вода успокоявала болката. Влизам в банята и се заключвам. Пускам горещия душ и наистина болката от контракциите ми намаля. През това време ги чувам как и мъжа ми и акушерката тропат по вратата и ме карат да излизам. Викам им съвсем споко, все едно няма да родя всеки момент:
-Нееее тука ми е добре, няма да изляза.
Акушерката: Луда жено, в банята ли искаш да родиш???????? Ще извикам майстора да разбие вратата, ама къде да го намеря посред нощ??????
По едно време чувам вече док пристига заедно с анестезиолога. Открехвам врата и викам анестезиолога - човека по джапанки и хавайска риза - смях ))). Викам му: Вие защо сте с хавайска риза и джапанки, не приличате на доктор... 
Той: А какво да ви направя като всички все посред нощ решавате да раждате (моята приятелка роди 4 дена преди мен в същата болница и го беше питала същия въпрос )
Хващам го за ризата и му казвам че ако не ми сложи упойка ще го убия. Той мисли малко и казва:
- добре, ще ти сложа една експериментална, ще хване за 5мин като спиналната, но не засяга краката като епидуралната, обаче за да не ти спрат контракциите ще ти сложа половин доза.
Сложи ми я и ме качиха на родилна маса. По едно време акушерката вика:  Хайде време е, Напъвай!!! А аз лудата: Не мога ще се наакам, трябва да ида до тоалетната, май имам разстройство     
В залата всички леш.... (щото всъщност контракциите и напъните се усещат като зверски силно разтройство).
Почвам да напъвам, ама то е адски трудно това, и всеки път аха аха да излезе и не. Вярвайте ми след 15 мин напъни нямах капчица сила, все едно бях бутала планина. Стана ми лошо от упойката и почнах да повръщам. Чувам как анестезиолога вика: Повръщааааай, много хубаво напъваш така!!! След 5 мин пак нищо, спрях да повръщам, доктора вика: повръщай! Аз: ама мина ми не ми се повръща вече   
Ох луди ги направих. През това време моя док разучава набора за стволовите клетки и не ми обръща много внимание, но ги чувам как се хилят с неонатоложката.
След още 5 напъна, родих малчо - общо за 2ч и 40мин.
Лежа си аз и анестезиолога ме гледа такава мургавичка, почерняла от морето и ми вика: Това трето -четвърто ли ви е? (кой знае сигурно си е помислил че съм някоя богата мангалка дето ражда в частна болница ).
Аз: каквооо, не бе първо ми е що?
Той: лелее ако бяха всички първескини  като тебе да си изстрелват бебетата като коршуми, какъв кеф щеше да е
Та така, смешно ми беше и мина бързо и "почти" безболезнено, затова и имам прекрасен смешен спомен. Пожелавам и на вас бързо и леко раждане.

Хаха това определено ме разсмя 

Хайде и аз да кажа по-веселите моменти от моето раждане, дано развеселят някой.

От четвърти месец бях с контракции и една вечер след термин ми се стори, че нещата загрубяват. Казвам му на мъжа ми: „Хайде до лекаря, много зачестиха контракциите”. Но на лъжливото овчарче кой вярва и той ми вика: Ох, пак ли, лягай да спим, ако до сутринта е така ще отидем. Хаха, да ама не. Като шурнаха онези води, като наводних къщата...Нашият така се ошашави, че тръгваме с колата в 11ч вечерта и той супер неадекватен спира на всеки пешеходен квартален червен светофар без жив човек наблизо и кротко чака. На третия не издържах и викам: „Абе, мило, раждам, побързай!!!” И той: ”Аааа, да”. И като се юрна....

После попаднах на един лекар майтапчия, но нищо не запомних от лафовете му. Помня, че много ме успокояваше, че е толкова весел и добронамерен. Определено смеха облекчава болките 
После не помня много – само болки, зловещ вятър, който дори счупи вратата на болницата и звуците от хъркащия наблизо доктор...Така хубаво ми идваше до го разсмея, аз се мъча, той си спинка

Още когато болките загрубяха сериозно през нощта, бях казала на мъжа ми да не ми звъни, че много ме изнервяше и ми идваше да му кажа и аз като циганката на Хасан. Послуша ме за няколко часа. На сутринта вече съм се качила на магарето и раждам и какво му стана на моето магаре, като почна да звъни на пожар и не спира! Телефона изключва, той пак набира. Онази гадна дразнеща мелодия на Нокия, дрънкаща до дупка от перваза. Кошмарен непрестанен звън, а аз се опитвам да напъвам правилно и да доставя гордия му наследник на бял свят. Ей Богу, идваше ми да слезна, както стърчеше главата на бебето, да му вдигна телефона и такъв грандиозен скандал да му спретна. Такава хубава сила ми дойде, че с два напъна родих. За жалост, акушерката го отнесе, защото я ощипах зловещо по ръката. Явно беше свикнала на подобни набези, защото изобщо не ми се сърдеше.

После ми казват, честито имаш момченце. Аз поглеждам между краката си  и виждам само едно кафяво синьо дупе и две големи топки. Опитвам се да се извия настрани да го видя в лице – не – дупето и топките са навсякъде. Чудесен пръв спомен от малкото ангелче, още го нося.

Прибират ме в стаята и ми носят малкия с мен. А моят си беше големичък – почти 4 кила и с едни бузи... Там едно майче с финна девойка, 2500 грама, слабичка, мъничка, червеничка. Баща й, който беше там, гледа мойто бебе, гледа неговото, гледа пак и вика: „Абе на този направо му мажете филията с лютеница и го пускате да си играе”
Успех на всички,  на които това предстои, хубавите моменти остават

Много добро .

Това с лекаря с хавайска риза май и по-напред съм го чела.

Боже, толкова  ми  беше  додеяло през втората бременност, че  като   ми  изтекоха  водите   у  дома   ,  бях много радостна  ,  че  вече  е дошъл  момента . Свеки  плачеше от притеснение  ,  а  аз  абсолютно  като  непукист нямах търпение да  тръгваме към болницата  ,  защото  от  опит знаех , че  е дошъл края на  мъките  от износването  ,  де  . 

И двете ми раждания не бяха смешни за съжаление, но да ви разкажа след второто ми раждане ме настаниха в една стая с китайка, която освен китайски не знаеше никакъв друг език. От български не разбираше нито една дума. Лекарите и сестрите се бяха изнервили до краен предел. Та тя роди след мен и след това дойде цяла тумба китайци да я видят. При което и носят супа и ориз и почнаха да й дават, това някъде час след операцията. Добре, че ги видя една лекарка та едвам ги спря. И те представете си прибраха цялата храна в гардероба за дрехи . Цяла нощ умрях от тази смрад на китайска храна. Не издържах. На следващия ден отново дойдоха и като извадиха една кутия с някаква риба и като и задаваха в устата, на мен лошо ми стана. Цялата стая вонеше направо. Аз отварях прозореца постоянно, но тя веднага го затваряше. Кошмар направо. Накрая изнерви целия персонал и я преместиха сама в друга стая. Е, родих се ви казвам. Имам чувството, че още ми мерише на китайски манджи.

Естествено не може да се мине без ромска история .Един ден след като родих в стаята довеждат една циганка.Тя пъшка,охка и не спира.Питам я аз защо,какво я боли.Тя отговаря:Ох,корема ме боли,много ме боли(представете си тове с ромски акцент).Е,викам,защо мен не ме боли.
Е,то не боли след второто дете,и след третото не боли,боли след четвъртото,петото,шестото.
Нали се сещате кое подред и е било това раждане .

А,за самото раждане,докато ме настаняваха на магарето двете акушерки си разказваха виц от двете ми страни.Как била измислена медната тел.Евреин и арменец намерили медна монета и се скарали на кого е.Започнали да я дърпат и ето ти откритието .

Успех на всички в очакване!

Ами циганката в известен смисъл е била права (колкото и смешно да ми стана), от приятелки знам че при третото дете се появяват доста силни контракции след раждането(които ги няма при първо и второ) и със всяко следващо дете се засилват. Нямам идея на какво се дължи, предполагам че с всяко следващо на матката и е много по-трудно да си възвърне старата форма и затова.

Нямам трето,но след като родих дребния(2-ри номер) имах мн силни контракции.Бях чела,че това се случва.Получават се предимно по време на кърмене,естествена реакция на тялото за по-бързо свиване на матката

Аз имам само едно раждане (секцио), но след него имах много болезнени контракции.

Е аз имам две секцио и голям корем. Нямах такива болезнени контракции та сигурно заради това